Р Е Ш Е Н И Е
№260100/20.8.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №8768 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
обективно и кумулативно съединени искове от А.З.С.Н.В. ***, офис –сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Д.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 1721.98
(хиляда седемстотин двадесет и един лева и деветдесет
и осем стотинки) лева, от които
1666 лева представляваща главница по 6 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.08.2017 г. до 07.01.2018 г. по договор за
***г. и сумата от 55,98 лева застрахователна премия, който
договор е сключен между ***“ ЕАД, ***и Д.Г.Х., вземането по който е прехвърлено от ***“
ЕАД в полза н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ***по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.02.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016
г., сумата
от 132.92 (сто тридесет
и два лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 07.08.2017 г. до 07.01.2018 г., както
и сумата от 297.11
(двеста деветдесет и седем лева и единадесет стотинки)
лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 07.08.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 01.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 2.10.2018
год. до окончателното
изплащане на задължението,
на осн.
чл.99 ЗЗД, вр. чл. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, което производство се
развива по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
ответника и дружеството ***“ ЕАД, ***е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за ***г., с падеж на задължението по договора на
07.01.2018г.При тези съображения и доколкото навежда твърдения, че срокът за
плащане и на последната погасителна вноска е изтекъл, релевира искане за
заплащане на цитираните по-горе суми.
Твърди, че на 19.02.2018г. е
подписано Приложение №1 към договор за продажба на вземанията от 20.12.2016г.,
по силата на което ищецът е придобил вземането произтичащо от договор за ***г.
срещу ответника. По
силата на договор за цесия ищеца
придобил вземането от кредитора ***“, като последния упълномощил
ищеца да осъществи уведомяване на длъжниците по см.
на чл.99, ал.3 ЗЗД.Твърди, че ответникът е уведомен за цесията, като в
условията на евентуалност излага, че уведомяване за извършената цесия следва да
се осъществи с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Излагат се възражения, като се посочва,
че договорът за потребителски кредит не е съобразен с разпоредбата на чл.5 ЗПК,
като ответникът е бил лишен от възможността да вземе информирано решение за
сключване на договора. Сочи, че по неясен начин са определени възнаградителната лихва, размера на ГЛП и ГПР, които са
прекомерно високи. В евентуалност сочи, че размера на възнаградителната
лихва не е указан в договора, а в общите условия на е посочен механизма за
нейното определяне. Оспорва дължимостта на застрахователната премия, като
счита, че същата не е заплатена от кредитора. Оспорва твърдението в исковата
молба, че ответника е уведомен за осъществената цесия. Оспорва размера на
претендираната лихва за забава.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор
за стоков кредит № ***., по силата на който ***“ ЕАД отпуска на ответника кредит в размер на
1666 лева. Уговорен е ГПР в размер на 29,33%, дължимостта на сумата от 55,98 лева –
застрахователна премия, като общият размер на задължението с включената
договорна лихва възлиза на 1854,90 лева,
което кредитополучателя се е задължил да заплати в срок до 07.01.2018г.
Представени са и Общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева, както и
декларация от ответника за приемане на застрахователна програма „***“ или „****“.
В последната се посочва, че кредитополучателят се задължава да заплати застрахователна премия при отпускане на
кредита, която е дължима в еднократен размер и се изчислява като процент от първоначалната
сума на кредита умножена по продължителността на кредита в месеци в размер на
0,56%. Съобразно декларацията стоки предмет на застраховката биват бяла и черна
техника, сред които и телевизори.
Представен по делото е
касов бон от 09.07.2017г., от който се установява, че на така посочената дата
ответникът е закупил от ***ЕАД телевизор марка „***“ за сумата от 1666 лева.
Представен е рамков договор
за продажба на вземанията от 20.12.2016г., сключен между ***“ ЕАД и ищецът,
ведно с Приложение №1 към него, от което се установява предмет на прехвърляне е
вземането на кредитора по договор за кредит № ***.
Представя се препис от
пълномощно, по силата на което ***“ ЕАД упълномощава ищцовото
дружество да осъществи уведомяване на длъжниците, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД във връзка с договорът за цесия от 20.12.2016г.
С покана 02.03.2018г. ищецът
в качеството му на пълномощник на ***“ ЕАД е уведомил ответника за
осъществената цесия, на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД, като
видно от отбелязването в приложената обратна разписка пратката не е потърсена
от адресата.
Прието по делото е
заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д. П., от което се
установява, че размерът на главницата възлиза на 1666 лева, размерът на
застрахователната премия – 55,98 лева, като задължението е следвало да бъде
погасено на 6 погасителни вноски, последната с падеж – 07.01.2018г. Общият
размер на задължението възлиза на 1854,90 лева, в който размер се включва и
132,92 лева договорна лихва. Лихвата за забава експерта изчислява на 198,55
лева, като посочва, че по договорът за кредит не е постъпило нито едно плащане
на задължението.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
В тежест на ищецът по предявеният
иск е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, съответно изпълнение на
задължението си, че сумата по договора е получена от кредитополучателя.
От представените по делото
писмени доказателства съдът намира за доказано, че кредиторът *** “ ЕАД е отпуснал на ответника потребителски креди в
размер на 1666 лева, страните са уговорили дължимата договорна лихва, посочен е
ГПР в размер на 29,33 %, като задължението за връщане е разсрочено на 6 погасителни
месечни вноски от по 309,15 лева, последната от която с падеж на 07.01.2018г.От
заключението на в.л. П., което се кредитира от съда изцяло като обективно и
компетентно дадено се установява, че длъжникът не е осъществил плащане за
погасяване на договора за стоков кредит. С отпусната сума ответникът е закупил
продукт от ***АД, поради което следва да бъде направен извода, че кредиторът е
изпълнил своето задължение, като реално е предоставил на кредитополучателя процесната
сума, която е послужила за заплащане на избраната от ответника стока.
В процесния случай се касае за
договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими
изискванията на ЗПК, като в насока нарушение на установените в него правила са
и възраженията на ответника, релевирани чрез назначеният му от съда особен
представител.
Първата група възражения, които се
сочат с отговора на исковата молба, е че на ответника не е дадена възможност да
направи информиран избор при сключване на договора.
В разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗПК
се съдържа изискване преди потребителят да бъде обвързан
от предложение или от договор
за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите
от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит, като на осн.
ал.2 информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Разпоредбата на
цитираната правна норма е насочена към възможността потребителя да формира
ясни, конкретни и обосновани знания за условията по договора за кредит, преди
същия да бъде сключен. С други думи законът изисква да бъде предоставена преддоговорна информация, въз основа на която
кредитополучателя да вземе обосновава информирано решение, което е в негов
интерес.
Неразделна част от
настоящия договор са и Общите условия за отпускане на потребителски кредит в
лева или евро на кредитора, по отношение на който договор за кредит и общи
условия по делото няма спор, че положения в тях подпис принадлежи на ответника,
поради което следва да бъде прието, че ответникът е запознат със същите. В
разпоредбата на чл.15, изр.2-ро от ОУ, ответникът изрично с декларативно
изявление е посочил, че преди да бъде сключен процесния договор за кредит е
получил преддоговорна информация по реда на ЗПК.
Полагайки подпис в договора и общите условия ответникът удостоверява, че му е
била предложена информация от кредитора с цел да бъде взето информирано решение
преди самия договор за бъде сключен, поради което съдът намира, че не са налице
допуснати нарушенията на разпоредбата на чл.5, ал.1 вр.
ал.2 ЗПК.
Следващата
група възражения, които засяга ответникът са свързани с начинът на формиране на
договорната лихва, съответно определяне на прекомерно висок ГПР.
Съдът
не споделя и това възражение доколкото в разпоредбата на чл.7, ал.1 Общите
условия за отпускане на потребителски кредит в лева или евро на кредитора е
посочено, че договорната лихва е фиксирана, като същата се включва в месечните
погасителни вноски. Видно от съдържанието на договора в същият е инкорпориран и
погасителен план, в който всяко едно плащане за задължение за договорна лихва е
посочено още при възникване на облигационното правоотношение по договора за
стоков кредит. При така изложеното следва да бъде направен изводът, че още при
сключване на договора на кредитополучателя е била известна дължимата договорна
лихва определена във фиксиран размер за всеки един конкретен месец, за който
той дължи плащане на падеж на задължението си включващо главница и договорна
лихва. Размерът на договорната лихва от
132,92 лева е предварително указан на ответника, като това е сторено с
погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит.
Възнаградителната лихва по договора за
банков кредит съставлява цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения, независимо от спецификата на сделката като
заемна сделка по ЗЗД или кредитна
услуга, предоставена от търговец на
потребител. Нещо повече, законодателят по предвидения от него ред
/ЗПК/ предприема регулация на предоставените от търговците кредитни
услуги, като ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение
на договорите за потребителски кредит, при което
вече е налице ограничаване на волята на страните
не с добрите нрави, а с императивни правила на закона. В случая ГЛП е
уговорен в размер на 26%, а ГПР в размер на 29,33 %. Тези размери съдът намира,
че не противоречат на добрите нрави тъй като не се явяват уговорени в несъответен
на интереса и на двете страни
от сключването на договора.
Добрите нрави
са неписани правила и норми, но в определени случаи законодателят може да включи
същите в действащото законодателство. Това е възможно и в случаите,
когато с действията си определени субекти
накърняват добрите нрави. В тази връзка са приети
изменения в ЗПК, в сила от 23.07.2014г., която разпоредба е действаща към момента
на обвързване на страните по
процесния договор за
стоков кредит. Със същите е въведена и разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може
да бъде по-висок
от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България.Законната
лихва е в размер на основния лихвен
процент за определения период определени от БНБ плюс 10 пункта, или с други думи
за процесния период ГПР нормативно е определен на не-повече
от около 50,00 – 50,02 %. Видно от договорът за
потребителски кредит уговорения ГРП възлиза на 29,33%, което е под максимално
определяния от закона размер, поради което не
може да бъде
прието възражението за завишаване на
дължимите разходи по кредита и от
там нарушаване на добрите нрави,
които съдът свързва с посочената в отговора на исковата
молба от ответника справедливост и злоупотреба с право.
По отношение на
застрахователната премия следва да бъде посочено, че ответникът е релевирал
волеизявление с полагане на подпис в декларация от 09.07.2017г., в която
изрично е приел че към момента на сключване на договора за стоков кредит, в случай, че е лице на възраст
под 65 години към договорът за кредит се
добавя и застрахователна програма „Защита макс“,
която има покритие включително и за продуктът (телевизор), който е закупен от
последния. Застраховката се сключва
чрез посредничеството на ***“
ЕАД, като
застраховател по същата е „***, клон ***“, „*** Общо застраховане, клон
България“, а застрахован е лице имащо качество на кредитополучател по договор
за стоков кредит. Размерът на застрахователната премия е ясно определен, като
същата се изчислява съобразно стойността на отпусната сума, съобразно периода
на кредита умножено по 0,56%. При така изложеното и доколкото отпусната сума
възлиза на 1666 лева, за период от 6 месеца застрахователната премия възлиза на
55,98 лева (1666 лева х 6месеца х 0,56%), която съобразно уговорките в договора
е еднократно платима.
Договорът за
застраховка е двустранен, възмезден и консенсуален, предвид това с постигане на
съгласие между страните се завършва фактическия състав на сделката. При така
изложеното съдът не споделя възражението на ответника, че липсата на
доказателства за изплащане на застрахователната премия е основание за
недължимост на същата.
По отношение на
възраженията на ответника, че цесията не му е съобщена по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД:
Съдът приема, че между кредитора „ ***“ ЕАД и настоящото ищцовото дружество е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което кредитора е
прехвърлил вземането си към ответника произтичащо от договор за потребителски
кредит от 08.07.2017г., което правоотношение е обективирано в договор за цесия
от 20.12.2016г. и Приложение №***. Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да осъществи
уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението в полза на
новия кредитор, като това уведомление няма действие по отношение редовността на
цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого следва да
продължи за заплаща задължението си. Съдебната практика е константна при
разбирането си около това, че новия кредитор може да осъществи тази дейност по
уведомяване на длъжника, стига да бъде надлежно упълномощен от стария кредитор.
Именно в такава насока са и ангажираните по делото писмени доказателства, от
които се установява, че ищцовото дружество в
качеството му на пълномощник на кредитора
„ *** “
ЕАД уведомява
ответника за осъществената цесия. Тук следва да бъде поставен въпроса дали това
уведомление е достигнало знанието на длъжника. За да установи това си
задължение ищецът представи писмо от 22.05.2019г., с което уведомява длъжника
за осъществената цесия, което писмо съдържа и изявление, че в случай на
неизпълнение на задължението, кредиторът ще пристъпи към принудително
изпълнение. По своята същност този документ съдържа уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Към цитираното писмо се представя по делото и обратна разписка, в която е
отбелязано, че получателя (ответникът) не е потърсил пратката. При това
съдържание на обратните разписки съдът намира, че до знанието на длъжника не е
доведено съобщението за осъществената цесия по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД, до
депозиране на заявлението в съда. Следва да се посочи обаче, че съдебната
практика приема, че уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането
може да бъде осъществено и в хода на съдебното производство с получаване на
препис от исковата молба и придружаващите от документи, като бъде прието, че
надлежно на длъжника е съобщена цесията, включително и в хипотезата, при която
последния в съдебното производство е с назначен особен представител. Към
исковата молба е представено нарочно пълномощно, по силата на което цесионера, като упълномощен от цедента може да осъществява
дейност по уведомяване на длъжниците във връзка с
цесията от 20.12.2016г. Препис от исковата молба, към която се съдържа и самия
договор за цесия, уведомленията до страните и пълномощното, с което ищеца е
упълномощен да осъществи уведомяване на страните по чл. 99, ал.3 ЗЗД е връчен
на ответника, поради което следва да
бъде прието, че цесията е съобщена.
По отношение възраженията на
ответника, че не настъпила предсрочна изискуемост на задължението:
Както в заявлението си по чл. 410 ГПК, така и в исковата си молба ищецът наведе твърдения, като посочи, че
обосновава вземането си по договор за стоков кредит, като се позова на настъпил
падеж на задължението по този договор преди депозиране на заявлението в съда.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 02.10.2018г., а падежа на последната погасителна
вноска е уговорен на 07.01.2018г. В настоящата хипотеза не се касае на задължение
произтичащо от обявена от кредитора предсрочна изискуемост, а за настъпило по
падеж такова, което съдебно се претендира след края действието на договора.
От гореизложеното следва да бъде
направен извод, че главницата по договора за кредит се явява усвоена от
ответника, който е използвал сумата за закупуване на телевизор от продавача ***АД.
Стойността на получената от ответника скова възлиза на 1666 лева. За същия е
породено задължение за заплащане на застрахователна премия по договор за
застраховка в размер на 55,98 лева, както и договорна лихва в размер на 132,92
лева. По тези задължения в.л. П. по назначената от съда съдебно – счетоводна
експертиза не установява плащания, поради което следва да бъде прието за
установено, че същите се дължат.
По отношение на претенцията за присъждане обезщетение за
забава:
Основанието на този иск е извлечено от падежа на първата
погасителна вноска по договора – 07.08.2017г. до датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.10.2018г.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза на
вещото лице Д.П. съдът прие, че по така отпуснатия кредит по договор за стоков
заем длъжникът не е осъществил погасяване на нито едно периодично месечно
задължение. Падежът на първата погасителна вноска е определен още с
инкорпорирания в договора за кредит погасителен план, който е известен на
длъжника, поради което и от настъпване падежа на първата погасителна вноска до
депозиране на заявлението в съда на кредитора се дължи обезщетение за забава.
По отношение на размера съдът назначи съдебно – счетоводната експертиза, като
кредитирайки заключението приема, че за процесния период мораторната лихва
възлиза на 198,55 лева, поради което този иск следва да бъде частично уважен,
като за разликата над този размер до пълно предявения размер от 297,11 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените
искове или сумата от 88,77 лева разноски
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 788,61 лева
разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. За основа
размера на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство съдът приема
разпоредбата на чл. 25, ал.1 НЗПП вр.чл.78, ал.8 ГПК,
съобразното която минималното възнаграждение е определено на 100 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че Д.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: *** дължи н.А.ЗА С.Н.В.
***,
офис –***, ет. 2, офис 4 сумата от 1721.98 (хиляда седемстотин
двадесет и един лева и деветдесет
и осем стотинки) лева, от които
1666 лева представляваща главница по 6 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.08.2017 г. до 07.01.2018 г. по договор за ***г. и сумата от 55,98 лева застрахователна
премия, който договор е сключен
между ***“ ЕАД, ***и Д.Г.Х., вземането
по който е прехвърлено от ***“
ЕАД в полз.н. „А.за
с.н.в.” ЕАД, ***по силата
на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., сумата от 132.92
(сто тридесет и два лева и деветдесет
и две стотинки) лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 07.08.2017 г. до 07.01.2018 г., както и сумата от 198,55 (сто деветдесет
и осем лева и 55 ст.) лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 07.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.10.2018 г., като отхвърля предявеният
иск в частта за разликата над
уважения размер от 198,55 лева до пълно предявения размер от 297,11 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 2.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.99 ЗЗД, вр. чл. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда Д.Г.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н.А.З.С.Н.В. ***, офис –***, ет. 2, офис 4 сумата от 88,77 (осемдесет и осем лева и 77 ст.) лева съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 788,61 (седемстотин осемдесет и осем лева и 61 ст.) лева съдебно –
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК
вр. чл. 25 и чл.26 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :