№ 278
гр. Шумен, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630102527 по описа за 2024 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК :
*********, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “Д-р. П. Дертлиев“ № 25,
ет. 2, офис 4, срещу М. М. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено
правно основание чл. 422 ГПК и цена от 1929,46 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1929,46
лева, представляваща 1407,57 лева главница по договор за потребителски
кредит № 2459120/19.10.2021г., между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, 225,75
лева договорна лихва за периода 20.11.2021г. – 20.01.2023г. и 296,14 лева
лихва за забава, за периода 21.11.2021г. – 28.06.2024г.. Вземанията били
платени на кредитора от ищцов цедент – „Ай тръст“ ЕООД, по договор за
поръчителство между двете дружества. За така твърдяното вземане ищецът,
по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Срещу
издадената заповед по ГД № 1643/2024г., ответникът възразил. Поради
изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на
описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в
производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен
1
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че липсват
данни по делото за действително плащане на суми от ищцовия цедент на
ответния кредитор. Договора за потребителски кредит бил недействителен, по
смисъла на чл. 22 от ЗПК. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители/в писмени молби/, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 19.10.2021г., „Кредисимо“ АД и ответника сключили договор за
потребителски кредит, според който му предоставил сумата от 1300 лева.
Уговорено било връщането , на петнадесет вноски, с конкретни падежи –
двадесето число на месеца, включваща главница и лихва в размер на 24,56%,
при ГПР от 27,52%, и обща дължима сума по кредита от 1648,95 лева. На
същата дата между ответника и ищцовия цедент – „Ай Тръст“ ЕООД, бил
сключен договор за представяне на поръчителство /във вр. с чл. 4 от договора
за потребителски кредит/, по силата на който дружеството се задължавало да
сключи договор за поръчителство със ответния заемодател, срещу
възнаграждение, платимо на падежите по договора за кредит, в размер на
109,93 лева/1648,95 лева общо възнаграждение/. Според неоспорено
заключение на ССЕ, „Кредисимо“ АД превело по сметка в „Изипей“ на
ответника сумата от 1300 лева, но няма данни за плащане на суми между „Ай
Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД, като от счетоводни записвания в
дружествата касаещи „прихващания по насрещни разчети“, не може да се
установи, че са погасени вземания по договор за поръчителство, по заемния на
ответника. Действителния размер на ГПР по договора за кредит бил с 593,83%
по голям от посочения и възлизал на 621,38% и то без да включва
възнаграждението на поръчителя. Вземанията по договора за поръчителство,
сключен също на 19.10.2021г., били прехвърлени на ищеца с договор за цесия
от 01.02.2022г.. Както уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и
пълномощно от цедента за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди
2
26.11.2024г., когато повереника му е получил препис от исковата молба. Няма
данни по делото за уведомяването му от поръчителя за извършено от него
плащане на задължения по договора за кредит. Заявлението по ЧГД №
1643/2024г. е постъпило във ШРС на 27.06.2024г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи
наличието на валиден договор за поръчителство на ищцовия цедент, с
кредитор на ответника, за негово действително задължение(действителен
договор за потребителски кредит); изпълнение на задължението, след
уведомяване на ответника за предявен иск от кредитора.
Посочените, не са налице, в настоящият случай – Договора за
потребителски кредит е недействителен, по смисъла на чл. 22, във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. По отношение на ГПР, не е достатъчно запис в договора за
потребителски кредит, за стойността му и общата дължима сума от
потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид допускания при
изчисляване на ГПР и определяне на общата дължима сума. Последната и
ГПР, посочени в договора, не отчитат разхода на кредитополучателя за
заплащане възнаграждение на поръчителя, по договор за поръчка между тях,
но наложен му с клауза от този за потребителски кредит. Според Решение от
13.03.2025г. на СЕС по Дело С-337/23 тези разходи попадат в обхвата на
понятията общи разходи по кредита за потребителя и годишен процент на
разходите. Тъй като според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение, а договора за кредит е
недействителен на посоченото основание, то договора за поръчителство
между заемодателя и ищцовия цедент е нищожен – има невъзможен предмет –
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Така, дори и да е платил на първоначалния кредитор, той
не може да встъпи в правата му срещу длъжника по нищожния договор за
поръчителство, не може да получи сумите по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, съответно
не е могъл да прехвърли на ищеца вземане което няма. Поръчителят по
нищожния договор за поръчителство, респективно правоприемникът му, няма
възможност да получат и чистата стойност на кредита, като особена
последица на недействителността по чл. 22 от ЗПК. Ако е изпълнил това
задължение на длъжника, като трето лице може да иска връщането му на
други основания, каквито по делото не са заявявани и разглеждани.
3
Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответния
повереник, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 78, ал. 3 и 5 от ГПК,
сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение, в настоящото и заповедното
производства, с оглед основателното си възражение за прекомерност на
претендираното. Възнаграждения в размер на 480 лева с ДДС, особено по
заповедното производство, така и, по отхвърлените три установителни иска,
всеки с цена 1407,57; 225,75 и 296,14 лева е прекомерно високо и
непропорционално спрямо действителната фактическа и правна сложност на
делото, каквато въобще липсва /и по трите/ и извършената работа/изготвяне и
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, отговор на искова молба със
съществени разминавания в твърдения и изводи, с приложени две писмени
доказателства – договор за защита и съдействие и пълномощно; изготвяне на
молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната и повереника, ¾ от
която касае възнаграждението на адвоката; неявяване в двете съдебни
заседания, продължили 7 и 6 минути/, и в светлината на критериите, в
практиката на ВКС, след решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22
/Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.,
ТК и др./, следва да се намали, до ½ от претендираното, с ДДС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК : *********, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “Д-р. П. Дертлиев“
№ 25, ет. 2, офис 4, срещу М. М. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1929,46 лева, представляваща 1407,57
лева главница по договор за потребителски кредит № 2459120/19.10.2021г.,
между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, 225,75 лева договорна лихва за периода
20.11.2021г. – 20.01.2023г. и 296,14 лева лихва за забава, за периода
21.11.2021г. – 28.06.2024г. и законна лихва върху главницата от 1407,57 лева,
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/27.06.2024г./, до окончателното
плащане, като неоснователни.
4
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК : *********, с
адрес за призоваване – гр. София, бул. “Д-р. П. Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4,
да заплати на адвокат М. В. М. от АК – Пловдив, с адрес на кантора – гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. „Б“, сумата от 480 лева, с
ДДС, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана
безплатна помощ, съдействие и представителство на М. М. М., ЕГН :
********** по настоящото дело и по ЧГД № 1643/2024г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5