РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. гр. Добрич , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Милена И. Хараламбиева
Калиптен И. Алид
при участието на секретаря Елица В. Александрова
в присъствието на прокурора Свилена Иванова Костова (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно
административно наказателно дело № 20213200600121 по описа за 2021
година
Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, във в-
ка с чл.378, ал.5 от НПК, по жалба на защитника на И. О. С. срещу
решение №260016/25.02.2021г. по н.а.х.д.№295/2019г. на РС-гр.Б.
С атакувания първостепенен акт И.С. е признат за виновен в
това, че на ***.2017 г. в с. С., при управление на лек автомобил „Фиат
Брава“ с ДК№***, излизайки от крайпътна територия-паркинг до
републикански път №II-27, нарушил правилото по чл.37, ал.2 от
ЗДвП-да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
този път, като по непредпазливост причинил на И. Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на трапецовидната кост на дланта
на дясната ръка, довело до затруднение при движението на крайника
за период от 1,5-2 месеца- престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр2,
във в-ка с чл.342, ал. 1 от НК.
На основание чл.78а от НК С. е освободен от наказателна
1
отговорност с налагане на административни наказания глоба в размер
на 1000лв. и лишаване от правоуправление за срок от две години. На
лицето са възложени и сторените по делото разноски.
Решението е обжалвано с доводи за допуснати от
първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, обусловили и неправилно прилагане на материалния закон.
По същество оплакванията се свеждат до твърдяно несъобразяване с
разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК-установяване на нови фактически
положения, както и до ограничаване на правото на защита чрез
неизпълнение на задължението по чл.13 от НПК. Пледира се за отмяна
на атакувания акт и признаване на жалбоподателя за невинен по
повдигнатото обвинение, алтернативно-за връщане на делото за ново
разглеждане от първостепенния съд.
Представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването
доказателствен материал и изложените от страните доводи,
настоящият състав счете депозираната от защитата жалба за
основателна:
С внесеното предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и санкциониране по административен ред, по силата на
чл.378, ал.3 от НПК първостепенният съд е бил обвързан от
инкриминираните от обвинението фактически положения, сред които:
1.На ***.2017 г. в с. С., при управление на „Фиат Брава“ с
ДК№***, излизайки от крайпътна територия-паркинг до
републикански път №II-27, за да предприеме завой на ляво, С.
нарушил правилото по чл.37, ал.2 от ЗДвП-да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по този път, въпреки че преди
маневрата спрял, огледал се и след като забелязал приближаващия
2
отляво автомобил „Ауди АЗ“ с ДК№***, движещ се към гр.Б., не
възприел същия като опасност и предприел пресичане на лентата му за
движение, за да навлезе в тази към гр.Д./двата последни абзаца от л.1
на постановлението на РП-гр.Б./.
2.Непосредствено преди произшествието управляваният от Х. В.
автомобил „Ауди АЗ“ се е движел със скорост от около 40-50км/ч., т.е.
в рамките на позволената такава в населено място, като при
навлизането на втория автомобил в собствената му лента е отстоял на
около 10-15м. от мястото на удара.
Изхождайки от заключението по назначената в съдебно
заседание АТЕ, първостепенният съд е приел за доказано, че:
-Произшествието е настъпило на пътен участък с въведено
ограничение на скоростта до 30км/ч;
-Непосредствено преди произшествието управляваният от Х. В.
автомобил се е движел с около 62,75км/ч, а този на С.-с около
29,38км/ч, което означава, че подсъдимият не е спрял преди да навлезе
на републикански път №II-27;
-При пресичането на траекториите на автомобилите разстоянието
между тях е възлизало на около 8,97м., а не на 10-15м.;
-Реалната опасна зона за спиране на В., възлизаща на 50,71м. не е
позволявала избягване на сблъсъка, а резултатът би бил същия и при
съблюдаване на действащото за пътния участък ограничение от
30км/ч, когато опасната зона за спиране би била от порядъка на
17,24м.
Така на практика, приемайки за установени тези четири нови
фактически положения, първостепенният съд действително е нарушил
императивната разпоредба на чл.378, ал.3 от НПК, допускайки
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по
чл.348, ал.3, т.1 от НПК, изразяващо се в накърняване правото на
защита и съставляващо основание за прилагане правилото по чл.335,
3
ал.2 от НПК-отмяна на първостепенния акт и връщане на делото за
ново разглеждане.
Наред с констатираното нарушение, при постановяване на
решението си районният съд е пропуснал да изследва и друго, особено
съществено обстоятелство, предмет на защитната теза. В случая
новоустановената скорост на управлявания от подсъдимия автомобил,
хипотетично предполага вследствие на маневрата същият да е
освободил изцяло лентата за движение към гр.Б. за около секунда и
половина-времето, за което автомобилът на В. би изминал въпросните
8,97м. при движение със скорост ненадхвърляща разрешената за
пътния участък такава от 30км/ч. Изясняването на този въпрос
очевидно е пряко свързан и с формирането на изводи относно
причинно-следствената връзка между поведението на всеки от
водачите и настъпилите обществено опасни последици. В случая
обаче дължимото в тази насока произнасяне от страна на първата
инстанция липсва.
Що се касае до оплакванията, свързани с бездействието на
първата инстанция за потвърждаването на автентичността и
достоверността на писмените доказателства относно
работоспособността и трудовата ангажираност на пострадалата в
периода непосредствено след претърпяната телесна повреда,
настоящият състав приема допуснатото нарушение по чл.13 от НПК за
напълно формално и негодно да бъде определено като съществено.
Квалифицираната въз основа на медико-биологични критерии травма
е определена като средна телесна повреда поради това, че е била от
естество да обуслови затруднение при движението на крайника за
период от 1,5-2 месеца. Каква е била реалната степен на
затрудняването, позволявало ли е същото извършването на физическа
дейност по трудов договор и как пострадалата е успявала да изпълнява
трудовите си задължения, са обстоятелства, които сами по себе си не
изключват вида и естеството на инкриминирания общественоопасен
4
резултат и по същество са неотносими към предмета на доказване по
чл.102, т.2 от НПК.
За неоснователни съдът прие и възраженията, свързани с вида и
правната квалификация на претърпените от подсъдимия увреждания,
доколкото повдигането на обвинение за престъпление от общ
характер е прерогатив единствено и само на прокуратурата, поради
което конкретните оплаквания следва да бъдат отнесени именно към
държавното обвинение, в т.ч. по реда на инстанционния надзор.
Воден от изложените констатации и на основание чл.335, ал.2,
във в-ка с чл.378, ал.5 от НПК, настоящият състав
РЕШИ:
Отменя решение №260016/25.02.2021г. по н.а.х.д.№295/2019г. на
РС-гр.Б., като връща делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5