Решение по адм. дело №1738/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на ДОПК.

Образувано е по жалба на В. С. Ч. от град Пловдив срещу ревизионен акт № Р-16001624002411-091-001 от 08.05.2025 г., потвърден с решение № 228 от 14.07.2025 г. на директора на ДОДОП Пловдив, в частта за допълнително установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 11 887,20 лева и лихви в размер на 8 112,07 лева.

Според жалбоподателя оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен поради неправилно интерпретиране на събраните доказателства, неправилно приложение на материалноправните разпоредби и на разпоредбите на СИДДО между Република България и Обединените арабски емирства. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на обжалвания ревизионен акт, с който за страната се създава нови публични задължения, т.е., актът е неблагоприятен за жалбоподателя, и в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624002411-020-001 от 17.05.2024 г. (л.269), изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624002411-020-002 от 21.08.2024 г. (л.226) и обхваща установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001624002411-092-001 от 07.02.2024 г. (л.21-37), а въз основа на съставения ревизионен доклад е издаден оспорения ревизионен акт № 16001624002411-091-001 от 08.05.2024 г. (л.17-19) – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от надлежно упълномощени длъжностни лица, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на жалбоподателя, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Затова напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото изборът на процесуално поведение е право на ревизираното лице, но то не може да черпи благоприятни за себе си последици от неупражняването на своите права. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на ревизионното производство, за представяне на доказателства и писмени обяснения, за събраните доказателства и за кореспонденцията относно административното сътрудничество чрез автоматичен обмен с ОАЕ – Дубай, т.е., правото му на участие в ревизионното производство не е било нарушено или ограничено. Впрочем, дори в хода на съдебното производство да се установи, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, това обстоятелство само по себе си не обуславя незаконосъобразност на ревизионния акт като краен резултат, тъй като съдът действа при условията на чл.160 ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество с оглед събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДФЛ.

При ревизията е установено, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през 2018 година, попадаща в обхвата на ревизията. Той не е женен, има едно непълнолетно дете, притежава дялове в 11 дружества, представляващ е Почетното консулство на Република Молдова в Пловдив. През ревизирания период е получавал доходи по договор за управление и контрол и доходи от чужбина.

В хода на ревизията са представени фишове за заплати, издадени от Роял Овързайс ФЗЕ, на В. Ч. за 2018 г. Не е получена информация по реда на административното сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация при предходната ревизия (писмо изх. № 04-01-1701 от 26.08.2019 г. до дирекция СИДДО при ЦУ на НАП и отговор с вх. № 04-01-1701#1 от 28.10.2019 г.) за притежаваните от В. Ч. банкови сметки и имоти в чужбина. Според писмените обяснения на жалбоподателя, дадени в предходната ревизия, той притежава като директор търговско дружество, регистрирано в Обединените арабски емирства (ОАЕ) – Дубай, с наименование – Роял Овърсайз ФЗЕ, че месечната му заплата е 22 000 дирхама, за което е приложил служебна бележка за изплатени доходи. Жалбоподателят е посочил също, че от дружеството е ползвал паричен ресурс, за което се съхраняват документи и при необходимост може да ги представи, като се има предвид, че дружеството е регистрирано в Дубай, осъществява търговска дейност там и се разчита съобразно законодателството на ОАЕ – Дубай.

В хода на настоящата ревизията от жалбоподателя са представени доказателства за получени възнаграждения в качеството му на директор на дружеството Роял Овърсайз ФЗЕ, изплащани в брой, за което са приложени 12 разписки за 2018 г., всяка една по 22 000 AED. За целите на ревизията сумите са превалутирани в български лева към края на съответния месец и година, като е изчислено, че жалбоподателят е получил доходи от Дубай през 2018 г. общо в размер на 118 871,93 лева, но не са налице доказателства, че тези доходи са обложени от приходната администрация на Дубай. Ревизиращият екип е приел, че получените суми попадат в обхвата на чл.35, ал.6 ЗДДФЛ – доходи от други източници, които не са изрично посочени в същия закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Констатирано е, че доходите не са декларирани с подадената ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Съответно за ревизираната 2018 г. на основание чл.36 ЗДДФЛ е определена годишната данъчна основа за доходите от други източници в размер на 118 871,93 лева, като върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за ревизираната година е изчислен дължимият данък по чл.48 ДФФЛ и на основание чл.1 ЗЛВДТДПДВ е начислена и лихва за невнесените в срок данъци.

В хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилно приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.

От събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява, че през 2018 година В. Ч. е полагал труд като директор на търговско дружество, регистрирано в ОАЕ, за което е получавал възнаграждения в дирхами, изплащани по банков път в ОАЕ – Дубай. Размерът на получените от жалбоподателя суми не е спорен между страните. Спорът е, дали получените от жалбоподателя възнаграждения от регистрираното в чужбина дружество подлежат на деклариране и облагане в България, дали тези приходи представляват доходи на жалбоподателя от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т.26, б.“е“ ДР ЗДДФЛ или възнаграждения по договори за услуги.

Съгласно чл.6 ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 и 4, във връзка с ал.4 ЗДДФЛ местно физическо лице е това лице, което има постоянен адрес в България или чийто център на жизнени интереси се намира в България, като центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната.

Съобразена е от приходните органи нормата на чл.75 ЗДДФЛ спрямо сключената СИДДО между България и ОАЕ, като правилно е посочено, че спогодбата не позволява избор на лицата къде да облагат реализираните от тях доходи. Основателен е изводът, че когато български гражданин запазва качеството местно лице за данъчни цели на България, по отношение облагане на реализираните от него доходи с платец дружество от ОАЕ, са приложими разпоредбите на СИДДО, но събраните при ревизията доказателства не обосновават извод за прилагане на чл.10 (дивиденти) или чл.18 (директорски възнаграждения) от спогодбата, в каквато насока са били възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.4, т.1, б."б" от спогодбата за целите на тази спогодба понятието "местно лице на едната договаряща държава", в случая на ОАЕ, е всяко лице, което притежава местожителство в ОАЕ и е гражданин на ОАЕ, и всяко дружество, което е учредено и регистрирано в ОАЕ и има място на управление там. А съгласно т.3, когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва: а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).

В случая жалбоподателят не попада в обхвата на чл. 4, т. 1, б. "б", но дори да е местно лице и на двете договарящи държави, в тази хипотеза отново следва да се счита за местно лице само на България, тъй като постоянното му жилище (постоянен адрес) е в България. При неговата доказателствена тежест жалбоподателят не е представил доказателства за постоянно жилище в Дубай, но дори да е така, центърът на жизнените му интереси е в България, където притежава недвижими имоти, банкови сметки в страната, акции и дялове в 11 български търговски дружества в България, получавани доходи от договори за управление и контрол на търговски дружества в България, действащи банкови сметки в България, притежавани собствени търговски дружества в България. Т.е., по отношение на жалбоподателя са налице и двете алтернативно предвидени предпоставки – през ревизирания период е имал постоянен адрес в България и центърът на жизнените му интереси – неговото семейство, дъщеря му се намира в България. Няма данни жалбоподателят да е притежавал или наемал жилище в Дубай, да е пребивавал на територията на страната по-малко от 183 дни в годината, няма данни за непълнолетното му дете да е пребивавало при баща си в ОАЕ, където да е посещавало училище, жалбоподателят е почетен консул на Молдова в Пловдив, което налага категоричния извод, че той е местно лице за България по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ, носител на задължение за данъци от източници в Република България и в чужбина. Следователно, получените от Ч. доходи от осъществената работа като директор на търговското дружество Роял Овърсайз ФЗЕ, представляват доходи от стопанска дейност, облагаем доход по смисъла на чл.10, ал.1, т.3 ЗДДФЛ, който съгласно чл.50, ал.3 ЗДДФЛ трябва да се декларира от получателя с годишна данъчна декларация и следва да бъде обложен с данък в България.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че приходната администрация е обложила получените доходи от възнаграждения като директор на юридическото лице в Дубай без да е установила категорично, дали тези доходи не са обложени в Дубай. Липсват доказателства за такова облагане, които да са представени от жалбоподателя или от приходната администрация на Дубай, доколкото на запитването на българската приходна администрация, направено чрез автоматичен обмен на финансова информация, не е отговорено. От друга страна, ако облагането вече е било извършено в Дубай, този благоприятен за жалбоподателя факт следва да бъде доказан именно от него по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, приложим по силата на препращаща норма на § 2 ДР ДОПК.

Съгласно чл.3, т.1 ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. А съгласно чл.6 ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Следователно, жалбоподателят като местно физическо лице е носител на задължението за данък върху получените доходи от регистрираното в чужбина дружество и е данъчно задължен по ЗДДФЛ за тях, а не платецът на доходите му.

Чуждестранните лица, които не попадат в легалното определение за работодател по смисъла на § 1, т. 27 ДР ЗДДФЛ, нямат задълженията, присъщи за работодателите – да определят, удържат и внасят данъка върху доходите по трудови правоотношения. Поради тази причина изрично в нормата на чл.50, ал.3 ЗДДФЛ е предвидено местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б.“е” ДР ЗДДФЛ да подават годишна данъчна декларация.

В случая е установено, че жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за процесната 2018 година, но не е декларирал изплатените в брой възнаграждения от Роял Овърсайз ФЗЕ Дубай в размер на 118 871,93 лева. От органите по приходите е изискана информация за изплатените възнаграждения по трудови правоотношения в чужбина и внесените данъци и задължителни осигурителни вноски във връзка с тях, но такава не е била предоставена от жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ревизиращите органи не са установили по безспорен и несъмнен начин, дали получените доходи представляват изплатени от Роял Овърсайз ФЗЕ дивиденти или са доходи от възнаграждение като директор на чуждестранното дружество. Самият жалбоподател е декларирал в обясненията си пред ревизиращия екип, че месечната му заплата е 22 0000 дирхама, като е представил дори фишове за заплата, издадени от търговското дружество за получените възнаграждения (л.214-225). Т.е., категорично в случая се касае за доходи от директорски възнаграждения, доколкото жалбоподателят не е оспорил истинността на представените от самия него писмени документи, което би било нелогично, както нелогично би било тяхното игнориране от страна на ревизиращия екип.

В случая за получената през 2018 година сума в размер на 118 871,93 лева, изплатени от Роял Овърсайз ФЗЕ – Дубай, липсват доказателства, че са обложени от приходната администрация на Дубай, поради което правилен е изводът на органите по приходите, че тези суми представляват доходи от други източници, които не са декларирани с подадената ГДД по чл.50 ЗДДФЛ.

Липсата на основание за получаването на процесните суми е предпоставка за третирането им като облагаем доход, върху който е изчислен дължим данък за годината, през която доходът е получен. Поради липса на доказателства за произхода на сумите, в конкретния случай, правилно ревизиращите органи са приели, че съставлява доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, с която следва да се увеличи данъчната основа за съответния период.

Правилно решаващият орган се е позовал на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, във връзка с чл.10, ал.1 ЗДДФЛ, доколкото получените от жалбоподателя суми не попадат в изрично изброените източници на доходи по чл.10, ал.1 ЗДДФЛ. Когато се установи, че доходът не може да бъде причислен към изброените конкретни видове доходи, той следва да се третира като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, както е в случая, защото доходът за 2018 година е получен от дейност по договор за управление, което обстоятелство е относимо за определяне на източника на дохода като т.нар. "други източници на доходи" по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. При неустановен източник на доходи се прилага чл. 35, т.6 ЗДДФЛ, като се съобразява и общият принцип на чл.12, ал.1 ЗДДФЛ – облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на НАП сумата 2 199,93 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. Затова и на основание чл.160, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. Ч., [ЕГН], от град Пловдив, [улица], ет.8, ап.10, срещу ревизионен акт № Р-16001624002411-091-001 от 08.05.2025 г., издаден от Н. К., началник сектор на ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Б. Ч., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 228 от 14.07.2025 г. на директора на Дирекция „Данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2018 година в размер на 11 887,20 лева и лихви в размер на 8 112,07 лева.

ОСЪЖДА В. С. Ч., [ЕГН], от град Пловдив, [улица], ет.8, ап.10, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 2 199,93 (две хиляди сто деветдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.