№ 14318
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110112521 по описа за 2025 година
Ищецът ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. София,
............, твърди, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско Стандарт“ заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 398.71 лв. за щети на застрахованото МПС марка
„Мерцедес Е53“, с рег. № ........., резултат от ПТП на 11.06.2024 г. Щетите /по предна дясна
гума и предна дясна лята джанта/, били получени при ПТП, настъпило поради попадане на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка, в гр. София, на околовръстен път с
google координати 42.656673, 23.273628. Тъй като на С. о. е възложено поддържането на
общинските пътища, ищецът поканил о.та да му възстанови платеното обезщетение, което
ответникът не сторил. Ето защо ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата в размер на 398.71 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че препятствието не е конкретизирано по
размер и местоположение, като не е представен снимков материал и липсва протокол за
ПТП. Твърди, че на посоченото от ищеца място не са налице дупки по пътното платно, тъй
като е било ремонтирано преди датата на ПТП, което е видно и от представената от него
снимка, която показва, че водачът на увреденото МПС се е движил в бус лентата в
нарушение на ЗДвП, което е основание за съпричиняване. Не оспорва, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение, но твърди, че не е било налице основание за това. Моли за
отхвърляне на иска.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „Т. Г. Х.“ АД, ЕИК ********* изразява
становище за неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС марка „Мерцедес Е53“, с рег. № ........., и срок на действие от
27.02.2024 г. до 26.02.2025 г. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза
Пълно каско, която включва всички рискове, включително ПТП.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 11.06.2024 г. при движение в гр. София,
Околовръстен път /включване от НИМ към него/ при преминаване на автомобила през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, се спукала предна дясна гума и
повредила джантата. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключението на САТЕ. За така настъпилото произшествие не е било
необходимо съставянето на протокол за ПТП съгласно чл. 6, т.4 от Наредба №Із-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. В декларацията за настъпилото събитие водачът А. е отразил като
механизъм на произшествието преминаването на автомобила през дупка на пътното платно.
Разпитан като свидетел той сочи, че ПТП настъпило поради попадане на предна дясна гума
в дупка по средата на пътното платно, дълбока около 15 см., в резултат на което се образувал
балон на гумата и джантата се изкривила. Целият участък от пътя бил увреден и нямало как
да се избегне дупката. Направил снимка на дупката, приложена към декларацията. Според
заключението на вещото лице получените щети са резултат от този механизъм на ПТП, като
при преминаването на гумата през дупка образуването на балон е типично увреждане.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той е
заплатил 398.71 лв. на застрахования собственик на 21.06.2024 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил обезщетение в размера на
действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
2
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната неравност –
нарушена настилка, пропадане, дупка, с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. С оглед изложените по-горе
съображения съдът намира за установено наличието на дупка на пътното платно на
Околовръстен път, като извършването на ремонт на Околовръстен път преди датата на ПТП
не изключва този извод, тъй като не е установено дали ремонтът обхваща и процесният
участък, в който смисъл са и възраженията на самото трето лице помагач, че е извършвало
ремонт по възлагане на конкретни части от пътя и не е ясна дали те обхващат и процесното
място на ПТП. Нарушението на целостта на пътното покритие, каквото е дупката,
представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, което създава
опасност за движението. Произходът на препятствието е без значение, тъй като ЗП и ЗДвП
предвиждат общо задължение за поддържане на пътищата, без значение под въздействието
на какви фактори е възникнало препятствието. Предвид нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1
ЗДвП, за ответната о. е било налице задължение регулярно да осъществява, включително и
по своя инициатива, необходимите проверки за безопасността на всички елементи от пътя, и
при необходимост да сигнализира неизправностите до отстраняването им. Бездействието на
служителите на о.та или на други лица, на които тя е възложила изпълнението по
поддържането и ремонта на пътя, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП,
чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника за причинените при инцидента вреди.
Искът е доказан по основание.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на автомобила съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал
предпоставки за настъпване на произшествието или за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, и по-точно да се е движел в бус лента, каквато не е
установено да има на мястото на ПТП. По тези съображения следва да се приеме, че не е
налице твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване
на дължимото от ответника обезщетение.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 454.19 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
3
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
вид и качество. Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, с
платената сума, се съизмерява регресното му право – 398.71 лв. Тъй като ответникът не
установи погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса
50 лв., депозит вещо лице 370 лв., депозит свидетел 30 лв. и адвокатско възнаграждение 400
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес гр. София, ........, представлявана от кмета на о.та, ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. София,
пл. Позитано № 5, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, сумата 398.71 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за щети на МПС марка
„Мерцедес Е53“, с рег. № ........., настъпили при ПТП на 11.06.2024 г. в гр. София,
Околовръстен път, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законна лихва за период от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 850.00 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ответника - „Т. Г. Х.“
АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4