Решение по дело №2351/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 262
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20211720102351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720102351 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
М. К. М. ЕГН ********** гр.****** ул.******** № 1 и чрез адв.Б.Б. САК
против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София район Витоша жк.Малинова долина ул.Р.Петков Казанджията 4-6,
с която е предявен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи
сумата 203.82 лв. – от която сумата 172.91лв. главница по договор за предоставяне на
банков кредит от 13.12.2007г. с ОББ АД ,впоследствие прехвърлено чрез цесия на ответната страна
договорна лихва 30.91лв.непогасен остатък към 13.01.2011 за което е издаден ИЛ по чгд №
121/2011г. ПРС и образувано зип.дело № 185/2011г. на ЧСИ Б.
като ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ ИЗЦЯЛО.
Претендира и разноските в настоящето производство.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва предявения иск като недопустим.
Развива и допълнителни съображения за неоснователност на иска от правния институт на
погасителната давност, като в тази връзка подчертава, че и след изтичане на срока, с който законът
свързва погасяването на вземанията поради бездействие на кредитора, същите продължават да
съществуват и да са дължими.
1
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от доказателствата:
-на 13.01.2011 спрямо ищцата е издадена Заповед № 63 за незабавно изпълнение по чгд №
121 / 2011г. ПРС със заявител ОББ АД, като на същата дата е издаден и ИЛ и е било боразувано
изп.дело № 185/2011г. на ЧСИ Б.-на 18.02.2011г. ЧСИ е изпратил ПДИ на ищцата и едновременно
е наложил запов върху труд.възнаграждение получавано от нея от СУП България ООД гр.Перник
-запорът е бил изпълняван 0о 01.04.2016г.
-през м.06.2016г. ответната страна и банката са извършили цесия на дълга, като актуалното
задължение към датата на цесията е процесното задължение
- с постановление по чл.429 ГПК, ЧСИ е конституирал ответника като взискател по
изп.дело
-липсват последващи изпълнителни действия
-това е основание за ищцата да се позове на изтекла погасителна давност за остатъка от
задължението.
Спорът по делото между страните е, дали вземането е погасено по давност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска
Съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
От приложеното изпълнително дело от 2017г. е видно, че същото е образувано за събиране
на вземанията по издадения изпълнителен лист от ответника като взискател, от където и по
съображения от установения по делото договор за цесия между титуляра на вземането по
изпълнителния лист и фирмата-цесионер следва и правният интерес на ищеца от водененто на
процесния иск.
По основателността на иска
Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност.
От представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания не са
признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на основание чл. 417
ГПК въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение.
Заповедта за изпълнение няма последиците на съдебно решение за установяване на
2
съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което срокът
на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски вземания е
общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение за забава на
основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД давностният срок е 3-годишен.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
Т.10- новата погасителна давност тече от датата на поискано/предприето изпълнително
действие.
В случая последно изп.действие е запорът върху трудовото възнаграждение
Нова погасителна давност за вземанията е започнала да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10
Предявяването на иска съдът възприема като начин да се установи липса / погасяване/ на
изпълняемото право подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпило след издаване на
изп.основание нов юридически факт 8 изтекла погасителна давност по отношение остатъка на
задължението/ и като последица –прекратяване на изп.процес – по чл. 433, ал. 1 т. 7 ГПК.
Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение.
С оглед на изложеното съдът приема, че давностният срок за всички вземания по
изпълнителния лист е изтекъл, поради което и искът по чл. 439 ГПК следва да бъде уважен като
основателен.
Вземането за главницата по договор за банков заем / кредит се погасява с общата 5
год.погасителна давност.
Вземанията за възнаградителна лихва са периодично плащане и по смисъла на ТР 3 на ВКС
се погасяват с кратката 3 год.погасителна давност.
Предвид изложеното, и по двете пера е настъпила погасителна давност съответно 5 – 3
годишна.Поради това и искъ тследва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
които са : 50лв. д.такса за образуване и 24лв. за кс.копие от изп.дело
Ищецът е представляван от адвокат , като по списък по чл.80 ГПК вр.чл.38 З Адв. на адв.Б. се
дължат адв.разноски 300 лв.
По изложените мотиви съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска ,предявен от М. К. М. ЕГН ********** гр.******
ул.******** № 1 и чрез адв.Б.Б. САК
против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София район Витоша жк.Малинова долина ул.Р.Петков Казанджията 4-6,
за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищецът М. К. М. ЕГН ********** не дължи на посочените
сумата 203.82 лв. – от която сумата 172.91лв. главница по договор за предоставяне на
банков кредит от 13.12.2007г. с ОББ АД ,впоследствие прехвърлено чрез цесия на ответната страна
договорна лихва 30.91лв.непогасен остатък към 13.01.2011 за което е издаден ИЛ по чгд №
121/2011г. ПРС и образувано изп.дело № 185/2011г. на ЧСИ Б.
като ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София район Витоша жк.Малинова долина ул.Р.Петков
Казанджията 4-6,
ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗНОСКИ НА М. К. М. ЕГН ********** гр.****** ул.******** № 1-
50лв. д.такса за образуване и 24лв. за кс.копие от изп.дело
КАКТО И НА адв.Б.Б. САК – 300лв.адв.хонорар по чл.38 З Адв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на
страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4