Решение по дело №99/2022 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 123
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Радка Иванова Цариградска
Дело: 20224140100099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Павликени, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20224140100099 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.
Ищцата А. З. Й. излага чрез пълномощниците си в исковата молба, че на 19.10.2021г. при
изпълнение на служебните си задължения на длъжност „***“ при ответника „Р. и." ООД,
пострадала при трудова злополука. Твърди, че в трудовите й задължение влизали следните
дейности: на поле засадено с храсти се движи трактор с прикачен инвентар, като прикачения
инвентар посредством открити въртящи се части изважда храстите ведно с други плевелни
растения от почвата, да се движи в непосредствена близост до прикачения инвентар и без
последния да преустановява своята работа тя да премахва натрупалата се по машината трева.
При изпълнение на тази си задължения твърди, че открити въртящи се части на дясната
страна на машината са захванали облеклото на ищцата, то се навило около въртящия се вал
и с голяма сила тя ударила главата си в машината и била влачена от нея. В резултат на
случилото си й били причинени тежки телесни увреди, а именно: тежка травма на лявата
половина на главата и лицето; закрито счупване с размествана на телата на втори и трети
шийни прешлени; счупване на носните кости; счупване на лявата зигоматична кост;
счупване на левия максиларен синус; счупване на долна стена на лява орбита; множество
разкъсно-контузни рани на ляво рамо и лява лицева половина; квадрипареза с изявена тежка
степен на лява ръка; счупване на долна челюст вляво; избити първи и втори централни
резци на долна челюст; тежка ясно изразена асиметрия на лява лицева половина с изразени
хлътване на лявата скула; груби белези в лявата лицева половина; дефект на клепача на
лявото око; груби анатомични изменения на лява ушна мида. Счита, че тези травми са
причинили състояние на обезобразяване завинаги, както и разстройство на речта и на
1
сетивните органи разположени в лявата лицева половина за същия период. Закритото
счупване на втори и трети шиен прешлен с листеза на същите са довели до състояние на
постоянно разстройство на здравето, опасно за живота и създаващо условия за реална
опасност за живота на пострадалата. Като се позовава на установената с акт на ТП на НОИ
трудова злополука и безвиновната отговорност на ответното дружество като работодател,
моли същият да бъде осъден да й заплати сумата от 150 000 лева като обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от получените от нея
тежки телесни повреди, вследствие на трудова злополука на 19.10.2021г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 19.10.2021г. - датата на настъпване на
злополуката, до окончателното изплащане на задължението. В с.з. навеждане на твърдение,
че по отношение на пострадалата А.Й. не бил проведен от страна на работодателя „Р. И."
ООД - задължителен инструктаж по смисъла на ЗЗБУТ и Наредба № РД 07-2/16.12.2009 год.
за условията и реда за провеждане периодично обучение, инструктаж на работниците и
служителите, правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
МТСП. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва
основателността на иска. Признава изложените от ищците факти, че на 19.10.2021г. ищцата
е работила при ответното дружество, като се касае за еднодневен трудов договор като „***
работник" с месторабота с. М., общ. *** и характер на работата - краткотрайна сезонна
селскостопанска „обработка на насаждения/ръчно събиране на реколта от разсадници за
трайни насаждения", както и че на същата дата ищцата е пострадала и се касае за трудова
злополука. Твърди, че обстоятелствата при които е настъпила злополуката са различни от
твърдените в ИМ и оспорва механизма на увреждане, а именно: твърди, че ползваният
прикачен инвентар не е с открити въртящи се части, а вади храстите чрез тръскаща се,
забита в земята скоба. Въртящите се части са отстрани при прикачването към трактора, не
участват в процеса на вадене на храстите и работниците нямат досег с тях. Излага, че
задълженията на работниците са да вървят на минимум три метра зад прикачения инвентар
и да събират на купчини извадените храсти. Счита, че при захващане дрехата на ищцата от
странично разположените въртящи се части, същата не е изпълнявала трудовите си
задължения /осъществявани зад, а не встрани от инвентара/. Отрича ищцата да е имала
задължения, свързани с движение в непосредствена близост до прикачения инвентар.
Оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди, че е налице съпричиняване,
поради проявена груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ - не спазвала указанията за
отстояние от машината въпреки устния инструктаж и изрична забележка от водача на
трактора. Излага, че причина за инцидента е изцяло поведението на ищцата, която
приближила машината в разрез с дадените й инструкции и към нея се закачила завързаната
на кръста й дреха. Работодателят на ищцата оказана медицинска помощ. Твърди, че
ответникът е положил дължимата грижа да осигури безопасни условия на труд, както и
физически и финансово обезпечил лечението – ищцата била спешно откарана от служители
на ответника до лечебно заведение, работодателят заплатил здравните й осигуровки за 5-
годишен период, за да бъдат възстановени здравно-осигурителните й права, организирал и
2
заплатил медицински транспорт от гр. ***, лечението в ***, вкл. за избор на екип,
медицински изделия, консумативи и лекарства. Предоставил за нуждите й чрез съжителя й
суми в периода 19.10.-09.12.2021г., като общата стойност на разходите, поети от ответника
изчислява на 17 365,55 лв. Излага, че предложил да поеме и последващо лечение, но
получил отказ от съжителя на ищцата, с което счита, че същата е допринесла за
продължителността на търпените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 19.10.2021г. ищцата А. З. Й. работела на еднодневно трудово правоотношение към
ответното дружество, като заемал длъжността „работник полевъд’’, била на ** ненавършени
години. В продължение на няколко години преди това не е работила на трудово
правоотношение, не е заплащала здрави и осигурителни вноски и била с прекъснати
здравноосигурителни права /видно от справката от НЗОК/. По данни от свидетелските
показания, ищцата живее от над 25 години на семейни начала със св. В. С. С., двамата имали
две деца – син на ** години и дъщеря на ** години. Преди инцидента живели в ***, не са
работели легално там. При завръщането си в България ищцата започнала да работи
спорадично при ответника като полеви работник. Работела е няколко пъти, но при
засаждане, където се ползва друга мишина. На процесната дата работата била да се
подреждат извадените от лехоизваждащата машина храсти на купчини като се почистват от
тревата, с която машината ги вади. Бил проведен устен инструктаж от началника на
механиците – на всички трактористи и от управителя на дружеството – В. П. – на полевите
работници, на който присъствала и ищцата. Не се спори, че не е положен подпис от
инструктираните лица за това. Свидетелите А. Х. и А. М. са категорични, че пред тях на
ищцата е разяснено в какво ще се състои работата й на този ден – да върви на безопасно
разстояние от лехоизваждащата машина, да изчиства извадените храсти от тревата,
изкоренена с тях и да ги подреждат. Разяснено било задължението да се върви на минимум 3
метра зад машината и няма съприкосновение то тяхна страна с нея. Основният фактически
спор между страните е именно за това, дали ищцата е имала задължение да почиства трева
от частите на машината. Подобно твърдение съдържат единствено показанията на св.П. С. и
В. С. – свекърва и съжител на ищцата, което се явяват заинтересовани лица, самите им
показания в тази си част са противоречиви и нелогични. Никой от тях не е пряк свидетел на
работата с лехоизваждащата машина, но настоятелно твърдят, че ищцата имала ангажимент
да почиства машината. Първата свидетелка заявява, че от ищцата знае какви са били
задълженията й при работа след лехоизваждаща машина и това знаела от предишни дни на
тази машина, а от показанията на всички останали свидетели стана ясно, че това не е вярно и
преди това ищцата е работела след друга машина. Вторият свидетел пък твърди, че го
разбрал от жена си след инцидента, неясно как, след като дълго време не й се разбирало
какво говори. Видно е нагаждането на показанията на тази двама свидетели към версията,
изложена в ИМ относно задълженията на ищцата, но същата се опровергава и от
заключението на СТЕ, според която изваждането на храстите се извършва механизирано
3
посредством селскостопанска техника включваща трактор *** и прикачен към него
инвентар лехоизваждаща машина. Събирането на храстите се осъществява от работници,
които вървят по браздата след лехоизваждаща машина. Тракторът е с компактни размери ,
има Борд компютър и механичен заден навес предназначен за прикачване към него на
различен по вид селскостопански инвентар. Лехоизваждащата машина е предназначена за
изваждане на храстите от почвата, посредством режещ елемент /скоба/, който преминава
под корените на храстите /на около 0,20-0,30 м/ и следствие на възвратно-постъпателното си
хоризонтално движение изважда същите от пръста и ги подава на първия гребен. Той
извършва възвратно-постъпателно движение и е предназначен за грубо изтръскване на
пръста от стеблото на храстите и кореновата система. След това храстите се подават на
втория гребен за окончателно почистване от пръста и попадат върху изораната бразда. По
така изораната от лехоизваждаща машина бразда на разстояние 2,5-3 м. се движат
работниците, които събират извадените храсти. Свидетелите ясно изясниха, че работниците,
сред които и ищцата е следвало да допочистят чрез изтръскване извадените храсти от
пръстта, полепнала по корените им и от тревата, с която се извадени.
Заключението на вещото лице по СТЕ изцяло потвърждава основната група свидетелски
показания относно необходимостта от ръчен труд – събиране на вече извадените от
машината храсти, както и обстоятелството, че машина са самопочиства от калта и тревите,
събрали се в гребените чрез вибрации и всички тези фази на работа се развиват навътре от
борда на този инвентар, минимум 20-40 см от крайния габарит, като ръчна намеса освен
недопустима е и безполезна в сравнение с мощността на вибрациите на машината при
самопочистването.
При работата в процесния ден ищцата била разпределена да е със св. А. М., а водач на
трактора бил св. А. Х.. Работата вървяла нормално, скоростта на движение на трактора
много бавна, предвид извършваната от прикачения инвентар работа. Наложило се да бъде
направена забележка на ищцата, че доближава инвентара в забранената зона, което
поведение свидетелите обясняват с нейната припряност при изпълнение и на други задачи.
Проведена била обичайната почивка, след което св. А. М. решила, че има нужда от вода, а
чантата й с водата била в края на блока. Предупредила колегите си и тръгнала натам. По
неизвестни причини именно тогава, останала без надзора на колежката си, ищцата се
приближила до лехоизваждащата машина и най-вероятно се е навела над вътрешните,
движещи се части, при което ръкавът на дрехата й бил захванат от въртящите се елементи
на машината. Според СТЕ захващането на облеклото на пострадалата работничка се е
осъществило от въртящия се ексцентрик и мотовилка /биела/, разположени в горната дясна
част на лехоизваждащата машина на 0,3м от носещата рама. Тяхното предназначение е да
задвижат лостовия предавателен механизъм, който от своя страна привежда в движение
работните органи на машината, т.е. тези елементи не влизат под земята, нямат допир с
изважданите храсти и не се замърсяват с трева или кал. Последното е възможно за
намиращите ниско долу елементи - двата гребена долен и горен и работния режещ
инструмент, които бе пояснено, че се самопочистват чрез вибрациите на машината.
4
Св. Х. видял вдигнатата неестествено над машината ръка на ищцата, спрял трактора и
слязъл. Видял я паднала на земята, с лице надолу и в кръв и решил, че е умряла. Забелязал и
захващането на ръкава й от биелата, затова освободил ръката й като скъсал дрехата. Дошла
и св. А. М., която при вида на ищцата изпаднала в шок и избягала. Св. Х. се обадил на
началника си, а той на управителя. Към мястото на инцидента тръгнали трактор и
високопроходим автомобил, поради невъзможност линейка да влезе в калната нива.
Междувременно ищцата дошла в съзнание, била откарана в ЦСМП гр. *** от служителите
на ответника, който организирал и заплатил превозването й до гр. София за спешно лечение
в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „***. За да бъде приета за лечение ответникът
заплатил здравните й осигуровки за срок от пет години назад, за да бъдат възстановени
здравно-осигурителните й права, Ангажиран бил екип специалисти, който извършил според
заключението на съдебно-медицинската експертиза иновативна животоспасяваща
интервенция. В болничното заведение ищцата е престояла за времето от 19.10.2021 г. до
15.11.2021г., изписана с диагноза: Фрактура листеза ***, Фрактура на носни кости,
Фрактури на стените на ляв максиларен синус, Фрактури на долна стена на лява орбита,
лява зигоматична кост. Множество разкъсно-контузни рани на ляво рамо и лява лицева
половина. Приета е в следното крайно увредено общо състояние - с рана в областта на
лицето и болки в шийна област, контузия на меките тъкани и разкъсно-контузни рани на
ляво рамо и лява лицева половина, клепач, контактна, адекватна, сухожилни надкостни
рефлекси - живи, симетрични, без патологии, двигателна система-движи четирите крайника
в запазен обем и сила, мускулен тонус-нормален, сетивност-запазена, двустранно,
координация и походка-движи крайници с намалена сила, тазови резервоари-контролира.
На 20.10.2021год. е извършена оперативна интервенция по повод фрактура листеза на ***.
На 25.10.2021год. е извършена втора оперативна интервенция - окципитоспинодеза.
Постоперативен статус: Активно раздвижена, Персистира квадрипареза в лека степен, за
лява ръка в тежка степен. След това ищцата е продължила лечението си, организирано от
ответника в Клиника по лицево челюстна хирургия при УМБАЛ „*** за периода от
15.11.2021год. до 30.11.2021год., видно от епикризата по делото. Постъпила е по повод
установена на КТ фрактура в областта на зигоматична кост и под на орбита в ляво,
установени са Асиметрични лицеви половини за сметка на хлътване в лява зигоматична
област, Множество цикатрикси вследствие на първична обработка на мекотъканни рани в
лява лицева половина, Посттравматичен дефект на левия горен клепач с невъзможност за
затваряне на окото, дефект на външния слухов канал в ляво, моторна пареза на левия очен
булб, затруднено отваряне на устата. Фрактура на носни кости. Фрактури на стените на ляв
максиларен синус с въздушни мехурчета и кръвни колекции в него.Фрактури на долна стена
на лява орбита,лява зигоматична кост. Фрактура на процесус кондиларис синистра
мандибуле-луксация на *** със стабилизираща остеосинтеза през окципиталната кост. На
16.11.2021г. е извършена оперативна интервенция за реконструкция на лицеви кости –
възстановена е симетрията на двете орбитални зони, поставени два импланта в
областта на липсващите.
Изводът на вещото лице е, че в резултат на инцидента ищцата е получила тежък
5
травматичен шок, резултат на следните травматични увреждания: закрито счупване на
телата на втори и трети шийни прешлени; закрито счупване на носните кости; открито
счупване на лявата ябълчна/ зигоматична/ кост, счупване на левия максиларен синус,
счупване на долната стена /под/ на лявата орбитална кост; закрито счупване на ъгъла на
долната челюст в ляво; травматично избиване на първи втори долени централни резци в
дясно; разкъсно-контузни рани на ляво рамо на горния ляв крайник и на лявата лицева
половина; разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида с липсваща част от хрущяла на
външното ухо, довел до грубо анатомично изменение на същата; състояние на
посттравматична квадри пареза /на четирите крайника/ с тежка степен на изява за левият
горен крайник; посттравматичен дефект/с невъзможност за затваряне/на левия горен клепач
на окото. Получените увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка, като
непрекъснат процес на последвалите травми, изключвайки друго време, място и начин на
възникване освен процесния инцидент.
В резултат на проведената животоспасяваща интервенция на ищцата е поставена
стабилизираща остеосинтеза през тилната кост, фиксиране на орбиталната кост, поставяне
на импланти на мястото на избитите резци.
По данни от свидетелските показания на близките на ищцата, предстоят допълнителни
интервенции по стабилизиране на челюстта, отваряне на ухото, окото, носът е добре.
Вещото лице при преглед преди процеса – на 04.01.2022г. е установило хлътване на скулата
вляво независимо от имплантите. Дадена е оценка за нетрудоспособност 100%, потвърдена и
в представеното в хода на делото решение на ТЕЛК.
Инцидентът е приет като „трудова злополука” с Разпореждане № ***. на Териториално
Поделение на НОИ - ***, с което декларираната от 26.10.2021г. след извършено разследване
на злополуката документирано с Протокол №***2021г. същата се приема за трудова
злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. Посочените факти се установяват и от писмените
доказателства - протокол за резултатите от извършено разследване на злополука, декларация
за трудова злополука, писмо от ТП на НОИ гр. ***, протокол за трудова злополука, трудов
договор, извлечение от книгата за инструктаж по безопасност и здраве при ответника.
В констативния протокол не са посочени допуснати нарушения от работника или
работодателя. Като причина е посочено небрежно поведение на работника, изразяващо се в
доближаване на инвентара с навита на кръста дреха, която е била захваната от машината.
Св. Х., който е единствен пряк свидетел на инцидента, измъкнал ищцата от машината, е
категоричен, че в биелата е бил захванат ръкава на дрехата, с която е била облечена, а не
тази от кръста й, което потвърждава и св. П., който е бил в автомобила, отишъл на място
веднага. Т.е. по делото се установи разлика с приетата в разпореждането причина.
Разпореждането за квалифициране на злополуката като трудова е изпратено на ответника,
който не е обжалвал.
По отношение претърпените от ищцата неимуществени вреди бяха събрани гласни
доказателства, от които се установи, че след завръщането си от първите две болнични
6
лечения и операции, ищцата не можела да се обслужва сама – била на памперси, св. С. я
подпомагала за тоалет и баня, като това продължило до към края на м. април - около шест
месеца и половина. Малко преди с.з., в което бяха разпитани свидетелите (10.05.2022г.)
ищцата е започнала да се движи сама, да се справя сама с тоалета си, но се нуждае от помощ
за преобличане (в съдебна зала се движи, сяда и става без чужда помощ), не може да
извършва никаква домакинска дейност. Заради обездвижването отслабнала, а заради
счупената челюст не може да дъвче и съответно да се храни пълноценни – приема само
пюрирани храни и каши, течности. От устните разяснения на вещото лице в с.з. се изясни,
че една част от лицевите увреждания, касаещи дъвкателен и говорен апарат, естетика, могат
да бъдат намалени с помощна на нови интервенции, но поради засягане на шийните
прешлени, остава загубена сетивността на тази част на лицето на всички органи. Основната
и най-съществена последица за здравето на ищцата е трайното завинаги обездвижване на
врата, което е пречка да движи главата и съответно да извършва обичайни действия като да
се оглежда докато се облича, върви и т.н., но благодарение на това обездвижване костният
мозък не е прекъснат.
Видно от платежните документи, представени от ответника и показанията на свидетелите
на ищцата, ответникът е заплатил следните суми: 1400 лв. за медицински транспорт от гр. С.
до гр. П., 1188.65 лв. за здравни осигуровки, 900 лв. за избор на екип за операцията на
гръбнака, 5097 лв. за медицинско изделие, 500 лв. за избор на екип за операцията на лице и
челюст, 1440 лв. за медицинско изделие, 4356 лв. за окципитоспинодеза или общо около 11
000 лв. за медицински разходи, за които са представени разходооправдателни документи.
Близките на ищцата признават, че и транспортът с линейка в посока гр. *** е организиран и
поет от ответника, който веднага е намерил и лекарски екип в специализирана болница,
който да направи спешна операция. Поставянето на планка, която да държи шийните
прешлени на ищцата е спасило живота й според вещото лице, тъй като несвоевременното му
поставяне би довело до възпаление на гръбначния мозък в посока нагоре, засягане на
главния мозък, спиране на дишане и сърдечна дейност и летален изход. Видно 6 бр. РКО
ответникът е предоставил пари на ищцата за периода след инцидента 5 пъти по 500лв. и
веднъж 900лв., общо 3400 лв. Ответникът според свидетелите е предлагал да продължи да
финансира лечението и възстановителните процедури на ищцата, но получил отказ от
близките й – св. С. и неговия баща, които настоявали за обезщетение около 100 000 лв. в
брой.
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ от пострадал работник за заплащане на
обезщетение за претърпени от трудова злополука неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ работодателя отговаря имуществено за вреди от
трудова злополука, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или
смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов
работник има вина за настъпването им. Касае се за обективна, безвиновна отговорност,
която обхваща всички претърпени преки и непосредствени вреди от имуществен и
7
неимуществен характер. За да бъде уважен предявения иск ищцата следваше да докаже, че е
пострадала, че с ответника са се намирали в трудовоправни отношения към момента на
увреждането, трудовия характер на злополуката, настъпване на вреди от същата, техният
вид и размер.
Безспорно е, че към 19.10.2021г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответното
дружество.
Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод, че злополуката, в
резултат на която е пострадала ищцата има характер на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от
КСО. Този факт е констатиран по предвидения законов ред, съобразно нормата на чл.58
КСО, като административният акт не е оспорен от ответника и е влязъл в сила. Налице е
трайна загуба на работоспособност от 100% при увреждане от удар в машина, настъпило на
работното място, макар и извън рамките на възложените за изпълнение задачи. Резултатът е
в причинно – следствена връзка с увреждането, настъпило вследствие трудовата злополука,
респективно с претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, трайни
увреждания. Самото признаване на злополуката за трудова с влязъл в сила административен
акт, необжалван от ответника е достатъчно, за да се приеме за доказан нейния характер.
Съгласно представената по делото книга за инструктаж, е провеждан ежедневен такъв на
полевъдните работници, като на процесната дата фугирират имената и подписите на св. Х. и
М. и на А. А. М. Няма подписи от ищцата и от св. Б. П., макар да са били там. Съдът споделя
доводите на ответника, че ищцата е била надлежно инструктирана за работа, макар и с устен
инструктаж, доколкото заеманата длъжност и възложените задачи не касаят работа при
опасни условия, с машини и съоръжения. Ищцата е достъпила машината без това да има
връзка с нейната трудова дейност.
По възражението на ответника с правно основание чл.201, ал.2 КТ:
В посочената правна норма е предвидена възможността отговорността на работодателя да
бъде намалена, когато работникът е допуснал груба небрежност или изцяло да отпадне,
когато пострадалият е действал умишлено. Съобразно правната доктрина и съдебната
практика, по реда на чл.201, ал.2 КТ обективната отговорност на работодателя може да се
намали само в изключителни случаи, когато пострадалият е допуснал груба небрежност,
като е извършил определени действия в нарушение на установените правила за безопасност,
предвиждайки възможността от настъпване на вредоносния резултат и лекомислено се е
надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. Видно от
заключението на СТЕ, машината е била технически изправна, въртящите се елементи са
били навътре от рамата и не могат да бъдат закачени при случайно преминаване или
доближаване на машината. Необходимо е било протягане на ръка 30 см. Навътре от
страничния габарит /рамата/, за да се озове ръкавът на ищцата до биелата, в която се е
закачил. В конкретния случай ищцата без да има работа с процесната машина, при проведен
инструктаж да не я доближава, е проявила безразсъдно любопитство и е доближила с ръка
биелата. При това движение дрехата й е била закачена от биелата, горната част на тялото на
ищцата е било притеглено от нея и е настъпил удар на главата и врата й в машината. Изцяло
8
поведението на ищцата, което при това е в нарушение на проведения инструктаж е довело
до инцидента. Поради нейните неадекватни действия и лоша преценка е настъпила самата
злополука. Налице е тежко, виновно на пострадалата, довело до проява на груба небрежност
от негова страна, вследствие на която се стига до инцидента.
Когато увреждането е резултат на груба небрежност, съгласно чл.201, ал.2 от КТ,
отговорността на работодателя се намалява. В Кодекса на труда не е дадено определение на
„груба небрежност”, нито пък някакви признаци за определянето му като вид
непредпазливост. Грубата небрежност – определение на непредпазливостта е дадено в
Наказателния кодекс. Съгласно чл.11 ал.3 от НК непредпазливостта е съзнавана и
несъзнавана. В своята практика ВКС приема, че „грубата небрежност” по смисъла на чл.201,
ал.2 от КТ съответства на съзнаваната небрежност по терминологията на наказателното
право и изисква пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,
но да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. /В този
смисъл е Р 1208/12.07.2001г. на ВКС/. В константната си практика ВКС приема също, че
чл.201 ал.2 от КТ изисква груба, а не обикновена небрежност, както и, че проявената
обикновена небрежност не води до намаляване на отговорността на работодателя на това
основание. /в този смисъл е Р 201/10.07.2002г.–ІІІ г.о. на ВКС/. При условията на ал.2 на
чл.201 от КТ размерът на дължимото обезщетение от работодателя може да бъде най-много
намален, но не и да отпадне. От това задължение той може да се освободи изцяло само при
умишлено причиняване на увреждането от страна на пострадалия в хипотезата на чл.201
ал.1 от КТ, каквото в случая не бе установено. В тази връзка дължимото обезщетение от
работодателя за ищцата следва да бъде намалено на основание чл.201, ал.2 от КТ, като съдът
определя процента на съпричиняване на 50%, с който процент следва да се намали
обезщетението.
Справедливият размер на обезщетението съдът определя съобразно принципите, заложени
в чл.52 от ЗЗД на 80 000лв., тъй като ищцата е инвалидизирана с призната степен на
нетрудоспособност от 100%, претърпяла и силно болки и страдания, няколко операции, като
предстоят и други такива, както и ще търпи в ежедневието си ограниченията при
извършване на всякаква елементарна дейност с оглед обездвижването на врата.
Неоснователен се явява претендирания размер на вредите от 150 000лв., тъй като ищцата не
е зависима от чужда помощ за движение, вижда и чува, макар да има увреждания в лявата
част на всички сетива. Добри са прогнозите за възможност за възстановяване на дъвченето и
говоренето, слуха и зрението. Квадрипарезата е преодоляна и към момента е останало само
проблемното вдигане и сила на лявата ръка. Обезобразяването също е до голяма степен
намалено след бързите първоначални хирургични интервенции и са възможни допълнителни
подобрение при последващи такива. Реално размерът на неимуществените вреди,
претърпени от ищцата е намален в резултат бързите действия на ответника по ангажиране с
лечението и спасяване на живота й, като най-ценно благо, което не подлежи на материално
цифрово оценяване. Тези действия на управляващите ответното дружество, както и
направените разходи за лечение на ищцата не се отразяват пряко на намаляване на
9
присъденото обезщетение, доколкото исковата претенция касае заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, но са ограничили размера и тежестта на вредите в съществена
степен.
С оглед установения принос на пострадалата при условията на проявена груба
небрежност от 50%, на ищцата се следва обезщетение в размер на 40 000 лева, до който
размер ще се уважи предявеният иск, ведно със законната лихва от 19.10.2021г. - датата на
увреждането, като за разликата над този размер до предявения в размер на 150 000 лева,
искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на спора на адв. Т. следва се присъди адвокатско възнаграждение по член
38, ал. 2 от ЗА в размер на 1730 лева, съобразно уважената част от иска. С оглед изхода на
спора ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Същият представя списък по чл. 80 ГПК за хонорар и разноски за експертизи и свидетели в
общ размер 4500 лв. Ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, разноски в размер на 3330 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска. Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, тъй като
минимумът по Наредбата на ВАС е 4030лв., договореното и изплатено по делото е малко
над този размер – 4200лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса
върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 1600 лева.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски
за СМЕ - 250лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р. И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. ***,
представлявано от В. Х. П.-Управител ДА ЗАПЛАТИ на А. З. Й., ЕГН**********, адрес:
обл. *** сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение на
осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди от трудова
злополука, при която е настъпила трайна нетрудоспособност на ищцата от 100%, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на злополуката - на 19.10.2021г., до
окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 150 000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Р. И“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. ***,
представлявано от В. Х. П.-Управител ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. В. П. Т., съдебен адрес
гр. ***, сумата от 1730 лева (хиляда седемстотин и тридесет лева) адвокатско
възнаграждение.
10
ОСЪЖДА А. З. Й., ЕГН**********, адрес: обл. *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. И.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: обл. *** представлявано от В. Х. П.-Управител,
сумата от 3330 лв.(три хиляди триста и тридесет лева) - разноски, направени от ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Р. И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. ***
представлявано от В. Х. П.-Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Павликени
сумата от 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/ -държавна такса върху уважените искове и
сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ за заплатени от бюджета експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
11