Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 12.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 7573/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 519238 /29.10.2018 г. по гр. д. №
51459/2013 г. по описа на СРС, 50 с - в е признато
за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ГПК, вр. с чл. 124 от ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Т.Т., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, сумата 3 648. 68 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот - апартамент № 5 в гр. София, ж. к. ******, по абонатен № 163334,
за периода м. 09.2010 г. - м. 04.2013
г., със законната лихва от 18.10.2013 г. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 590 лв. - мораторна лихва за периода 31.10.2010 г. - 07.10.2013
г., за които суми е издадена Заповед от 21.10.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16892/2013 г. на Софийски районен съд,
III г. о.,
90 състав, като исковете
са отхвърлени, както следва : за главницата за сумата 759, 21 лв. (над
уважената част от 3 648, 68 лв. до пълния предявен размер на иска от 4 407, 89
лв.), а искът за лихва забава - за сумата от 164, 05 лв. (над уважената част от
590 лв. до пълния му размер от 754, 05 лв.). Ответницата
е осъдена съразмерно за разноски в исковото и заповедното производства.
Недоволна от решението е останала ответницата Д.Т.Т.,
която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК с доводи, че е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че липсват
достатъчно убедителни писмени доказателства за дължимост на претендираните суми
и за техния размер. Поддържа се, че техническата експертиза е изготвена само
въз основа на документите на ищеца, който не е ангажирал доказателства за изправност
на уредите в имота, по които се отчита доставената ТЕ. Сочи се, че по този
начин се препятства възможността за точно измерване на количеството ТЕ в имота,
което е основание за отхвърляне на исковете. Третото лице помагач (ФДР) не е
представило отчетните документа за периода. Възразява се срещу данните по фактурите
за начислени суми, които не са подписани от ответницата, като се поддържа, че
липсват независими доказателства за размерите на претенциите, не са представени
доказателства за въвеждане на АС в експлоатация. По отношение на лихвите се
поддържа, че не са представени доказателства за публикуване на фактурите на
сайта на дружеството и изпадането в забава. По тези и допълнителни съображения
моли да се отмени
решението и да се отхвърлят изцяло исковете.
Въззиваемата страна „Т.С.”
ЕАД оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че
решението е законосъобразно и правилно, като е съобразено със събраните
доказателства и практиката по приложението на материалния закон. Дружеството е
установило пълно и главно исковите претенции. Моли да
се остави без уважение. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД
също не взема становище
по жалба.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в
оспорената част. Производството се развива след подадено от
ответницата в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Съдът намира, че при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС е изложил
установената по делото фактическа обстановка, която настоящият състав не намира
за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
По
съществото на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните
пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по
реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на
ответницата на собственик на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 5 в гр. София, ж. к. ******. Качеството на
ответницата на собственик на имота
не е оспорвано в рамките на производството.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление.
Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от
ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от
договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в
процесния период.
В правилно приложение на материалния закон СРС е
приел, че съгласно въведеното с нормата не чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило,
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на
етажна собственост, се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е
предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение,
което включва в себе си задължението за топлинна енергия за отопление на
имотите, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по аргумент
от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, количеството
изразходвана ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007
г.
В случая се
установява, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата е възложено на „Техем сързисис“ ЕООД.
При определяне
на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно задължение,
СРС е взел предвид разпределението на енергията, включително разликата между
прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане
системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил факта, че
цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
изготвено след анализ на
приетите писмени документи по делото, както и на тези, представени от третото
лице помагач – ФДР, се установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е с
непрекъснато топлоподаване през периода. Ищцовото дружество ежемесечно е
извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия
топломер са за сметка на ищеца. В АС на етажната собственост е действал общ
топломер, който е преминавал периодично метрологичен контрол, съгласно
изискванията на Наредбата. Според експертизата, делът на
ответницата за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота,
включително за БТВ, са изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба в периода.
Съгласно
заключението на СТЕ в имота има 3 отоплителни тела-радиатори е 3 бр.топлинни
разпределители и 3 бр.термостатни вентили, както и 1 бр. щранг-лира в банята и
1 бр. технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. ТЕ за отопление
на имота през процесния период е определяна въз основа на реален отчет разпределителите,
а ТЕ от щранг-лирата е определяна по изчислителен път поради липса на техническа
възможност за монтаж на разпределител върху това отоплително тяло. Според
експертизата ТЕ за сградна инсталация е изчислена съгласно т. 6. 1. 1 от
методиката към Наредба № 16-334/2007 г.
От заключението на СТЕ се установява, че ФДР е
извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчети на водомерите за топла
вода и топломерите в имотите. Неоснователни са възраженията в жалбата за определяне на дължимите суми по
прогнозни цени и само въз основа на документи, издадени от ищеца.
Според
експертизата отчетената и разпределена реално потребена топлинна енергия за
процесния период е на обща стойност 4 405, 80 лв., като се отчетат изравнителните
сметки, задължения за доплащане за м. 01.2010 г. и стойността на дяловото
разпределение - 188, 18 лв.
Вземайки
предвид заключенията на приетите пред СРС експертизи и при съобразяване на
нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя
изводите на СРС, че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми
за отопление на имота, включително сумите за битово горещо водоснабдяване са
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в
периода. Главните искове са доказани по основание и размер.
Поради основателност на исковете, в съответствие с
материалния закон СРС се е произнесъл по възражението за погасяване по давност
на вземането.
Съгласно трайната практика по приложение на института
на погасителната давност, вземанията на ищеца за главница се погасяват с
кратката 3 - годишна давност. В този смисъл е задължителното тълкуване дадено
от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011
г., на ОС на ГК и ТК на ВКС.
Според нормата на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения това е деня на падежа. Според Общите условия на
ищеца действащи през процесния период - тези от 2008 г., месечните суми за
топлинна енергия са дължими в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, както е приел и СРС. Следователно, за всяка от претендираните
от ищцовото дружество главници, тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срока за тяхното плащане. Като се съобрази датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 18.10.2013
г., вземанията за главницата за периода три години
назад преди подаването му - т. е. от м. 02.2010 г. до м. 08.2010 г. вкл. са
погасени по давност.
Съобразявайки заключението
на СТЕ обосновано СРС приел, че исковете за главницата са основателни само за
периода от м. 09.2010 г. до м. 04.2013 г. за сумата общо в размер на 3 648,
68 лв.
Не са
налице основания за промяна изводите на СРС, които са съобразени с взики приети
пред този съд доказателства в съвкупност.
По исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното
В жалбата не са наведени конкретни доводи за
незаконосъобразност на решението по отношение на лихвите за забава, а
изложените нямат отношение към спора, тъй като касаят приложението на ОУ на
ищеца след 2014 г., които са неприложими към настоящия случай.
Само за пълнота въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
и съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава и без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са срочни.
В случая лихвата се претендира за периода от 01.04.2010 г. -
07.10.2013 г.
Както е приел и СРС, съгласно чл. 119 ЗЗД, с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, дори ако давността за тях да не е изтекла. Вземанията за лихва се
погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б. „в“ ЗЗД -
3 години, следователно за погасените по давност вземания по главницата,
посочени по – горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви. Следователно
погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност главница
и остава дължима лихва само върху непогасената част от главницата. Въззивният
състав не намира основание за определяне различен размер на лихвата за забава
от този, приет от СРС от 590 лв. за периода 31.10.2010 г. – 07.10.2013 г.
Доколкото
решаващите изводи на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да
се потвърди в оспорените уважителни части, като постановено в правилно
приложение на материалния и процесуален закон. Този извод са налага и по
отношение на присъдените разноски по исковото и заповедно производства в полза
на ищеца, които са разпределени съобразно доказателствата за реално направени
разноски в производствата.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - ищеца „Т.С.“ ЕАД. На основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК
вр. с ЗПП, в негова полза следва да се присъдят 50 лв. юрисконултско
възнаграждение за производството пред СГС.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 519238 /29.10.2018 г. по
гр. д. № 51459/2013 г. по описа на СРС, 50 с – в, в частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ГПК, вр. с чл. 124 от ГПК, с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Т.Т., ЕГН **********,
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 3 648. 68 лв. - стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот - апартамент № 5 в гр. София, ж. к. ******, по
абонатен № 163334, за периода м. 09.2010
г. - м. 04.2013 г., със законната лихва от 18.10.2013 г. (датата на
подаване на заявлението) до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от
590 лв. - мораторна
лихва за периода 31.10.2010 г. - 07.10.2013 г., за които суми е издадена
Заповед от 21.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 16892/2013 г. на Софийски районен съд, III г. о., 90
състав и ответницата е осъдена за разноски по чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕ № 519238 /29.10.2018 г. по гр. д. №
51459/2013 г. по описа на СРС, 50 с - в е влязло в сила в останалата неоспорена
от ищеца част, в която исковете са отхвърлени до пълните размери.
ОСЪЖДА
Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, с Адрес *** Б, на основание чл. 78, ал.1, вр. с ал. 8 ГПК 50
лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.