РЕШЕНИЕ
№ 2448
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...................
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20221110152343
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищеца ............. със седалище и адрес на управление гр. ..........,
представлавано от ............ – изпълнителни директори, чрез адв. Д. М. от
САК, със съдебен адрес гр. ............., твърди в исковата си молба,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 19576 от 20.11.2021 г. по ч.гр. д. № 60923 по описа за 2021
г., като поради подадено възражение от страна на ответника счита, че за него
е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422
от ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответника ........... със седалище и адрес на управление гр.
............ представлявано от кмета ............., в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който навежда
подробни възражения по съществото на спора, като оспорва иска както по
основание, така и по размер, и моли същия да бъде отхвърлен с присъждане
на разноски по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор,
съдът счита, че безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са
следните факти от обективната действителност, представляващи част от
фактическия състав на иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ:
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Булстрад
Каско Стандарт" относно лек автомобил марка/модел .............с ищцовото
дружество.
изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 525, 12 лева на
застрахованото лице.
2. По отношение на механизма на ПТП: Относно изясняване на
механизма на ПТП съдът събра следните писмени и гласни доказателства –
Протокол за ПТП № ........от .........г., Заявление за изплащане на
застраховетелно обезщетение, съдебна автотехническа експертиза, изготвена
от инж. Б. М., и показанията на свидетелите .......... Р. Р. – водач на увредения
автомобил и П. .......И. – младши автокотнтрольор, посетил мястото на
произшествието и съставл процесния протокол за ПТП. Видно от цитираната
декларация, водача на автомобила е декларирал, че при управление на лек
автомобил марка/модел .............., движейки се по бул. ....... попада в дупка на
пътното платно, при което са увредени предна лява джанта и гума, а също
така и предна ходова част на автомобила. Безспорно е по делото, че
автомобила е бил управляван от свидетелката ....... Р. Р., която е разпитана в
съдебното заседание на 20.01.2023 г., доколкото един от основните спорни
моменти е концентриран относно това дали процесното ПТП е настъпило
вследствие попадането на автомобила в подготвен за ремонт участък /дупка с
изрязани краища/, на територията на гр. ......... Вторият свидетел е младши
автокотнтрольор, посетил мястото на произшествието, който въпреки
спецификата на рабмотата си и множеството ПТП, които посещава, си
спомня за събитието и потвърждава, че е била налеца дупка на пътното
платно. Показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви, и описват
ясно фактическата обстановка, довела до ПТП, локализират точно мястото на
произшествието и доколкото са отразени в протокола от съдебното заседание,
съдът няма да ги възпроизвежда дословно в настоящото решение.
2
Направеното в този смисъл от страна на ответника Столична община
възражение е неоснователно, тъй като обстоятелството, че при ПТП на
пътното платно действително е имало необезопасен и необозначен участък от
пътя в ремонт, се установява от разпита на свидетелите по делото.
По делото е назначена и изготвена, съответно приета като
доказателство като неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, която в първия и втория си въпроси изследва най-вероятния
механизъм от техническа гледна точка за настъпилото на 13.05.2021 г. ПТП и
причините за него, както и са ли в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП нанесените щети по увредения автомобил. Съдът кредитира САТЕ в тази
и част /1 и 2 въпрос/ като достатъчно обективна и ясна и даваща отговор на
въпросите, които изследва. С оглед всичко гореказано, съдът приема за
установен следния механизъм на ПТП: На ........г., в гр. ......, .......Р. Р.,
управлявайки лек автомобил марка/модел ......... с рег. № ........ с посока на
движение от ул. ............ попада в препятствие на пътя – необозначена,
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което са нанесени щети на автомобила - предна лява джанта и гума, а също
така и предна ходова част на автомобила. Вещото лице е категорично, че
нанесените щети на автомобила се намират в причинно-следствена връзка с
ПТП от .......г.
3. По отношение на стойността на щетите: Отговор относно
изясняване на въпроса за стойността на щетите дава трета задача на приетата
и приложена като доказателство по делото САТЕ, а именно – 525, 12 лева.
Посредством така ангажираните кореспондиращи помежду си
доказателства, противно на възраженията на ответника, се установява
произшествието да е настъпило именно вследствие препятствие на пътя,
изразяващо се в необезопасен и несигнализиран участък от пътя в ремонт, по
смисъла на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП, независимо от това дали се касае за
дупка като участък от пътното платно с нарушена паважна или асфалтова
настилка или за неукрепена отломка от тази настилка, като настъпването му
не се дължи на скоростта на движение на автомобила, като препятствието на
пътя е било и непредвидимо. Не е налице съпричиняване на ПТП, не се
ангажираха доказателства в тази насока, такива индиции не дава и приетата и
приложена по делото САТЕ. От друга страна по делото не се спори, че пътят,
3
на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на
чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл.19, ал.1, т.2
и чл.31 ЗП, задължена да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответната Столична община, която е и била задължена
съобразно чл.13 ЗДвП да означи съответната дупка с необходимите пътни
значи с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението
по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на осн. чл.49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация
в правата по чл.49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от ГПК с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите. Безспорно в процесния случай сме изправени
пред втората хипотеза на разпоредбата, уреждаща регресните искове, а
именно - по чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обхватът на суброгационното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното
лице по чл.49 ЗЗД дължи на застрахования. Видно отприетото по делото
заключение действителният размер на причинените вреди възлиза на 525, 12
лева. С оглед изложеното, искът е основателен до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до пълното изплащане на сумата.
4
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането за
присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представеният
по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в общ размер 1 090 лева,
както следва – 325 лева по заповедното производство, от които 25 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, и 765 лева по
настоящото дело, от които 25 лева държавна такса, 40 лева депозити за
призоваване на свидетели, 400 лева депозит за САТЕ, и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ............ със
седалище и адрес на управление гр. .......... представлявано от кмета .......
че дължи на ......... със седалище и адрес на управление гр. ........,
представлавано от ........... – изпълнителни директори, сумата в размер на
525, 12 лева /петстотин двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща регресна претенция по чл. 422 от ГПК и чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ във вр. с чл. 49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК - 25.10.2021 г. до изплащането на сумата, съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 19576 от
20.11.2021 г. по ч.гр. д. № 60923 по описа за 2021 г. на СРС, 59 състав.
ОСЪЖДА .........., със седалище и адрес на управление гр.
..........представлявано от кмета ........, да заплати на ........., със
седалище и адрес на управление гр. ........ представлавано от ............ –
изпълнителни директори, сумата в размер на 1 090 /хиляда и деветдесет/
лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – 325
лева по заповедното производство, от които 25 лева държавна такса и 300
лева адвокатско възнаграждение, и 765 лева по настоящото дело, от които 25
лева държавна такса, 40 лева депозити за призоваване на свидетели, 400 лева
депозит за САТЕ, и 300 лева адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
5
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6