№ 120
гр. Пазарджик, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500596 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение от 18.09.2020г., постановено по гр.д.№991/2018г., по описа
на РС- П. е отхвърлен иска предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., бул.„Ц.Б. III“ №11-13, ет.8, ап.37 срещу МБАЛ „У.Х.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Г. Б.“ №100, с
който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
на 2000лв. /частичен иск от 4000лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинена от управителя на ответника от невръчването
навреме на длъжностна характеристика от страна на управителя на
дружеството, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й. ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 2000лв. /частичен иск от 4000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от
бездействие на управителя на ответника по сигналите на ищеца за повтарящи
се проблеми със закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната
1
програма, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 50лв. /частичен иск от 2000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от
бездействие на управителя на ответника по становището на ищеца относно
издадена заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични
инфекции- Заповед №316/1711.2016г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 1275лв. /частичен иск от 4000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от
изискването от управителя на ответника, ищецът да дава писмени обяснения
относно пренасочване на пациент, въпреки че професионалното му
становище като лекар е било, че здравният проблем на пациента е от
компетентността на друг специалист, какъвто не е бил наличен в лечебното
заведение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН ********** срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 3000лв. /частичен иск от 6000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от
изискване от управителя на ответника на обяснения от ищеца, с вменяване на
дисциплинарно нарушение, за отнасянето от негова страна на въпрос към
членове на управителния орган на собственика на дружеството- ответник,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН ********** срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 50лв. /частичен иск от 4000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от
създаването от управителя на ответника на атмосфера на нетърпимост към
2
ищеца, включително чрез съчетание на нерешаваните, поставени от него,
обективни въпроси и изискване на обяснения за взети от него професионални
решения, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 50лв. /частичен иск от 4000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от
неосигуряването от управителя на ответника на необходимите за работата на
ръководеното от ищеца отделение персонал, оборудване и консумативи,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 50лв. /частичен иск от 4000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от
бездействието от управителя на ответника по ежемесечни заявки, необходими
за работата на ръководеното от Й. П. Й. отделение, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 4975лв. /частичен иск от 8000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от
бездействието от управителя на ответника по посочените в исковата молба
Становище от 20.02.2017г., Заявка от 24.02.2017г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН: **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 50лв. /частичен иск от 4000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от
поставянето от управителя на ответника под съмнение на методите на работа
на ищеца, препитването му по въпроси от професионалната му
компетентност, без да е лишаван от право да упражнява медицинска
професия и без работодателят да представлява орган, компетентен да
3
провежда изпити, да присъжда образователна степен, да признава
професионална квалификация и да издава дипломи по медицина, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 2000лв. /частичен иск от 4000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от
хоспитализацията на пациент X.И.Д. с ИЗ №6681/30.05.2017г. в оглавяваното
от ищеца отделение по Пластично-възстановителна и естетична хирургия по
устно разпореждане на зам.управителя по лечебно- диагностичната дейност д-
р И.Д., извършено против волята на ищеца и в разрез с медицинските
стандарти и статута на болницата, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 4000лв. /частичен иск от 8000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда причинена от
бездействието на управителя на ответника по Молба от 16.08.2017г. от ищеца
за критичен недостиг на медицински сестри, молба- становище от
01.09.2017г. и по Заявка от 01.09.2017г. от д-р Й. за осигуряване на апаратура,
обзавеждане и други организационни и технически въпроси, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 4000лв. /частичен иск от 8000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от
бездействието на управителя на ответника по рапорти и доклади подавани от
Й. П. Й. за липса на персонал и липса на основни апарати и инструментариум,
включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по
Пластично- възстановителна и естетична хирургия, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е иска, предявен от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу МБАЛ
4
„У.Х.“ ООД, ЕИК: *********, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 1500лв. /частичен иск от 4000лв./-
представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинена от
вменяването на вина у ищеца от управителя на ответника относно
недостатъчен по преценка на ръководството на ответника обем работа и
твърдяна необходимост от привличане на още и още пациенти, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Осъден е, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Й. П. Й., ЕГН **********, да
заплати на МБАЛ „У.Х.“ ООД ЕИК: ********* сумата от 1565 лв.
представлява разноски за пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на
страна на ответника МБАЛ „У.Х.“ ООД- Б. Г. А., Л. А. Д. и С. К. П..
С допълнителното решение от 11.09.2020г. е допълнено
първоинстанционното решение на РС- П., във връзка с претенциите за
присъждане на законова лихва, считано от датата на увреждането
01.05.2016г., във връзка с постъпилите 14 броя обективно съединени искове.
Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Й. П. Й. чрез неговия процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност.
С нея се оспорва изцяло първоинстанционното решение във всичките
му части, като се твърди, че същото не е мотивирано в достатъчна и пълна
степен, не са обсъдени всички възражения наведени от страна на ищеца,
постановено било при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон, в противоречие с трайно установената константна
съдебна практика по сходни случаи и при явно несъответствие между
фактическите и правни изводи със събраните и кредитирани по делото
множество доказателства.
Визира се, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствения
материал по делото и не направил дължимия фактически и правен анализ на
събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност
Твърди се, че съгласно изготвения по делото проекто- доклад,
обективиран в Определение №104/06.03.2019г. по делото, допълнен и обявен
за окончателен в ОСЗ, проведено на 24.02.2020г., първоинстанционният съд
5
на основание чл.146, ал.1, т.2 ГПК е определил правната квалификация на
главните искове като такива по чл.49 ЗЗД и е разпределил съобразно чл.146,
ал.1, т.5 ГПК доказателствената тежест между страните.
Твърди се, че по делото не било спорно, че жалбоподателят е заемал и
изпълнявал в ответното дружество длъжността „Лекар, началник отделение
по „Пластично- възстановителна и естетична хирургия, код по НКПД:
13427011“, като със Заповед №135/04.12.2017г. на работодателя трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.2
КТ, поради което безспорно било налице възлагане на работа през периода на
действие на трудовия договор.
Сочи се, че в мотивите към всички обективно съединени искове
районният съд се е ограничил да приеме, че действията и/или бездействията
на преките ръководители на жалбоподателя /управители на ответното
дружество/ не съставлявали противоправни деяния, а били от кръга на
оперативната самостоятелност на работодателя при вземане на управленски
решения. Това е използвано като единствен мотив за отхвърляне на 3-ти иск,
касаещ създаването на реални условия и предпоставки от ръководството на
болницата за възникване на вътреболнични инфекции и усложнения при
пациентите в следствие на смесване па пациентопотока и настаняване на
пациенти от други отделения в оглавяваното от д-р Й. отделение, както и
използвано като единствен мотив за отхвърляне и на 11-тия иск, касаещ
извършване на медицински манипулации и дейности извън компетентността
на болницата и специалистите, работещи в нея, което било в разрез с добрите
медицински практики. Колкото до останалите материални предпоставки,
съдът категорично е посочил, че: не дължи произнасяне по отношение но тях.
Твърди се, че макар и да е кредитирал всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства, съдът на практика не ги бил
обсъдил и анализирал и не са били взети предвид при постановяване на
решението. В жалбата са направени конкретни твърдения, с които
жалбоподателят оспорил изводите за отхвърляне на всеки един от
предявените 14 обективно съединени иска.
По отношение на първия иск е посочил, че съгласно чл.127, ал.1, т.4 КТ,
работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални
условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се
6
е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която
се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор
срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. Твърди се, че
запознаването на работника с длъжностната му характеристика следва да
предхожда или най- късно да съвпада с момента на подписване на трудовия
договор, с оглед своевременно свеждане до знанието на работника на
трудовите му функции и отговорности, които ще му бъдат вменени при
възникване на трудовото правоотношение и съответно приемането им от
страна на работника. Видно от Трудов договор №367/22.01.2016г. се
установява, че същият е сключен на дата 22.01.2016г., в сила от 01.03.2016г.,
а от отбелязването върху Длъжностната характеристика на жалбоподателя за
заеманата от него длъжност “началник отделение“ се установявало, че същата
му е била връчена с близо 3 месеца закъснение- едва на 15.04.2016г. В този
аспект се визира, че съдът не е отчел, че съгласно чл.4 от Допълнителното
споразумение от дата 14.07.2016г. към гореописания трудов договор, с който
същият е бил изменен, д-р Й. е заемал отчетническа дейност по смисъла на
КТ, което означавало че той като началник на отделението носи пълна
имуществена отговорност за причинени от него вреди. Това означавало, че в
продължение на близо 3 месеца жалбоподателят е осъществявал трудова
дейност в ответното дружество без да е имал изготвена и надлежно връчена
длъжностна характеристика, чиято цел била да възложи и вмени на работника
конкретни трудови функции и отговорности.
Визира се, че съдът не е отчел, че от показанията на св.С. /приятел от
дете/, св. д-р Ш. /състудент и колега на ищеца, с който дълги години са
работили заедно/ и св.К. /старша мед.сестра, колега на ищеца в отделението,
което той е оглавявал при ответника/, както и от заключението на вещите
лица изготвили комплексната съдебно медицинска и психологическа
експертиза по делото се установявало, че в работата си д-р Й. бил отдаден на
пациента, прецизен и педантичен. Свидетелите били установили, че д-р Й. е
много педантичен, спазва стандарти и изисквания и когато нещо не е както
трябва, това много го притеснява. От експертизата било установено, че
подобен тежък вътрешно- психичен конфликт води до редица симптоми,
увреждащи дългосрочно физическото и психическо З. на ищеца. Експертите
установили, че в най- доброто си желание да изпълни поетите ангажименти и
да бъде едновременно лоялен към болничното заведение и спазващ
7
Хипократовата клетва и чисто хуманните си задължения като лекар, ищецът
потиска емоциите, провокирани от дисквалифициращото и нехуманно,
„формално“ отношение на управата на болницата към неговите
професионални задължения като лекар и косвено или пряко- към поверените
му болни. Потискането на емоции води в един първоначален етап до
соматизация и проява на психосоматични симптоми- а именно
„Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ по МКБ 11.9,
които постепенно продромират и понастоящем, са довели до трайна и може
би необратима увреда на физическото З..
Сочи се, че неправилен е изводът на съда, че ако работодателят не
изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по
никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение, поради което
и неоснователни се явявали твърденията на ищеца за възникване на вреда в
резултат на това. Напротив, именно длъжностната характеристика според
жалбоподателя определяла кръга от трудови функции и отговорности и без
нея нямало как пълноценно да съществува връзката работодател- работник, а
от там и работник- пациент.
Относно вторият иск, касаещ осъждане на насрещната страна да заплати
на ищеца сума в размер на 2000лв. /частичен иск от 4000лв./ представляваща
обезщетение за неимуществена вреда, причинена от бездействие на
управителя на ответника по сигналите на ищеца за повтарящи се проблеми
със закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната програма, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата се визира, че напълно погрешен бил изводът на съда, че посоченото от
ищеца деяние- бездействие по сигнали за повтарящи се проблеми със
закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната програма не
представлява деяние осъществено в нарушение на определени законови
разпоредби. Посочва се, че от една страна, видно от длъжностната
характеристика /ДX/ на жалбоподателя, негова основна функция като
началник на отделение е била да планира, организира, контролира и отговаря
за цялостната дейност на отделението, което ръководи /т.1.1. от ДX/, като
основни трудови задължения са: да контролира изработването и
изпълнението на работните графици на персонала в отделението /т.2.3. от
ДX/; да изготвя операционната програма на отделението, което ръководи /т.2,
4 от ДХ/; да контролира спазването на безопасни условия на труд в
8
отделението /т.2.14 от ДХ/; да осъществява и контролира своевременното
назначаване и провеждане на диагностични изследвания, на лечебни и
рехабилитационни дейности и процедури, които съответстват на
съвременното равнище на медицинските знания и на правилата за добра
медицинска практика /т.2.28 от ДХ/; да контролира приема, провеждането и
изписването на пациентите /т. 2.34 от ДХ/; да взема всички необходими мерки
за недопускане на вътреболнични инфекции. При възникнал случай
осъществява своевременна изолация и решава въпроса за карантината на
контактните лица /т. 2.37 от ДХ/.
От друга страна, съгласно чл.10, ал.1- 4 от Правилата за добрата
медицинска практика по хирургия на лекарите- хирурзи в Република
България, преди предприемането на диагностично- лечебна процедура или
оперативно лечение хирургът трябва да се увери, че разполага с необходимия
ресурс, оборудване и консумативи за извършване на определената процедура
с най-малък риск за живота и З.то на пациента. Ако тези средства не са
налични, трябва да се помисли за отлагане на планираните действия. Ако
безопасността на пациента и ефективността от приложеното лечение могат да
бъдат компрометирани от липсата на ресурси, това трябва да бъде отразено в
медицинската документация и да се уведоми ръководството на лечебното
заведение. Ако процедурата е животоспасяваща и не търпи отлагане,
отговорността при неблагоприятен изход или настъпили усложнения трябва
да бъде споделена освен от извършилия процедурата и от ръководството на
лечебното заведение.
Сочи се, че видно от приетото по делото писмено доказателство-
Уведомление от д-р Й. до д-р Л. Д.- в качеството й на управител на МБАЛ
„У.Х.“ ООД с вх.№5057/26.10.2016г. се установява, че жалбоподателят в
изпълнение на вменените му с ДХ задължения и съобразно чл.10, ал.1- 4 от
Правилата за добрата медицинска практика по хирургия на лекарите- хирурзи
в Република България е уведомил своевременно ръководството на болницата
че „...на дата 25.10.2016г. пациентката Н.И.М. с история на заболяване
№4734, приета в отделение „Пластично- възстановителна и естетична
хирургия, беше поставена на операционната маса в изчакване на анестезиолог
в продължение на 1/един/ астрономически час от постъпването й в
операционния блок и монтирането и на операционната маса. Причината да се
обърна към Вас официално е, че на дата 30.09.2016г. при друга подобна
9
ситуация пациент на отделението /ЗМР с ИЗ №3624/ престоя 4 /четири/ часа
на операционната маса в подобно изчакване- случай, за който Ви уведомих
устно и опитах да обсъдим ситуацията. И при двата гореописани случая
очакваният начален час на интервенцията според официалната оперативна
програма бе ясно фиксиран и спазен от нашия екип, като не сме били
уведомявани аз или член от екипа ми да забавим трансфера на пациентите от
отделението до операционния блок, както изискват утвърдените правила за
постъпване и извеждане на пациенти в и от операционния блок. Държа да
подчертая дебело, че повторяемостта на подобни инциденти вреди сериозно
на авторитета на нашето отделение и Болницата като цяло, като поражда
съмнение за тенденциозно отношение към нашето звено...“. В този смисъл
били и свидетелските показания на св. д-р Ш.. От една страна тези деяния
според жалбоподателя се приема, че са неправомерни, но и аморални, а от
друга страна по делото не били ангажирани никакви доказателства от
ответника за оборване на тези неправомерни деяния и по- конкретно за
предприемане на действия за недопускане на подобни ситуации или най-
малкото за търсене на дисциплинарна отговорност от служителите
анестезиолози, които са станали повод за закъснението на оперативната
програма. Ежедневните закъснения и отсъствия на специалистите
анестезиолози нарушавали плануваната оперативната програма, като на
практика поставяли в обективна невъзможност жалбоподателя да изпълнява
своите функции като лекар- хирург, а от друга страна поставяли пациентите в
изключително стресова ситуация, предвид на това, че се налагало часове
наред да изчакват на операционната маса началото на планувана операция.
Оспорва се решението и в частта, с която се отхвърля 3-тият иск- за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50лв. /частичен
иск от 2000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена вреда,
причинена от бездействие на управителя на ответника по становището на
ищеца относно издадена заповед на управителя, създаваща предпоставки за
вътреболнични инфекции- Заповед №316/1711.2016г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В този
смисъл се сочи, че видно от приетото по делото становище на д-р Й. с вх.
№5717/23.11.2016г. до управителя на болницата д-р Л. Д., д-р Й., в качеството
му на началник отделение, член на специализираната комисия по надзор,
превенция и контрол на ВБИ- вътреболнични инфекции и лекар за връзка по
10
контрол на инфекциите е свел до знанието на ръководството, че
настаняването на пациенти в отделения, различни от отделението, в което
съответният пациент е хоспитализиран документално, на чисто териториален
принцип създава сериозни предпоставки за смесване на т.нар. чист и мръсен
поток, което на свой ред е предпоставка за възникване и разпространение на
вътреболнични инфекции, както и други периоперативни усложнения в
хирургичните звена ... противно на всички правила за асептиката и
антисептиката, правилата за добра медицинска практика, както и
противоречащо на противоепидемичния режим в МБАЛ „У.Х.“ ООД, като на
стр.2 от становището си е дал и конкретни предложения за недопускането на
горното, но нечути от ръководството на болницата. Въпреки, че бил
привлечен на работа в болницата заради високите му качества на специалист
в своята област, ненамирането на адекватна обратна връзка и поведение в
лицето на ръководството на болницата били поставили д-р Й. в така
наречената ситуация „double bind”, която била много добре обяснена от
вещото лице психолог в комплексната експертиза, според която това е
ситуация, при която от човек се изискват две едновременно взаимно
изключващи се действия- от една страна неговите професионални и човешки
задължения и убеждения да не наврежда със своето действие или бездействие
на друго човешко същество и от друга страна поставянето в следните две
ситуации 1/ситуация, в която поради ненавременното осигуряване на
необходимите медицински специалисти и консумативи, животът и З.то на
пациентите, за които отговаря ищецът са в риск, 2/ ситуация, в която на
ищеца е вменявана вина и са дисквалифицирани неговите професионални
качества /като напр. да търси часове анестезиолог за пациент, който вече е в
хирургична зала и преживява тежък стрес от предстоящото събития;
противопоставяне на управата при нейно желание да приема пациенти, за
които не може да бъде положена необходимата най-добра медицинска грижа,
противопоставяне на управата за съвместно настаняване на пациенти от
различни отделения и лекувани от различни заболявалия, създаващо преки
условия за възникване на вътреболнични инфекции и влошаване състоянието
на поверените му пациенти и др./.
В този смисъл се сочат показанията на св. д-р Ш..
Визира се, че е вярно, че работодателят разполага с оперативна
11
самостоятелност, но тази самостоятелност не следва да е в разрез с
нормативно установените правила за добри медицински практики, което в
случая безспорно се установявало от множеството доказателства, събрани по
делото и най- вече да застрашавало живота и З.то на пациентите. Абсурдно
било да се приеме, че бездействието на ръководството в случаите, създаващи
реални предпоставки за риск от инфекции не било противоправно и то при
положение, че жалбоподателят алармирал ръководството за този риск.
Оспорва се решението и в частта, с която се отхвърля 4-тият иск- за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 1275лв.
/частичен иск от 4000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена
вреда, причинена от изискването от управителя на ответника ищецът да дава
писмени обяснения относно пренасочване на пациент, въпреки че
професионалното му становище като лекар е било, че здравният проблем на
пациента е от компетентността на друг специалист, какъвто не е бил наличен
в лечебното заведение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. В тази насока се сочи, че видно е от
Допълнителен лист към лист №000932 за преглед на пациент П.С.С., че се
касае за пациент с лицево- челюстна травма- установено съвместно от д-р Й.
и д-р Г. /неврохирург/ и необходимост от насочване на пациента към тесен
специалист лицево- челюстен хирург и/или специалист по уши, нос, гърло с
цел прецизиране на по- нататъшно терапевтично поведение, с какъвто
специалист болницата не разполага, а и както било заявено от ищеца и
необорено от ответника в хода на делото, не било в обхвата на разрешените
медицински дейности, извършвани от ответното дружество. От Покана с изх.
№298/06.02.2017г. отправена от управителя на болницата до ищеца се
установявало изискването на обяснения от жалбоподателя защо е пренасочил
пациента към УМБАЛ „Св. Г.“- гр.Пловдив. Практиката на ръководството на
болницата постоянно да изисква по реда на чл.193, ал.1 КТ писмени
обяснения в кратки срокове по един или по друг повод от д-р Й., наред с
останалите фактори оказвала негативно влияние върху отношенията
работник- работодател. Навежда се на извода, че ръководството има
субективно отношение към лекаря и едва ли не подлага на съмнение
медицинската му експертиза. Това негативно отношение се установявало и от
показанията на св. Ш., цитирани в жалбата. Това явно субективно отношение,
упражнявано спрямо д-р Й. в продължение на времето, през което е работил
12
при ответника, рефлектирало трайно и увредило здравословното му
състояние до степен на развиване на болест „хипертонично сърце“ без
застойна сърдечна недостатъчност; ежедневното преследване и пресиране от
страна на ръководството довело до постоянна работа под стрес и напрежение,
което се отразило негативно в неговото душевно и общо състояние. В тази
връзка били събрани множество доказателства от всякакво естество /писмени,
гласни- св. Ш., К.С. комплексна експертиза/, които били напълно
неглижирани и останали без анализ и обсъждане от страна на
първоинстанционния съд.
Твърди се в случая, че д-р Й. е действал съобразно нормите на Кодекса
за професионална етика на лекарите в България, съгласно който лекарят
действа в интерес на живота, физическото и психическото З. на пациента, има
право на професионална независимост и лична свобода за осигуряване на
медицинска помощ и грижи за пациента при всички форми на упражняване на
професията, има право на свобода за лекуване на пациентите си без външно
влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и
действия, като поема отговорността за това /чл.3, чл.5 и чл.6 от Кодекса/.
Чрез намесата на ръководството при решаването на случая, на практика се
възпрепятствала автономността при вземане на решения от жалбоподателя и
неговата дейност, което било недопустимо. Още повече, че съгласно чл.17 от
Кодекса, лекарят не можел да си приписва и огласява компетентност, която не
притежава и не е придобита по законно установения ред. Следователно ако е
бил поел лечението на пациента с лицево- челюстна травма, д-р Й. би
извършил нарушение на Кодекса.
Оспорва се решението и в частта, с която се отхвърля 5-тият иск- за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 3000лв.
/частичен иск от 6000лв./- представляваща обезщетение за неимуществена
вреда, причинена от изискване от управителя на ответника на обяснения от
ищеца, с вменяване на дисциплинарно нарушение, за отнасянето от негова
страна на въпрос към членове на управителния орган на собственика на
дружеството- ответник, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. В този аспект се визира, че видно от
обясненията на д-р Й., изпратени до д-р Д., като управител на болницата на
дата 01.03.2017г. се установява, че на 23.06.2016г. в нейно присъствие се е
провело Общо събрание на МБАЛ „У.Х.“ ООД, с представители на
13
мажоритарния собственик „А. Медет“ АД в лицето на д-р Д.Н., който
наредил устно всички проблеми и въпроси да се отнасят и свеждат до
знанието на Съвета на директорите и лично до него. Поради това и в
изпълнение на това нареждане на д-р Н. при възникване на поредния
повдигнат от страна на ръководството на болницата проблем, съществен по
отношение на мениджмънта и авторитета на болницата, жалбоподателят е
уведомил мажоритарния собственик „А. Медет“ АД за възникналата
ситуация. Приема се, че това уведомяване само по себе си не съставлявало
дисциплинарно нарушение, което се установявало и от ДХ на лекаря.
Напротив, касаело се за изпълнение на устно разпореждане на мажоритарния
собственик на болницата. По делото от страна на ответника не били
ангажирани никакви доказателства в обратна насока, досежно установяване
на неправомерност в тези действия на д-р Й. или търсене на дисциплинарната
му отговорност по този повод. Налице били съмнения, какво е наложило
искането на писмени обяснения за сочените в поканата обстоятелства,
предвид на това, че интересът на мажоритарния собственик следвало да
съвпада изцяло с този на ръководството на болницата и с уведомяването на
първия за възникнали текущи въпроси, нуждаещи се от разрешение,
болницата не поставяла по никакъв начин в риск.
Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че
спрямо жалбоподателя е упражняван постоянен неоправдан натиск и от него
по всякакви поводи са събирани обяснения. Това било видно и от показанията
на св.Ш..
Оспорва се решението и в частта, с която се отхвърля 6-тият иск- за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 50лв.
/частичен иск от 4000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена
вреда причинена от създаването от управителя на ответника на атмосфера на
нетърпимост към ищеца, включително чрез съчетание на нерешаваните,
поставени от него, обективни въпроси и изискване на обяснения за взети от
него професионални решения, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 10-тият иск - за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 50лв.
/частичен иск от 4000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена
14
вреда причинена от поставянето от управителя на ответника под съмнение на
методите на работа на ищеца, препитването му по въпроси от
професионалната му компетентност, без да е лишаван от право да упражнява
медицинска професия и без работодателят да представлява орган,
компетентен да провежда изпити, да присъжда образователна степен, да
признава професионална квалификация и да издава дипломи по медицина,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на тези два иска се твърди, че съгласно чл.190, ал.1 ЗЗдр,
лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на
действия и решения съобразно своята професионална квалификация,
медицинските стандарти и медицинската етика. От събраните по делото
множество доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, безспорно се
установява, че спрямо жалбоподателя е проявено субективно отношение.
Това се потвърждавало много ясно от свидетелските показания на
разпитаната старша медицинска сестра в отделението, оглавявано от д-р Й., с
която били работили заедно през процесния период и която имала най- преки
впечатления от всички разпитани свидетели за случващото се в болницата и
конкретно в отделение „Пластично- възстановителна и естетична хирургия“.
От тези показания ставало ясно, че управителите на болницата непрекъснато
искали някакви становища, на които нямало резолюции; имаше психически
тормоз заради това, че нямало достатъчно персонал в отделението....
Становищата, които пишели с д-р Й., непрекъснато се губели и дори не се
входирали. Не идвали и официални отговори. Свидетелката лично мерела
кръвното на жалбоподателя и установявала, че то било високо.
Визира се, че от събраните по делото множество писмени доказателства
/дипломи, грамоти, сертификати, награди и прочие/, безспорно се
установявали високите професионални качества, умения, заслуги и стаж на др
Й. в областта на пластично- възстановителната и естетична хирургия, както в
национален, така и в световен план, които наред със свидетелските показания
и мнението на вещите лица, изготвили комплексната експертиза, следвало да
служат като индиция за неговата прецизност при и по повод изпълнение на
служебните му задължения и работата му с пациенти.
Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 7-мият иск за
15
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 50лв.,
/частичен иск от 4000лв./, представляваща обезщетение за
неимуществена вреда причинена от неосигуряването от управителя на
ответника на необходимите за работата на ръководеното от ищеца отделение
персонал, оборудване и консумативи, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 8-мият иск- за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 50лв.
/частичен иск от 4000лв./, представляваща обезщетение за
неимуществена вреда, причинена от бездействието от управителя на
ответника по ежемесечни заявки, необходими за работата на ръководеното от
д-р Й. Й. отделение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 9-тият иск, за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 4975лв.
/частичен иск от 8000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена
вреда, причинена от бездействието от управителя на ответника по посочените
в исковата молба Становище от 20.02.2017г., Заявка от 24.02.2017г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 12-тият иск, за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 4000лв.
/частичен иск от 8000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена
вреда, причинена от бездействието на управителя на ответника по Молба от
16.08.2017г. от ищеца за критичен недостиг на медицински сестри, молба-
становище от 01.09.2017г. и по Заявка от 01.09.2017г. от д-р Й. за осигуряване
на апаратура, обзавеждане и други организационни и технически въпроси,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 13-тият иск, за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 4000лв.
/частичен иск от 8000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена
вреда, причинена от бездействието на управителя на ответника по рапорти и
доклади подавани от д-р Й. за липса на персонал и липса на основни апарати
16
и инструментариум, включително такива, които са задължителни по
медицинския стандарт по Пластично- възстановителна и естетична хирургия,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата;
По отношение оспорването по т.7, т.8, т.9, т.12 и т.13 се твърди, че
неправилен е единственият извод на съда, че тъй като работодателят
разполагал с оперативна самостоятелност при вземане на управленски
решения за работните процеси, не следвало да се приема за неправомерно
това бездействие от страна на управителя на болницата д-р Л. Д., сезирана и
уведомявана многократно от жалбоподателя с нарочни писмени изявления-
молби, доклади, рапорти, становища, заявки и прочие /писмени доказателства
към исковата молба, неоспорени и приети по делото/.
Твърди се, че от една страна с личната длъжностна характеристика на
ищеца му били вменени трудови функции и отговорности, за изпълнението на
които обаче следвало да бъдат осигурени от страна на работодателя
необходимият минимум персонал и оборудване, с които той да си служи за
пълноценното им изпълнение като лекар- пластичен хирург и като началник
на отделение /раздел III, т. 2 от ДХ/. От друга страна, съгласно чл.10, ал.1- 4
от Правилата за добрата медицинска практика по хирургия на лекарите-
хирурзи в Република България, преди предприемането на диагностично-
лечебна процедура или оперативно лечение хирургът трябвало да се увери, че
разполага с необходимия ресурс, оборудване и консумативи за извършване на
определената процедура с най- малък риск за живота и З.то на пациента. Ако
тези средства не са налични, трябва да се помисли за отлагане на планираните
действия. Ако безопасността на пациента и ефективността от приложеното
лечение могат да бъдат компрометирани от липсата на ресурси, това трябвало
да бъде отразено в медицинската документация и да се уведоми
ръководството на лечебното заведение. Ако процедурата е животоспасяваща
и не търпи отлагане, отговорността при неблагоприятен изход или нас тънили
усложнения трябвало да бъде споделена освен от извършилия процедурата и
от ръководството на лечебното заведение.
Ръководството, макар и сигнализирано и многократно уведомявано и
молено да предприеме необходимите фактически действия за осигуряване на
нужния персонал и инструментариум, бездействало и не вземало мерки за
17
въвеждане на нормални работни условия в отделението, оглавявано от д-р Й.,
като по този начин на практика възпрепятствало пълноценното изпълнение на
вменените на д-р Й. трудови функции и отговорности.
Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 11-тият иск, за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 2000лв.
/частичен иск от 4000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена
вреда причинена от хоспитализацията на пациент X.И.Д. с ИЗ
№6681/30.05.2017г. в оглавяваното от ищеца отделение по Пластично-
възстановителна и естетична хирургия по устно разпореждане на зам.
управителя по лечебно- диагностичната дейност д-р И.Д., извършено против
волята на ищеца и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Сочи се, че за отхвърлянето на този иск не саизложени никакви мотиви.
Визира се, че съдът не е посочил какво смислово съдържание влага в
израза „оперативна самостоятелност“ при положение, че в случая се касаело
за действия, предприети от страна на ръководството, които са поставили в
сериозен риск живота и З.то на пациента, като са настанили пациент за
извършване на евентуална оперативна интервенция по повод тумор в
областта на паротидната жлеза, която да бъде извършена от външен за
болницата специалист по лицево- челюстна хирургия, при положение, че
било налице изрично противопоставяне на д-р Й., като началник на отделение
„Пластично- възстановителна и естетична хирургия”- в абсолютен разрез с
всякакви медицински закономерности, добри практики и етичния кодекс на
хирурзите. По делото били събрани доказателства относно обстоятелството,
че лицево- челюстната хирургия не е сред разрешените медицински дейности
на болницата, видно от Заповед на МЗдр №РД-17-43/03.05.2017г. и
следователно болницата не е акредитирана да извършва медицинска дейност
по тази специалност.
Оспорено е решението и в частта, с която се отхвърля 14-тият иск- за
осъждане на насрещната страна да заплати на ищеца сума в размер на 1500лв.
/частичен иск от 4000лв./, представляваща обезщетение за неимуществена
вреда, причинена от вменяването на вина у ищеца от управителя на ответника
относно недостатъчен по преценка на ръководството на ответника обем
18
работа и твърдяна необходимост от привличане на още и още пациенти, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата,
В тази насока се твърди, че от събраните по делото свидетелски
показания на св. К., която е била старша мед. сестра в оглавяваното от ищеца
отделение през процесния период се установява, че на разговорите за
привличане на пациенти и по- голяма натовареност присъствали заместник-
управителя, управителя и главната сестра и те като ръководство на болницата
упражнявали натиск върху жалбоподателя за привличането на пациенти,
което според д-р Й. било в разрез с нормата на чл.190, ал.2 ЗЗдр, съгласно
който медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да
използват за своята дейност търговска реклама. Целенасоченото привличане
на пациенти за увеличаване печалбата на болницата било недопустимо и
противоправно. В тази насока била и разпоредбата на чл.14 от Кодекса за
професионална етика на лекарите в България, съгласно която лекарите трябва
да следят стриктно използваните начини за информиране на пациентите и
населението и да не допускат името, квалификацията и уменията им да се
използват с рекламна цел.
Твърди се, че изводът на съда, че по делото не се било установило
наличие на конкретни факти и обстоятелства от които да се направи извод за
субективно отношение към жалбоподателя, бил неправилен. Напротив,
писмените доказателства по делото, подкрепени от гласните такива,
безспорно са установявали конкретни деяния на ръководството на болницата,
които доказвали субективизма, проявен спрямо жалбоподателя.
По всички заявени искове се заявява от жалбоподателят, че нормите за
непозволено увреждане се прилагат както за физическите, така и за
юридическите лица и се основават на общия принцип да не се вреди другиму.
Причинната връзка е зависимостта, при която деянието е предоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената
причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното
въздействие на множество явления/събития, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Фактическият състав
на непозволеното увреждане предполага кумулативна даденост на всички
19
предпоставки: противоправно деяние, извършено от ответника виновно /в
случая конкретни действия и бездействия, упражняван психически тормоз на
работното място от служители на ответното дружество- третите лица
помагачи, като преки ръководители на ищеца в болницата, където той е
полагал своя труд/, настъпване на вредоносен резултат /причиняване на
неимуществени вреди- болки и страдания от морално естество, постоянен
стрес и напрежение, довели до трайни заболявания у ищеца/ и наличието на
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Несъмнено, за да
бъде ангажирана деликтната отговорност на ответното дружество следва да
бъдат установени всички елементи от фактическия състав, като
доказателствената тежест е за ищеца. Не е достатъчно твърдение за проявено
от ответната страна неправомерно поведение, необходимо е същото да бъде
установено, както и да бъдат установени претърпените вреди и техния размер.
Твърди се, че ако първоинстанционният съд е бил обсъдил подробно
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност е щял да установи
наличието на деликт, тъй като всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане били налице. Със своите множество действия и
бездействия, описани подробно в 14 иска, ответното дружество е упражнило
психически тормоз спрямо ищеца като служител, който по трудово
правоотношение му е бил подчинен. В тази връзка се приема, че са събрани
достатъчно гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С., Ш. и К.,
установяващи проявяваното в течение на повече от 1 година поведение от
ответника и начина, по който същото се е отразило върху ищеца, и е оставило
трайни последици върху общото и здравословно състоянието на ищеца,
съществуващи и към момента.
Сочи се, че обсъждането на свидетелските им показания поотделно и в
тяхната съвкупност несъмнено налага изводите, че ответникът е проявявал
неоправдано и недопустимо негативно отношение към ищеца позволявайки
си държание, несъвместимо с добрия тон и толерантност, каквито се
изисквали в служебните отношение на лица, намиращи се във връзка на власт
и подчинение. Гласните доказателства били кредитирани формално, но на
практика не били обсъдени и възприети в мотивите на съда.
Съдът не е взел предвид и заключенията на вещите лица, изготвили
комплексната експертиза, която иначе била приета в открито съдебно
20
заседание.
Визира се, че в случая се касаело за неспазване от страна на ответника
на Закона за здравословните и безопасни условия на труд, където в пap.1, т.1
от ДР била дадена легална дефиниция на понятието „здравословни и
безопасни условия на труд”- такива условия на труд, които не водят до
професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка
за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите
лица, както и на понятието „вредни фактори за З.то и безопасността“-
физически, химически, биологически, психологически, организационни и
други въздействия, които влияят негативно или заплашват З.то и
безопасността на работещите. За наличието на всички тези негативни фактори
по делото били събрани множество доказателства и същите са повлияли
негативно върху З.то на жалбоподателя.
Твърди се, че с оглед на обстоятелството, че в българското
законодателство липсва легална дефиниция на понятието „психически
тормоз” на работното място, по аналогия можело да се приеме дефиницията,
дадена член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на
Европейския съюз..., според която „психически тормоз“ означава всяко
непристойно поведение, осъществявано през определен период от време,
многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено
или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат
да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или
психологическата цялост на друго лице.
По отношение на всички 14 на брой иска е направено още едно общо
възражение- за допуснато процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, а именно, че съдът неправилно е указал на ищеца с
протоколно определение от ОСЗ 08.04.2019 г., че следва да раздели исковата
претенция на отделни искове за всяка конкретно неправомерно деяние, което
твърди и съответно да посочи и определи размера на вредата, настъпила в
следствие на всяко твърдяно неправомерно деяние.
В този смисъл се сочи, че видно от първоначалната искова молба се
установява, че ищецът е изложил множество деяния /действия или
бездействия/, извършени от страна на управителите на болницата, вследствие
на които за жалбоподателя е настъпил вредоносен резултат. Под страх от
21
връщане на исковата молба и прекратяване на дело, процесуалният
представител на ищеца е изпълнил тези указания на първоинстанционният
съд. В молбата- уточнение от 17.04.2019г. /стр.2, т.2, абз.1/, както и в
настоящата въззивна жалба се твърди, че всички изложени в исковата молба
деяния е следвало да се разглеждат в тяхната съвкупност като единно цяло,
тъй като се касаело за последния период от близо 2 години, през който
ищецът е бил в трудови правоотношения с ответната страна и през целия този
период постоянно спрямо него били извършвани неправомерни деяния, от
които е настъпил вредоносният резултат, изразяващ се в трайно влошаване на
здравословното му състояние, увреждане на сърцето, повишаване на кръвното
налягане, възникване на хронично главоболие, замайване, безсъние,
емоционален срив.
Твърди се, че съдът е следвало да разгледа неправомерните деяния в
тяхната съвкупност и така да определи размера на вредата, а не да разделя на
отделни искове всяко едно от посочените деяния.
Искането е обжалваното решение на PC- П. да бъде отменено изцяло
във всичките му части, вместо което да бъде постановено ново, с което
предявените общо 14 /четиринадесет/ обективно кумулативно съединени
частични осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД да бъдат уважени
за сумата в общ размер на 25000лв. /предявен частично от 68000лв./,
представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени
вреди, причинени от 11 противоправни действия и бездействия от страна на
служители на ответното дружество, ведно със законна лихва за забавено
плащане, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на
задължението, конкретизирани и уточнени с молби по делото с вх.
№988/01.04.2019г. и с вх.№1176/17.04.2019г, при участието на трети лица
помагачи на ответната страна- д-р Б. Г. А., д-р Л. А. Д. и д-р С. К. П., ведно с
присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от МБАЛ
„У.Х.” ООД чрез процесуалния му представител- адв.М.. Искането направено
с него е решението на районния съд да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Твърди се от страна на ответникът, че от обстоятелствената част на
исковата молба фактическа обстановка не се установява наличието на нито
22
един от елементите от фактическите състави на разпоредбата на чл.49, във вр.
с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, а именно: деяние- действие
или бездействие; противоправност; вреда; причинно- следствена връзка;
възлагане; вина.
Визира се, че в исковата си молба и в допълнителните уточнения на
същата ищецът е описал вида на твърдените за понесени от него конкретни
вреди и размера на претендиралото обезщетение, но липсва всякаква
конкретност на фактите относно всяко едно твърдяно деликтно поведение,
съставляващо предмет на всеки един от исковете. Не била установена и
противоправността на всяко едно от посочените деяния- дали „деликвента” не
е изпълнил или е нарушил свои конкретни задължения, произтичащи от
закона и кои са те, налице ли е недобросъвестност при изпълнение на
служебните му задължения и при използване на служебното му положение.
Не била посочена и причинно- следствена връзка между каквото й да било
поведение на дружеството или на неговите представители с твърдяното
влошеното здравословно състояние на ищеца. Същевременно, по делото били
установени множество факти и обстоятелства сочещи, че върху
здравословното състояние на ищеца през процесния период влияние
всъщност са оказвали редица други фактори, нямащи нищо общо с трудовото
му правоотношение с МБАЛ „У.Х.“ ООД. Така например било установено, че
същия е спортувал активно, провеждайки непрекъснато фитнес занимания с
различен интензитет което, въпреки по принцип положителното си отражение
върху тонуса на един човек, при определени обстоятелства можело да нанесе
на организма и значителни вреди. Установено било също така, че ищецът е
пътувал ежедневно от гр.С. до гр.П. и обратно, което в цифрово изражение
било около 240км. на ден, което само по себе си представлявало сериозно
натоварване на организма и било свързано с различни стресови ситуации на
пътя. Видно било от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е развивал изключително интензивна научна дейност,
явявайки се на различни национални и международни професионални срещи-
конгреси, конкурси за доцентура, курсове и специализации, пътувайки на
различни по-близки и по-далечни дестинации, Нямало как това извънредно
голямо физическо и психическо натоварване да не се е отрази на
здравословното състояние на ищеца и то в негативна посока. Посочено е, че
към момента на постъпване на работа в „У.Х.“ ООД, ищецът е бил в съдебна
23
процедура с предишния си работодател заради уволнение.
По отношение на всеки един от 14-те обективно съединени искове се
посочва следното:
1/ По иска за невръчване навреме на длъжностната характеристика на
ищеца, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените
вреди от което се претендира обезщетение в размер на 2000лв., частична
претенция от общо предявим размер от 4000лв.
Сочи се, че е установено, че първоначално ищецът е сключил трудов
договор с МБАЛ „У.Х.“ ООД под №203/01.12.2015г., за длъжност: „Лекар,
началник- отделение по Пластична- възстановителна и естетична хирургия.
Този договор е бил прекратен със Заповед №15/01.03.2016г., считано от
01.03.2016г. Междувременно обаче, ищецът е сключил втори трудов договор
с МБАЛ „У.Х.“ ООД под №367/22.01.2016г., в който изрично било записано,
че служителят ще постъпи на работа на 01.03.2016г. Незабавно след
сключване на договора ищецът е поискал /с Молба вх.№123/26.01.2016г.,
приложена по делото/ разрешаването на платен служебен отпуск за времето
от 08.02.2016г. до 08.04.2016г. включително, който му е бил разрешен /със
Заповед №024/26.01.2016г. на Управителя на МБАЛ „У.Х.“ ООД, приложена
по делото/ и който той е ползвал. След завръщането на ищеца от отпуск му е
връчена длъжностната характеристика за длъжността „Лекар, началник-
отделение по Пластична-възстановителна и естетична хирургия която
длъжност ищецът вече е заемал по прекратеното му трудово правоотношение.
Следователно се приема, че не е било налице, нито противоправно деяние на
законния представител на болницата, нито пък е настъпила каквато й да е
било вреда за ищеца. Още повече, че всички гореописани действия-
сключване на един трудов договор, прекратяването му и сключване на нов,
основен, трудов договор, ползването на платен служебен отпуск са
извършени по искане на самия ищец.
2/ По иска за бездействие по сигнали на ищеца за повтарящи се
проблеми със закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната
програма, което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените
вреди от което се претендира обезщетение в размер на 2000лв., частична
претенция от общо предявим размер от 4000лв.
Твърди се, че претенцията е изцяло неоснователна, тъй като от
24
събраните по делото доказателства липсвали надлежни данни и доказателства
за твърдяното бездействие и негова евентуална противоправност, а и поради
липсата на каквито й да било данни за настъпили вреди за когото й да било,
включително и за ищеца.
3/ По иска за бездействие по становището на ищеца относно издадена
заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции
/Заповед № 316/17.11.2016 г./, което съставлявало деяние, за обезщетяване
на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на
50лв., частична претенция от общо предявим размер от 2000лв.
Сочи се, че претенцията е изцяло неоснователна, тъй като от събраните
по делото доказателства липсвали надлежни данни и доказателства за
твърдяното бездействие, и негова евентуална противоправност, а и поради
липсата на каквито й да било данни за настъпили вреди за когото й да било,
включително и за ищеца.
4/ По иска за изискване от д-р Й. Й., дм., да дава писмени обяснения
относно пренасочване на пациент, въпреки професионалното му становище
като лекар е било, че здравния проблем на пациента е от компетентността на
Друг специалист, какъвто не е бил наличен в лечебното заведение, което
съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се
претендира обезщетение в размер на 1275лв., частична претенция от общо
предявим размер от 4000лв.
Твърди се, че претенцията е изцяло неоснователна. Изискване на
обяснения от работници и служители било в правомощията на работодателя
по Кодекса на труда и било част от функциите на същия по ефективно
управление на дружеството. След като липсва наложено дисциплинарно
наказание очевидно работодателят е приел обясненията на ищеца.
5/ По иска за изискване на обяснения от д-р Й. Й., дм., с вменяване на
дисциплинарно нарушение за отнасяне от негова страна на въпрос към
управителния орган на собственика на дружеството, което съставлявало
деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира
обезщетение в размер на 3000лв., частична претенция от общо предявим
размер от 6000лв.
Приема се, че претенцията е изцяло неоснователна. Изискване на
обяснения от работници и служители било в правомощията на работодателя
25
по Кодекса на труда и било част от функциите на същия по ефективно
управление на дружеството. След като липсвало наложено дисциплинарно
наказание, очевидно работодателят бил приел обясненията на ищеца.
6/ По иска за създаване на атмосфера на нетърпимост към ищеца,
включително чрез съчетание на нерешаваните, поставени от него, обективни
въпроси и изискване на обяснения за взети професионални решения, за
каквито той имал свобода съгласно чл.190 от Закона за З.то, което
съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се
претендира обезщетение в размер на 50лв., частична претенция от общо
предявим размер от 4000лв.
Приема се, че претенцията е изцяло неоснователна. Изискване на
обяснения от работници и служители било в правомощията на работодателя
по Кодекса на труда и било част от функциите на същия по ефективно
управление на дружеството. След като липсвало наложено дисциплинарно
наказание, очевидно работодателят е приел обясненията на ищеца. Освен това
нямало надлежни данни и доказателства за създаване на атмосфера на
нетърпимост към ищеца и противоправно нерешаване на поставени от него
„обективни въпроси“.
7/ По иска за неосигуряването на необходимите за работата на
ръководеното от ищеца отделение персонал, оборудване и консумативи,
което съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от
което се претендира обезщетение в размер на 50лв., частична претенция от
общо предявим размер от 4000лв.
Счита се, че претенцията е изцяло неоснователна. Надлежни данни и
доказателства за противоправно неосигуряване на необходимите за
ръководеното от ищеца отделение персонал, оборудване и консумативи, по
делото не са събрани. Освен това подобни ситуации неминуемо се случвали
във всяко предприятие /вкл. здравно заведение/ и в компетентността и
отговорността на управителя било да предприема необходимите действия за
решаване на тези проблеми. Тъй като за ищеца такова задължение и
отговорност не съществували, нямало как за него да произтекат каквито й да
било вреди. Вреди не са произтекли и за никой друг. Това било видно и от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
8/ По иска за бездействието по ежемесечни заявки, необходими за
26
работата на ръководеното от ищеца отделение, което съставлявало деяние, за
обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение
в размер на 50лв., частична претенция от общо предявим размер от 4000лв.
Визира се, че претенцията е изцяло неоснователна. Надлежни данни и
доказателства за противоправно неосигуряване на необходимите за
ръководеното от ищеца отделение персонал, оборудване и консумативи по
делото не били събрани. Освен това подобни ситуации неминуемо се
случвали във всяко предприятие /вкл. здравно заведение/ и в компетентността
и отговорността на управителя било да предприема необходимите действия в
тази насока. Тъй като такова задължение и отговорност ищецът нямал, нямало
как за него да произтекат каквито й да било вреди. Вреди не били произтекли
и за никой друг. Това било видно и от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели.
9/ По иска за бездействието по посочените в исковата молба Становище
от 20.02.2017г. и Заявка от 24.02.2017г., което съставлявало деяние, за
обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение
в размер на 50лв., частична претенция от общо предявим размер от 4000лв.
Приема се, че претенцията е изцяло неоснователна. Надлежни данни и
доказателства за противоправно бездействие по посочените в исковата молба
Становище от 20.02.2017г. и Заявка от 24.02.2017г. по делото не били
събрани. Твърдението се опровергавало напълно от свидетелските показания
на св.К., както и от свидетелските показания на св.В..
10/ По иска за поставянето под съмнение на методите на работа на
ищеца, препитването му по въпроси от професионалната му компетентност,
без последния да е лишаван от право да упражнява медицинска професия и
без работодателя да представлява орган, компетентен да провежда изпити, да
присъжда образователна степен, да признава професионална квалификация и
да издава дипломи по медицина, което съставлявало деяние, за обезщетяване
на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на
50лв., частична претенция от общо предявим размер от 4000лв.
Счита се, че претенцията е изцяло неоснователна. Надлежни данни и
доказателства за противоправно поставянето под съмнение на методите на
работа на ищеца, препитването му по въпроси от професионалната му
компетентност, без последния да е лишаван от право да упражнява
27
медицинска професия и без работодателя да представлява орган, компетентен
да провежда изпити, да присъжда образователна степен, да признава
професионална квалификация и да издава дипломи по медицина, по делото не
били събрани. Освен това в упражняване на правата си на работодател
управителят безспорно имал право да осъществява контрол върху дейността
на работниците и служителите и това по никакъв начин не съставлявало
противоправно поведение.
11/ По иска за хоспитализацията на пациент Х.И.Д. с ИЗ
№6681/30.05.2017г. в оглавяваното от ищеца отделение по Пластично-
възстановителна и естетична хирургия по устно разпореждане на
зам.управителя по лечебно- диагностична дейност д-р И.Д., извършено
против волята на ищеца и в разрез с медицинските стандарти и статута на
болницата и неглижирането на писменото възражение на ищеца, депозирано в
деня на хоспитализацията, което съставлявало деяние, за обезщетяване на
неимуществените вреди от което се претендира обезщетение в размер на
2000лв., частична претенция от общо предявим размер от 4000лв.
Твърди се, че претенцията е изцяло неоснователна. Надлежни данни и
доказателства за противоправно хоспитализиране на пациент Х.И.Д. с ИЗ
№6681/30.05.2017г. в оглавяваното от ищеца отделение по Пластично-
възстановителна и естетична хирургия по устно разпореждане на
зам.управителя по лечебно-диагностична дейност д-р И.Д., извършено против
волята на ищеца и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата
и неглижирането на писменото възражение на ищеца, депозирано в деня на
хоспитализацията, по делото не били събрани.
12/ По иска за бездействие по Молба от 16.08.2017г. от ищеца за
критичен недостиг на медицински сестри, Молба- становище от
01.09.2017 г. и по Заявка от 01.09.2017 г. за осигуряване на апаратура,
обзавеждане и други организационни и технически въпроси, което
съставлявало деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се
претендира обезщетение в размер на 4000лв., частична претенция от общо
предявим размер от 8000лв.
Приема се, че претенцията е изцяло неоснователна. Надлежни данни и
доказателства за противоправно бездействие по Молба от 16.08.2017г. от
ищеца за критичен недостиг на медицински сестри, Молба- становище от
28
01.09.2017г. и по Заявка от 01.09.2017г. за осигуряване на апаратура,
обзавеждане и други организационни и технически въпроси, по делото не
били събрани. Твърдението се опровергавало напълно от свидетелските
показания на св.К. както и от свидетелските показания на св.В..
13/ По иска за бездействие по подавани от ищеца Рапорти и Доклади за
липса на персонал и липса на основни апарати и инструментариум,
включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по
Пластично- възстановителна и естетична хирургия, което съставлявало
деяние, за обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира
обезщетение в размер на 4000лв., частична претенция от общо предявим
размер от 8000лв.
Твърди се, че претенцията е изцяло неоснователна. Надлежни данни и
доказателства за противоправно бездействие по подавани от ищеца Рапорти и
Доклади за липса на персонал и липса на основни апарати и
инструментариум, включително такива, които са задължителни по
медицинския стандарт по Пластично- възстановителна и естетична хирургия,
по делото не са били събрани. Твърдението се опровергавало напълно от
свидетелските показания на св.К., както и от свидетелските показания на
св.В..
14/ По иска за вменяване на вина у ищеца относно недостатъчен по
преценка на ръководството обем на работа и твърдяна необходимост от
привличане на още и още пациенти, което съставлявало деяние, за
обезщетяване на неимуществените вреди от което се претендира обезщетение
в размер на 1500лв., частична претенция от общо предявим с размер от
4000лв.
Приема се, че претенцията е изцяло неоснователна. Надлежни данни и
доказателства за вменяване на вина у ищеца относно недостатъчен по
преценка на ръководството обем на работа и твърдяна необходимост от
привличане на още и още пациенти, по делото не били събрани. Данни за
образувано по този повод дисциплинарно производство също липсвали.
Визира се, че в жалбата са направени уточнения, че на ищеца е било
оказано комплексно въздействие върху психо- емоционалната му сфера,
което не можело да се разбие на конкретни действия и бездействия и което
комплексно въздействие в крайна сметка е довело до претърпените от д-р Й.
29
Й. неимуществени вреди. В тази връзка ответното дружество счита, че
подобна теза е изцяло несъстоятелна.
Сочи се, че съгласно константната практика на ВКС на РБългария с
иска по чл.49 ЗЗД се ангажирала гаранционно- обезпечителната отговорност
на този, който е възложил на друго лице някаква работа. Фактическият
състав, който я поражда, включвал виновно конкретно противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението й. Тази отговорност не се презумирала, тя възниквала само
когато изпълнителят на възложената работа причини конкретна вреда като
резултат на виновното му и противоправно конкретно поведение. В исковата
си молба ищецът е бил длъжен да изложи фактите относно конкретно
деликтно поведение на съответното длъжностно лице- изпълнител и въведе
необходимите обстоятелства, които да очертаят конкретното поведение на
конкретно длъжностно лице- каква работа му е била възложена, в кръга на
служебните си задължения ли е действало, дали са налице негови действия
или бездействия, в какво точно се изразява виновното му поведение като пряк
причинител на вредата. Необходимо било да се посочи противоправността в
поведението на изпълнителя на възложената работа- дали не е изпълнил или е
нарушил свои конкретни задължения, произтичащи от закона, дали е налице
недобросъвестност при изпълнение на служебните му задължения, дали е
налице хипотезата на извършване на уволнението от ръководител, или други
подобни обстоятелства. Предвид гореизложеното и в светлината на
установеното от ВКС изискване за конкретност в твърденията за осъществен
деликт се счита, че твърдението на ищеца за комплексно въздействие е
неоснователно.
Претендират се разноските, направени пред въззивната инстанция.
В отговора на въззивната жалба се анализират подробно както
събраните гласни доказателства, така и заключенията на приетите по делото
експертизи.
С Решение №260199 от 15.06.2021г., постановено по в.гр.д.№152/2021г.
по описа на ОС- Пазарджик е обезсилено изцяло Решение
№260014/18.09.2021г., постановено по гр.д.№991/2018г. по описа на РС- П..
Върнато е делото на друг състав от същия съд за постановяване на
30
решение по иска, с който е сезиран.
Осъдена е МБАЛ „У.Х.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Г. Б.“ №100, да заплати на Й. П. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр.С., бул.“Ц.Б. ІІІ“ №11-13, ет.8, ап.37, деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1500лв.
С Решение №90 от 12.10.2022г., постановено по гр.д.№4641/2021г. по
описа на Іг.о. на ВКС е отменено въззивно решение на Пазарджишкия
окръжен съд, гражданска колегия, №260199 от 15.06.2021г. по в.гр.д.
№152/2021г., като е върнато делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново
разглеждане от друг състав, с дадени указания в мотивната част.
В съдебно заседание, жалбоподателят Й. П. Й., редовно призован не се
явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.А. И.. От същата е
постъпило становище в което е прието, че не следва да се дава ход на делото,
с оглед нередовното призоваване на третото лице- помагач Л. Д. /ход на
делото е даден, с оглед приемане от въззивният съд, че е налице редовно
призоваване на последната/.
Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение-У.Х.“ ООД,
редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и
процесуалния му представител адв.Г. М.. От последният е постъпило писмено
становище по хода не делото и по съществото на спора. Във връзка с
последното се заявява, че се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Иска
се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за
процесуално представителство. Моли се за представяне на писмена защита.
Такава е представена в указания от съда срок. В нея са изложени подробни
съображения в насока неоснователността на подадената въззивна жалба.
Приема се, че първоинстанционният съд отхвърляйки предявените искове е
постановил правилно законосъобразно решение.
Моли се за присъждане на направените във всички съдени инстанции
разноски, съобразно приложения в последното заседание по делото списък на
разноските.
Трети лица- помагачи Б. Г. А., Л. А. Д. и С. К. П., редовно призовани не
се явяват.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
31
съдът намира, да установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени от Й. П. Й., срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение- У.Х.“ ООД, четиринадесет
обективно кумулативно съединени частични искове, с които се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 25000лв.-
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на задължението,
които искове са конкретизирани с молба №988 от 01.04.2019г. и №1176 от
17.04.2019г.
В исковата молба, уточнена с молба от 19.17.2019г. и от 17.04.2019г. се
твърди, че ищецът Й. Й. е бил поканен да се присъедини към екипа на „МБАЛ
У.Х.“. На 01.12.2015г. бил сключен трудов договор между страните по спора,
по силата на който Й. Й. изпълнявал длъжност „Лекар, Началник отделение,
по „Пластично- възстановителна и естетична хирургия“ с код по НКПД
13427011. Впоследствие този договор бил прекратен, на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.03.2016г., като на 22.01.2016г. бил подписан нов
трудов договор на същата длъжност, по който ищецът постъпил на работа на
01.03.2016г. На 15.04.2016г. на ищецът била връчена длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност, а на 14.07.2016г. било
сключено Допълнително споразумение към посочения Трудов договор.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед
135/04.12.2017г.
В исковата молба от страна на ищецът се навеждат доводи, че по време
съществуването на трудовото правоотношение между страните, преки
ръководители му били съответните управители на болница- д-р Л. Д. /до
19.06.2017г./ и доц. д-р С. К.. На 08.11.2016г. бил проведен задължителен
Профилактичен преглед на работещите в Болницата, след който
осъществилите прегледа специалисти излезли със заключения, че е „клинично
здрав“.
Твърди се, че с уведомление с вх.№5057/26.10.2016г. по описа на
ответника, Й. е уведомил д-р Л. Д. за повтарящ се проблем със закъснения на
анестезиолог и неспазване на оперативната програма. В края на месец
ноември 2016г., д-р Д. е издала Заповед № 316/17.11.2016г. за настаняване на
пациенти. Срещу тази заповед, ищецът е възразил с писмено становище с вх.
32
№5057/26.10.2016г. по описа на „МБАЛ- У.Х.” ООД, тъй като счел, като
нарушаване на правилата за асептика, антисептика и правилата за добра
медицинска практика, както и сериозни предпоставки за възникване и
разпространение на вътреболнични инфекции.
Сочи се, че на 06.02.2017г. ищецът е получил от управителя Покана за
писмени обяснения с изх.№298/06.02.2017г. по описа на Болницата по Рапорт
на д-р Синиша Дуковски и д-р Емилия Бадаланова, във връзка с причините и
обстоятелствата, наложили пренасочването на пациент на 28.01.2017г. към
друго лечебно заведение, а именно УМБАЛ „Св. Г.“- гр.Пловдив и причините
за твърдяно неизготвяне на график за работа на медицинските специалисти за
месец януари 2017г., което ищеца направил с писмени обяснения с
№876/08.02.2017г. по описа на „МБАЛ- У.Х.” ООД.
Твърди се, че Л. Д. е оказвала натиск върху ищеца относно вземането на
решения с оглед повишаване на финансовите приходи на „МБАЛ- У.Х.”
ООД. На 24.02.2017г., ищецът е получил нова Покана за писмени обяснения с
твърдения за дисциплинарно нарушение с изх.№458 по описа на „МБАЛ-
Унихоспитал” ООД, което обяснение било изпратено чрез “Български пощи“
на 01.03.2017г. Излага се, че в оглавяваното от ищеца отделение нямало
достатъчен медицински персонал и били налице липси на съществени за
отделението консумативи и медицинско оборудване, за които правел
ежемесечно заявки и настоявал за доставянето им, за което на 20.02.2017г. е
депозирана Молба- становище за недостиг на медицински сестри с вх.
№1134/20.02.2017г. по описа на Болницата, а на 24.02.2017г. била входирана
Заявка на необходима апаратура и обзавеждане за нуждите на отделението по
Пластично- възстановителна и естетична хирургия с вх.№1261/24.02.2017г. по
описа на „МБАЛ- У.Х.” ООД.
Твърди се, че на сутрешните рапорти на ищеца, постоянно се е
вменявало чувство на вина за това как обемът работа е недостатъчен и как
трябва да бъдат привличани още и още пациенти- поведение. Вследствие на
това ищецът твърди, че започнал да има проблеми със съня, а емоционалното
му състояние се влошило. Наред с безсънието и нервното напрежение, често
чувствал слабост и получавал хипертонични кризи. Потърсил лекарска
помощ първоначално при кардиолог - на 24.02.2017г., документиран с
Амбулаторен лист №9 от 24.02.2017г. от д-р В.П. при УМБАЛ „С.Е.“ ЕАД,
33
който след преглед му поставил основна диагноза МКБ 111.9 Хипертонично
сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
Твърди се, че хипертоничните кризи зачестили и на 13.03.2017г., след
преглед при кардиолог бил издаден Амбулаторен лист № 000864 от
13.03.2017г. от д-р Н.С., с основна диагноза МКБ 111.9 Хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност и Болничен лист №Е20178477842 за
период от до 26.03.2017г.
Приема се, че промяната в емоционалното състояние се отразило най-
силно върху отношенията на ищеца с близкия кръг приятели, поради което се
изолирал и започнал системно да прибягва до лекарска помощ, не успявал да
овладея хипертоничните пристъпи и емоционалните сривове- свързал се и с
психиатър. На 27.03.2017г. с Амбулаторен лист №124 след преглед д-р Е.Н.
му поставила основна диагноза МКБ 149.9 Сърдечна аритмия, неуточнена.
Пристъпна надкамерна тахикардия и му издала за период до 07.04.2017г.
Болничен лист №20178191201 с диагноза „сърдечна аритмия, неуточнена“, а
на 31.03.2017г. след преглед д-р Т. Й.а - психиатър документиран с
Амбулаторен лист №54 от 31.03.2017г му поставила диагноза МКБ F321
Умерено тежък депресивен епизод.
Твърди се, че на 30.05.2017г., ищецът е депозирал молба с вх.№3528 по
описа на Болницата относно хоспитализацията на пациент на друг пациент в
оглавяваното от него отделение. На 16.08.2017г. пък предвид голямото
текучество на персонал и спада на броя на медицинските сестри под
критичния минимум, ищецът депозирал с вх.№6128 по описа на Болницата
Молба- становище за недостиг на медицински сестри. На 01.09.2017г. била
направена от ищеца нова Заявка за необходима апаратура и обзавеждане за
нуждите на отделението по Пластично- възстановителна и естетична
хирургия и депозирана Молба- становище с вх.№6683 по описа на МБАЛ
„У.Х.“ ООД . На 21.11.2017г. е депозиран изготвен Доклад за дейността на
Отделението по Пластично- възстановителна и естетична хирургия в
изпълнение на устно разпореждане от 18.10.2017г. с вх.№9050/21.11.2017г. по
описа на Болницата до доц. д-р С. К. и с вх. № ПК 01269/21.11.2017г. до Й.
П., изпълнителен директор на „А. П. З.“ АД.
Твърди се, че на 04.12.2017г. на ищеца била връчена посочената по-
горе Заповед №135/04.12.2017г. за едностранно прекратяване на трудово
34
правоотношение.
Сочи се, че настъпилото влошаване на здравословното състояние на
ищеца и емоционалните сривове са се проявили вследствие действията на
ръководството на „МБАЛ У.Х.“, които противоправни действия се изразяват
в: ненавременното му връчване на длъжностната характеристика; бездействие
на сигналите на ищеца за повтарящи се проблеми със закъснения на
анестезиолог, неспазване на оперативната програма, заповед на управителя,
създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции; изискване от ищеца да
дава писмени обяснения относно пренасочване на пациент, изискване на
обяснения от ищеца с вменяване на дисциплинарно нарушение, създаване
атмосфера на нетърпимост към ищеца, неосигуряване на необходимите за
работата на ръководеното от ищеца отделение персонал, оборудване и
консумативи, бездействие по ежемесечни заявки, бездействие по посочените
в исковата молба Становище от 20.02.2017г., Заявка от 24.02.2017 г.;
поставяне под съмнение на методите на работа на ищеца; бездействие по
подавани от ищецаРапорти и Доклади за липса на персонал и на основни
апарати и инструментариум, включително такива, които са задължителни по
медицинския стандарт по Пластично- възстановителна и естетична хирургия;
вменяване на вина у ищеца относно недостатъчен по преценка на
ръководството обем работа и твърдяна необходимост от привличане на още
пациенти; хоспитализиране в ръководеното от д-р Й. отделение на пациенти,
които не са индицирани за лечение в същото.
Искането е да бъде уважена предявената искова претенция.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок от страна на ответникът МБАЛ „У.Х.“ ООД е
подаден писмен отговор на исковата молба. В него се излагат доводи, че
исковата молба е нередовна, тъй като относно иска по чл.86 ЗЗД липсват
индивидуализиращи характеристики на претенцията, размер и период, като
исковата молба по отношение на главния иск следва да бъде върната,
доколкото не са отстранени нередовностите, за които съдът е дал указания с
разпореждане на по делото. Освен това се сочи, че исковата молба е
недопустима, предвид изложените в обстоятелствената част фактически
твърдения. Излага се също така, че предявените искове са неоснователни, тъй
като не се установява наличието на нито един от елементите на фактическия
35
състав от разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Излага се, че не е изяснено в какво се
изразява противоправността на всяко едно от посочените деяния.
Искането е да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Претендират се разноски.
С определение постановено на 15.07.2019г. по делото са конституирани
като трети лица помагачи на ответника- Б. Г. А., С. К. П., Л. А. Д..
От страна на третото лице- помагач С. П. е изразено писмено становище
с вх.№2967 от 26.09.2019г. в което е визирано, че сочените от ищеца
конкретни действия и бездействия са извън периода, в който същият е бил
управител на МБАЛ „У.Х.” ООД, като е направено искане за отхвърляне на
предявените искови претенции.
Третото лице- помагач Л. Д. в о.с.з. от 24.02.2020г. проведено по делото
е изразила становище за неоснователност на предявените искови претенции.
От фактическа страна, въззивната инстанция приема за установено
следното:
Видно от Сертификат от 14.11.2017г. от Медицински университет- С. се
установява, че ищецът е получил награда „Златен Хипократ“.
От Удостоверение №3834 от 16.04.2013г. от Военномедицинска
академия- С. е видно, че ищецът е придобил образователна и научна степен
„доктор по научна специалност: пластично- възстановителна и естетична
хирургия“ професионално направление „медицина“, сертификат от лятна
академия практична дерматология и естетична медицина, диплом от съюз на
българските медицински специалисти, както и сертификати на чужд език.
Видно от Трудов договор №203 от 02.12.2015г. се установява, че същия
е сключен между МБАЛ „С. Н.“ ЕООД- работодател и Й. П. Й.- служител, по
силата на който ищецът заема длъжност „лекар, началник на отделение по
пластично- възстановителна и естетична хирургия“.
От Молба отправена от ищеца до МБАЛ „С. Н.“ ЕООД от 22.01.2016г.
се установява, че ищецът е отправил волеизявление за прекратяване на
трудовото правоотношение по Трудов договор №203/01.12.2015г., като за
него е втори трудов договор, считано от дата 01.03.2016г. Съответно се моли
от същата дата 01.03.2016г. да сключи отново трудов договор с болницата.
36
Видно от Заповед №15 от 01.03.2016г. на Управителя на МБАЛ „С. Н.“
ЕООД се установява, че съществуващото трудово правоотношение по Трудов
договор №203, сключен на 01.12.201г. е прекратено, на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ.
Видно от Трудов договор №367 от 22.01.2016г. се установява, че същия
е сключен между МБАЛ „С. Н.“ ООД- работодател и Й. П. Й.- служител, по
силата на който ищецът е заемал длъжност „лекар, началник на отделение по
пластично- възстановителна и естетична хирургия“. По делото е представено
допълнително споразумение към трудов договор №367 от 22.01.2016г.
сключено между „МБАЛ- У.Х.“ ООД- работодател и ищеца, както и
длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност и подписана от
него от 15.04.2016г.
От Заповед №135 от 04.12.2017г. на Управителя на „МБАЛ- У.Х.“ ООД
се установява, че трудовото правоотношение съществуващо между страните
по делото е прекратено, на основание чл.328, ал.2 КТ.
По делото е представено и прието като доказателство здравно досие на
Й. Й., в качеството му на служител в „МБАЛ- У.Х.“ ООД от 08.11.2016г.,
ведно с изследвания към него.
От Уведомление от Й. Й. до управителя на „МБАЛ- У.Х.“ ООД от
26.10.2017г. се установява, че със същото ищецът е уведомил ответника, че на
25.10.2016г. пациент в продължение на един час е бил в изчакване на
анестезиолог, като на 30.09.3016г. е имало подобен случай, при които пациент
е изчаквал 4 часа, към молбата е приложена и оперативна програма на
операционен блок от 25.10.2016г. и анестезиологичен лист.
По делото е прието като доказателство становище №5717 от
23.11.2016г. от Й. Й. до „МБАЛ- У.Х.“ ООД, относно заповед на управителя
на „МБАЛ- У.Х.“ ООД №316 от 17.11.2016г.
Видно от Покана от управителя на „МБАЛ- У.Х.“ ООД до Й. Й. от
06.02.2017г. се установява, че същият е поканен да даде обяснения на
основание чл.193, ал.1 КТ, във връзка с рапорт от рапортна тетрадка от
28.01.2017г., ведно с копие от рапортна тетрадка.
По делото са приети като доказателства обяснения дадени от ищеца до
„МБАЛ- У.Х.“ ООД от 08.02.2017 г. във връзка е цитираната по- горе покана,
ведно с доказателства към тях.
37
По делото е прието като доказателство №29.00.24 от 09.02.2017г.
електронно писмо изпратено от Й. Й. до д-р А. и инж.Н., към което е
приложена молба становище от Й. Й. до управителя „МБАЛ- У.Х.” ООД от
20.02.2017г., е което ищецът е уведомил ответника за необходимостта от за
осигуряване на медицински сестри, с оглед необходимостта от покриване на
работния график, както и заявка от 24.02.2017г. от Й. Й. до „МБАЛ- У.Х.”
ООД за осигуряване на апарати и апаратура необходими за дейността на
отделението по пластично- възстановителна и естетична хирургия, което
писмо е пренасочено до Л. Д..
По делото е представено и прието като доказателство покана от
24.02.2017г. от управителя на „МБАЛ- У.Х.” ООД до Й. Й., с която на същия
са му поискани обяснения По делото е представено и прието като
доказателство реда на чл.193 КТ, във връзка изпратено от него електронно
писмо до д-р А. и инж. Н. съдържащо служебна документация.
По делото е представено и прието като доказателство обяснения от Й.
Й., които са изпратени по пощата.
Видно от Амбулаторен лист от УМБАЛ „св. Е.“ от 24.02.2017г. се
установява, че на Й. Й. е извършен преглед, като е поставена диагноза
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
От Амбулаторен лист №000864 от 13.03.2017г. за преглед на Й. Й. се
установява, че на същия е поставена диагноза хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност.
От Болничен лист за временна нетрудоспособност от 13.03.2017г. до
26.03.2017г. е видно, че на ищеца е поставена диагноза- хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
Видно от Болничен лист за временна нетрудоспособност от 27.03.2017
г. до 07.04.2017г. се установява, че ищеца е с поставена диагноза сърдечна
аритмия неуточнена.
Видно от Амбулаторен лист от 27.03.2017г. се установява, че ищецът е с
поставена диагноза сърдечна аритмия, неуточнена пристъпна надкамерна
тахикардия.
От Амбулаторен лист от 31.03.2017г. е видно, че ищецът е с поставена
диагноза- депресивен епизод умерено тежък.
38
От Болничен лист за временна нетрудоспособност от 09.04.2017г. до
26.04.2017г. е видно, че ищецът е с поставена диагноза- припадък и колапс.
Видно от Епикриза издадена от УМБАЛ „Св. Е.“ за лицето Й. Й. за
хоспитализация за периода от 09.04.2017г. до 10.04.2017г. се установява, че
на ищеца е поставена диагноза синкоп, състояние след надкамерна
тахикардия- 08.04.2017г. АХ-Н ст. Хипертонично сърце. НДББ. ЛПХБ.
Видно от Амбулаторен лист от 21.04.2017г. се установява, че Й. П. Й. е
с поставена диагноза- умерено тежък депресивен епизод.
По делото е прието като доказателство Молба-становище от Й. П. Й. от
30.05.2017 г. до Л. Д., в качеството й на управител на МБАЛ „У.Х.” ООД,
относно хоспитализацията на пациент Х.И.Д..
Видно от Амбулаторен лист от 02.06.2017г. за лицето Й. П. Й. се
установява, че същия е с поставена основана диагноза- умерено тежък
депресивен епизод.
Видно от Медицинско направление за лицето Й. П. Й. 02.06.2017г. от
МЦ „Ангио“ ЕООД С., същия е с поставена диагноза- умерено тежък
депресивен епизод.
От Амбулаторен лист от 23.06.2017г. за лицето Й. П. Й. се установява,
че същия е с поставена основана диагноза- умерено тежък депресивен епизод.
От Медицинско направление за лицето Й. П. Й. 23.06.2017г. от МЦ
„Ангио“ ЕООД С. се установява, че същия е с поставена диагноза- умерено
тежък депресивен епизод.
От Медицинско направление за лицето Й. П. Й. 02.06.2017г от МЦ
„Полимед“ АД, се установява, че същия е с поставена диагноза АХ, с-ние
след синкоп и пристъп на НКТ.
Видно от Молба- становище от Й. П. Й. от 16.08.2017г. до С. К. в
качеството му на управител на МБАЛ „У.Х.” ООД се установява, че с нея е
направено искане за осигуряване на медицински сестри за покриване на
работния график в отделение.
По делото е представен и приет като доказателство Пластично-
възстановителна и естетична хирургия.
Видно от Амбулаторен лист от 18.08.2017г. за лицето Й. П. Й. се
установява, че същия е с поставена основана диагноза- умерено тежък
39
депресивен епизод.
Видно от Медицинско направление за лицето Й. П. Й. от 18.08.2017г. от
МЦ „Ангио“ ЕООД С. се установява, че същия е с поставена диагноза-
умерено тежък депресивен епизод.
По делото е представена и приета като доказателство заявка от Й. П. Й.
от 01.09.2017г. до С. К. в качеството му на управител на МБАЛ „У.Х.” ООД, с
която са посочени необходима апаратура и обзавеждане за нуждите на
отделението. По делото е представен и приет като доказателство пластично-
възстановителна и естетична хирургия.
По делото е представена и приета като доказателство молба- становище
от Й. П. Й. от 01.09.2017г. до С. К., в качеството му на управител на МБАЛ
„У.Х.” ООД относно проблемни моменти в организацията на работния
процес, териториалното, техническото и кадрово обезпечаване на дейността
на отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия.
По делото е представен и приет като доказателство доклад от Й. П. Й.
от 07.09.2017г. до С. К., в качеството му на управител на МБАЛ „У.Х.” ООД и
Й. П.- изпълнителен директор на „А. П. З.“ АД, относно мерки за
оптимизация на дейността и повишаване на пациентопотока към отделение по
пластично-възстановителна и естетична хирургия.
По делото е представен и приет като доказателство доклад от Й. П. Й.
от 07.09.2017г. до С. К., в качеството му на управител на МБАЛ „У.Х.” ООД и
Й. П.- изпълнителен директор на „А. П. З.“ АД, относно иновативни
оперативни интервенции, които да бъдат извършвани в отделението по
пластично-възстановителна е естетична хирургия.
Видно от Амбулаторен лист от 14.09.2017г. за лицето Й. П. Й. се
установява, че същия е с поставена основана диагноза- умерено тежък
депресивен епизод.
Видно от Медицинско направление за лицето Й. П. Й. от 14.09.2017г. от
МЦ „Ангио“ ЕООД С. се установява, че същия е с поставена диагноза-
умерено тежък депресивен епизод.
Видно от Амбулаторен лист от 23.10.2017г. за лицето Й. П. Й. се
установява, че същия е поставена основана диагноза хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност.
40
По делото е представен и приет като доказателство доклад от Й. П. Й.
от 21.11.2017г. до С. К., в качеството му на управител на „МБАЛ У.Х.” ООД
и Й. П.- изпълнителен директор на „А. П. З.“ АД относно извършена
иновативна оперативна интервенция- супермикрохирургия при
постоперативен лимфедем в отделение По делото е представен и приет като
доказателство ПВЕХ във връзка с доклад от ищеца от 07.09.2017г.
Видно от Амбулаторен лист от 17.11.2017г. за лицето Й. П. Й. се
установява, че същия е поставена основана диагноза умерено тежък
депресивен епизод.
Видно от Медицинско направление за лицето Й. П. Й. от 17.11.2017г. от
МЦ „Ангио“ ЕООД С. се установява, че същия е с поставена диагноза-
умерено тежък депресивен епизод.
От Амбулаторен лист от 18.12.2017г. за лицето Й. П. Й. се установява,
че на същия е поставена основана диагноза хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност и рецепта.
По делото е представено и прието като доказателство писмо от Й. П. Й.
до Й. П. изпълнителен директор на „А. П. З.“ АД, ведно с приложения към
него, заедно с обратна разписка.
Видно от Амбулаторен лист от 02.01.2018г. за лицето Й. П. Й. се
установява, че същия е с поставена основана диагноза- умерено тежък
депресивен епизод.
Видно от Медицинско направление за лицето Й. П. Й. от 02.01.2018г. от
МЦ „Ангио“ ЕООД С. се установява, че същия е с поставена диагноза-
умерено тежък депресивен епизод.
От Амбулаторен лист от УМБАЛ „Св. Е.“ за Й. П. Й. от 03.07.2018г. е
видно, че същия е с основна диагноза- хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност.
От Амбулаторен лист от 17.07.2018г. за лицето Й. П. Й. се установява,
че същия е с поставена основана диагноза- умерено тежък депресивен епизод.
Видно от Медицинско направление за лицето Й. П. Й. от 17.07.2018г. от
МЦ „Ангио“ ЕООД С. се установява, че същия е с поставена диагноза-
умерено тежък депресивен епизод.
Видно от Амбулаторен лист от УМБАЛ „Св. Е.“ за Й. П. Й. от
41
17.07.2018г. се установява, че същия е с основна диагноза хипертонично
сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
По делото е представена и приета като доказателство препоръка от
15.03.2016г. издадена на Й. П. Й. от председателя на международна
аспирантска програма Американска асоциация. По делото е представен и
приет като доказателство естетична пластична хирургия.
По делото е представен и приет като доказателство молба от Й. П. Й. до
управителя на МБАЛ „С. Н.” ООД от 26.01.2016г., с която е направено искане
за ползване на платен служебен отпуск за времето от 08.02.2016г. до
08.04.2016г. за провеждане на специализация в САЩ.
Видно от Заповед №024 от 26.01.2016г. от управителя на МБАЛ „С. Н.”
ООД се установява, че на Й. П. Й. е разрешено ползването на 44 дни платен
служебен отпуск за специализация в САЩ за времето от 08.02.2016г. до
08.04.2016г.
По делото е представен и приет като доказателство болничен лист на Й.
П. Й. за временна нетрудоспособност за времето от 02.03.2017г. до
04.03.2017г.
По делото е представен и приет като доказателство болничен лист на Й.
П. Й. за временна нетрудоспособност за времето от 13.03.2017г. до
26.03.2017г.
По делото е представен и приет като доказателство болничен лист на Й.
П. Й. за временна нетрудоспособност за времето от 27.03.2017г. до
07.04.2017г.
По делото е представен и приет като доказателство болничен лист на Й.
П. Й. за временна нетрудоспособност за времето от 09.04.2017г. до
26.04.2017г.
По делото е представен и приет като доказателство болничен лист на Й.
П. Й. за временна нетрудоспособност за времето от 27.04.2017г. до
12.05.2017г.
По делото е представен и приет като доказателство извлечение от
трудова книжка на Й. П. Й..
Видно от Доклад от инж. Д.Г.- инж. Поддръжка към МБАЛ „У.Х.” ООД
до „А. П. З.“ АД се установява, че с него е изискано осигуряване на средства
42
за поръчка и доставка на апаратура за нуждите на отделение за „пластично-
възстановителна и естетична хирургия“ във връзка със заявка от Й. П. Й..
Видно от Приемно- предавателен протокол № SS117803 от 01.11.2016г.,
се установява, че от „Б Б.М.” ЕООД на „А. П. З.“ АД е предадена медицинска
апаратура.
По делото е представена и приета като доказателство карта за
медицински преглед на Й. П. Й. от 11.12.2017 г. представена от него при
постъпването му на работа в МЦ „Адела Есететик“ АД, в която е посочено, че
не е съобщено за минали заболявания, като при резултат от преглед на
специалисти е посочено хипертонично сърце.
По делото е представен и приет като доказателство болничен лист на Й.
П. Й. за временна нетрудоспособност за времето от 10.08.2015г. до
23.08.2015г. представен пред ВМА гр. С. с диагноза увреждане на
междупрешлен диск, неуточнено.
По делото е представен и приет като доказателство болничен лист на Й.
П. Й. за временна нетрудоспособност за времето от 27.11.2015г. до
10.12.2015г. представен пред ВМА гр.С. с диагноза увреждане на
междупрешлен диск, неуточнено.
По делото е представена и приета като доказателство карта за
медицински преглед на Й. П. Й. от 11.12.2017 г. представена от него при
постъпването му на работа в ВМА С., в която е посочено, че не е съобщено за
минали заболявания.
Видно от Писмо от РУ П. се установява, че за периода от месец март
2017г. до месец май 2017г. няма данни, лицето Й. П. Й. да е напускало
пределите на РБългария.
Видно от Писмо от НАП се установява, че за периода от м.декември
2017г. до месец март 2019г. за Й. П. Й. няма подавани уведомления по чл.62,
ал.5 КТ.
По делото е представен и приет като доказателство Решение №58 от
28.05.2018г. постановено по гр.д.№142/2018г. по описа на РС- П., с което са
отхвърлени предявените от Й. П. Й. срещу МБАЛ „У.Х.” ООД искове, с
правно основание чл.334, ал.1, т.1-3 КТ, по отношение на уволнение
извършено на 04.12.2017г.
43
По делото е представен и приет като доказателство Решение №13150 от
17.08.2016г. постановено по гр.д. №7600/2016г. по описа на СРС, с което са
уважени предявените от Й. П. Й. срещу ВМА С. искове, с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ по отношение на уволнение от 12.12.2015г. и
08.12.2015г.
Видно от Справка за актуално състояние на действащи трудови
договори за Й. П. Й., за периода от 01.12.2017г. до 24.02.2020г. се установява,
че след прекратяване на съществуващия между страните трудов договор за
периода от 26.02.2018 г. до 08.07.2019г. Й. П. Й. е бил в трудово
правоотношение с МЦ „Адела Естетик“ АД, след което е встъпил в трудово
правоотношение с Медицински център „Ей ес ди Кънсълт“ ЕООД.
Видно от заключението на съдебно- счетоводна експертиза и
допълнителна такава се установява трудовата заетост в отделение по
пластично възстановителна и естетична хирургия при МБАЛ „У.Х.” ООД
съгласно щатно разписание за 2016г., 2017г. и 2018г., каква е била
натовареността на отделение по пластично възстановителна и естетична
хирургия при МБАЛ „У.Х.” ООД през времето когато ищецът е бил в трудово
правоотношение и след това- от уволнението до дата предявяване на исковата
молба, както какви са били приходите на МБАЛ „У.Х.” ООД от отделение по
пластично- възстановителна и естетична хирургия за този период и колко
операции е извършил Й. П. Й. за периода, през който се е намирал в трудово
правоотношение с ответника.
От заключението на комплексната съдебно- медицинска и съдебно-
психологическа експертиза се установява, че стрес и притеснения на
работното място, както и психически тормоз от работодателя могат да окажат
негативно въздействие върху общото психически и здравословно състояние
на подложения на тях служител, като най- често се достига до
психосоматична симптоматика, касаеща сърдечно- съдовата,
гастроентерологичната и/или кожната системи, промяна в съня и апетита.
Сочи се, че описаната в исковата молба и молби- уточнения към нея
комуникация- индивидуално и пред трети лица поставят Й. П. Й. в ситуация
„doble blind”. В заключението на вещите лица е посочено, че стрес на
работното място има пряка връзка със заболяванията на ищеца, като е
възможно стрес и напрежение на работното място да се отразят върху
44
отношенията на подложения на тях служител с неговите близки и приятели,
като това би могла да доведе до загуба на способност на Й. П. Й. да
комуникира на теми некасаещи неговите тежки преживявания и да чувства
постоянна умора. В заключението на вещото лице е посочено значението на
понятието „комплексен стрес“. Посочено е в заключението на вещото лице,
че описаните в исковата молба и останалите молби по делото действия от
МБАЛ „У.Х.” ООД могат да доведат до заболяванията на ищеца посочени в
исковата молба. Посочено е, че Й. П. Й. страда от хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност от декември 2016г.
От показанията на свидетел С. се установява, че същият се познава с
ищеца от повече 15 години, като спортуват заедно. Свидетелят посочва, че в
края 2016г. Й. П. Й. започнал да страни от приятелската компания, спрял да
ходи на спорт- фитнес, като тича на пътека и вдига малко тежести, отслабнал,
станал заядлив. Ищецът споделял, че имал проблеми на работното място,
налагала му се да пише обяснения. Свидетел С. заявява, че февруари 2017г.
свидетелят имал среща с Й. П. Й., като външния вид на ищеца притеснил
свидетеля, поради което двамата посетили „С.Е.“, където го прегледали.
Свидетелят сочи, че през цялата 2017г. физическото и психическото
състояние на ищеца било недобро. Свидетелят сочи, че Й. му е споделял, че е
пресиран от ръководството на ответника да привлича пациенти в неговото
отделение.
Свидетелят Ш. в показанията си посочва, че е била състудент с Й. П. Й.
в Медицински университет, като са работили заедно във ВМА. Свидетелката
заявява, че ищецът от самото начало е имал неразбирателство с
ръководството на ответника. При разпита си, св.Ш. заявява, че още в началото
Й. П. Й. пишел рапорти за закъснение на анестезиолози и възможности за
възникване на вътре болнични инфекции. Свидетелката заявява, че когато се
виждала с Й. П. Й. разговорите били насочени предимно за работа, като
последния бил силно притеснен, като имал натиск от ръководството. Сочи се,
че ищецът започнал да вдига високо кръвно, да ходи при кардиолог, като
спрял да си вдига телефона и не се обаждаше на никого. Визира, че Й. П. Й.
започнал да ходи на психиатър, бил притеснен, че няма достатъчно
медицински персонал. Свидетелят заявява, че Й. П. Й. продължил да работи в
ответното търговско дружество, тъй като вярвал в идеята за „У.Х.“. Св.Ш.
коментира, че ищецът бил притеснен от възникването на вътрешноболнична
45
инфекция, поради настаняване в ръководеното от него отделение на други
пациенти без негово знание и съгласие, както и че не било получавал отговор
на молбите до ръководството. Свидетелят заявява, че не помни Й. П. Й. да е
бил уволняван от ВМА, макар, че са работили на един етаж в болницата.
Сочи, че ищецът бил притеснен от натиска да осигурява повече пациенти.
Свидетелката К. в показанията си визира, че познава Й. П. Й. от 2009г.,
тъй като работели заедно във ВМА, където същата била медицинска сестра.
Свидетелката заявява, че била поканена от ищеца да се включи в екипа на
МБАЛ „У.Х.” ООД, като старша сестра. Същата коментира, че ответното
дружество непрекъснато изисквало становища от Й. П. Й., като в
отделението, което оглавявал били настанявани пациенти от други отделения,
което създавало опасност от вътрешно болнични инфекции. Сочи, че от
страна на ръководството е имало непрекъснат натиск за осигуряване на
повече пациенти. Свидетелката сочи, че имало негативно отношение и от
другите отделения, както и не била осигурявана апаратура и инструменти, за
което Й. П. Й. пишел становища, на които не получавал отговори.
Свидетелката посочва, че лично тя е мерила кръвното на ищеца, като имало
дни, в които било с високи стойности това се случвало в края на 2016г. и
началото на 2017г. Свидетелката визира, че е постъпила на работа в МБАЛ
„У.Х.” ООД в началото на м.февруари 2016г., като е напуснала 2017г.
Свидетелката посочва, че докато са работили заедно не й е правило
впечатление ищецът да е отслабнал. От друга страна свидетелката заявява, че
Работим по добрите медицински стандарти, откакто сме започнали, все така
сме работили- отношението към пациента, начина на работа и др., адекватно
се лекуваха пациентите. Пострадали пациенти няма, в резултат на липса на
оборудване.
В показанията си св.В. посочва, че работи като лекар в отделението по
пластична хирургия при МБАЛ „У.Х.” ООД от февруари 2017г., като когато
той постъпил на работа отделението било окомплектовано с всичко
необходимо, за да работи. Свидетелят визира, че бил поканен да работи в
МБАЛ „У.Х.” ООД от ищеца. Заявява, че докато Й. П. Й. бил в отделението
не е имало нужда да се допълва инструментариума, като дори и към
настоящия момент се работи със същите инструменти. Сочи, че действително
не е имало необходимия брой сестри, поради което се налагало съвместни
дежурства.
46
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно касаещо
отхвърлянето на искове- 14 броя, с правно основание всеки един от тях по
чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, но подадената въззивна жалба е неоснователна.
В този аспект, съдът приема, че съобразно данните изложени в исковата
молба и впоследствие подадени уточняващи молби от 01.04.2019г. и
17.04.2019г., че първоинстанционният съд първоначално правилно е бил
сезиран с един иск с правна квалификация по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които според твърденията в исковата молба са резултат от няколко
последователни противоправни деяния, свързани помежду си, които подлежат
на глобално обезщетяване.
Настоящата инстанция в случая приема, че с оглед отразеното в
исковата молба и уточняващи молби, че претърпените неимуществени вреди
са в резултат на вменявани деяния с начало 01.03.2016г. С оглед уточнението
дадено от 01.04.2019г., че с прекратяването на трудовото правоотношение на
ищецът с ответното дружество, което е реализирано на 04.12.2017г., видно от
Заповед №135 от същата дата е приключил процесът на причиняване на
неимуществени вреди, то същия е приключил на 04.12.2017г. Т.е. периодът за
които ищецът твърди, че търпи неимуществени вреди е от 01.03.2016г. до
04.12.2017г., включително и от последната дата се претендира законна лихва.
Предвид на това и съобразявайки се с указанията дадени в Решение
№90 от 12.10.2022г., постановено по гр.д.№4641/21г. на ВКС, Іг.о.
настоящата инстанция приема, че следва да разгледа делото спора по
същество, като разгледа делото обсъждайки налице ли е осъществен състава
на чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД в периода от 01.03.2016г. до 04.12.2017г. в
гр.П., въз основа на изложените твърдения от страна на жалбоподателя.
47
В конкретният казус въззивният съд не намира, че е осъществен този
състав на предявения иск.
Категорична е разпоредбата на чл.49 от ЗЗД съгласно която, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно- обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния
изпълнител.
Не може да има спор, че за да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл.45, ал.1 от ЗЗД, който
включва следните елементи: 1. деяние /действие или бездействие/; 2.
противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение/; 3. вреди /неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет/; 4. причинно- следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
/вредоносният резултат да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5. вина на
делинквента и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод
на изпълнение на възложената работа. Субективният елемент от състава-
вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се
презюмира, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Необходимо е вредите да са
причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената
му работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с нея /така- ППВС №9/1966г./. Не е необходимо
да се установяват конкретните лица, осъществили деянието /така- ППВС
№7/1959г. на ВС, т.7/, а само качеството им на изпълнители на възложена
работа.
48
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително- гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
Събраните по делото доказателства в случая не установяват
настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 от ЗЗД за посочения по- горе период от време.
Доколкото, в исковата молба са релевирани деяния за конкретно
посочения срок, то реално следва да се произнесе настоящата инстанция по
всяко едно от тях.
По отношение на първото деяние твърдяно за реализирано от
01.03.2016г., с който ищецът твърди, че му е причинена неимуществена вреда
в резултат от невръчването навреме на длъжностна характеристика от страна
на управителя на дружеството, настоящата инстанция не намира, че такова е
налице.
Основанието си за това се извежда от събраните по делото писмени
доказателства касаещи сключените от ищеца с ответника трудови договори и
молба за отпуск. В тази насока данните са категорични, че първоначално
ищецът има сключен трудов договор под №203/01.12.2015г. с МБАЛ „С. Н.“
за длъжност: „Лекар, началник- отделение по Пластична- възстановителна и
естетична хирургия“. Не може да има спор, че този договор е прекратен със
Заповед №15/01.03.2016г., считано от 01.03.2016г. Не се оспорва, че
междувременно, ищецът е сключил трудов договор №367/22.01.2016г. в който
изрично е записано, че служителя ще постъпи на работа на 01.03.2016г.
Съответно, безспорно се установява, че с Молба с вх.№123/26.01.2016г. от
страна на ищецът е поискано разрешаването на платен годишен отпуск за
времето от 08.02.2016г. до 08.04.2016г. Такъв отпуск му е разрешен въз
основа на Заповед №024/26.01.2016г. на Управителя на МБАЛ „У.Х.“ ООД.
Няма как да се игнорира приложената по делото Препоръка от 15.03.2016г.
издадена на д-р Й. П. Й.- л.343 в което е удостоверено, че същия е провел част
от международната си аспирантура в Център за пластична хирургия
Меридиан и в Медицинско училище към Университета в Индиана, през
месеците февруари и март 2016г. Реално връчването на длъжностната
49
характеристика е реализирано след връщане на ищецът от ползваната от него
отпуска.
Следва да се отбележи, че преки доказателства, каква е причината да не
се връчи въпросната длъжностна характеристика не се ангажират от страна на
ищеца на 01.03.2016г. Факт е, че само седем дни след сключване на договора,
съобразно представените и приети доказателства, ищецът е излязъл в отпуск.
При всички така установени данни, на практика не следва да се приема,
че установяват каквито и да е било вреди по отношение на ищеца, вследствие
на невръчването на длъжностната характеристика на инкриминираната дата,
което да се вменява като противоправно поведение от страна на неговия
работодател. Респективно, при условие, че са налице данни, че ищецът е бил
в чужбина по това време, което не е опровергано от същия, няма как да се
счете, че се установяват каквито и да е било противоправни действия от
страна на законния представител на болницата, след като всички описани по-
горе действия са реализирани по инициатива на самия ищец. Оттам и извод,
че в ангажираните от страна на последния гласни доказателства, респективно
съдебно- медицинска- психологична експертиза това деяние да е в причинно
следствена връзка с причинени му неимуществени вреди.
По отношение на второто деяния с което ищецът твърди, че му е
причинена неимуществена вреда причинена от бездействие на
управителя на ответника по сигналите на ищеца за повтарящи се
проблеми със закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната
програма, счетено за реализирано от 26.10.2016г. следва да се посочи
следното:
Ищецът в случая се позовава на подадено от него Уведомление до д-р
Л. Д.- Управител на МБАЛ „У.Х.” ООД, в която е отразено, е че на дата
25.10.2016г., пациента Н.И.М с история на заболяването №4734, приета в
Отделение по Пластично- възстановителна и естетична хирургия е била
оставена на операционната маса в изчакване на анестезиолог в продължение
на 1 астрономически част от постъпването й в операционна блок и
монтирането й на операционната мас. Твърди се за аналогичен случай й на
дата 30.09.2016г., в която при друга подобна ситуация, пациент е престоял 4
часа на операционната маса в подобно изчакване. В самото уведомление е
визирано, че повторяемостта на подобни инциденти, вреди сериозно на
50
авторитета на отделението и на Болницата, като цяло и поражда съмнение за
тенденциозно отношение към това отделение.
В тази насока, настоящата инстанция следва да посочи, че за да е
налице отговорност за вреди е необходимо наличието на определено деяние и
на вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с него. Трябва
също така деянието да е непозволено, т.е. да е извършено в нарушение на
определени законови разпоредби.
На практика, посоченото деяние- бездействие от ищеца по сигнали за
повтарящи се проблеми със закъснения на анестезиолог и неспазване на
оперативната програма не представлява деяние осъществено в нарушение на
определени законови разпоредби. Реално в уведомлението се коментират
различни дати на конкретни случаи с пациенти, но тези констатации реално не
могат да се приравнят към хипотезата на чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД. В
самото уведомление не е поискано конкретно изискване от страна на
работодателя, още повече за първия сигнал се коментира, че е бил устен, но
доказателства в тази насока не са налице. Не се установява в случая каквото
и да е било бездействие въз основа на този документ, още повече се приема,
че увреждането е от тази 26.10.2016г. Няма как да се счете, че такова е
налице за ищецът. Съответно, че са настъпили вреди за него. Следва да се
посочи, че в показанията си разпитаните по делото свидетели не коментират,
конкретно повлияване в ущърба на психичното и физическо З. на Й.
конкретно от тази дата. Няма как да се игнорират показанията на св.К., която
не визира конкретни дати на които има увреждане относно ищеца, но посочва
ясно в излаганите данни следното: ”...Работим по добрите медицински
стандарти, откакто сме започнали, все така работили- отношението към
пациента, начина на работа и др., адекватно се лекуваха пациентите.
Пострадали пациенти няма, в резултат на това оборудване.. Пациентите не са
разбирали, не са страдали от това ...”. Действително същата коментира за
спънки от страна на ръководството изразено в това, че са изисквани много
становища, на които нямаше резолюции, както е и имало доста напрежение и
емоции. Коментира се за тормоз, че няма достатъчно персонал в отделението.
Факт е обаче, че тези излагани данни не са конкретни, а само принципно
изразяват становище. То не е и достатъчно основание в тази им част за да се
кредитират тези показания.
51
По отношение на третото вменявано деяние, с което ищецът
твърди, че му е причинена неимуществена вреда причинена от
бездействие на управителя на ответника по становището на ищеца
относно издадена заповед на управителя, създаваща предпоставки за
вътреболнични инфекции- Заповед №316/17.11.2016г., счетено за
реализирано от 23.11.2016г.
На посочената дата за която се твърди, че от нея е настъпило
увреждането се установява, че ищецът на тази дата е подал до д-р Л. Д.-
Управител на „МБАЛ „У.Х.” ООД- П., Становище относно цитираната по-
горе заповед с твърдения, че се настаняват пациенти в отделения, различни от
отделението, в което съответния пациент е хоспитализиран документална, на
чисто териториален принцип, като това създава сериозни предпоставки за
смесване на т.нар чист и мръсен поток, което на свой ред е предпоставка за
възникване и разпространение на вътреболнични инфекции, както и на други
периоперативни усложнения в хирургичните звена. Във връзка с посочените
констатации са предложени конкретни мерки.
Съдът счита на база изложеното в този документ, че в него е изложено
принципна позиция, че не следва да се настаняват пациенти от други
отделения, в управляваното от ищеца отделение. В тази насока как да се
установи конкретно противоправно поведение на работодателя към тази дата,
респективно и впоследствие. В показанията на разпитаните по делото
свидетели отново липсва конкретика, че именно от това, че е подадено това
становище, ищецът търпи неимуществени вреди. Нещо повече, отново следва
да се отбележат показанията на св.К., цитирани по- горе, а именно:
”...Работим по добрите медицински стандарти, откакто сме започнали, все
така работили- отношението към пациента, начина на работо и др., адекватно
се лекуваха пациентите. Пострадали пациенти няма, в резултат на това
оборудване.. Пациентите не са разбирали, не са страдали от това ...”. От друга
страна, няма как да се игнорират и показанията й в следната насока: „Това
също беше един тормоз, психически към мен, към персонала, имаше
неадекватно поведение от екипите, от пациентите от другите отделения.
Техните ръководства не се интересуваха от това, че техните пациенти са в
нашето отделение.“. Така установеното не може да извежда извод за
неправомерно поведение от страна на работодателя.
52
По отношение на вменяваното четвърто деяние, с което ищецът
твърди, че му е причинена неимуществена вреда причинена от
изискването от управителя на ответника, ищецът да дава писмени
обяснения относно пренасочване на пациент, въпреки че
професионалното му становище като лекар е било, че здравният проблем
на пациента е от компетентността на друг специалист, какъвто не е бил
наличен в лечебното заведение, като се приема, че то е реализирано от
06.02.2017г.
В тази насока, ищецът се позовава на изпратената му Покана с изх.
№298/06.02.2017г. от страна на МБАЛ „У.Х.” ООД.
Настоящата инстанция не намира, че въз основа на изложеното в този
документ следва да се приеме, че е налице соченото от ищеца противоправно
поведение. Основанието за този извод, е че право и задължение на
работодателя е по време на съществуване на трудовото правоотношение е да
изисква обяснения от своите служители при съмнение за осъществяване на
дисциплинарно нарушение, арг. чл.193 ГПК, като въз основа на дадените
обяснения работодателят е длъжен да направи преценка за наличието на
действително извършване на дисциплинарно нарушение. Следва да се
отбележи, че по делото липсват доказателства в насока наложено
дисциплинарно наказания спрямо Й., което е индиция, че работодателят е
приел дадените обяснения на последния от 08.02.2017г.
На практика няма основание да не се приеме, че упражняването на
законоустановено право- изискване на обяснения, не съставлява
осъществяване на противоправно деяние. Данни за причинно- следствена
връзка между конкретното деяние на ответника да изиска писмени обяснения
и вреди не може да се приеме. Следва да се приеме, че в показанията на
ангажираните от ищеца свидетели и данни от съдебно- медицинска-
психологична експертиза на практика са единствено косвени, без да се
конкретни.
По отношение на вменяваното пето деяние, за което ищецът
твърди, че му е причинена неимуществена вреда причинена от изискване
от управителя на ответника на обяснения от ищеца, с вменяване на
дисциплинарно нарушение, за отнасянето от негова страна на въпрос
към членове на управителния орган на собственика на дружеството-
53
ответник, счетено за реализирано от 24.02.2017г.
В тази насока, ищецът се позовава на изпратената му Покана с изх.
№458/24.02.2017г. от страна на МБАЛ „У.Х.” ООД.
Няма спор, че от страна на Й. са дадени обяснения- л.298, като не са
налице данни за наложено му дисциплинарно наказание.
В случая съдът не намира, че се касае за наличието на хипотезата на
чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Основанието за този извод се извежда от обстоятелството, че изискване
на обяснения от работници и служители от страна на работодателя е законово
уредено по Кодекса на труда и е част от функциите му по ефективно
управление на дружеството. Отново следва да се визира, че след като не е
наложено дисциплинарно наказание, то очевидно от страна на работодателя
са приети обясненията на ищеца. Всичко това определено не може да е
основание за извод за наличие на каквото и да е противоправно деяние от
страна на работодателя. Ето защо и няма основание дори да се изследват
останалите предпоставки, каквито в случая не са и налице въз основан на
събрания доказателствен материал.
По отношение на шестото вменено деяние, за което ищецът твърди,
че му е причинена неимуществена вреда причинена от създаването от
управителя на ответника на атмосфера на нетърпимост към ищеца,
включително чрез съчетание на нерешаваните, поставени от него,
обективни въпроси и изискване на обяснения за взети от него
професионални решения, прието за реализирано от 06.02.2017г.
В този аспект следва да се посочи, че по делото не се установяват
конкретни дейния извършени от страна на работодателя, които да се приемат,
че са противоправни, в резултат на което се причинени неимуществени вреди
на ищеца. Единственият документ касаещ тази дата е цитираната по- горе
Покана с изх.№298/06.02.2017г. в която единствено са поискани писмени
обяснения от ищеца, като такива впоследствие на 08.02.017г. са дадени. Не се
установяват данни, че настъпили евентуални вредни последици за ищеца.
Ангажираните по делото доказателства определено не са конкретни за да е
приеме, че в резултат на тази му изпратена покана, ищецът търпи каквито и
да е било вреди.
По отношение на седмото вменено деяние, с който ищецът твърди,
54
че му е причинена неимуществена вреда е причинена от неосигуряването
от управителя на ответника на необходимите за работата на
ръководеното от ищеца отделение персонал, оборудване и консумативи,
като се приеме, че увреждането е реализирано от 24.02.2017г.
В тази насока следва да се посочи, че писмени доказателства за това
деяние, с оглед на визираната дата на вменяване противоправно деяние е
изпратената му Покана с изх.№458/24.02.2017г. от страна на МБАЛ „У.Х.”
ООД. Във връзка с тази покана, от страна на Й. са дадени обяснения- л.298.
Не е спорно, че Й. е подавал сигнали за липса на медицински персонал.
Доказателствата ангажирани по делото не дават основание да се приеме,
че осъществено каквото и да е противоправно деяние от страна на
работодателя. Основанието за този си извод извежда от констатациите си
изведени от показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно: св.К.
и св.В.а работили в отделението в което началник е бил ищеца.
В тази връзка няма как да се игнорират отново показания на св.К. в
насока, че ”...Работим по добрите медицински стандарти, откакто сме
започнали, все така работили- отношението към пациента, начина на работа и
др., адекватно се лекуваха пациентите. Пострадали пациенти няма, в резултат
на това оборудване.. Пациентите не са разбирали, не са страдали от това ...”.
В тази част, съдът няма основание да коментира показанията на тази
свидетелка относно състояние на ищеца от тази дата, тъй като няма
конкретика в същите няма, а коментира общо състоянието му през периода в
който тя е работела с него. Не са установени доказателства в насока, че
именно от липсата на персонал, оборудване и консумативи от посочената по-
горе дата, работодателят не е предприел каквито и да е било действия и
съответно е бездействал, за да се приеме, че конкретно ищецът търпи вреди.
Нещо повече, свидетелката коментира, че е имало случаи, при необходимост
да се приличат други сестри от други отделения. Това са данни, че в тази
насока от страна на ръководството не са правени спънки за такива
пренасочвания при условие, че е и ноторно известно и на съда за критичния
недостиг на медицински сестри в цялата здравна система.
В идентичност на тези показания на цитираната по- горе свидетелка за
работата в процесното отделение са и тези на св.В., който коментира
следното: „Работя, като лекар в отделението по пластична хирургия от
55
февруари 2017г.. Аз когато постъпих, отделението беше окомплектовано с
необходимите инструменти и не липсваха важни неща, които да
възпрепятстват работата. Липса на инструменти и консумативи не е имало. За
дейността генерално, не са липсвали уреди и апарати... Когато постъпих на
работа в отделението нямаше пълния комплект сестри, това може да има
обяснение... Докато д-р Й. беше в отделението, не е имало нужда да се
допълва инструментариума..”. Така изложените данни от свидетелите не са
опровергани от събрания по делото доказателствен материал, с оглед на което
са основание за извод, че няма каквото и да е противоправно поведение от
страна на работодателя.
По отношение на вменяваното осмо деяние, с което ищецът твърди,
че му са причинени неимуществени вреди вследствие бездействие по
ежемесечни заявки, необходими за работата на ръководеното от ищеца
отделение, като се приема, че то е реализирано от 20.02.2017г.
В тази насока следва да се посочи, че към тази дата през месец
февруари 2017г е изразил в молба- становище с вх.№1134/20.02.2017г., че
спешно иска да се „осигури минимум 3 медицински сестри за покриване на
работния график и осигуряване на 24- часова непрекъсната медицинска
помощ., доказателства по делото, че ищецът е правил ежемесечни заявки.
Няма основание да се приеме, че към датата на подаване на това
становище е налице противоправно поведение от страна на работодателя, тъй
като няма как да се приема, че още в деня на направено искане, следва да се
приеме, че от страна на ищецът вече се търпят вреди. В този аспект следва да
се посочи, че конкретни доказателства, че в резултат на направени заявки от
страна на ищеца необходими за ръководеното от него отделение за персонал,
оборудване и консумативи, реално не са налице. Не се установяват и
конкретни вреди, както за отделението, така и за ищеца. Отново в тази насока
следва да се визира, липсата на конкретика в твърдяното от разпитаните по
делото свидетели, които да установят конкретни неизпълнения от страна на
работодателя и конкретно това да е повлияло на ищеца в негативен план.
Няма основание да се кредитират и за това деяние визираното от показанията
на св.К. и св.В., а именно: Св.К.: ”...Работим по добрите медицински
стандарти, откакто сме започнали, все така работили- отношението към
пациента, начина на работа и др., адекватно се лекуваха пациентите.
56
Пострадали пациенти няма, в резултат на това оборудване.. Пациентите не са
разбирали, не са страдали от това ...”. Показания на св. В.: „Работя, като лекар
в отделението по пластична хирургия от февруари 2017г.. Аз когато
постъпих, отделението беше окомплектовано с необходимите инструменти и
не липсваха важни неща, които да възпрепятстват работата. Липса на
инструменти и консумативи не е имало. За дейността генерално, не са
липсвали уреди и апарати... Когато постъпих на работа в отделението нямаше
пълния комплект сестри, това може да има обяснение... Докато д-р Й. беше в
отделението, не е имало нужда да се допълва инструментариума.. „Аз не съм
бил свидетел н укорително поведение от ръководството, че няма достатъчно
пациенти.”. ”.
По отношение на вменяваното девето деяние, с което ищецът
твърди, че му са причинени неимуществени вреди вследствие
бездействие по Становище от 20.02.2017г. и Заявка от 24.02.2017г., като
се приема, че то е реализирано от 20.02.2017г.
Анализът за това деяние от страна на настоящата инстанция се приема,
че следва да бъде в идентичност със съображенията изложени за осмото
деяние. Действително, тъй като се касае отново за Молба- становище с вх.
№1134/20.02.2017г. за осигуряване на медицински сестри, няма как да се
приема твърдение, че е налице бездействие след като се визира, че от тази
дата се търпят вреди, при условие, че се касае за изразено становище. Нещо
повече, в последващата заявка е от 24.02.2017г. касаеща искане за апарати и
апаратура, няма конкретика в доказателствата, че именно от неуважаването
на тези искания, за което няма преки доказателства, че не е реализирано по
съответен ред да се счита, че има наличие на вменяваните хипотези по ЗЗД.
По отношение на вменяваното десето деяние, с което ищецът
твърди, че му са причинени неимуществени вреди вследствие поставяне
съмнение на методите на работа на последния, препитването му по
въпроси от професионалната му компетентност, без последния да е
лишаван от право да упражнява медицинска професия и без
работодателя напредставлява орган, компетентен да провежда изпити, да
присъжда образователна степен, да признава професионална
квалификация и да издава дипломи по медицина, като се приема, че то е
реализирано от 06.02.2017г.
57
В конкретният казус, към посочената по- горе дата се установява, че до
същия е изпратена Покана с изх.№298/06.2.2017г. от МБАЛ „У.Х.” ООД до
ищеца Й., в което са поискани писмени обяснения във връзка с причини и
всички обстоятелства налагащи пренасочване на пациент, както за това, да не
е изготвен график в повереното му отделение.
Право на работодателя е да поиска обяснения по чл.193 от КТ.
Съответно изложените в тази покана данни определено не може да доведат до
извод, че противоправно от страна на цитираното по- горе дружество се
поставя под съмнение методите му на работа, каквото и да е било препитване
по въпроси от професионалната му компетентност. В показанията си
разпитаните свидетели не коментират случаи, респективно не излагат
конкретни данни, в който изрично се поставя от страна на работодателя в
каквато и да е форма, че се поставят под съмнение неговите качества в
какъвто и да е аспект.
По отношение на вмененото единадесето деяние, за което ищецът
твърди, че му е причинена неимуществена вреда причинена от
хоспитализацията на пациент X.И.Д. с ИЗ № 6681/30.05.2017 г. в
оглавяваното от ищеца отделение по Пластично- възстановителна и
естетична хирургия по устно разпореждане на зам.управителя по
лечебно- диагностичната дейност д-р И.Д., извършено против волята на
ищеца и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата,
прието да е извършено от 30.05.2017г.
Конкретни доказателства, че от тази посочена дата е извършено такова
устно разпореждане по делото не са установени. От друга страна, дори и при
хипотеза, че такова е налице, то няма как да се игнорира обстоятелството, че
работодателят разполага с оперативна самостоятелност за вземане на
управленски решения, в това число и настаняване на пациенти в болницата.
Дори и да се приеме, че действията на ответника се явяват противоправни с
оглед установен медицински стандарт. По делото не се установяват
доказателства, че именно в резултат на така вмененото деяние са настъпили
определени вреди относно здравословното и психично състояние на Й..
Никой от разпитаните по делото свидетели, не коментира, че е имало такова
устно разпореждане.
По отношение на вменяваното дванадесето деяние, за което ищецът
58
твърди, че му е причинена неимуществена вреда причинена от
бездействието на управителя на ответника по Молба от 16.08.2017г. от
ищеца за критичен недостиг на медицински сестри, молба- становище от
01.09.2017г. и по Заявка от 01.09.2017г. от д-р Й. за осигуряване на
апаратура, обзавеждане и други организационни и технически въпроси,
прието да е извършено от 16.08.2017г.
Действително такива заявки са направени, но доказателства в насока на
конкретно противоправно поведение от страна на работодателя и в този
случай не са налице.
Както и за част от посочените по- горе деяния, така и по отношение на
това вменявано деяние, няма как да се игнорират показанията на св.К. в
насока: ”...Работим по добрите медицински стандарти, откакто сме започнали,
все така работили- отношението към пациента, начина на работа и др.,
адекватно се лекуваха пациентите. Пострадали пациенти няма, в резултат на
това оборудване. Пациентите не са разбирали, не са страдали от това ...”.
Съответно в показания си св. В. визира: „Работя, като лекар в отделението по
пластична хирургия от февруари 2017г. Аз когато постъпих, отделението
беше окомплектовано с необходимите инструменти и не липсваха важни
неща, които да възпрепятстват работата. Липса на инструменти и
консумативи не е имало. За дейността генерално, не са липсвали уреди и
апарати... Когато постъпих на работа в отделението нямаше пълния комплект
сестри, това може да има обяснение... Когато постъпих, заварих положение, в
което се даваха дежурства със сестри, които напуснаха отделението или се
местеха в друго отделение, не знам защо, но се стигна до момент, в който
трябваше да се командирова сестри, но отделението работеше в тези условия
със смесени графици и командировани сестри...”.
Действително коментират се проблеми със медицинските сестри, но
няма основание да игнорира ноторно известния факт, че в цялата страна е
налице недостиг на медицински сестри и оттам да се вменява противоправно
поведение което да е довело до вреди, определено не е подкрепено с преки
доказателства.
По отношение на вмененото тринадесето деяние, въз основа на
което ищецът твърди, че му е причинена неимуществена вреда,
причинена от бездействието на управителя на ответника по рапорти и
59
доклади подавани от Й. П. Й. за липса на персонал и липса на основни
апарати и инструментариум, включително такива, които са
задължителни по медицинския стандарт по Пластично- възстановителна
и естетична хирургия, прието за реализирано от 20.02.2017г.
В тази насока следва да се посочи, че писмени доказателства за това
деяние, с оглед на визираната дата на вменяване противоправно деяние е
изпратената му Молба- становище от 20.02.217г. с вх.№1134 касаещо липса
на медицински персонал.
Доказателствата ангажирани по делото не дават основание да се приеме,
че осъществено каквото и да е противоправно деяние от страна на
работодателя. Основанието за този си извод извежда от констатациите си
изведени от показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно: св.К.
и св.В.а работили в отделението в което началник е бил ищеца.
В тази връзка няма как да се игнорират отново показания на св.К. в
насока, че ”...Работим по добрите медицински стандарти, откакто сме
започнали, все така работили- отношението към пациента, начина на работа и
др., адекватно се лекуваха пациентите. Пострадали пациенти няма, в резултат
на това оборудване.. Пациентите не са разбирали, не са страдали от това ...”.
„На срещите с лекарите с ръководството, не не е говорено за привличане на
пациенти. На срещите във вторник със старшите сестри- имало е срещи с
присъствието на лекари и тогава не е коментирано да привличаме пациенти.“.
При тези данни, които се кредитират от съда в излаганите показания на тази
свидетелка, са основание да не бъдат възприети в частта им относно
заявеното: Непрекъснато искаха да имаме повече пациенти.“.
В идентичност на тези показания са и тези на св.В., който коментира
следното: „Работя, като лекар в отделението по пластична хирургия от
февруари 2017г.. Аз когато постъпих, отделението беше окомплектовано с
необходимите инструменти и не липсваха важни неща, които да
възпрепятстват работата. Липса на инструменти и консумативи не е имало. За
дейността генерално, не са липсвали уреди и апарати... Когато постъпих на
работа в отделението нямаше пълния комплект сестри, това може да има
обяснение... Докато д-р Й. беше в отделението, не е имало нужда да се
допълва инструментариума.. „Аз не съм бил свидетел н укорително поведение
от ръководството, че няма достатъчно пациенти.”.
60
Така изложените данни от свидетелите не са опровергани от събрания
по делото доказателствен материал, с оглед на което са основание за извод, че
няма каквото и да е противоправно поведение от страна на работодателя. За
пълнота следва да се посочи, че ноторно е известно и на съда за критичния
недостиг на медицински сестри в цялата здравна система.
По отношение на вмененото четиринадесето деяние, за което
ищецът твърди, че му е причинена неимуществена вреда в причинена от
вменяването на вина у ищеца от управителя на ответника относно
недостатъчен по преценка на ръководството на ответника обем работа и
твърдяна необходимост от привличане на още и още пациенти, прието за
реализирано на 06.02.2017г.
На тази дата е изведена цитираната по- горе Покана на работодателя до
ищеца. Данните изложени в същата определено не дават основание да се
приема извод за каквато и да е противоправност на извършеното от него
действие. Доказателства преки в тази насока не са налице. В този смисъл
следва да се посочат показанията на св.К., която заявява: „На срещите с
лекарите с ръководството, не не е говорено за привличане на пациенти. На
срещите във вторник със старшите сестри- имало е срещи с присъствието на
лекари и тогава не е коментирано да привличаме пациенти.“. При тези данни,
които се кредират от съда в излаганите показания на тази свидетелка, са
основание да не бъдат възприети в частта им относно заявеното:
Непрекъснато искаха да имаме повече пациенти.“.
Съдът не намира, че следва да се позовава на твърдяното от страна на
св.С.. В показанията си този свидетел на практика коментира единствено
казаното му от страна на ищецът свързано с негови проблеми, но не е бил
процесната болница за да има преки впечатления. Това, че същият е
установявал промяна в здравословното и психично състояние на ищеца не
може да се приеме, че е в причинно- следствена връзка с твърдяното от
последния в посочения по- горе период. Същите изводи следва да се отнесат
и към показанията дадени от св.Ш., който излага данни именно от казаното й
от страна на ищеца при условие, че последната работи в С..
В случая настоящата инстанция, с оглед на изложения по- горе анализ
се позовава на част от показанията на свидетелите, а именно: св.К. и В.
относно действителното положение в отделението ръководено от ищеца в
61
инкриминирания период от време. Последните двама коментират и за
здравословното и психично състояние, но в тази връзка съдът не приема, че те
в тази им част следва да се възприемат в цялост предвид анализът изложен
по- горе. Този извод се отнася и за свидетелите С. и Ш., който реално не са
работили в процесната болница и коментират единствено на база казаното им.
Действително те не отричат за промяна в поведението на ищеца в периода в
който е работил в болницата в гр.П., но също така безспорно е, че св.Ш. се
познава с Й. от работата му във ВМА, където е работила първата. Относно
показанията на св.С. същия не визира данни, че работи също в МБАЛ „У.Х.”
ООД, като впечатленията му са на практика не са от работното място на
ищец.
Данните от заключението на комплексната съдебно- медицинска-
психологична експертиза не са достатъчно основание да се приеме, че именно
състоянието му се дължи единствено на проблемите му в работата. На
практика, съдът приема тя се позовава на предположения, тъй като при
поставените въпроси се поставят въпросите в насока „може ли“, „възможно
ли е“. Действително в същата се излагат данни, че е може и е възможно
проблемите в работата му да окажат негативно влияние върху неговото
здравословно и психично състояние, но с оглед анализа изложен по- горе
съдът не намира, че тези констатации са достатъчно основание за промяна на
извежданите от последния крайни правни изводи. В този аспект не следва да
се приема за относими към случая и доказващи причинно- следствената
връзка на множеството приложени документи установяващи здравословното
състояние на ищеца. Нещо повече, установяват се данни, че в момента когато
ищецът е имал издадени болнични, той е бил в чужбина.
С оглед на всичко изложено по- горе, въззивният съд не намира, че
описаните деяния поотделно и в тяхната съвкупност не дават основание за
извод, че е осъществена твърдяната от ищеца и неговата защита хипотеза на
чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Предвид на гореизложеното съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна относно твърденията за осъществен състав на вмененото
деяние обективирано в хипотезата на чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД за приетия
по- горе процесен период, поради несподеляне на изложените в нея
възражения.
62
Предвид на това обжалваното решение, с което са отхвърлени
четиринадесет иска, подробно описани в диспозитива на обжалваното
решение, с правно основание по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД следва да се
отмени.
В последица от това следва да се отхвърли предявения иск от Й., с
правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, с което се претендира
осъждането на МБАЛ „У.Х.” ООД, за заплати на ищеца Й. сумата от 25000лв.
/частичен иск от 68000лв./, представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат от няколко последователни
противоправни деяния- 14 на брой, свързани помежду си, които подлежат на
глобално обезщетяване в периода от 01.03.2016г. до 04.12.2017г., ведно със
законната лихва от последно посочената дата, до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен и недоказан.
В последица от това следва да се отмени и постановеното Решение
№260071/30.12.2020г., постановено по гр.д.№991/2018г. по описа на РС- П., с
което е допълнено обжалваното решение с датите на уврежданията, подробно
описани в него.
С оглед този изход на делото, в тежест на жалбоподателят Й. следва да
се присъдят направените от МБАЛ „У.Х.“ ООД съдебно- деловодни разноски
пред всички съдебни инстанции, а именно: пред РС- П. в размер на 1640лв.,
от които- 1280лв.- адвокатско възнаграждение, 35лв.- ДТ за съдебни
удостоверения и 250лв.- депозит за вещо лице; пред ОС- Пазарджик- 1640лв.-
адвокатско възнаграждение и пред ВКС на РБ- в общ размер от 530лв., от
които 30лв.- държавна такса, 500лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение №260014/18.09.2020г., постановено по
гр.д.№991/2018г. по описа на РС- П. и Решение №260071/30.12.2020г.,
постановено по гр.д.№991/2018г. по описа на РС- П., с което е допълнено
Решение №260014/18.09.2020г., постановено по гр.д.№991/2018г. по описа на
РС- П., с датите на уврежданията, подробно описани в него, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
63
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. Й., с ЕГН ********** от гр.С.,
бул.”Ц.Б. ІІІ“ №11-13, ет.8, ап.37 срещу МБАЛ „У.Х.“ ООД, ЕИК112520604,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г. Б.“ №100 иск, с правно
основание по чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД, с който се иска да се осъди
МБАЛ „У.Х.“ ООД, ЕИК112520604, да заплати на Й. П. Й., с ЕГН
********** от гр.С. сумата от 25000лв. /предявен частично от 68000лв./
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат от
няколко последователни противоправни деяния- 14 на брой, свързани
помежду си, които подлежат на глобално обезщетяване в периода от
01.03.2016г. до 04.12.2017г., ведно със законната лихва от последно
посочената дата, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. П. Й., с ЕГН ********** от гр.С., бул.”Ц.Б. ІІІ“ №11-13,
ет.8, ап.37, да ЗАПЛАТИ на МБАЛ „У.Х.“ ООД, ЕИК112520604, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г. Б.“ №100 съдебно- деловодни
разноски, както следва: пред РС- П. в размер на 1640лв., от които- 1280лв.-
адвокатско възнаграждение, 35лв.- ДТ за съдебни удостоверения и 250лв.-
депозит за вещо лице; пред ОС- Пазарджик- 1640лв.- адвокатско
възнаграждение и пред ВКС на РБ- в общ размер от 530лв., от които 30лв.-
държавна такса, 500лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на
страна на ответника МБАЛ „У.Х.“ ООД- Б. Г. А., Л. А. Д. и С. К. П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
64