Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………. /05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при участието
на секретаря Н.С., след като разгледа докладваното от съдията г. д. № 643/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия,
с правно основание чл. 30, ал. 1, във вр. чл.
29, т. 9 от Закона за закрила на
детето, за прекратяване настаняването на непълнолетната Н.Д.Л., ЕГН **********,
в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П., ЕГН **********.
В молбата се посочва, че със
заповед № ЗД/Д-В- П-04702.07.2020 г. на директора на
ДСП – Провадия е прекратена мярката
за закрила спрямо детето Н.Д.Л. – настаняване в семейството на близки и роднини,
поради промяна в обстоятелствата, свързани с детето. Излага се, че детето
е родено от съжителството на Д.Л.Н. и Х.П.П..
Последният не е припознал детето. През 2006 г. майката е изоставила детето, а бащата е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. С оглед на това
детето е било настанено с решение №
301/15.01.2008 г. на РС – Провадия в Дом за деца
– ****, община ****, област
**** за срок от една година.
През 2009 г. в Дирекцията е
постъпило писмо от биологичния баща на детето, в което
е изразил желание да полага грижи
за него. След извършено проучване е била преценена възможността за реинтеграция на детето, като
със заповед от 07.12.2009 г. на директора на
ДСП – **** и решение
№ 30/23.03.2010 г. на РС – Провадия е прекратено настаняването на детето в специализираната
институция и същото е настанено в дома на биологичния ѝ баща за неопределен
срок, а именно – до отпадане на
основанията за това. На 30.06.2020 г. социалните работници са посетили адреса,
на който живее детето, като
при посещението са установили, че бащата е заминал
да работи в ******, а Н. живее на съпружески
начала с пълнолетното лице Ж.Я.И., роден на *** г. в дома на неговия баща,
находящ се също в гр. *****, със знанието и съгласието на биологичния
ѝ баща. Н. започнала да поддържа контакти
с майка си, която живеела в същото населено място. Изразеното от ОЗД становище е, че предвид обстоятелството,
че биологичният баща на детето,
при когото то е било настанено,
към настоящия момент не пребивава
на територията на Република България,
предприетата през 2010 година мярка е неефективна и е необходимо същата да бъде
променена, като се предприеме адекватна
такава на настоящата ситуация, а именно – мярка за закрила в семейна
среда. Моли се съда да
прекрати настаняването на детето в семейството
на нейния биологичен баща Х.П.П..
В съдебно заседание процесуалният
представител на Дирекция “Социално подпомагане”
– Провадия, поддържа молбата и моли същата да бъде
уважена.
Назначеният от
съда процесуален представител на детето пледира за уважаване на
разглежданата молба.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и преценявайки
събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От събраните
по делото доказателства: заповед № ЗД
ЗД/Д-В-П-047/02.07.2020 г. на директора
на ДСП - Провадия; удостоверение
за раждане, издадено въз основа
на акт за
раждане № 211/09.07.2003 г. на
Община Провадия; решение №
30/23.03.2010 г. по г. д. № 15/2010 г. на РС - Провадия, както и от приложения социален
доклад, се установява че непълнолетната Н.Д.Л. е родена на *** г., като в акта за раждане
на детето е записан само един
родител - майка Д.Л.Н.. С горепосоченото решение на РС – Провадия, влязло в сила на 08.04.2010 г., е било прекратено настаняването на детето в ДДЛРГ – с .
****, община ****, област ****
по молба на ДСП – Провадия и детето е настанено в семейството на Х.П.П. за неопределен
срок, а именно до отпадане на
основанията за това. Момичето е емоционално привързано към съжителя си.
Н. среща разбиране и подкрепа в лицето на своите родители,
които одобряват заживяването ѝ на семейни начала с лицето Ж.И.. Към настоящия момент непосредствени грижи за Н. полага именно
той. Момичето е споделило със социалните
работници, че се чувства сигурна
и защитена. Н. живее в добри жилищни условия.
Ж.И. работи и получава седмично трудово възнаграждение.
Съдът, с оглед така установеното
от фактическа страна, намира от правна страна
следното:
Искането е с правно основание чл. 30, ал. 1, във вр. чл.
29, т. 9 от Закона за закрила на
детето.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има
право на закрила за нормалното
му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на
неговите права и интереси.
В случая повече от година постановената
с решение № 30/23.03.2010 г. по
г. д. № 15/2010 г. на РС - Провадия мярка за закрила
е лишена от съдържание и не изпълнява целите, за които е взета.
Биологичният баща на детето, при
което същото е било настанено не пребивава на
територията на страната и до преди
няколко месеца то е живяло с брат
си и снаха си, а понастоящем съжителства на съпружески начала с пълнолетно лице.
Предвид изложеното
се налага извод, че е налице
промяна в обстоятелствата, свързани с детето и фактическото положение не съответства на установеното правно такова. Поддържането на последното би имало
само палиативен характер и не би
било в интерес на детето.
Съобразно разпоредбата
на чл. 29, т. 9 от ЗЗДт настаняването
на детето извън неговото семейство се прекратява
при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В разглеждания случай, констатациите на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” -
Провадия, обективирани в Заповед
№ ЗД/Д-В-П-047/02.07.2020 г., както и тези на социалните
работници в социален доклад от 02.07.2020 г., обосноват извода на решаващия състав
на съда, че по отношение
на детето е необходимо да бъде
прекратена мярката за закрила – настаняване
в семейството на близки и роднини.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че искането на
Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия е основателно
и следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА постановената
по съдебен ред спрямо детето Н.Д.Л., ЕГН **********,
мярка за закрила – настаняване в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П., ЕГН **********, на основание чл. 30, във вр. с чл.
29, т. 9 от ЗЗДет., поради промяна в обстоятелствата, свързани с детето, и предприемане на мерки за
закрила в семейна среда по административен
ред в негов интерес.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването
му на всяка
от страните.
След влизане
в сила на решението препис от същото да
се изпрати на Дирекция “Социално
подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: