Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./12.07.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 192/2023 г. по описа на
Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи
за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба на Г.Н.
Русинова, украинска гражданка, с ЛНЧ **********, в качеството ѝ на лице,
придружаващо непълнолетната А. Н. Й., родена на *** г., украинска гражданка, с ЛНЧ
**********, двете с настоящ адрес : с. Кранево, хотел „Кристел парк“, подадена
чрез адвокат М.В., срещу мълчалив отказ на директора на ДСП – Балчик по заявление
декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/10.02.2023 г. за отпускане на еднократна помощ
по чл. 10б от ЗСПД за А.Й., ученичка в 8 – ми клас, и последвалия го изричен
отказ, обективиран в Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/118≠1/17.03.2023 г. на
директора на ДСП – Балчик. Излагат се доводи за незаконосъобразност на двата
отказа поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона. В пледоарията по същество
се излагат допълнителни доводи за нарушаване на разпоредбите на Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ). Иска се отмяна на отказите и връщане на преписката
на административния орган за ново произнасяне по заявлението.
Ответникът
по жалбата – директорът на ДСП – Балчик, оспорва нейната основателност в писмен
отговор по делото и иска тя да бъде отхвърлена.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Не е спорно между страните по делото,
че Г.Н. Р.и А. Н. Й. са украински гражданки, със статут на чужденци с
предоставена временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ и живеят в с.
Кранево, хотел Кристал парк. Не е спорно и това, че двете са сестри и по силата
на нотариално заверено пълномощно от родителите им Г.Н. се явява пълнолетно лице,
придружаващо непълнолетната А.Й..
Със Заявление - декларация с вх. №
ЗСПД/-ТХ-В/118/10.02.2023 г. Г.Н. е поискала отпускане на еднократна помощ за
ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от ЗСПД за сестра си А.Й.. Заявителката
е декларирала, че е неомъжена и е настойник на детето. Заявлението е подадено по пощата и в него като
член на семейството е записано и детето И. Р.– син на жалбоподателката. Към
заявлението е приложена служебна бележка № РД 19-141 от 05.01.2023 г. от
директора на СУ „Христо Смирненски“ с. Оброчище, община Балчик, в уверение на
това, че А.Й. е записана като редовен ученик в 8а клас през учебната 2022/2023
г., както и копие от нотариално завереното пълномощно в полза на Г. Русинова,
удостоверяващо качеството ѝ на придружител на непълнолетното дете.
На 22.02.2023 г. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/118 от 22.02.2023 г. на
директора на ДСП - Балчик, с която се отказва отпускане на помощ по чл. 10б от
ЗСПД за детето И. Русинов, ученик в шести клас. Заповедта е връчена на жалбоподателката
на 02.03.2023 г., видно от известие за доставяне.
На
15.03.2023 г. Г.Н. е подала чрез административния орган жалба срещу мълчалив
отказ на директора на ДСП – Балчик. В жалбата е посочено, че не е подавано
заявление декларация за детето И. Русинов. Подадено е заявление - декларация по
чл. 10б от ЗСПД за детето А.Й., по което не е издадена заповед, поради което е налице
мълчалив отказ.
След
постъпване на жалбата в ДСП - Балчик е издадена Заповед № 0801-РД9-0459 от
16.03.2023 г. на директора на ДСП – Балчик, подписана при условията на
заместване от началник отдел „ИОХУСУСЗ“ към ДСП – Балчик съгласно Заповед №
РД09-0424 от 16.02.2022 г., с която е отменена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/118 от
22.02.2023 г. на директора на ДСП – Балчик и е разпоредено връщане на
преписката за ново произнасяне по заявлението. В заповедта е посочено, че в
отменената заповед е допусната техническа грешка и вместо детето А.Й. е
въведено името на детето И. Русинов. Като правно основание за издаването на
заповедта е посочен чл. 156, ал. 1 от АПК.
На 17.03.2023 г. е издадена Заповед №
ЗСПД/Д-ТХ-В/118≠1 от началник отдел „ИОХУСУСЗ“ към ДСП – Балчик съгласно Заповед
за заместване № РД09-0424 от 16.02.2022 г. на директора на ДСП - Балчик, с
която е отказано отпускане на помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето А.Й.. Административният
орган е мотивирал отказа си от фактическа и правна страна с това, че заявлението
не е подадено в регламентирания срок до 15.10.2022 г. съгласно чл. 12, ал. 1,
т. 12 от ЗСПД; че детето А.Й. не е настанено в семейството на Г. Р.съгласно
действащото българско законодателство (чл. 26 от
Закона за закрила на детето) и заявителката не
е попечител или настойник на детето; че Г. Р.не отговаря на условията по чл. 3,
т. 5 от ЗСПД, защото е с предоставен статут на чужденец с временна закрила, а в
договор между РБългария и Украйна за социално осигуряване не е посочено да се
изплащат семейни помощи за деца, както и че детето А.Й. е сестра на Русинова, а
не е дете и не е част от семейството на Р.съгласно българското законодателство.
В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 10, ал. 5, 6, 7 от ЗСПД и
чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, във вр. чл. 10б, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД и чл. 156, ал. 1
от АПК.
Липсват данни за връчването на тази
заповед на жалбоподателката.
След нейното издаване преписката по
жалбата срещу мълчаливия отказ е изпратена на Административен съд – Добрич,
който е образувал адм. дело № 192/2023 г. След като е установил, че е налице
издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/118≠1/17.03.2023 г. на началника на ДСП –
Балчик, административният съд е приел, че производството продължава и срещу
последвалия изричен отказ.
На 07.04.2023 г. Г. Русева е подала до съда жалба срещу Заповед №
ЗСПД/Д-ТХ-В/118≠1/17.03.2023 г. на началника на ДСП – Балчик. По жалбата
е образувано адм. дело № 261/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич.
Административният съд е приел, че вече има образувано дело със същия предмет и
страни, поради което е прекратил производството по делото на основание чл. 159,
т. 7 от АПК.
В производството пред съда са
представени две нови регистрационни карти, издадени от Държавната агенция за
бежанците, от които е видно, че срокът на временна закрила на Г. Р.и А.Й. е
удължен до 04.03.2024 г.
Видно от изявленията на процесуалния
представител на Г. Русинова, неоспорени от ответника в процеса,
жалбоподателката опитала няколко пъти да подаде лично в деловодството на ДСП –
Балчик заявление за отпускане на еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД за сестра
си А.Й., но служителите отказали да го приемат под предлог, че тя е чужд
гражданин. Поради това искането е подадено в по-късен момент по пощата.
При тази фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи :
От събраните по делото доказателства се установява, че първочанално по
подаденото заявление е издадена заповед, с която е отказано отпускането на
помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето И. Русинов. В мотивите към тази заповед
никъде не е споменато името на А.Й.. От нейното съдържание е видно, че
административният орган е обсъждал факти и обстоятелства, които имат пряко
отношение единствено и само спрямо детето И. Русинов, а не и спрямо детето А.Й..
С оглед на това следва да се приеме, че не става дума за техническа грешка при
изписването на имената на децата и на практика липсва произнасяне по искането
за отпускане на помощ за непълнолетната А.Й. в рамките на 14-дневния срок по
чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, считано от датата на постъпване на заявлението -
декларация в ДСП – Балчик, поради което към момента на подаване на първата жалба
е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК.
След подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ е издадена Заповед №
ЗСПД/Д-ТХ-В/118≠1/17.03.2023 г. на началника на ДСП – Балчик, с която е
постановен изричен отказ по заявлението. Съгласно мотивите към т. 8 от ППВС №
4/1974 г., ако при оспорване на мълчалив отказ е последвал изричен такъв, подадената
жалба следва да се приеме и да ѝ се даде ход като жалба и срещу направения
по-късно изричен отказ.
Следователно предмет на оспорване в настоящото производство са мълчаливият
отказ и последвалият го изричен такъв.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, по чиято инициатива е
започнало административното производство, срещу годни за оспорване индивидуални
административни актове, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК, когато бъдат отменени мълчалив отказ или
мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди
решението за отмяна.
Изхождайки от това общо
правило, съдът счита, че следва да съсредоточи преценката си
върху изричното произнасяне на административния орган.
Обжалваната заповед е издадена
от компетентен административен орган съгласно чл. 10, ал. 5, във вр. ал. 4 от
ЗСПД, при условията на заместване, в изискуемата писмена форма, с посочване на
фактическите и правните основания за нейното издаване. Обстоятелството, че
заповедта е издадена след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ, не е
съществено процесуално нарушение, водещо до нейната отмяна. Произнасянето
извън законоустановения срок за това не влияе върху
действителността на волеизявлението, тъй
като с изтичането на срока не се погасява правомощието на
административния орган да вземе решение по отправеното до него искане. Издаването на заповедта след отмяната на предходния отказ за детето И. Р.също не е от категорията на
съществените процесуални нарушения. Действително ако административният орган е
считал, че е допуснал очевидна техническа грешка при изписването на имената в
първоначалната заповед, е следвало да я поправи по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, а не да я отменя и да издава нова заповед, позовавайки се на чл. 156, ал.
1 от АПК, но това не води до опорочаване на изричния отказ, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
При издаването на заповедта
обаче са допуснати други съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон и неговата цел.
Между страните липсва спор по
отношение на фактите. Спорът е правен и се свежда до въпроса налице са
основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД за непълнолетното
дете А.Й..
Първият основен мотив за постановяване
на отказа е, че заявлението - декларация не е подадено в регламентирания срок до
15 октомври 2022 г., като административният орган се е позовал на разпоредбата
на чл. 12, ал. 1, т. 12 от ЗСПД. Според тази разпоредба правото на еднократна
помощ за осмокласник се погасява след един месец от началото на учебната година.
Т.е. законодателят е предвидил преклузивен срок за упражняване на правото на
семейна помощ, като това разрешение е свързано с разпоредбата на чл. 34в, ал. 3
от ППЗСПД, която ограничава подаването на заявлението - декларация до 15
октомври на текущата учебна година. От данните по делото е видно, че
пропускането на срока по чл. 34в, ал. 3 от ППЗСПД, във вр. с чл. 12, ал. 1, т.
1 от ЗСПД, се дължи на вината на служителите на ДСП – Балчик, които са отказали
да приемат по – рано подадените от жалбоподателката заявления, поради което е
недопустимо отказът да се обосновава с просрочието на настоящото заявление - декларация.
В противен случай би се стигнало до възможността административният орган да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, което противоречи на
принципа на законност.
Вторият основен мотив за
постановяване на отказа е, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл.
3, т. 5 от ЗСПД, тъй като тя и непълнолетната А.Й. са чужди граждани, ползващи
се от временна закрила и предоставянето на семейни помощи за деца не е
предвидено в друг закон или международен договор, по който РБългария е страна.
С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят
е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като според т. 5 на същия текст към тях се
причисляват и бременните жени - чужди
граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на
такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
От своя страна чл. 39, ал. 1,
т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) превижда, че чужденците
с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от Закона за
социалното подпомагане включва само социалните помощи по този закон.
Очевидно настоящият случай не
попада в приложното поле на нито една от двете разпоредби. Това обаче не
означава, че жалбоподателката няма право на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1
от ЗСПД за детето А.Й..
Съгласно чл. 2
от Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията),
която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство,
които ѝ противоречат, държавите – страни по Конвенцията
зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в
пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от
расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други
възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото
състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите
родители или законни настойници.
Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира,
че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и
законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по
Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите
родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него,
и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни
мерки.
Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие и неговото съдържание трябва да се
определя поотделно за всеки случай, като се вземат
предвид конкретното
положение на детето, индивидуалната му среда,
ситуация и нужди. Целта на това понятие е да се гарантира пълното и
ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Ръководещ принцип
при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно
тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва
най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и
факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.
Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по
Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ
на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие,
а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в
съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности,
предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица,
отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят
материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на
изхранването, облеклото и жилището.
Съгласно съображение 15 от приложимата
Директива 2001/55/ЕО на Съвета
от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна
закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията
на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които
се нуждаят от нея. В чл. 3, § 2 от
Директивата е предвидено, че държавите-членки
прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и
основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки
създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални
грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.
Семейните помощи за деца по ЗСПД са
особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ, които
се финансират от държавния бюджет съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006
г. по к.д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с
оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на
държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна
среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2
от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.
3, т. 3 от Закона за закрила на детето.
От анализа на приложимата
нормативна уредба следва извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не
могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци
със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в
РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е
предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните
помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши
интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не
могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД.
С оглед на това ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5
от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена
временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП,
но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията
на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5, ал.
1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право следва да останат
неприложени.
Третият основен мотив за
отказа на административния орган е, че Г. Р.не е носител на правото на
еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД, тъй като детето не е част от нейното
семейство, заявителката не е родител или настойник/попечител на непълнолетната А.,
а нейна сестра, респективно детето не е настанено в семейството на Г. Р.по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Според чл. 1, ал. 2 от ЗСПД
семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат
отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи
грижи за тях, т.е. носители на правото на семейни помощи са както родителите на
децата, така и лицата, които се грижат за тях и ги отглеждат в семейна среда.
В разпоредбата на чл. 10б, ал.
1, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПД са определени три категории правоимащи, на които могат
да се предоставят еднократни семейни помощи за осмокласник за покрИ.е на част
от разходите в началото на учебната година - семействата, чиито деца са записани в осми
клас на училище, когато децата живеят постоянно
в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ал. 1), настойникът/попечителят, който отглежда детето (ал. 3), и семействата на роднини и близки и
приемни семейства, в които има настанени деца по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето (ал.
4).
В разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД е дефинирано кои лица включва семейството и това са
: а) съпрузите,
ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават
да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване
на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с
изключение на сключилите брак); б) съвместно живеещи родители без сключен граждански
брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие
деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на
средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст
(родени и припознати, с изключение на сключилите брак); в) родителят и неговите/нейните
ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да
учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на
20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите
брак).
В същото време разпоредбата на чл. 15, § 1, б. „б“ от
Директивата регламентира, че за целите на настоящия член в случаите,
когато създадени вече в страната по произход семейства са били разделени поради
обстоятелствата, свързани с масовото навлизане, за част от
семейството се считат и следните лица - други
близки роднини, които са живели заедно като част от семейната единица по
времето на събитията, довели до масовото навлизане и които са били изцяло или в
значителна степен зависими от спонсора по това време, като в § 4 на същия член изрично е предвидено, че при прилагането му държавите-членки
са задължени да вземат предвид най-вече интересите на детето.
Идентичен подход е използван и в
Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март
2022 г., с което на основание чл. 5 от Директивата е установено съществуването
на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат
Украйна вследствие на въоръжен конфликт, и е въведена временна закрила за тези
лица. Според чл. 2, § 1 от това решение временната закрила се прилага за : б.
„а“ - украинските граждани, пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022 г. ; б. „б“ – лицата без гражданство и граждани на
трети държави, различни от Украйна, които са се ползвали от международна
закрила или равностойна национална закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г.
; б. „в“ – членовете на семейството на лицата, посочени в букви „а“ и „б“, а
съгласно чл. 2, § 4, б. „в“ за целите на § 1, б. „в“, доколкото семейството
вече е съществувало и живяло в Украйна преди 24 февруари 2022 г., за част от
него се считат и следните лица : други
близки роднини, които са живели заедно като част от семейната единица към
момента на появата на обстоятелствата, свързани с масовото навлизане, и които
по това време са били изцяло или в значителна степен зависими от лице, посочено
в § 1, б. „а“ или б. „б“.
От съдържанието на цитираните норми
от Директивата и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март
2022 г. е видно, че те разширяват границите на понятието „семейство“ в случаите
на предоставена временна закрила на чужденци и допускат в него да се включват не
само ненавършилите пълнолетие деца и родителите им (биологични, приемни,
осиновители), но и други близки роднини съгласно определението по чл. 15, § 1,
б. „б“ от Директивата. При съобразяване на тези норми и обхвата им на действие съдът
намира, че ограничителната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД им противоречи
и следва да остане неприложена като проявление на директния ефект на Директивата.
С оглед на това административният орган е бил длъжен да изясни дали непълнолетната
А.Й. отговаря на условията по чл. 15, § 1, б. „б“ от Директивата и едва тогава
да реши дали тя е част или не от семейството на сестра си. Липсата на такова изследване
в производството по чл. 10б от ЗСПД съставлява съществено процесуално нарушение,
водещо от своя страна до неправилно приложение на материалния закон.
От друга страна, дори и да се приеме, че непълнолетната А.
не е част от семейството на сестра си по смисъла на чл. 15, § 1, б. „б“ от
Директивата, то административният орган е бил длъжен да извърши съответстваща
на правото на ЕС и международните договори преценка дали оспорващата не попада
в кръга на правоимащите лица, които полагат грижи за децата, съгласно чл. 1, ал. 2, предл. 2 от ЗСПД.
Действително разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПД стеснява кръга на
тези лица само до две основни групи - настойникът/попечителят и семействата на роднини и близки и
приемни семейства с настанени в тях деца по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето, в
които групи безспорно заявителката не попада (приложеното нотариално заверено
пълномощно, с което детето А. ѝ е поверено, не ѝ придава качеството
на негов настойник, както е декларирано в заявлението – декларация), но това
ограничение не е съобразено нито с Конвенцията, нито с Директивата.
Съгласно чл. 5 от Конвенцията държавите – страни по
Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите
или, в зависимост от случая, на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат
местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по
закон за детето, да осигуряват по
начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки
и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази конвенция. В цитираните по-горе чл. 3, § 2 и чл. 27, § 3 от Конвенцията също се говори
за „други лица, отговорни за детето“, като в § 2 на чл. 27 е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно чл. 39, ал. 4, т. 1 от
ЗУБ непридружените малолетни и непълнолетни чужденци, ползващи се от временна
закрила, се настаняват във семейства на роднини или при близки, приемно
семейство, социална и интегрирана здравно – социална услуга за резидентна грижа
при условията и реда на Закона за закрила за детето.
Според чл. 2, б. „е“ от
Директивата „непридружени непълнолетни“ означава граждани на трета страна или лица
без гражданство на възраст под осемнадесет години, които пристигат на
територията на държавите-членки непридружавани от възрастно лице, което да носи
отговорност за тях по силата на закон или обичай, и докато за тях в
действителност не се полагат грижи от такова лице, или непълнолетни, останали без придружител след влизането
им на територията на държава-членка.
В § 2 от ДР на ППЗЧРБ е дадено
определение на лице, отговорно за малолетен или непълнолетен чужденец по силата
на закон или обичай. Според т. 2 на същия текст „лица, отговорни по силата на закон“ за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец
извън родителите са настойниците или попечителите, определени или назначени с
акт на компетентен по правото на съответната държава орган на власт, а „лица, отговорни по силата на обичая“ за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец са
пълнолетните роднини по права възходяща линия без ограничение в степените,
както и пълнолетните роднини по съребрена линия до трета степен включително.
От анализа на посочената
нормативна уредба се налага изводът, че понятието „лица, отговорни за детето“ по
смисъла на Конвенцията и на Директивата означава лица, които полагат грижи за неговата
издръжка и отглеждане. Това понятие е с много по-широко съдържание от вложеното
в ЗСПД разбиране за тази категория лица и обхваща всички лица, които са
отговорни за детето по силата на закон или обичай. С оглед на изложеното разпоредбите
на чл. 10б, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПД следва да останат неприложени като несъвместими
с правото на ЕС и международните договори, а въпросът да бъде разрешен
съобразно нормите на Конвенцията и Директивата. В съответствие с тези норми следва
да се приеме, че Г. Р.в качеството си на възрастен придружител съгласно нотариално
завереното пълномощно от родителите си и пълнолетен роднина по съребрена линия
от втора степен е пряко отговорна за непълнолетната А.Й. по силата на обичая,
т.е. попада в кръга на лицата, полагащи грижи за детето в семейната среда, и
като такава се явява носител на правото на семейна помощ по чл. 10б от ЗСПД. Това
тълкуване отговаря на легитимните цели, които се преследват с отпускането на
семейните помощи за деца съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, както и на социалните и
правните принципи на Конвенцията, общото между които е стремежът за осигуряване
на такива грижи и закрила на детето, каквито са необходими за неговото благоденствие.
С оглед на изложеното следва да се признае правото на Г. Р.да получи еднократна
помощ по чл. 10б от ЗСПД за сестра си А.Й..
По тези съображения съдът намира,
че мълчаливият отказ и последвалият го изричен такъв се явяват неправилни и
незаконосъобразни, постановени в явно противоречие с нормите на общностното
право и международните договори в областта на закрилата на детето и
предоставянето на временна закрила на чужденци, в несъответствие с целта на
закона и висшите интереси на детето, които винаги трябва да са първостепенно
съображение във всички действия на администрацията. Поради това отказите следва
да бъдат отменени, а преписката - да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по заявлението декларация при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото
решение.
Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се
произнасяне по дълимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2
от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Н.
Русинова, украинска гражданка, с ЛНЧ **********,
в качеството ѝ на лице, придружаващо непълнолетната А.
Н. Й., украинска гражданка, с ЛНЧ **********,
мълчалив отказ и последвалия го изричен отказ, обективиран в Заповед №
ЗСПД/Д-ТХ-В/118≠1/17.03.2023 г. на директора на ДСП – Балчик, по
Заявление - декларация
с вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/10.02.2023 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10б
от ЗСПД за детето А.Й., ученичка в 8 – ми клас.
ВРЪЩА преписката
на директора на ДСП – Балчик за ново произнасяне по заявлението при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия :