Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.С., 15.03.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на девети ноември през
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 7280 по описа за 2013г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
С
решение по чл.290 от ГПК № 149 от 12.11.2013г. ВКС е обезсилило решенията на
СГС и САС постановени в частта на предявен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД
и е върнал делото за ново разглеждане на СГС по иск с правно основание чл.240
от ЗЗД. Със същото решение е отменено са отменени решенията на СГС и САС с
правно основание чл.135 от ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане от нов
състав на СГС. В решението на ВКС е прието и са дадени указания, при новото
разглеждане да се разгледат като предявени осъдителен иск с правно основание
чл.240 от ЗЗД и иск с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД, при разглеждането на
който да се съобрази взетото решение от ВКС на осн.чл.290 от ГПК по чл.135,ал.1
от ЗЗД, а именно, че увреждане на кредитора по смисъла на чл.135,ал.1 от ЗЗД е
налице и ако не е доказано съществуване на разлика между продажната цена на
недвижимия имот, предмет на атакуваната
сделка и средната пазарна цена на такъв имот. Посочено е и че следва при
преценка наличието на субективния елемент да се изложат съображения за знанието
за увреждането на третото лице.
ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени
искове с правно основание : чл.240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.135 от ЗЗД от Л.Т.П. срещу Л. ЕООД ЕИК *******
И М.Й.С. .
Ищецът твърди, че е учредил ищцовото
дружество през 1992г. , а на 08.11.2000г. е прехвърлил на Е.Г.И. 250
дружествени дяла представляващи 50 % от капитала на дружеството, като
дружеството от еднолично е преобразувано в дружество с ограничена отговорност
при паритетно участие в капитала на двамата съдружника. Твърди и че преди
включване на нов съдружник и след това е предоставял лични парични средства на
дружеството, необходими като оборотни
средства на дружеството за закупуването
на стоки и материали за дейността му, като общия им размер възлиза в размер на
196 301.03 лв. В последствие прави допълнителни уточнения на иска, като
твърди, че сумите като съдружник, ги е предоставил в заем на дружеството, като
е уточнил и същите по периоди и размери в рамките от 2000 – до 2005г., а именно
за 2000 г. внесени 50 000 лв., за
2001г. внесени 40 000 лв., за 2002 г. внесени 26 000 лв. , за 2004г.
внесени 24 400 лв., а през 2005г. внесени 10 805.50 лв. Твърди се, е
сумите са предоставяни за срок от около 2 години, без последната, като
връщането им се е дължало към 31.12.2002г. на първата сума, към 31.12.2003г. на
втората сума, към 31.12.2004г. на третата сума, към 31.12.2006г. на четвъртата
сума и петата предоставени суми. Моли
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 50000 лв. частичен
иск от цялата дължима сума от 196 301.03 лв. Наред с осъдителния иск е предявил и иск с
правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД, с който претендира връщане в имуществото
на дружеството на отчуждения веднага след изключването му имот, собственост на
ответното дружество. – двужетажна сграда / Битов комбинат/ , находящ се в кв.Х.Д.,***
, със застроена площ от 380 кв.м., състоящ се от кафе, магазин за хранителни
стоки, рибен магазин, помещение за трафопост, компютърна зала с офиси и избено
помещение на сутеренен етаж. Твърди, че
продажбата е извършена на подставено лице и на цена значително по-ниска от
данъчната оценка. Моли да се прогласи
относителната недействителност спрямо ищеца на така извършената
покупко-продажба на първия етаж от имота на дружеството между ответното
дружество Л. ЕООД и ответника М.Й.С..
Ответната страна оспорва исковете,
твърди че не е налице предоставяне на сумите в заем и наред с това извършената
сделка, не е извършена за уврежадане интереса на ищеца. Прави възражение за
погасяване по давност на вземането за 2000 г. в размер на 50 000 лв.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
От представените по делото
писмени доказателства – приходни касови ордери и приетите основно и
допълнително заключения се установява, че ищецът, преди изключването като
съдружник от дружеството е внесъл в дружеството твърдените от него суми за
съответните години, както е посочил. Внасяните от ищеца суми в дружеството
ответник са били осчетоводявани, макар и при неправилно и нередовно водено
счетоводство в салдото на сметка 107 Сметка на собственика, като са прехвърляни
и по – други сметки, като напр. сметка 102 Допълнителен капитал. Такива вноски
ищецът е правил и преди 2000 г., но същите не са предмет на спора. Вещите лица
са констатирали несъответствие между Баланса и Отчета на дружеството. Наред с
това в особеното мнение е посочено, че внасяните суми не са засичани, като налични
на каса, за периода на внасянето им. Към 31.12.2005г. цялата сума внесена за
периода 200 – 2005г. в размер на 151 205.50 лв. е осчетоводена по кредита
на сметка 493 Разчети със собственици. Вещите лица са посочили, че сумите не са
отразени в отчета за паричните потоци.
Видно от обясненията на в.л. Ф.
от осз 21.05.2014г.в раздела парични потоци, тези потоци на някои места са
отразявани общо, но че има внесени суми от собствениците, които подлежат на
връщане се вижда от баланса и от аналитичните сметки- 493 разчети със
собстеници. Като се съберат всички части на баланса на практика има редоввно
осчетоводяване.
Видно от представените по делото
решения на СГС от 04.09.07г. и САС № 24
от 24.09.2008г. , освобождаването на ищеца като съдружник , в ответното
дружество, с решение на ОС е било
отменено, като решенията са влезли в сила през 2010г.
По делото са изслушани
свидетелите А.Г. и С.И., първият работил при ответното дружество като охранител
на паркинг, а втория наемател на обекти в сградата притежавана и продадена от
ответното дружество. От показанията на двамата се установява, че първоначално
управител на ответното дружество е бил ищеца Л.П., а след неговото
освобождаване управител е станала Е.Г.. Наема от паркинга и от магазина и
офиса са изплащани първоначално на Л., а след освобождаването му
са продължили да ги предават на Е.. И
двамата свидетели установяват, че някъде през 2006г. се е явил и ответника М..
Свидетеля Г. установява, че е виждал Е. и М. често заедно, влизали са в един
общ вход, демонстрирали са близост . За демонстрирана близост между собственика
на ответната фирма Е.Г. и ответника М.С. говори и свидетеля И.. Свидетеля И., който след представянето на
ответника М.С., придобил собствеността върху сградата, собственост на ответната
фирма, и след като е узнал, че Л.П. е отстранен от фирмата е започнал да
заплаща наема за наетите от него помещения на новия собственик М.С.. М.,
първоначално, е идвал заедно с Е. за получаването на наемите, като в тези
случаи са демонтстрирали своята близост пред свидетеля.
Свидетелката С.И., работеща като
счетоводител при ответното дружество от м.10.2006г. установява, че е получила
документацията от Е.Г., като едноличен собственик на капитала. Същата е знаела
за наличие в имуществото на дружеството на сграда на два етажа, тип стар битов
комбинат, която в последствие е била продадена. Същата няма спомени кога точно
е извършена продажбата и дали и каква сума е постъпвала по сметките на
дружеството от тази продажба.
При изслушването на ответника
Стоименков по въпросите зададени му от ищеца същият заявява , че не е живял в
едно жилище с Е.Г. и в такова на нейния вход. Били са съученици в търговско
банковата гимназия. Предвид, че е търсил да закупи имот и е узнал, че ответната
фирма го продава е заплатил цената и е придобил собствеността му и е негов
собственост и до настоящия момент. Твърди,
че не се е целяло увреждане на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.240 и с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД
По искът с пр.осн.чл.240 от ЗЗД : От приетите по делото експертизи съдът приема, че се
установява извършване на вноски от страна на ищеца за периода 2000
г.,2001,2002,2004 и 2005г. , като съдружник в ответното дружество на негови лични средства,
за подпомагане дейността на дружеството ответник. Видно от експертизите ищецът,
в предходните периоди на процесните, е действал по същия начин и е внасял свои
лични средства в дружеството.За периода, в който в дружеството се е включил нов
съдружник е следвало, за да правят вноски, да се спази чл.134 от ТЗ и решенията
да се вземат на събрание на съдружниците, за да имаме валидно решение на
дружеството . За да имаме сключен договор за заем е необходимо валидно
волеизявление на заемополучателя, а такова следва да се формира не едностранно
само от единия съдружник, който е и управител, а при спаззване правилата за вземане на решения от страна на собствениците
на капитала, чийто решения следва да изпълнява управителя. Наред с това след
като имаме съдружник, който по същество поддържа със собствени средства
дейността на дружеството, не става ясно как самия той е получавал средства от
дружеството и разпределяло ли е то печалба, но това е било в тежест на
ответното дружеството да го установи, което то не е сторило.
Експертизите установяват, че макар и без решение на ОС, сумите са внесени и
внесените от ищеца средства за процесния период -2000-2005г. са в следните
размери :
- 2000г. –
направени са 10 вноски по 5 000 лв. през м.12.2000г. или общо 50 000
лв. с основание за плащане - лични
средства за разплащане с други кредитори.
-
2001г. – направени са 8 вноски по 5 000 лв. през м.април, май и юни или общо 40 000 лв., с основание –
оборотни средства.
-
2002г. – през м.май е направена една вноска от 26 000 лв. за текуща
дейност. Тази сума е отбелязана като внесена за доплащане на кредит към
Търговска банка Биохим.
-
2004г. – три вноски от по 6 000 лв. и една от 6 400 лв. или общо
24 400 лв. – оборотни средства
-
2005г. – една вноска в размер на 10 805.50 лв.
-
ОБЩО ВНЕСЕНИТЕ за периода суми от в размер на 151 205.50 лв.
По отношение на възражение за изтегла погасителна вноска
за вноските за 2000г- съдът приема, че същото е основателно. Ако се приеме, че
се касае за договор за заем, за което се излагат съображения по-долу, и тъй
като същият не е уговорен за определен срок, като твърдението на ищеца, че
сумите са предоставяни за срок от 2 години не е подкрепено с никакви – нито
писмени, нито устни доказателства и липсва покана, с която да се прави
изявление за връщане на даденото, то като такава покана следва да се има в
предвид, че е исковата молба. Предвид на това съдът намира, че погасителната давност тече от
момента на предоставяне на сумата т.е. връщането на предоставената сума може да се поиска и правото да се защити по
съдебен ред вземането на даденото по договора за заем е в 5 годишен срок от предоставяне на сумата. Доколкото
възражение за погасяване на вземането е само за сумата от 50 000 лв.
предоставена през 2000г. от ищеца, то съответно съдът приема, че вземането за
тази сума и правото да се претендира същата по съдебен ред е погасено, тъй като
5 годишния срок от предоставянето й – м.12.2000, към датата на предявяване на
исковата молба – м.07.2007г. е бил изтекъл.
Преди
процесния период задълженията към собственика – салдото по сметката на собственика
към 01.01.2000г. възлиза в размер на
115 301.03лв., към която сума се наслагват следващите вноски от
собственика, внесени от него и за процесния период . През 2002 г. сумата от вноските по сметка на
собственика общо от 216 301.03 лв. е прехвърлена чрез закриване на салдо
по сметка на собственика към отнасяне на сумата в допълнителен капитал. В
резултат на тази операция към 31.12.2002г. салдото по сметка 102 Допълнителен
капитал е в размер на 262 738.92 лв., която сума е отнесена в пасива на
баланса Основен капитал.
Съдът
намира, че може да се приеме, че ищецът е предоставял средства на дружеството,
като съдружник в него, като същите са били осчетоводяване като задължение към
собственика. Като се съобрази ТР № ….. 2015г., ….. което приема, че разпореждане
с недвижим имот от дружеството без решение на ОС не е нищожно, то и в
хипотезата на заем за потребление може да се приеме, че липсата на решение на
ОС за този заем не води до неговата нищожност. Установи се, че сумите са
получени от дружеството във връзка с неговата дейност. Настоящата инстанция
приема, че независимо от особеното мнение на единия от експертите от тройната
експертиза, след като сумите са отчетени като задължение към собственика в
съответните части от ГФО на дружеството, а това е в подкрепа на получаването им
чрез ПКО то съответно следва да се приеме, че е сключен договор за заем между
съдружника и ответното дружество. Не е установено за какъв срок е заема и
следователно вземането става изискуемо след покана и се дължи връщане в
едномесечен срок. Съдът намира обаче, че през 2002г. тези вноски от единия от
собствениците са отнесени като допълнителен капитал на дружеството.
Следователно задължението за връщане към съдружника е преобразувано, като
вноска на тези суми в капитала на дружеството. Съответно не е налице промяна в регистрирания
капитал и дружествените дялове, но това прехвърляне на част от внесените от
съдружника суми по други сметки на ответника, говори за волята на този
съдружник да ги предостави на дружеството, като част от неговия капитал, т.е.
да му ги предостави безвъзмездно. При
това преобразуване съдът намира, че дружеството не следва да връща сумите на
съдружника получени до края на 2002г., тъй като от експертизата е видно и съдът
приема, че това са вноски в капитала на дружеството, които този съдружник
предоставя безвъзмедно и не търси връщането им. До края на 2002г. и от началото
на процесния период това е сумата от
116 000 лв. / 50000лв., 40000лв. и 26000лв. / . За сумата от 50000 лв.
претенцията се явява погасена по давност, както съдът е приел по-горе, а за
останалата сума от 66 000 лв. вноските от ищеца съдът приема, че са
предоставени на дружеството безвъзмездно и окончателно, т.е. ищецът не е
очаквал връщането им от дружеството. През 2005г. обаче сумата от
261 621.53 лв. от с/ка 102 „ Допълнителен капитал „ отново е прехвърлена в
с/ка 493 „Разчети със собственици „. Към 31.12.2005г. сумата от 15 600 лв.
отчетена като допълнителен капитал не е прехвърляна по сметка Разчети със
собственици. В баланса на дружеството към 31.12.2005г. сумата от 262 х.лв.е
посочена в Пасива ,в Раздел Б Дългосрочни пасиви,т.1 Задължения към свързани
предприятия. Не е приложен Отчет за собствения капитал и Отчет за паричните
потоци. Съдът приема, че така извършените прехвърляния на процесните плащания
по отделните сметки на дружеството не може да направи сумите отново като
предоставени под формата на заем, дотолкова, доколкото имаме противоречиво и
нередовно осчетоводяване през 2005г., тъй като от една страна имаме посочване,
че сумите са по сметка Разчети със собствениците, част са останали в сметка
Допълнителен капитал, и в последствие първата е отнесена като Задължения към
свързани предприятия. Наред с това за да
приеме този извод, съдът съобразява и факта, че до края на 2005г. ищецът е бил
управител в това дружество и съдружник в него. Същият, ако сумите са
предоставяни в заем, е могъл да изиска връщането им, дори и ако са били
предоставяни за срок от 2 години, наред с това за процесния период е могъл да
натовари с това задължение и втория съдружник, ако би се спазила нормата на
чл.134 от ТЗ, но нито едно от двете не се е случило.
По отношение на вноските
направени от ищеца през 2004г. и през 2005г. общо в размер на 25 205.50
лв. / 24400лв. внесени с ПКО през 2004г. и 10 805.50 лв. внесени през
2005г./ доколкото същите са осчетоводени само по сметка Разчети със собственици
съдът приема, че те са внесени за нуждите на дружесвото от ищеца, в качеството
му на съдружник и са отчетени като предоставени в заем. Същите подлежат на
връщане и тъй като с предявяване на исковата молба вземането на ищеца за тази
сума подлежи на връщане, то на осн.чл.240 от ЗЗД ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 25 205.50 лв. Искът е предявен като частичен, но доколкото
признатата от съда главница влиза в рамките на размера на предявения частичен
иск, то съответно съдът следва да предяви цялата приета като дължима сума. Искът
за главницата за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен.
Върху главницата се дължи и
законната лихва, от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата на осн.чл.86 от ЗЗД.
По искът с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД . Ищецът претендира обявяване
относителната недействителност на сделката по продажба по притежавания от
ответното дружество имот :първи етаж от двуетажна сграда / комбинат за битови
услуги/, находяща се в гр.С., С – р-н Подуене, извършена с нот.акт № 27,т.І,
рег.№ 842,н.д.№ 26 от 2006г. Съдът намира, че ищецът е легитимиран да предяви
искът, тъй като съобразно изложеното по-горе се явява кредитор спрямо ответното
дружество, има вземане срещу същото в приетия по-горе размер по договор за заем.
Ищецът би се явил и кредитор относно своя дружествен дял, но както се изложи и
по-горе, решнеието с което е освободен като съдружник е отменено и същият
следва да се приема, като съдружник, в ответното дружество, а не като бивш
съдружник, с право на вземане на левовавата равностойност от имуществото на
дружеството равно на неговия дружествен дял.
Ищецът притежава правен интерес от провеждане
на иска, тъй като видно от отметнителното решение постановено по чл.290 от ГПК,
същия има такъв интерес, независимо дали дружеството извършило отчуждението има
и друго имущество. Със отчуждителната сделка, ответното дружество се е
освободило от свое имущество, с което е намалило наличното си такова и
съответно така е затруднило ищеца във възможността да се удовлетвори за своето
вземане. Предвид на тези съображения така предявения Павлов иск е допустим.
Имотът
по безспорен начин, от нотариалния акт е установено, че е продаден на трето
лице. Продаден е около месец след освобождаването на ищеца като съдружник в
дружеството, продаден е на цена почти два пъти по-ниска от данъчната оценка.
Продаден е на лице – г-н С., втория ответник по спора, лице, с което останалия
съдружник, и представляващ към този момент ответното дружество Е.Г. е
демонстрирала близки, дори интимни отношения, установено от показанията на
двамата свидетели обсъдени по-горе. Факт установен по делото е, че г-жа Г. и
г-н С., след освобождаването на г-н П., са получавали заедно наемите от
отдавания под наем от ответното дружество паркинг, факт установен от
свидетелските показания е също така, че двамата са се явявали заедно и за
получаване на наемите от офиса и магазина, находящи се в продадения етаж от
битовия комбинат. Съдът намира, че една такава демонстрирана близост, както в
отношенията по между им като мъж и жена, така и по същество за известен период,
това е близост и в бизнес делата им, или поне тези касаещи паркинга на
ответната фирма и продадената част от сградата, може да доведе до извод, че
третото лице – г-н С., е било наясно с положението на г-н П., като освободен
съдружник и съответно е бил наясно и че една такава сделка, като извършената
продажба на имота, го уврежда, като кредитор, с право да получи своя дял от
имуществото на дружеството, така и като кредитор и с други възможни вземания.
Макар и да не е из между изрично упоменатите лица в разпоредбата на чл.135,ал.2
от ЗЗД , за което законът установява оборимата презумпция за доказаност на
знанието, то съдът намира, че продавача и купувача по сделката са демонстрирали
такива близки отношения, посочени по-горе, които позволяват по аналогия да се
приложи тази разпоредба. С оглед на тези съображения съдът приема , че макар и
да не се установява, че ответниците са целяли увреждане на ищеца, но същите са
знаели, или поне е следвало да предполагат, че с тези си действия увреждат
ищеца. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.135,ал.1, от ЗЗД -
ищецът е кредитор, със вземане към отчуждителя възникнало преди отчуждаване на
имота, извършената продажба на имота на фирмата е действие, с което интереса на
кредитора се уврежда, тъй като фирмата длъжник се е лишила от свое имущество,
съответно с това е намалила като цяло притежаваното от фирмата имущество,
съответно налице е и причинна връзка, тъй като е намалена възможността за удовлетворяване на кредитора
за неговото вземане от имуществото на длъжника. Съдът приема, че съобразно
изложеното по-горе за установена близост между представляващия продавача и
купувача, се установява и наличие на субективния елемент – длъжника продавач и
купувача са знаели към момента на покупката, че има кредитор на дружеството,
освободения съдружник и съответно с това действие – продажбата на имота и
покупката му от купувача, интереса на кредитора се уврежда. След като са налице всички предпоставки от
фактическия състав на чл.135,ал.1 от ЗЗД то този иск следва да се уважи и сделката следва да бъде обявена за относително
недействителна спрямо ищеца.
По отношение на претендираните
разноски определяеми по реда на чл.78 от ГПК, доколкото делото е преминало
първоначално разглеждане на спора на три съдебни инстанции и това е ново
разглеждане, следва да се съобразят направените разноски и от двете страни на
всяка от инстанциите, тъй като всяка от тях претендира разноски, като не следва
да се вземат в предвид разноските на ответниците за адвокатско
възнаграждение. Ищецът има направени
общо разноски за цялото разглеждане на исковете общо в размер на 12 498.60
лв., от които / 2 000 лв. ДТ по първия иск и 5 537.80 лв. ДТ по втория
иск, 4 700 лв. заплатени за адв.възнаграждение пред първата инстанция и
пред ВКС, както и съдът установява направени разноски за възнаграждения на вещи
лица в размер на 330 лв. Съдът разделя по равно адв.възнаграждение и разноските
за вещи лица по всеки един от двата иска, като към тях се прибавя и сумата за
държавна такса или за искът по чл.240 от ЗЗД са направени разноски в размер на
4 480 лв. от ищеца, а по искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД са направени
разноски в размер на 8 017.80 лв. Разноските по искът с пр. осн.
чл.135,ал.1 от ЗЗД доколкото този иск се уважава изцяло се следват в пълен
размер, по този иск ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 8 017.80 лв. Разноските по първия иск, с
пр.осн.чл.240 ЗЗД се следват съобразно уважената част от иска или 50% или по
този иск се следва за разноски сума в размер на 2 240 лв.
Ответника
Л. ЕООД формира разноски направени за
всички инстанции вкл. и настоящата общо в размер на 4 959 лв./ без адв.
възнаграждение/ от тях разноските за възнаграждения за вещи лица е в размер на
1190 лв., и поделени на половина се падат по 595 лв. по всеки от двата иска .
Наред с това разноските направени за държавни такси са 1 000 лв. по иска
по чл.240 ЗЗД и 2 769 лв. по иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД. Разноски на
ответниците не се следват за уважения спрямо тях иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД,
които възлизат в размер на 3 364 лв.. На този ответник – Л. ЕООД се следват разноски по искът по чл.240 ЗЗД,
тъй като същият е отхвърлен частично. Съдът съобразява частичния размер на
претенцията на ищеца, тъй като по същество това е размерът, който се
претендира. При направени разноски по този иск в раззмер на 1 595 лв., на
ответниците се следват 50 % или сумата от 797.50 лв.
Сумите на двете страни за
разноски по искът с пр.осн.чл.240 от ЗЗД следва да се прихванат до размера на
по-малкото или по този иск ответникът Л. ЕООД дължи на ищеца сума в размер на 1 442.50
лв.
Отговорността за разноски по
искът с пр.осн.чл.135 от ЗЗД се поделя между двамата ответници по равно или
всеки от тях дължи на ищеца разноски в размер на 4 008.90 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Л. ЕООД *** да заплати на Л.Т.П. ЕТН **********,*** сумата от
25 205.50 лв. / двадесет и пет хиляди двеста и пет лева и петдесет
стотинки/ предоставени в заем суми на осн.чл.240 от ЗЗД, в едно със законната
лихва от предявяване на исковата молба 13.09.2007г. до окончателното изплащане
на сумата, КАКТО и да му заплати направените по делото разноски в размер на
5 450.90 лв. / пет хиляди четиристотин и петдесет лева и деветдесет
стотинки/ общо по двата иска – чл.240 и чл.135 от ЗЗД за всички съдебни
инстанция до настоящия момент .
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн.чл.135,ал.1 от ЗЗД по отношение на Л.Т.П.
ЕТН **********,*** сключения договор за покупко-продажба на 02.03.2006г.
обективиран в нотариален акт № 27,т.1,рег.№ 842,нот.дело № 26/ 02.03.2006г. на
нотариус М. К., по силата на който е продаден от Л. ЕООД на М.Й.С. , следния
недвижим имот : първия етаж от двуетажна сграда / бивш комбинат за битови
услуги/, находящ се в гр.С., кв.Х. Д.,*** застроена площ от 380.45 кв.м.,
състоящ се по арх.проект от 17.01.01г. от кафе,склад, санитарен възел и сепаре,
магазин за хранителни стоки със склад и офис помещение, битов и санитарен възел
и хладилно помещение, рибен магазин, помещение за трафопост, компютърна зала с
офис, разположена на две нива, и заедно с избено- складово помещение на
сутеренен етаж кота 1.44/ минус/.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 от ГПК М.Й.С. ЕГН ********** да заплати на Л.Т.П. ЕТН **********,*** 008.90
лв. / четири хиляди и осем лева и деветдесет стотинки / разноски за проведеното
съдебно производство на всички инстанции по чл.135,ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :