№ 1038
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501268 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1550//08.03.2024г. от В. И. А. -
И.а, ЕГН: ********** от ***, срещу Решение № 38 от 22.02.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 20233120100655 по описа за 2023г. на Районен съд – Д.,
В ЧАСТТА, с която съдът ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между
бащата И. Г. А., ЕГН: ********** и малолетното дете К. И.а И.а, ЕГН:
**********, както следва: След навършване на 5 годишна възраст на
детето, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 09, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя – с преспИ.е.
Макар и да не е изрично посочено във въззивната жалба, същата засяга
и Решението в частта, с която е постановен режим до навършване на 5
годишна възраст на детето /доколкото не е възможно да съществува празнота
в периодите, за които е определен съответен режим/.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е
1
съобразило, че детето не познава баща си /вика му „чичо“/, тъй като същият е
отсъствал много време от живота на детето, бил е в чужбина, а след това не е
търсил детето. Също е заплашил, че ще отведе детето в чужбина. Детето
навършва 5 години след шест месеца, поради което за този период тя няма да е
изградила емоционална връзка с ответника. Детето е много привързано към
майка си и не е свикнало да се отделя от нея. Бащата няма жилище в града, в
който живее майката, което означава, че преспИ.ето следва да се осъществява
по хотели, което не е в интерес на детето. Ищцата не одобрява поведението и
речника на бащата на ответника и се опасява, че детето ще попадне под лошо
влияние. Сочи, че съдът не е взел предвид социалния доклад.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената част и да постанови режим с преспИ.е при бащата след 10
годишна възраст.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Оспорва твърдението, че
детето не познава баща си, като твърди, че ищцата се опитва да отчуждава
детето. Оспорва и това, че детето не се е отделяло от майка си, като сочи, че за
дълъг период от време майката на детето е била в чужбина, като грижите за
детето е полагала неговата баба. Сочи, че за контакта си с детето може да
ползва жилището на своите баба и дядо в гр. Д., като оспорва и твърденията
във връзка с поведението на баща си.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.
Постъпила е и частна жалба вх. № 2569/19.04.2024г. от В. И. А. - И.а,
ЕГН: ********** от ***, срещу Определение № 266 от 15.04.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 20233120100655 по описа за 2023гг. на Районен съд –
Д., с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2244/05.04.2024 г. от
В. И. А. - И.а, ЕГН: **********, чрез проц. й прудставител – адв. С. Д. от АК –
Варна с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното
по делото Решение № 38/22.02.2024 г. в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че съдът неправилно не е присъдил на ищцата
следващите й се разноски за адвокатско възнаграждение, независимо че
същите са били поискани в срок – в съдебно заседание. Сочи, че не е бил
необходим списък на разноските в конкретния случай. Неправилно е било
2
отказано и допълване на решението в частта за разноските.
Не е постъпил отговор от насрещната страна по частната жалбата в
законовия срок.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.
49, чл. 53, чл. 59 и чл. 143 от СК от В. И. А. - И.а, ЕГН: ********** от ***,
чрез проц. представител – адв. С. Д. от АК – Варна срещу И. Г. А., ЕГН:
********** от *** с искане да бъде прекратен сключения между страните на
25.04.2019 г. граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината; за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение роденото от брака между
страните малолетно дете на майката, при която да бъде определено
местоживеенето на детето; за определяне режим на лични контакти на детето
с бащата, като последният да бъде осъден да заплаща в полза на детето, чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200
лева, считано от датата на подаване на исковата молба с падеж до 15 число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за забава за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, която сума да бъде превеждана по банкова
сметка на майката, посочена в исковата молба.
Ищцата твърди в исковата молба, че страните са сключили граждански
брак на 25.04.2019 г. в ***, за което е съставен акт за граждански брак №
0019/25.04.2019 г. от Община А., като от брака си страните имат родено едно
дете - К. И.а И.а, род. на 20.09.2019 г. в гр. Варна. Сочи се в исковата молба, че
същите нямат семейно жилище по смисъл на закона. Излага се, че малко след
раждането на детето отношенията между съпрузите са се влошили и
изпразнили от съдържание. През месец февруари 2021 г. бащата И. Г. И. е
напуснал семейното жилище и е заминал за чужбина, където живее и досега
на неизвестен за ищцата адрес. В резултат на продължителната фактическа
раздяла между съпрузите бракът им се е изпразнил от съдържание. Сочи се, че
бащата не се интересува изобщо от детето, няма поздравления за празници, за
рожден ден, няма никакви подаръци, даже и за Коледа. Ищцата моли
упражняването на родителските права за детето К. да бъде предоставено на
3
нея, като съдът определи местоживеенето на детето на настоящия й адрес в
гр. Варна. Предлага да бъде определен режим на лични контакти между
детето и бащата, когато той пребивава в страната, като взема детето всяка
първа и трета събота от 10, 00 ч. в събота до 16, 00 часа в неделя, а ако се е
прибрал по време на летните отпуски - да взема детето за един месец веднъж
годишно при себе си. Всяко вземане и връщане на детето да става от дома на
майката. Претендира месечна издръжка за детето К. И.а срещу ответника в
размер на 200 лева, платими до 15 - то число на текущия месец, ведно със
законната лихва в случай на забава, която да бъде превеждана чрез майката на
посочена от нея банкова сметка. Желае след брака да върне предбрачното си
фамилно име А..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител
на ответника, назначен от съда на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който се
сочи, че искът е допустим, но същият се оспорва поради липса на
доказателства за твърдените в исковата молба доказателства. Моли се за
определяне на режим на лични отношения между бащата и детето, който да е
изцяло в интерес на детето, както и за присъждане на издръжка в минимален
размер.
В хода на производството пред първата инстанция по повод осъществена
среща между бащата и детето, ищцата заявява пред социалните работници,
което е отразено в социалния доклад, че не желае режимът на бащата да се
осъществява с преспИ.е поради липсата на изградена емоционална връзка с
него. Не е изменено искането, отправено от ищцата до съда.
С Решение № 38 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д.№
20233120100655 по описа за 2023гг. на Районен съд – Д., съдът
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак, сключен между В. И. А. -
И.а, ЕГН: ********** от *** и И. Г. А., ЕГН: ********** от ***, за който е
съставен е съставен акт за граждански брак № 0019 от 25.04.2019 г. от
длъжностно лице по гражданското състояние при Община А., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася
по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето К. И.а И.а, ЕГН: ********** на майката В. И. А., ЕГН: ********** и
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето при майката на адрес: ***
4
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И. Г. А., ЕГН:
********** и малолетното дете К. И.а И.а, ЕГН: **********, както следва:
През първите три месеца, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение, бащата да взима детето всяка първа и трета събота или
неделя от месеца за времето от 10, 00 ч. до 16, 00 ч., без приспИ.е, като
срещите между двамата се осъществяват в присъствието на майката.
След изтичането на тези три месеца до навършването на 5 годишна
възраст на детето, бащата да взима детето всяка първа и трета събота или
неделя от месеца за времето от 09, 00 ч. до 18, 00 ч., без приспИ.е.
След навършване на 5 годишна възраст на детето, бащата да взима
детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09, 00 ч. в събота
до 18, 00 ч. в неделя – с преспИ.е, а също и за петнадесет последователни дни
през лятото /в рамките на периода 1 юни – 31 август/, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30
април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката
до 31 май на съответната година. По време на коледните и новогодишните
празници всяка четна година и по време на великденските празници всяка
нечетна година за времето от 09, 00 ч. на първия почивен ден до 18, 00 ч. на
последния почивен ден, съобразно официално одобрените такива празнични
дни, както и всяка година на рождения си ден и всяка четна година на
рождения ден на детето за времето от 09, 00 ч. до 18, 00 ч. на съответния ден.
За осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от
дома на майката и да го връща в този дом в съответните часове съобразно
съдебното решение.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака В. И. А. - И.а, ЕГН:
********** да носи предбрачното си фамилно име – А., на основание чл. 53
от СК.
ОСЪЖДА И. Г. А., ЕГН: ********** от *** ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка в размер на 235 лева /двеста тридесет и пет лв., 00 ст./ месечно в
полза на детето К. И.а И.а, ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител В. И. А., ЕГН: **********, считано от 26.07.2023 г. до
5
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж на 15 – то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното плащане, на
основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА И. Г. А., ЕГН: ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт - по сметка на РС - Д. сумата от 378, 40 лева
/триста седемдесет и осем лв., 40 ст./, представляващи дължими държавни
такси по делото за допускане на развода и върху определения размер на
текуща месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, определени
съгласно чл. 6 т.2 и чл. 7 т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по реда на ГПК.
При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното
решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по
реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, че фактическата им раздяла датира от
февруари 2021 г., когато детето им, родено на 20.09.2019 г., е било на една
година и 4 месеца. Липсва оспорване и на твърденията на ищцата, че
комуникацията между детето и ответника се е осъществявала по нейна
инициатива по видео връзка около 5-6 пъти годишно. Няма спор и по
въпросите, установени от социалния доклад, а именно, че след завеждане на
делото в съда е била проведена среща между детето и ответника на
06.01.2024г. в зоологическата градина в гр. Варна, на която детето не е
познало бащата и го е нарекло „чичко“. Бащата не е влязъл с детето в детския
кът. Не е оспорено и заключението на социалния доклад, че между бащата и
детето липсва изградена емоционална връзка.
Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., на
Пленума на ВС относно мерките за личните отношения между децата и
родителя, на когото не се предоставя упражнението на родителските права,
съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва
да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се
създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е
6
определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за
недоразумения и спорове между родителите. Цялостната съдебна практика
изхожда от разбирането, че режимът на лични контакти между детето и
родителя, който не упражнява родителските права, трябва да бъде максимално
съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между детето и
неотглеждащия родител, като им се осигури възможност да прекарват
достатъчно време заедно, през което да изградят, възстановят или запазят и
развият отношенията на доверие, разбиране и обич.
Поради това правилно първоинстанционният съд е заключил, че при
така установените в хода на настоящото дело обстоятелства, а именно че
между бащата и детето липсва изградена емоционална връзка, интересите на
детето налагат постановяване на два преходни периода от време, през които
детето да се адаптира постепенно към новия за него човек, да го опознае и
последният да спечели доверието му – през първия период режимът да се
осъществява в присъствието на майката, която е довереният за детето близък,
а през втория период – без присъствието на майката, но и без преспИ.е на
детето при бащата. Едва след изтичане на двата адаптационни периода и в
случай, че режимът бъде надлежно изпълняван от бащата, детето ще може без
емоционален стрес да премине към стандартния режим на личен контакт с
преспИ.е, който предполага вече изградена връзка на доверие със съответния
родител.
Режимът на личен контакт обаче за двата адаптационни периода е
постановен „считано от датата на влизане в сила на настоящото решение“,
като вторият период завършва, а третият започва от навършване на 5 годишна
възраст на детето. Предвид обжалване на първоинстанционното решение, към
настоящия момент детето К. И.а И.а, род. на 20.09.2019 г. в гр. Варна, е
навършила вече определената в решението 5 годишна възраст, поради което
няма как да бъде приложен на практика режимът на личен контакт, определен
от ВРС по гр.д.№ 20233120100655 по описа за 2023г., тъй като или биха
отпаднали двата адаптационни периода и би се приложил направо третия
режим след 5 годишна възраст или не би било ясно кога приключва втория и
започва третия период. Това налага ново произнасяне на въззивния съд чрез
изменение на определения от ВРС режим на личен контакт на бащата с детето.
Съдът обаче счита, че периодът, посочен от майката във въззивната
7
жалба, който тя счита за подходящ да бъде осъществяван без преспИ.е, а
именно след 10 годишна възраст на детето, е твърде продължителен и не
съответства на целите, за които се постановява режима на личен контакт
между едно дете и неговия неотглеждащ родител. В случай, че режимът на
личен контакт, определен от съда, се изпълнява добросъвестно и от двете
страни, период от една година би бил достатъчен, за да бъде изградена
доверителна и емоционална връзка между бащата и детето. Всеки период над
една година не би съответствал на нуждите на детето, тъй като ще доведе до
препятстване на контакта между ответника и детето К. и изграждането на
стабилна и функционална връзка между тях. С оглед на това съдът намира, че
следва да отмени решението в обжалваните части и да постанови ново,
съгласно което режимът на личен контакт с бащата за втория период да
приключва, а за третия да започва след навършване на 6 годишна възраст на
детето.
По възражението, че бащата няма жилище в гр. Варна, съдът намира, че
осъществяването на режим на личен контакт с преспИ.е не е ограничено нито
от съда, нито от някаква фактическа необходимост до територията на гр.
Варна, а наличието на жилище в гр. Д. /дома на неговите баба и дядо по
бащина линия/ дава възможност на ответника да вижда детето в среда, която
би могла да се възприеме като дом на бащата от страна на детето.
Поведението на трети за делото лица /бащата на ответника/, е ирелевантно за
преценката на съда по отношение на възможността и необходимостта да бъде
осъществяван режим на личен контакт между ответника и детето. В случай, че
са налице вредни въздействия от страна на трети лица по отношение на
детето, задължение и на двамата родители е да отстранят това вредно
въздействие.
Предвид разминаването в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и да бъде
постановено друго, с което да се постанови режим на личен контакт както
следва:
След изтичането на тези три месеца до навършването на 6 годишна
възраст на детето, бащата да взима детето всяка първа и трета събота или
неделя от месеца за времето от 09, 00 ч. до 18, 00 ч., без приспИ.е.
След навършване на 6 годишна възраст на детето, бащата да взима
8
детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09, 00 ч. в събота
до 18, 00 ч. в неделя – с преспИ.е, а също и за петнадесет последователни дни
през лятото /в рамките на периода 1 юни – 31 август/, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30
април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката
до 31 май на съответната година.
По искането на въззивника за разноски:
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023г. от 27.06.2024г. на ВКС,
ОСГК, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Това разрешение на ТР произтича от разбирането, че за разлика от
исковото производство, в настоящото производство по спорна съдебна
администрация съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на материалното право, а само оказва
съдействие относно начина на упражняването му, т. е. за реализирането на
правата и на двете страни и в този смисъл липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Освен че
посочените производства са насочени към настъпването на обща промяна в
отношенията между страните, като съдът създава новото правно положение
според своята преценка за най-целесъобразното развитие на
правоотношението, е налице и още една специфична особеност, с оглед на
която общите правила на гражданския процес се прилагат само съответно –
водещ в тези производства е принципът за защита на най-добрия интерес на
детето, което формално не е страна в производството. Посочените по-горе
особености обуславят извода, че в производството по спорна съдебна
9
администрация на гражданските отношения по СК са налице отклонения от
общите правила на гражданския процес, поради което тези правила, вкл. по
отношение на отговорността за разноски, следва да бъдат прилагани
съответно.
Предвид частичното уважаване на въззивната жалба е налице третото
предложение на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023г. от 27.06.2024г. на
ВКС, и разноските остават в тежест на страните така, както са направени от
тях.
По частна жалба вх. № 2569/19.04.2024г. от В. И. А. - И.а, ЕГН:
********** от ***, срещу Определение № 266 от 15.04.2024 г., постановено
по гр.д.№ 20233120100655 по описа за 2023г. на Районен съд – Д., с което е
ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2244/05.04.2024 г. от В. И. А. -
И.а, ЕГН: **********, чрез проц. й прудставител – адв. С. Д. от АК – Варна с
правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното по
делото Решение № 38/22.02.2024 г. в частта за разноските:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.
49, чл. 53, чл. 59 и чл. 143 от СК.
С Решение № 38 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д.№
20233120100655 по описа за 2023г. на Районен съд – Д., съдът не е присъдил
разноски в полза на ищцата, като е приел в мотивите си, че по делото няма
представени доказателства за осъществена безплатна адвокатска помощ в
полза на ищцата от нейния процесуален представител, доколкото по делото
липсва представен договор за правна защита и съдействие.
Ищцата е подала молба по чл. 248 от ГПК с искане за допълване на
постановеното по делото Решение № 38/22.02.2024 г. в частта за разноските,
доколкото в диспозитива на решението липсва произнасяне по този въпрос.
В обжалваното Определение № 266 от 15.04.2024 г., постановено по
гр.д.№ 20233120100655 по описа за 2023гг. на Районен съд – Д., съдът е приел,
че няма задължение да постанови отхвърлителен диспозитив в случай на
неоснователност на искането за присъждане на разноски и е отвхърлил
молбата по чл. 248 от ГПК.
Настоящата въззивна инстанция приема, че в частта, в която
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 59 от СК,
10
представляващи спорна съдебна администрация, ответникът не дължи
разноски, съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023г. от 27.06.2024г. на
ВКС.
По исковете с правно основание чл. 49, чл. 53 и чл. 143 от СК се дължат
разноски в полза на ищцата, доколкото искове й са уважени, съответно в полза
на адвоката й в случай на осъществена безплатна правна помощ.
Съгласно практиката на ВКС, за да е изпълнен фактическия състав на
чл.38, ал.2 ЗА, и на адвоката, оказал безплатна правна помощ, да се присъди
адвокатско възнаграждение, не е необходимо да е налице договор за правна
защита и съдействие. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно
по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна
за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. Договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване.
Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в
процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална
представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.
Изявленията за наличие на основание за оказване на безплатна помощ по
чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определим съгласно Наредбата, се гарантира винаги, в съответствие с
принципа на възмездност на адвокатския труд, дори при липса на договор. В
хипотезите на чл.38,ал.1 ЗА, предпоставка за плащането на минималния
размер е единствено постановяване на позитивно за представляваната от
адвокат страна решение - чл.38,ал.1 ЗА във вр. с чл.78,ал.1 ГПК, а интересите
на насрещната страна не се явяват накърнени, тъй като недоказването на
договорен размер на възнаграждение над гарантирания от Наредбата, е в
ущърб на страната, имаща право на възмездяването му. /така Определение
№515/02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г., ВКС, Първо ТО, Определение №
163/13.06.2016г., по ч.г.д. № 2266/2016г. на ВКС, Първо ГО, Определение №
139/22.07.2020г. по т.д. № 2245/2018г. на ВКС, I TO, Определение №
291/22.07.2020г. по ч.г.д. № 1459/2020г. на ВКС IV ГО/.
11
Въз основа на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК
на ищцата е следвало да бъде уважена, като по делото бъдат присъдени
разноски в полза на процесуалния представител на ищеца. Поради това
Определение № 266 от 15.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233120100655
по описа за 2023г. на Районен съд – Д., следва да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да бъде допълнено Решение № 38/22.02.2024 г. в
частта за разноските, като бъдат присъдени разноски в полза на адв. С. Д. от
АК – Варна за осъществената от нея безплатна правна помощ по делото.
По размера на възнаграждението, съдът съобрази задължителните за
националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на
правото на ЕС, дадени с решенията на Съда на Европейския съюз по
съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22
(ECLI:EU:С:2024:71), съгласно което при определянето и присъждането на
адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1
от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, §1 ДФЕС - така и
определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК.
Относно размерите на адвокатските възнаграждения в посочената хипотеза са
относими конкретните действия на адвоката, действителната фактическа и
правна сложност на делото, както и защитаваният интерес. Въз основа на
горните критерии, съдът намира, че в полза на адв. С. Д. се дължи сумата от
1200лв. за осъществена безплатна правна помощ по делото в полза на ищцата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 38 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д.№
20233120100655 по описа за 2023г. на Районен съд – Д., в ЧАСТТА, с която
съдът ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И. Г. А., ЕГН:
********** и малолетното дете К. И.а И.а, ЕГН: **********, както следва:
След изтичането на тези три месеца до навършването на 5 годишна
възраст на детето, бащата да взима детето всяка първа и трета събота или
неделя от месеца за времето от 09, 00 ч. до 18, 00 ч., без приспИ.е.
След навършване на 5 годишна възраст на детето, бащата да взима
12
детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09, 00 ч. в събота
до 18, 00 ч. в неделя – с преспИ.е, а също и за петнадесет последователни дни
през лятото /в рамките на периода 1 юни – 31 август/, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30
април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката
до 31 май на съответната година,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И. Г. А., ЕГН:
********** и малолетното дете К. И.а И.а, ЕГН: **********, както следва:
След изтичането на тези три месеца до навършването на 6 годишна
възраст на детето, бащата да взима детето всяка първа и трета събота или
неделя от месеца за времето от 09, 00 ч. до 18, 00 ч., без приспИ.е.
След навършване на 6 годишна възраст на детето, бащата да взима
детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09, 00 ч. в събота
до 18, 00 ч. в неделя – с преспИ.е, а също и за петнадесет последователни дни
през лятото /в рамките на периода 1 юни – 31 август/, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30
април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката
до 31 май на съответната година.
ОТМЕНЯ Определение № 266 от 15.04.2024 г., постановено по гр.д.№
20233120100655 по описа за 2023г. на Районен съд – Д.,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение № 38 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д.№
20233120100655 по описа за 2023г. на Районен съд – Д., в частта за разноските,
на основание чл. 248 от ГПК, КАТО:
ОСЪЖДА И. Г. А., ЕГН: ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
адв. С. Д., от АК – Варна, л.№ **********, адрес на кантората ***, сумата от
1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща възнаграждение за
13
осъществена безплатна правна помощ по делото в полза на ищцата пред
първата инстанция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена
чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14