№ 20305
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.Г.
като разгледа докладваното от Г.К.Г. Гражданско дело № 20231110111072 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
/ФИРМА/ срещу ответника В. И. И., съответно от сумата в
размер на 370,66 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ
се в /АДРЕС/, аб. № ****, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.10.2022г. до окончателното плащане, сумата в
размер на 56,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 21.09.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение за сумата от 8,95 лв.
–главница за периода от 01.12.2020г. до 30.04.2021 г., ведно
1
със законната лихва за периода от 11.10.2022г. до
изплащане на вземането и 1,37 лв. – лихва за периода от
15.02.2021г. до 21.09.2022 г. и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 02.11.2022 г., в производството по ч.гр.д. №
55076/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника В. И., с обективирано в него изявление за
заплащане на процесните суми.
2
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт С., която
поддържа, че процесните суми са заплатени, поради което
моли съда да се произнесе с оглед извършеното плащане.
Претендира разноски в минимален размер, доколкото
плащането е извършено след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът В. И. И., редовно призован в съдебно
заседание, явява се лично, като посочва, че е заплатила
процесните суми и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в срока по чл.
415 от ГПК при подадено в срока по чл. 414 от ГПК
възражение.
Първата предпоставка за уважаване на предявените
3
установителни искове е установяване от страна на ищеца
на валидно правоотношение между страните по доставка на
топлинна енергия. Това обстоятелство е установено в
производството, а и същото не се оспорва, като последното
се извлича от волеизявлението на ответника, обективирано
в протокол от съдебно заседание от 18.07.2023г., че е
собственик на топлоснабдения имот. По смисъла на Закона
за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия, приети по делото, които се изготвят от ищцовото
дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя/собственик на имота.
В производството не се оспорва количеството на
доставената в имота топлинна енергия и размера на
нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница
за дялово разпределение.
4
Ответникът единствено е релевирал в срока по чл. 131
от ГПК възражение, че е заплатил процесните суми. В тази
връзка е представен към отговора на исковата молба
фискален бон за заплатена сума в размер на 509,22 лева на
дата 10.04.2023г., положителен факт, който следва да бъде
взет от съда при решаване по същество на делото на
основание чл. 253, ал.2 от ГПК, доколкото плащането е
извършено в хода на исковото производство.
По гореизложеното съдът намира, че исковете не
следва да бъдат коментирани по същество и следва да
бъдат отхвърлени, в предвид установеното плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца,
доколкото плащането е извършено в хода на исковото
производство, тоест след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
което обосновава извод, че ответникът е дал повод за
образуване на производството, поради и което
отговорността за разноски, следва да бъде възложена в
негова тежест. Съдът, след служебни изчисления по реда на
чл. 162 от ГПК установи, че със сумата в размер на 509,22
лева са заплатени процесните суми, законната лихва,
дължима от датата на подаване на заявлението –
11.10.2022г. до датата на заплащане на главничното
вземане – 10.04.2023г., включително заплатени са и
разноските в двете производства за държавна такса в общ
5
размер от 50,00 лева, като от ответника остава дължима
сумата от 50,00 лева, представляваща присъдено
юрисконсултско възнаграждение с така издадената заповед
за изпълнение, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева и в исковото производство.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *****
срещу В. И. И., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.
422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено
в отношенията между страните, че В. И. И. дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 370,66 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ****,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.10.2022г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 56,96 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
6
периода от 15.09.2020г. до 21.09.2022 г., както и суми за
дялово разпределение за сумата от 8,95 лв. –главница за
периода от 01.12.2020г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за периода от 11.10.2022г. до изплащане на вземането
и 1,37 лв. – лихва за периода от 15.02.2021г. до 21.09.2022 г.
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.11.2022 г., в
производството по ч.гр.д. № 55076/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *****, сумата в размер на 50,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *****, сумата в размер на 100,00 лева,
деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
7
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8