Р Е Ш Е Н И Е
№
136
гр.
Велико Търново, 23.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 50/2022 г. по
описа на ВТАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК вр. чл. 83, ал. 5 вр. чл. 58, ал. 1, т.
10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Същото е образувано
по жалба на Ц.Ц.Н. *** против Отказ №
268р-27139/29.12.2021 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване
на късоцевно огнестрелно оръжие, издаден от началника
на РУ – Горна Оряховица.
Жалбоподателят, чрез
адв. К. М., оспорва отказа като издаден в нарушение
на закона, тъй като счита, че са били налице всички предпоставки за издаване на
исканото разрешение, вкл. е доказана необходимостта му от оръжие за самоохрана и тази необходимост се обосновава от обстоятелството,
че срещу него е извършен опит за убийството му от неизвестни лица, за което е
образувано наказателно производство, а вън от това - и защото Н. е основен
свидетел по делото, известно в обществото като „Килърите“,
като част от осъдените по това дело лица въз основа на неговите показания
понастоящем са току-що освободени или предстои да напуснат затвора, след като
са изтърпели наказанията си и той се чувства заплашен от тях. В този смисъл,
оспорващият считат, че няма по-сериозна и непосредствена опасност за живота му,
която да налага сдобиването му с оръжие и в този смисъл намира, че отказът е
необоснован. Излага доводи и че коментираните в отказа негови предходни
осъждания нямат правно значение, предвид факта на реабилитацията му, а и същите
не са посочени като основание за отказа.
По изложените мотиви,
развити в съдебно заседание от адв. М., моли съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ.
Ответникът -
Началникът на РУ – Горна Оряховица, първоначално оспорва жалбата като
неоснователна и иска отхвърлянето й с мотива, че оспореният отказ е правилен,
тъй като наличните при постановяване на отказа доказателства са налагали
извода, че лицето само не се чувства застрашено, доколкото е отказало
предложената му защита по НПК в рамките на производството за опита за
убийството му. Но в хода по същество на делото посочва, че при изнесените пред настоящия
съд данни, вкл. от разпитания като свидетел бивш ръководител на БОП, съдържащи класифицирана
информация за застрашеност на Н., до която ответникът
по това дело не е имал достъп преди, предоставя на съда да постанови подходящо
решение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 268000-12014/30.11.2021
г. жалбоподателят по настоящето дело - Ц.Ц.Н. ***, е поискал
от началника на РУ – Горна Оряховица издаване на разрешение за закупуване на 1
брой нарезно огнестрелно оръжие за самозащита при
нужда.
Необходимостта от
оръжието заявителят е обосновал с обстоятелството, че срещу него е извършен
опит за убийството му, като за деянието е образувано сл. д. № 56/2021 г. по пр.
пр. № 2254/2021 г. на Великотърновска окръжна прокуратура (ВТОП) и тъй като
извършителят на това деяние не е открит това кара Н. да се страхува от последващ опит да бъде убит, което го провокира са
предприеме мерки за самозащита, вкл. като се сдобие с оръжие, адекватно на
това, с което е извършено нападението срещу него. (л. 11 от делото).
Твърдението, че Н. е
жертва на опит за убийство е безспорно доказано в настоящето производство от
представеното по делото удостоверение изх. № 2254/2021/01.03.2022 г. на ВТОП на
л. 40, гръб от делото, така и от удостоверение вх. № 1296/18.03.2022 г. от ВТОП
(л. 77 от делото), от което се установят както факта на престъплението срещу Н.,
така и обстоятелството, че спрямо него не са предприемани мерки за защита по
реда на чл. 123 от НПК, защото същият е отказал такива, а поради липсата на
привлечен обвиняем по това дело не са прилагани и мерки на защита по чл. 67 от НПК.
Към заявлението са приложени
документите, изискуеми по закон, в това число, Декларация по чл. 76, ал. 4, т.
2 и чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, Свидетелство за съдимост, според което
лицето не е осъждано, Служебна бележка от ОСлО, че
срещу заявителя няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати
обвинения, Медицинско удостоверение, че лицето не се води на диспансерен учет, Свидетелство за завършено средно образование и на
курс за боравене с ООБ, и вносна бележка за платена такса за придобиване на
огнестрелно оръжие от ФЛ.
Във връзка с това заявление
е извършена проверка от РУ, която е направила изводи, че заявителят е криминално
проявен и осъждан – според извършената проверка в АИС на МВР, Н. има 7 полицейски
регистрации и 7 съдени регистрации, последните които касаят наложените
наказания с присъди на лицето (докладна записка на л. 18 от делото).
Във връзка с тези присъди
(и изобщо криминалното минало на лицето), които всъщност са безспорни също, е
извършена още една проверка, като е констатирано, че по всички съдебни дела, приключили
с присъди за лицето (8 на брой), е налице реабилитация (следваща докладна
записка от 21.12.2021 г. на л. 20 от делото), като в същата докладна
съставителят й е изразил становище (без правна стойност), че ЗОБВВПИ не
предвижда издаване на разрешение за придобиване на лица, които са
реабилитирани. В същата докладна, съставител й е констатирал, че след опита за
убийство на Н. е образувано следствено дело по случая, но е приел, че са
предприети мерки за защита на пострадалия – а именно денонощно автопатрул от ежедневната разстановка
на РУ осъществява обходи и контрол в района на дома на Н., но не са забелязани
съмнителни лица и МПС, поради което е направен краен извод, че не съществува
заплаха за Н., а и при негово желание може да получи допълнителна охрана за себе
си и семейството си от търговци, извършващи частна охранителна дейност.
Във връзка с
предприетите мерки за закрила на лицето в рамките на общата охранителна дейност
на МВР (която осъществява РУ– Горна Оряховица, а не специализираните звена за
борба с организирана престъпност), по делото са представени от ответника копия
на писма и докладни до ВТОП (л. 90 и следващите) за изпълнение на дадените указания
от наблюдаващия прокурор по делото за опита за убийство на Н. за предприемане
на мерки за ограничаване на възможността за застрашаване живота и здравето на Н..
От същите и обясненията на ответника лично в съдебно заседание става ясно, че
се касае за общи охранителни мерки, които се свеждат до периодичен обход на района,
в който се намира жилището на Н. и оперативно – издирвателна
дейност за придобиване на информация за евентуални нови нападения спрямо него,
поставена на всички налични „сътрудници“ (л. 54 от делото).
Накрая, всички факти
и изводи от проверките са обобщени от служба КОС при допълнителна проверка,
резултатите от която са обективирани в Докладна записка № 268р-27004/22.12.2021
г. (на л. 9 от делото). Според същата, приложените документи, вкл. чистото
свидетелство за съдимост на Н. са в срок, валидни и верни, но лицето не
отговаря на изискването по чл. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, тъй като
независимо от факта, че действително срещу него е извършен опит за убийството
му, по образуваното в тази връзка следствено дело са предприети мерки за неговата
защита чрез обход на автопатрули от ежедневната разстановка на РУ – Горна Оряховица, а и ако лицето действително
се чувства заплашено може да наеме охрана, която да се осъществява чрез частна
охранителна дейност. В същата докладна записка е посочено, въпреки че е уточнено,
че това няма правно значение че лицето има криминалистически
регистрации.
Като е обсъдил
заявлението и приложените към него документи, в това число и всички
горепосочени докладни записки, началникът на РУ – Горна Оряховица е постановил
обжалвания в настоящето производство Отказ № 268р-27139/29.12.2021 г. за
издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие, само и единствено поради недоказана необходимост от страна
на заявителя, въпреки че компетентният орган е посочил, че лицето има криминалистически и съдебни регистрации (без да прави
негативни за лицето изводи то този факт). Във връзка с извода си, че не е
доказана необходимост от притежаване на оръжие, поради липса на необходимост от
самозащита, ответникът е посочил, че са представени и събрани доказателства за опасност
за живота и здравето на лицето и семейството му, доколкото същото е било жертва
на опит за убийство, за които е образувано сл. д. № 56/2021 г. по пр. пр. №
2254/2021 г. на ВТОП, но това не обосновава достатъчна степен на сериозност и уважителност на причините, защото обратното би означавало
всяко лице, срещу което е извършено нападение, да се сдобие с огнестрелно
оръжие. Ето защо ответникът е приел, че не е доказана необходимост, поради
което независимо, че лицето отговаря на всички формални изисквания на закона не
може да получи исканото разрешение.
Този отказ е връчен на
жалбоподателя на 06.01.2022 г.
Недоволен от него Н.
го е оспорил пред АСВТ с жалбата подадена на 19.01.2022 г. (видно от товарителницата
на пратката, в което се е намирала на л. 37 от делото), въз основа на която е
образувано настоящето дело.
С разпореждането за насрочване
на делото съдът е определил предмета на оспорване и е разпределил доказателствената
тежест между страните.
В съдебно заседание
ответникът е заявил в първото по делото заседание, че водещият мотив да откаже
исканото разрешение е обстоятелството, че лицето очевидно не се чувства заплашено,
след като отказва мерките на закрила, предложени му в рамките на наказателното
дело за опита за убийството му.
В тази връзка по
делото, освен административната препискау са приети
като писмени доказателства редица съдебни и прокурорски удостоверения, които
потвърждават криминалното минало на Н., както и качество му (именно в резултат и
на това минало) като свидетел по делото, известно в обществото като „Килърите“ (нохд № 303/2011 г. по
описа на Шуменския окръжен съд, приключило с осъдителни присъди, включително
три такива на наказание „лишаване от свобода без право на замяна“ и лишаване от
свода на престъпната група, популярна с това име). Качеството на Н. като свидетел
по това дело и значението на показанията за осъждането на лицата не е спорно,
но се установя и от удостоверението на ШОС на л. 39 гръб и 40 от делото, и от мотивите
на присъдата по делото, публикувана на сайта на съда (обявени от съда за
служебно известни).
Едновременно с това,
за да удостовери застрашеността си и по втора (паралелна и самостоятелна) линия,
жалбоподателят е представил документи от Следствения отдел на СГП, а съдът е
изискал и протоколите за разпита му като свидетел по друго висящо наказателно
производство (всъщност възобновено през 2021 г. за разпита и на Н. вкл.), което
наказателно производство (досъдебно производство № 317/2021 г. по описа на СО –
СГП) касае друга престъпна група и криминални отношения на плоскостта на
организирана престъпност във връзка с нея, по които жалбоподателят е свидетелствал,
вкл. непосредствено преди опита за неговото убийство през август 2021 г., а и
понастоящем (материалите, организирани в отделна папка и приложени на л. 175 и
следващите от това дело).
Накрая, по делото са
приети като гласни доказателства и показания на свидетеля, посочен от жалбоподателя
- В.Ц.. Този свидетел, в качеството си на бивш ръководител на звеното „Антитерор“ в ГДБОП, сочи, че познава Н. във връзка с делото
„Килърите“, в разкриването на което Ц. има решаваща
роля с колегите си. Последният дава показания, че жалбоподателят Н. е бил ключов
свидетел по делото „Килърите“, тъй като дал
конкретната информация, довела след това до разкриването на убийството на адв. П.Л. и групата „Килърите“.
Същият свидетелства, че както свидетели, така и служители на службите, работили
по това дело, са и продължават да бъдат обект на заплахи и застрашеност,
тъй като реално на тях, след приключване на делото, не се осигурява никаква
защита. Същият свидетел дава показания и че му е известно от негови колеги, че
от 2021 г. и понастоящем Н. свидетелства по друго дело пред СГП, което касае
друга организирана престъпна група, поръчала и извършила множество убийства в
годините назад. Предвид причастността на свидетеля към тези дела и специализираните
разследващи органи и естеството на изнесената от него информация, която
всъщност не е оспорена, а напротив – намерена дори от ответника за достоверна и
обосноваваща промяна в извода за застрашеността на Н.
(вж. становището на ответника на л. 2111
долу и гръб), съдът не намира основания да не кредитира показанията на св. Ц..
При така установената
фактическа обстановка и въз основа на горепосочените доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата - предмет на
настоящето производство е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3, вр. с 1 от АПК във вр. с чл. 83,
ал. 6 от ЗОБВВПИ четиринадесетдневен преклузивен срок, от надлежна страна -
адресат на оспорения административен акт, имаща право и интерес от оспорването
и същата, като процесуално допустима задължава съда да я разгледа по същество
относно нейната основателност.
При извършената пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорената заповед,
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията, посочени в чл. 146 от АПК,
съдът намира, че тя е издадена от компетентен орган - началникът на РУ – Горна
Оряховица(чл. 83, ал. 5, пр. второ от закона), в кръга на предоставените му от
закона правомощия и в предписаната от закона форма.
Обжалваният
отказ съдържа фактически и правни основания, които го обосновават и най-общо се
свеждат до липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да налага
издаването на разрешението за придобиване на оръжие, тъй като не е доказана
необходимост на лицето от това. Посочените обстоятелства, според чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ, представляват пречка за издаване на разрешението и това,
според съда, е фактическото и правното основание за издаване на оспорвания в
настоящето производство отказ, посочен в него.
В тази
връзка следва да се отбележи, че в отказа са коментирани криминалистически
и съдебни регистрации на лицето, но доколкото същите не се сочат като основание
за отказа, съдът не ги коментира, а само отбелязва, че предвид безспорният факт
на реабилитацията по всички присъди на Н. те действително са ирелевантни.
Съдът
намира, обаче че ответникът не е извършил дължимата служебна проверка на всички
факти и обстоятелства, обосновали твърдението на Н. за неговата застрашеност. В този смисъл отказът е процесуално незаконосъобразен.
Съдът намира оспорвания
отказ и за материално незаконосъобразен, тъй като счита, че в настоящето
производство е доказано соченото в чл. 58, ал.
1, т. 10 ЗОБВВПИ условие за издаване на процесното разрешение. Съгласно
цитираната норма не се издава разрешение за придобиване на оръжие на лице,
което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Анализът на посочените текстове от закона
налагат извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение
за придобиване и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи
конкретни факти на първо място да посочи и на второ място, обстоятелства, които
да подкрепят и да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на
семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин,
който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и
необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда,
представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима
предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието
на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове (т.е. - да
заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от
осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Няма
спор по делото, че жалбоподателят е заявил като причина да иска разрешение за
придобиване на оръжие твърдението за застрашеност,
произтичащо от факта, че срещу него е направен опит за убийството му – на
04.08.2021 г. неизвестно лице стреляло срещу него, докато управлявал автомобила
си. Сам по себе си този факт не е спорен. Не спорно и обстоятелството, че в
тази връзка е образувано наказателно производство за опита за убийство на Н.,
като не е спорно, че то е висящо и понастоящем, а извършителят не е разкрит. Съдът счита, че жалбоподателят
е представил доказателства за този факт и пред ответника, а той реално и не ги
спори. Тези факти са единствено важните за настоящия спор, защото според
настоящия състав няма по-сериозна степен на заплаха за живота и здравето на
някой от опит за неговото убийство, извършен от лице, останало и до сега
неразкрито, при това с огнестрелно оръжие. Какви са мотивите за този опит, кой
е неговият поръчител/извършител, настоящият съд не може да изследва, а единствено
дължи да зачете факта на съществуването на висящото следственото дело (което не
е прекратено, т.е. очевидно не са намерени на този етап и основания за това),
който факт установява, че действително срещу Н. е извършено изключително сериозно
и най-високо обществено опасно застрашаване на живота и здравето му, които да
обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. Всъщност, ответникът е
разполагал с безспорни доказателства в тази насока за най-тежкото възможно посегателство
срещу живота и здравето на заявителя. Не е спорно и се доказва от докладните
записки, че същият е имал данни за висящото следствено дело. Сам по себе си
опитът за убийство е най-тежкото посегателство срещу личността и когато е
извършено с огнестрелно оръжие, предумишлено, е логично да се очаква
застрашения да търси адекватен отговор за заплахата срещу живота си и то със
същия интензитет. Все пак, РБългария е правова
държава, в която убийствата и опитите за такива, особено от типа на процесното -
с огнестрелно оръжие, като жертвата е криминално проявено в миналото лице,
което дава показания и понастоящем по висящи дела за престъпни организации, не нито
типично, нито обичайно дори престъпление, още по – малко е дребна битовата
престъпност, за да се маргинализира до степента,
обосновала отказа – че не можело на всяка жертва на такъв опит за убийство да
се даде оръжие. Това е така, дори и само, защото все пак това не е ежедневие
нито в страната, нито в района, пък дори и в криминалните среди, към които очевидно
заявителят се е числил поне на предходен етап от живота си. Сам по себе си
факта на опит за убийството му с огнестрелно оръжие и наличието на висящото дело
за това са били безспорни данни и доказателства за непосредствена опасност за
живота, здравето, сигурността на жалбоподателя, които абсолютно неоснователно
са подценени от ответника.
На следващо място, ответникът
неправилно счита, че релевантно в случая е субективно отношение на Н. към това
посегателство и в частност дали същият се чувства уплашен и дали приема в тази
връзка предложени други мерки на закрила. Всъщност дали самото лице се чувства
субективно уплашено е правно ирелевантно. Законодателят
поставя обективно изискване за съществуване на застрашеност
като факт, а не за това заявителят да възприема по определен начин този факт. Не
елиминара факта на опасността отказът на лицето
спрямо него да се приложат мерки на закрила по НПК. Напротив, именно защото
лицето не е субект на никаква друга закрила, е налице обективното състояние на
неговата застрашеност. Нещо повече, видно от приетите
като доказателства документи от ответника, реално мерките на закрила спрямо
лицето, които се прилагат представляват просто обход на периметъра около дома
му и то в рамките на общата ежедневната разстановка на
РУ – Горна Оряховица, която се осъществява от служители, които нямат специална
охранителна или друга подготовка. Ясно е, че това не защитава лицето дори и
само извън този много ограничен териториален периметър.
Същевременно, по
делото не е спорно криминалното минало на лицето и факта, че именно като лице
съпричастно към различни престъпни сдружения и дейности същото е давало
показания като свидетел по едно от най-тежките и знакови дела в близката
българска история на организираната престъпност, добило гражданственост, като
делото „Килърите“. Свидетелят Ц. посочва, че след
приключване на това дело за свидетелите практически няма защита, а фактът на застрашеност е налице. Тези изводи на свидетеля се подкрепят
и от доказателства по делото -
удостоверения от СГП и протоколи за свидетелски показания на Н., във връзка с други
престъпления, давани от жалбоподателя по настоящето дело. Тези показания в
действителност са напълно противоречиви (след всяко свидетелско показание
следва ново, в което Н. се е отказвал от предишните и сочил като причастни към
престъпна дейност нови лица и групи), но при всички случаи посочените протоколи
установяват безспорния факт, че лицето поддържа контакти с лица, причастни към
престъпни групи и дейности, свидетелства периодично срещу едно или друго от тях
(възможно е така противоречиво и защото се чувства заплашено) и няма как това
да не създава заплаха за него. Настоящият съдебен състав не е разследващ орган,
нито наказателен съд, за да установи обективната истина относно тези криминални
отношения и престъпни групи, но отчита същите само като факт, че безспорно
заявителят има връзка с тях, както и обстоятелството, опитът за неговото убийство
е извършен именно непосредствено след показанията на Н. по това друго дело –
висящото пред СГП (сл. д. № 317/2021 г.)
Накрая, сам
ответникът в хода по същество е предоставил на съда да реши делото, като е
посочил, че при новите факти и обстоятелства, особено установените от св. Ц.,
решението за отказ е немотивирано. Ето защо съдът счита, в настоящето
производство се ангажираха достатъчно безспорни данни и доказателства за основателна
причина, която по несъмнен начин да налага издаването на разрешението
придобиване оръжие на Н., тъй като е доказана необходимост на лицето от това,
поради неговата застрашеност. След като е налице доказаност
на обстоятелствата според чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е било наложително издаване
на разрешението за придобиване на оръжие и като е отказал на това основание
ответникът е постановил неправилен административен акт.
Съобразно горното
съдът намира оспорвания отказ за валиден административен акт, но издаден при
нарушение на административно производствените правила за мотивираност и
служебно събиране на доказателствата за всички факти и обстоятелства, както и
за постановен при неправилно приложения на материален закон (чл. 58, ал. 1, т.
10 от закона). Това прави подадената жалба основателна и налага отмяната на отказа
и връщането на преписката на ответника за постановяване на положителен акт по заявлението,
при съобразяване на мотивите на това решение след влизането му в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.Ц.Н. ***68р-27139/29.12.2021 г. за издаване на разрешение
за придобиване чрез закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие, издаден от началника на РУ – Горна Оряховица.
ВРЪЩА преписката на началника
на РУ – Горна Оряховица за произнасяне съобразно мотивите на решението в 14-дневен
срок от влизането му в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: