Решение по дело №622/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 932
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120200622
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

932

 

гр.Бургас, 17.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:                                                                     

       

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 622 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С.М.С., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, адв. С.С., против наказателно постановление № */ 27.12.2019г., издадено от Началника на Сектор „БДС“ при ОД на МВР-Бургас, с което на основание чл.81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. С., която доразвива доводите за нарушения на процесуалните правила и моли за присъждане на разноски.

За Административно - наказващият орган, редовно уведомен, представител не се явява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото липсват данни за датата на връчване на обжалвания акт. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На 18.12.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 04.12.2019 г. при явяване в Сектор „БДС“ при ОДМВР-Бургас заявил с декларация по чл. 17 от ПИБЛД № */04.12.2019 г. за повредена ЛК №*.

            Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД на основание чл.81, ал. 2, т. 2 от закона е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 30 лева.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка на практика не се оспорва и от страните.

            Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

            На първо място, съставът намира, че е налице формулиране на неясно обвинение. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, точно описание на съставомерните признаци. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.

            Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, която разпоредба с сочи за нарушена, гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Съгласно приложената санкционна разпоредба пък се наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Обвинението спрямо жалбоподателя обаче, както в НП, така и в АУАН, е за това, че „заявил с декларация…за повредена“ лична карта. Видно е, че словесното описание на нарушението не съответства на нито един от признаците на сочените за нарушени разпоредби. От описанието на първо място следва изводът, че жалбоподателят е наказан за това, че е заявил с декларация, че му е повредена картата- изпълнително деяние, което не присъства в закона. Едва в съдебно заседание актосъставителката заяви, че АУАН е за това, че не са били положени усилия за опазване на документа- обстоятелство, което не фигурира в обжалвания акт и няма как за първи път да бъде въведено в съдебна фаза.

На следващо място, санкционната разпоредба на чл. 81, ал 2, т. 2 предвижда наказание за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, т.е. трябва да има твърдение, че наказаното лице и извършило някое от тези действия, което в случая не е направено.

Тези нарушения са достатъчни да обосноват отмяна на обжалвания акт, тъй като вмененото от фактическа страна обвинение не се покрива по никакъв начин със сочената за нарушена разпоредба на закона.

Предвид всичко изложено, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 8), в който е посочено, че правната помощ е безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за адвокатурата. По делото бе направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК (Определение № 327 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 4988 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение). Съставът счита, че всички предпоставки са налице, като следва да се съобрази минимално предвидения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита- 20.02.2020 г., когато чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от 300 лв. В този смисъл са и Определение № 534 от 08.12.2016г. по ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от 09.05.2016г. по ч.гр.д. №*/2016г. на Първо гр.о., ВКС и др. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати адвокатско възнаграждение директно на адв. С..        

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */ 27.12.2019г., издадено от Началника на Сектор „БДС“ при ОД на МВР-Бургас, с което на основание чл.81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на С.М.С., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, адв. С.С., е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на адв. С.С., съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.