Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 13.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 2984 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 524798 от 05.11.2018 г., постановено по гр. д. № 84203/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, са осъдени Л.Д.Р. и С.А.Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. С., ж. л. ***********да заплатят разделно по 1/2 на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 3735.47 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия недвижим имот, находящ се в гр. С., ж. к. „*********, аб. № 245541 за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 55,88 лева, представляващи припадащата се част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 30.11.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Отхвърлени са предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Д.Р. и С.А.Р. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане разделно по 1/2 на сумата от 431,85 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., както и сумата от 8,82 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г. С решението са осъдени Л.Д.Р. и С.А.Р. да заплатят на „Т.С.“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 581,80 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Решението е постановени при участието на трети лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете за мораторната лихва е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. Д.Д., като са изложени твърдения за неправилност на решението. Въззивникът твърди, че продажбата на топлинна енергия се извършвала при общи условия, с които се регламентирали отношенията между ищеца и ответниците. Съгласно общите условия бил определен срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,а именно тридесет дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като след изтичането на този срок ответниците изпадали в забава.  Пред въззивния съд страната претендира разноски.

Въззиваемите страни Л.Р. и С.Р., чрез адв. Е.К. , изразяват становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като считат същата за неоснователна. Посочва се, че нямало информация на коя дата били публикувани изравнителните сметки, както и никой не бил длъжен да разполага с интернет. Пред въззивния съд процесуалният представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба, посочва, че по отношение на претендираните суми било сключено споразумение, като не можела да посочи дали сумите са били платени изцяло, претпретендира разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач „Т.с.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства. Пред въззивния съд страната не изпраща представител и не взема становище.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на „Т.С.“ ЕАД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 156 състав, решение за валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност и във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 895 от 03.10.2002 г. сключен между представител на етажната собственост на процесната сграда и „В.Е.С.” ЕООД за извършване на услугата топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представеното писмо с изх. № 04-30-14/1/24.02.2015 г. от кмета на район „Люлин“ се установява, че с договор за покупко-продажба от 30.01.1991 г., издаден въз основа на заповед № ДИ-03-6181/90 г. от 15.01.1991 г., ап. № 50, находящ се в ж. к. *********е продаден на С.А.Р. и Л.Д.Р.. По делото е представен и протокол от общото събрание на съсобствениците на етажна собственост с адрес ж. к. „*********от 26.08.2002 г., където С.А.Р. е положил подпис като собственик на процесния имот. Така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд приема, че то отговаря на истината. В разглеждания случай по делото се установява, че ответниците притежават правото на собственост от процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период те са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

Пред въззивния съд е представено споразумение от 28.05.2018 г. сключено между „Т.С.“ ЕАД и С.А.Р. и Л.Д.Р. във връзка с висящо гражданско производство по гр. д. № 84203/2017 г., по описа на СРС, 156 състав, съгласно което към датата на подписване на споразумението дължимата от ответниците сума била в размер на 4970.14 лв. и включвала 3791.35 лв. главница, 440.67 лв., лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., 188.70 лв. лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението, 549.42 лв. съдебни разноски, извършени от „Т.С.“ ЕАД във връзка с делото. В чл. 2 е посочено, че ответниците признават задълженията си по споразумението към „Т.С.“ ЕАД и следва да се изплати на ищеца дължимата сума в посочения в чл. 2 погасителен план. Представени са и 13 броя фискални бонове, от които се установява, че сумите по споразумението са изплатени съгласно погасителния план, като съгласно представения фискален бон от 28.05.2018 г. с № 04873400144, ответниците са заплатили първа вноска от споразумението в размер на 990 лв., от която 440.58 лв. мораторна лихва /предмет на въззивното производство/ и 549.42 лв. съдебни разноски.

Настоящият въззивен състав намира, че с оглед на представеното споразумение от 28.05.2018 г., сключено между „Т.С.“ ЕАД и С.А.Р. и Л.Д.Р. се установява, че ответниците признават дължимостта на претендираните от ищеца суми в т. ч. и по отношение на претендираната мораторна лихва в размер от 440.58 лв. за периода 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., която сума се формира от сумата от 431,85 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., както и сумата от 8,82 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г. В същото време с оглед на представените фискални бонове за заплащане на суми по процесното споразумение се установява, че претенциите за мораторната лихва предмет на настоящото производство са били заплатени още с първата вносна по споразумението, което е удостоверено от фискален бон от 28.05.2018 г. с № 04873400144. По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска до приключване на съдебното дирене в производството по иска, поради което претенцията на въззивника се основателна, но следва да бъде отхвърлена поради извършване на плащане в хода на делото.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане разделно по 1/2 на сумата от 431,85 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., както и сумата от 8,82 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., като се постанови друго, с което посочените искове бъдат отхвърлени поради плащане.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 524798 от 05.11.2018 г., постановено по гр. д. № 84203/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав в частта, в която са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Л.Д.Р. и С.А.Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. С., ж. л. ***********с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане разделно по 1/2 на сумата от 431,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., както и сумата от 8,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., като неоснователни, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Л.Д.Р. и С.А.Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. С., ж. л. ***********с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане разделно по 1/2 на сумата от 431,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., както и сумата от 8,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 10.07.2015 г. до 20.10.2017 г., като погасени чрез плащане в хода на производството.

В останалата си част решение № 524798 от 05.11.2018 г., постановено по гр. д. № 84203/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                          

 

ЧЛЕНОВЕ: 1         

 

                       

2.