О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….03.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр. дело № 463 по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Д. ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 5278/19.12.2018 год., постановено по гр. дело №
11328/2017 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявени от Д.Д. ***
(ищца и настояща въззивница) срещу М.П. *** искове с
правно основание чл. 30,
ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, извършено в съставено от
Димитър Иванов Андреев саморъчно завещание от 17.06.2008г. и възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството,
останало след смъртта на Димитър Иванов Андреев, с ЕГН **********, починал на
23.06.2014г. и с правно основание чл. 36, ал.3 ЗН за осъждане ответницата да върне
в наследството плодовете от частта от имотите, които надвишават разполагаемата
част на Димитър Иванов Андреев, с
ЕГН **********, починал на 23.06.2014г.,
считано от датата на завеждане на иска – 07.08.2017 год. до постановяване на
решението за връщане на същите в наследството, съответно: сумата от 162, 82 лева, претендирана като
получен от ответницата наем за земеделски земи за стопанската 2017/2018г. и
сумата от 133, 33 лева
месечно за апартамента, считано от завеждане на иска.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че със завещанието
от 17.06.2008 год. наследодателят на ищцата – Димитър Иванов Андреев е завещал
на ответницата само един имот. Според съдържанието на завещанието, завещателят
е завещал на ответницата имуществото си, описано в два нот. акта – нот. акт №
13, том І, рег. № 682, дело № 51/2000 год. и нот. акт № 1, том VІ, рег. № 6021,
дело № 846 от 2006 год. От внимателния прочит на същите, обсъдени и във връзка
с представената по делото скица, е видно, че се каса за
два съседни имота – за УПИ ХІ-1027, кв.
38 и за УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по регулационния план на гр. Долни Чифлик, а не за един поземлен имот, поради
което и фактическите изводи
на съда относно предмета на завещателното разпореждане са неправилни и незаконосъобразни. В резултат на това и масата
по чл. 31 ЗН е неправилно определена. Навежда, че в тежест на ответницата е да
установи тези факти. Не е пояснено кои факти има предвид въззивницата – че
предмет на завещанието е един имот или пък са два поземлени имота.
Твърди се още в жалбата, че е неправилен
и изводът на съда, че наследодателят на ищцата не е извършвал приживе дарение в
полза на ответницата на притежаваната от него в СИО съответна ид. част от недвижимия
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. Околчица № 6, ет. 4
и 5, ап. № 6 (мезонет) със ЗП от 131 кв., метра, ведно с принадлежности и 1 / 2
ид. част от терена, върху който е построена сградата, поради това, че Д.
Андреев не е бил собственик на никаква част от имота, предмет на договора за
дарение, скл. с нот. акт № 51, том І, рег. № 1043, нот. дело № 60/1999 год., а апартаментът
е бил лична собственост на съпругата на
наследодателя. Според въззивницата този извод противоречи на установената в чл.
19, ал. 3 СК – 1985 год. презумпция. Не е съобразено също, че претенция (вкл. и
под формата на възражение) за липса на принос в придобиването през време на
брака на вещни права върху имот/имоти е легитимирано да заяви само лице, което
има качеството съпруг, бивш съпруг, както и неговите наследници, но не и други
лица. Ответницата не е наследник на Д. Андреев, поради което и не е
легитимирана да прави подобно възражение. Навежда, че изключването на
собствената на Димитър Иванов Андреев 1 / 2 ид. част от описания апартамент,
предмет на договора за дарение по нот. акт № 51, том І, рег. № 1043, нот. дело
№ 60/1999 год. на ВнН, от масата по чл. 31 ЗН е в нарушение на материлния закон,
което нарушение е довело и до неправилния извод, обоснован от
първоинстанционния съд, че запазената част на ищцата от имуществото, останало в
наследство от баща и́ Димитър Иванов Анрдеев не е накърнена с извършените
от него в полза на ответницата два безвъзмездни акта – завещание и дарение.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът по чл. 30 ЗН да бъде уважен и да възстанови запазената част на
ищцата от имуществото, останало в наследство от баща и́ Димитър Иванов
Андреев, чрез намаляване на извършените в полза на ответницата саморъчно завещание
от 17.06.2008 год. и дарение, извършено с договор за дарение, скл. с нот.
акт № 51, том І, рег. № 1043, нот. дело № 60/1999 год.да размера, необходим за
попълване на накърнената и́ с горните безвъзмездни актове запазена част,
евентуално ищцата да бъде възмездена в пари за накърнената и́ запазена
част от наследството на баща и́ по цени, към момента на намаляването, както
и да се уважи искането по чл. 36, ал.3 ЗН за осъждане
ответницата да върне в наследството плодовете от частта от имотите, които
надвишават разполагаемата част на Димитър
Иванов Андреев, с ЕГН **********, починал на 23.06.2014г., считано от датата на
завеждане на иска – 07.08.2017 год. до постановяване на
решението за връщане на същите в наследството, съответно: сумата от 162, 82 лева, претендирана като
получен от ответницата наем за земеделски земи за стопанската 2017/2018г. и
сумата от 133, 33
лева месечно за апартамента, считано от завеждане на иска. Претендира присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
С жалбата е направено искане за
доускане на съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за
стойността на подарения имот (апартамента, описан по–горе) към настоящия
момент.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна М.П. ***, чрез процесуален представител оспорва въззивната
жалба, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено,
претендира присъждане на сторените разноски. Оспорва направеното с жалбата
доказателствено искане.
Настоящият състав като се запозна с
делото, намира, че съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане е
основателно. При искове за възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН, накърнена
с безвъзмездни разпоредителни актове, в случаите, в които се формира маса по
чл. 31 от ЗН (какъвто е и настоящият случай, предвид твърденията на ищцата, че запазената
и́ част е накърнена с извършени от наследодателя и́ в полза на
ответницата два безвъзмездни акта – завещание и дарение) съдът е длъжен
служебно да назначи експертиза, която да определи стойността на подареното
имущество съобразно правилата на чл. 31, изр. второ ЗН и към настоящия момент,
с оглед преценката по чл. 36, ал. 1, изр. второ ЗН, която е длъжен да извърши и
съответно да приложи и цитираната норма. С други думи без наличието на данни за
стойността на твърдяното да е подарено имущество към настоящия момент съдът е в
невъзможност да приложи правилно закона.
По съображенията, изложени по – горе
относно необходимостта от установяване на пазарната стойност на подарения имот
към настоящия момент, експертизата следва да даде отговор и на въпроса за
пазарната стойност на завещания имот към настоящия момент.
Въпросът дали наследодателят на
ищцата е извършил дарение на притежаван от него имот (съответно идеална част от
имот) или не е, тъй като не е притежавал права върху имота, които да прехвърли
чрез дарение, е правен въпрос, на който настоящият състав ще даде отговор с
решението си по съществото на спора.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно оценителна
експертиза със задача: Вещото лице след като се запознае с делото, извърши
необходимите справки и след оглед на място да даде заключение по следните
въпроси: Каква е пазарната стойност към
настоящия момент на АПАРТАМЕНТ, находящ се в
гр. Варна, ул. Околчица № 6, ет. 4 и 5, ап. № 6 (мезонет) със ЗП от 131 кв.,
метра, ведно с принадлежности и 16, 3862 % ид. части от общите части на
сградата, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.849.1.6 по КК на гр.
Варна, в състоянието на имота към 25.02.1999 год.; При изпълнението на задачата
вещото лице да даде заключение за пазарната стойност на апартамента в два
варианта – като отчете (приспадне) учреденото върху апартамента пожизнено вещно
право на ползване по чл. 56 ЗС в полза на Мария Неделчева А. и без да отчита
описаната вещна тежест;
2) Каква е
пазарната стойност към настоящия момент на
поземлен имот, представляващ УПИ ХІІ-1051, кв. 38 с площ от 5000 кв. м. по регулационния
план на гр. Долни чифлик, Варненска област;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в
размер на 200 лева (двеста лева) вносими от въззивницата Д.Д.А. в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение;
След представяне на доказателства за
внесения депозит делото да се докладва за определяне на вещо лице, което да
изготви икспертизата;
НАСРОЧВА делото за 13.05.2019
год. от 14, 30 часа, за която
дата и час да се призоват старните чрез процесуалните им представители, ведно с
връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.