№ 1648
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:А. Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20221100501730 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 19.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 4094/ 2020 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 28 състав, по предявени от В. В. П. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че В. В. П. /ЕГН
**********/ не дължи на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД /ЕИК *******/
сумата 1295.45 лв., представляваща незаплатен остатък от главница по изпълнителен
лист по чл.237, ал.1, б.„е“ ГПК /отм./ от 21.06.2004 г. по гр.д.№ 2138/ 2004 г. на СРС,
издаден въз основа на запис на заповед от 12.03.2004 г., за която сума са били
образувани ИД № 200784140097 и № 20178410407499, поради изтекла погасителна
давност. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Прокредит Банк (България)“ ЕАД е
осъден да заплати на ищцата В. В. П. сумата 401.82 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД- гр.
София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост,
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановено обезсилването, евентуално отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на предявения срещу дружеството отрицателен установителен иск, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна В. В. П. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли
1
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо и следва
да бъде обезсилено.
Предявеният от В. П. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е
процесуално недопустим и образуваното по повод на него съдебно производство
следва да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това.
При отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при
неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича
и то препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес от
предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба. Същевременно правният интерес от търсената искова защита следва
да е налице и към момента на приключване на устните състезания по делото, като
настъпването на факти и обстоятелства, имащи значение за извършването на тази
преценка, следва да бъде съобразено от съда- съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
В случая ищцата В. П. обосновава интереса си от предявения отрицателен
установителен иск с твърдения, че претендираното от ответника „Прокредит Банк
(България)“ ЕАД вземане, по отношение на което е водено принудително изпълнение
по изпълнително дело № 20078410400971 и по изпълнително дело № 20178410407499-
двете по описа на ЧСИ Н.М. с peг.№ 841 на КЧСИ и район на действие- СГС,
последователно образувани въз основа на издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./
изпълнителен лист, е недължимо, поради погасяването му по давност. Въз основа на
тези фактически твърдения може да бъде обоснован извод за наличие на сочената от
ищцата материалноправна легитимация към датата на подаване на исковата молба в
2
съда. Предвид събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
в частност- съдържащите се в приложените изпълнителни дела книжа, обаче, се налага
извод, че тази материалноправна легитимация на ищцата /и свързаната с нея
процесуалноправна легитимация/ към датата на приключване на устните състезания по
делото /16.12.2020 г./ е отпаднала, поради което и не може да се приеме, че между
страните съществува действителен правен спор /с очертания в исковата молба предмет/
относно съществуването и принадлежността на процесното вземане. Това е така, тъй
като принудителното изпълнение за събиране на процесното вземане е успешно
проведено от ответника по настоящото дело- взискател по изпълнението, като второто
изпълнително производство към горепосочения релевантен момент е било вече
прекратено /приключено/ с Постановление на ЧСИ от 29.04.2020 г. на основание
чл.433, ал.1, т.2 ГПК, по искане на взискателя, което е обосновано с „погасяване на
дълга“ /молба от 28.04.2020 г./.
Установява се от представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства, че първоначално въз основа на издадения на 21.06.2004 г. по гр.д.№
02138/ 2004 г. на СРС, 58 състав, изпълнителен лист с предмет процесната сума,
присъдена на ответника „Прокредит Банк (България)“ ЕАД по реда на чл.237 ГПК
/отм./, е образувано изпълнително дело № 20078410400971 на ЧСИ Н.М. с peг.№ 841
на КЧСИ, което е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК /като перемирано/ с
Постановление на ЧСИ от 16.08.2017 г., а в последствие е образувано изп. дело №
20178410407499 по описа на същия ЧСИ- Н. М. с peг.№ 841 на КЧСИ, което е
прекратено с цитираното по- горе Постановление на ЧСИ от 29.04.2020 г. По двете
изпълнителни дела са събирани принудително суми от длъжниковото имущество, като
целият дълг е събран преди приключване на първоинстанционното производство. За
погасяване на изпълняемото право са направени и съответни отбелязвания на гърба на
изпълнителния лист от 21.06.2004 г., като сумата 479.63 лв. /90.40 лв. + 135.05 + 45.02
+ 50 + 30 + 20 + 30 + 25 + 27.08 + 27.08 = 479.63 лв./ общо е била преведена на
взискателя „Прокредит Банк (България)“ ЕАД по първото изпълнително дело- №
20078410400971 на ЧСИ Н. М., а сумата 1 295.45 лв., представляваща част от
постъпила на 29.01.2020 г. по специалната сметка на ЧСИ сума от 1 488 лв., е била
преведена на взискателя „Прокредит Банк (България)“ ЕАД на 28.02.2020 г. по второто
изпълнително дело- № 2017841 0407499 на ЧСИ Н. М.. Тези релевантни факти и
обстоятелства първо-инстанционният съд е следвало да съобрази при постановяване на
обжалваното решение- съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
При установената по делото фактическа обстановка се налага приемането на
извод, че ищцата е предявила срещу ответника установителен иск, целящ признаване
недължимостта на вземане, което е принудително събрано в негова полза /и преведено
по сметка на взискателя- ответник/, поради което и при наведения довод за незаконо-
съобразно водено принудително изпълнение с предмет погасено по давност вземане за
3
същата е налице интерес от предявяването на осъдителен иск срещу ответника за
връщане на платената без основание сума, а не за признаване недължимостта на
вземането поради погасяването му по давност. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове, за наличието
на която съдът следи служебно, и при констатиране на неговата липса производството
по делото следва да бъде прекратено. Наведените в подадения от ищцата писмен
отговор на въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, доводи не обосновават
наличието на правен интерес от водене на настоящото дело.
С отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК се цели установяване
несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният
процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително
изпълнение преди събиране на вземанията се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за тяхното несъществуване. С прекратяване на
изпълнителното производство с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител
ще бъдат отменени извършените изпълнителни действия, съответно заличени с обратна
сила правните последици от тези действия в пределите, очертани от законодателя в
чл.433, ал.2 и ал.3 ГПК. След като по време на висящността на изпълнителното дело
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително
изпълнение се търси, не съществува, то съдебният изпълнител следва да прекрати
изпълнението /арг. чл.433, ал.1, т.7 ГПК/. По време на висящността на принудителното
изпълнение длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на
изпълняемото право чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК. В случай, че изпълнителното дело е приключило /какъвто е и настоящият
случай/, длъжникът може да се брани срещу материалната му незаконосъобразност с
осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на
незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен
процес /в този смисъл Решение № 99/ 28.06.2012 г. по т.д.№ 667/ 2011 г. на ВКС, ІІ ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
При тези съображения предявеният от В. П. иск за признаване недължимостта на
принудително събрани суми се явява недопустим- поради липса на правен интерес за
ищцата от търсената искова защита, поради което и като констатира служебно
недопустимост на обжалваното решение, при упражняване на правомощията по чл.270,
ал.3, изр.1 ГПК настоящият въззивен съд намира, че постановеното от СРС, 28 състав
решение следва да бъде обезсилено и производството по делото като процесуално
недопустимо следва да бъде прекратено.
Следва да се отбележи, че до постановения от въззивния съд краен резултат не
би се стигнало в следните две хипотези /алтернативно/: първо- ако сумата е събрана
принудително, но се намира в специалната сметка на ЧСИ и все още не е преведена на
4
взискателя, и второ- ако в хода на първоинстанционното производство /до
приключване на съдебното дирене/ ищцата е поискала изменение на иска по реда на
чл.214, ал.1, изр. последно ГПК- чрез преминаването от установителен към осъдителен
иск за присъждане на процесното вземане.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.4 ГПК ищцата- въззиваема
страна дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 287.18 лв.- разноски по
делото /25.90 лв.- държавна такса, и 261.28 лв.- адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение от 19.10.2021 г., постановено по гр. дело № 4094/ 2020 г.
на Софийски районен съд, І ГО, 28 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1730/ 2022 г. на Софийски градски
съд, ГК, ІV- Е въззивен състав, включая първоинстанционното производство, като
процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА В. В. П. /ЕГН **********/ да заплати на „Прокредит Банк
(България)“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 287.18 лева /двеста осемдесет и седем лева и
18 ст./- разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна
жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5