РЕШЕНИЕ
№.1351
гр. Пловдив, 12.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХI състав в открито
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 472 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от М.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат К.Д., срещу решение № 116 от 20.12.2021 г., постановено по а.н.д № 590
по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, III – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №21-0239-001236/12.08.2021г.,
издадено от Началник на Районно управление /РУ/ – Асеновград към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с което на
оспорващия на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1,т.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ”глоба” в размер на
100 лева за нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че деянието е безспорно доказано. Твърди се, че наказаното лице е
правоспособен водач, поради което не е осъществен фактическият състав на
вмененото му административно нарушение. Претендира се отмяна на обжалваното
съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – РУ – Асеновград при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№21-0239-001236/12.08.2021г. на Началник на РУ – Асеновград към ОДМВР –
Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 1236 от
15.07.2021 г., съставен от Д. Е. Б. – младши полицейски инспектор при РУ
Асеновград. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: на 15.07.2021г., около 11:30 часа в гр.
Асеновград на ул. „Индустриална“ № 2, М.М.К.
като водач на МПС рег. № РВ***РС – чужда собственост, управлява със свидетелство
за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, издадено от трета страна –
Англия, след повече от три месеца от влизането му в страната – 2017г. С това К.
нарушил правилото на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС
с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване
повече от три месеца.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който
на осн. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложил на нарушителя глоба в размер на 100 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. Видно от доказателствата по преписката М.М.К.
притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство за категория „В“,
издадено от Великобритания на дата 22.05.2014г., със срок на валидност до
21.05.2024г.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви, че след
като с писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че К. е
пребивавал на територията на България в периода 27.02.2020г. – 19.07.2021г. и
не е подновил издаденото му чуждестранно СУМПС в срок до
три месеца от 31.12.2020 г. – датата на изтичане на преходния период по
Брекзит, без съмнение е реализирал
състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение правилно била и ангажирана
отговорността му по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – като на водач без СУМПС.
ІV. От правна страна:
10. Страните не спорят
по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в
административната фаза на производството. Спорът е правен
и се свежда до тълкуването и прилагането на закона.
Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз /ЕС/, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www.mvr.bg), в рамките
на преходния период (до 31.12.2020г.) свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС,
издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го
ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в
зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.
След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от
Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която
е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (чл. 161, т. 1 от ЗДвП).
Според правилото на чл. 162, ал. 2 от ЗДВП, чужденци, дългосрочно
пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства
на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една
година от датата на издаване на документ за пребиваване.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че за да бъде реализиран
фактическият състав на нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде
установено безспорно, че български гражданин е управлява моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство
след като са изтекли 3 месеца от датата на влизането му в страната.
Тоест, за да е налице нарушение в посочения контекст, чуждестранното национално
свидетелство следва да е било издадено на водача към датата на влизането му в
страната (т.е. СУМПС вече да е било под чуждестранен режим) и в срок от три
месеца същото да не е било подменено.
Това правило, отнесено към заявения от МВР режим в преходния период на
Брекзит, не намира приложение за издадените от Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия свидетелства за управление, които са запазили
валидността си за територията на България до 31.12.2020г. или до датата им на
валидност, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по - рано.
Процесното свидетелство за управление е издадено със срок на валидност до
21.05.2024г. Тоест за притежателя му не се установява тримесечното ограничение
по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, считано от влизането му в страната – 2017 г., така
както е възприел контролният орган. Такова ограничение не се установява и от
възприетата за релевантна от районния съд дата – 27.02.2020г., на която
оспорващият е сключил трудов договор на територията на страната.
След като до 31.12.2020 г. издадените от Великобритания СУМПС не са били
под режима на чуждестранните СУМПС, то в този период за водача въобще не е
възникнала забрана да управлява МПС с притежаваното от него СУМПС. След тази дата за водачите, притежаващи
издадени от Великобритания валидни СУМПС, ограничение може да се изведе от
позицията на МВР, че след 31.12.2020 г. издадените от Великобритания валидни
СУМПС ще бъдат признавани като СУМПС, издадено от държава, която е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящи на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (чл. 161, т. 1 от ЗДвП). Видно от съдържанието на НП и АУАН, такава фактическа и правна
обстановка нито е била установявана, нито е предявяване на наказаното лице.
Наказващият орган не се е позовал на изрични нормативни правила, които да
регулират правата на водачите и статуса на притежаваните от тях СУМПС, издадени
от Великобритания, след 31.12.2020г. Недопустимо е административното наказване
да се прилага на база разширителна тълкуване или въз основа на прилагане по
аналогия. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим,
но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с оспореното
наказателно постановление.
V. По съдебните разноски.
11. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Същите се доказват в общ размера на 600 лева, от които 300 лева за адвокатска защита пред първата инстанция и 300 лева за касационната инстанция.
По правилото на
чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 116 от 20.12.2021 г.,
постановено по а.н.д № 590 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, III –
ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№21-0239-001236/12.08.2021г., издадено от Началник на Районно управление –
Асеновград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив да заплати на М.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
общо 600 (шестстотин)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.