Решение по дело №146/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.70-73 от ЗАНН.

Образувано е по искане на Н.Т.Ф., с адрес: ***,чрез адв. С.П.,***, ******** за възобновяване на съдебното производството по АНД № 754/2023 г. по описа на РС – Пловдив и КАНД № 1490/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 82 от 16.12.2022г.,издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив,с което на Н.Т.Ф. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл.5б,ал.3 от Закона за закрила на детето.

В искането се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив е в противоречие с материалния закон, като касационната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, при несъобразяване със закона.

Поддържа се,че касационният съд е формирал неправилни изводи ,за да отмени решението на Районен съд-Пловдив и потвърди НП № 82 от 16.12.2022г.,издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив,с което на Н.Т.Ф. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл.5б,ал.3 от Закона за закрила на детето.Тези неправилни изводи се свеждат до това,че съдът е приел противно на въззивния съд ,че непосочването в АУАН и в НП ,че лицето Н.М.Х.е дете по смисъла на чл.2 от Закона за закрила на детето не представлява съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правото на защита на наказания субект.В настоящото искане за възобновяване на съдебните производства по двете посочени по-горе дела се поддържа,че нито в АУАН ,нито в НП е отразено ,че Н.М.е дете,като по този начин не може да бъде очертан състава на административното нарушение ,не е налице пълното,точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстятелства,а отделно от това и НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на извършеното нарушение.

Ответната по искането страна –Началник сектор „Охранителна полиция“,Трето РУ при ОДМВР-Пловдив оспорва искането, като в писмено становище на процесуалния представител юрисконсулт П. се излагат съображения за това, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството в нито една от хипотезите по чл.70,ал.2от ЗАНН.Поддържа се,че съображенията,които са изложени в искането на Ф. касаят законосъобразността на издадените АУАН и НП,като този въпрос вече е решен.Извънредният способ за възобновяване на административнонаказателните производства,уреден в чл.70 и сл. от ЗАНН има друга правна цел по аргумент от основанията по чл.70,ал.2 от същия закон ,която не е да пререшава вече решени въпроси с влязъл в сила съдебен акт,само защото една от страните счита изводите на съда в този акт за неправилни.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на производството и моли съдът да го остави без уважение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните, намира следното:

Наказателно постановление № 82 от 16.12.2022г. е издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив,с което на Н.Т.Ф. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл.5б,ал.3 от Закона за закрила на детето.

С Решение № 756 от 05.05.2023г.,постановено по АНД № 754/2023 г. по описа на РС – Пловдив е отменено Наказателно постановление № 82 от 16.12.2022г. е издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив.

С Решение № 1843 от 26.10.2023г. по КАНД № 1490/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменено Решение № 756 от 05.05.2023г.,постановено по АНД № 754/2023 г. по описа на РС – Пловдив и е потвърдено НП № 82 от 16.12.2022г. е издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив.Решението е влязло в сила на 26.10.2023г.

Искането за възобновяване на административнонаказателното производство е направено на 08.01.2024г.и съдът приема ,че е процесуално допустимо, предявено от заинтересовано лице по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗАНН, в законовия срок.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Искането за възобновяване се обосновава с наличие на обстоятелства по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН. Страната се позовава на допуснати от касационната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото му на защита, в частност, счита ,че неправилният извод на съда за липса на съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП,изразяващи се в непосочването ,че Н.Х.е дете по смисъла на чл.2 от ЗЗД , е ограничило правото му по чл.84 от ЗАНН,във връзка с чл.55,ал.1 от НПК да узнае всички елементи от състава на нарушението,за което е привличено към административнонаказателна отговорност ,за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.Отделно се поддържа,че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка.

За да се възобнови приключило с влязло в сила наказателно постановление административнонаказателно производство, какъвто е конкретния случай, следва да е налице някое от материалноправните основания, нормирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗАНН. В случая, страната се позовава на наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани.

Посочената законова хипотеза на възобновяване е приложима, когато поради допуснати съществени процесуални нарушения, лицето е било лишено от възможността да участва в административнонаказателното производство пред наказващия орган или в съдебното производство.

На етапа административнонаказателно производство не се констатират нарушения в тази насока – АУАН е бил съставен и надлежно връчен на нарушителя, с възможност да упражни правото на възражения по него, както и не се констатират нарушения при издаване на наказателното постановление. Пред двете съдебни инстанции също не се констатира искателят да е бил лишен от възможността да участва или да не е бил надлежно представляван.

Тезата на страната е ,че е налице ограничаване на правото му по чл.84 от ЗАНН,във връзка с чл.55,ал.1 от НПК да узнае всички елементи от състава на нарушението,за което е привличено към административнонаказателна отговорност ,за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение и че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка

Това сочено фактическо основание не се вмества в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН. По своята същност то е довод за незаконосъобразност на наказателното постановление и като такъв касае съществото на спора и е неотносимо към нарушено право на защита поради злепоставено право на участие в различните етапи на производството.

Следва да се посочи, че касационният съд подробно е изложил в мотивите на решението съображение защо непосочването в АУАН и в НП ,че Н.Х.е дете по смисъла на чл.2 от ЗЗД не сочи на наличие на съществено нарушение на процесуалните правила .Наложеното адм.нарушение е за нарушение на разпоредбата на чл.5б от Закона за закрила на детето,съобразно която е забранено предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюневи изделия на деца,т.е. таза забрана касае непълнолетни лица,каквото лице безспорно е доказано,че е Н. Х.Непосочването на думата „дете“ и в двата акта,а посочването ,че нарушението се отнася до непълнолетно лице по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на нарушителя по чл.84 от ЗАНН,във връзка с чл.55,ал.1 от НПК да узнае всички елементи от състава на нарушението,за което е привличен към административнонаказателна отговорност ,за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

На основание изложените мотиви, поради липса на предпоставките за възобновяване на административнонаказателното производство по влязлото в сила наказателно постановление, съдът в настоящия си състав намира,че искането следва да се отхвърли.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Т.Ф., с адрес: ***,чрез адв. С.П.,***, ******** за възобновяване на съдебното производството по АНД № 754/2023 г. по описа на РС – Пловдив и КАНД № 1490/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 82 от 16.12.2022г.,издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ към ОДМВР гр.Пловдив,с което на Н.Т.Ф. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл.5б,ал.3 от Закона за закрила на детето.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: