Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1863
гр.Русе, 08.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
............………......................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 3601 по описа за 2019 г.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.5 т.2, чл.181 ал.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д.Н.Д. твърди, че работи при ответника на длъжност
”Оператор на радиолокационна станция” на територията на ГПУ-Русе към РДГП-Русе по
служебно правоотношение.Дейността във връзка с това осъществява по утвърдени
протоколи и графици, при работа със специфични условия и характер и риск за
живота и здравето, представляваща смени от 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време според разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Твърди, че
работодателят неправилно е отчитал положения от него нощен труд/ 22.00-06.00/.В
тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за периода 03.06.2016
г.-02.06.2019 г. в размер на 1 347,57 лв.
Намира, че в според
чл.181 ал.3 т.2 от ЗМВР ответникът му дължи за същото време и сумите 96,60 лв.
и 30 лв., представляващи вземания съответно за ободряващи напитки и за
хранителни продукти, като във връзка с втората претенция се позовава на План за
овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие засиления миграционен
натиск към територията на Република България и Заповед № Із-2335/20.11.2013 г.
на Министъра на вътрешните работи.
Претендира посочените
главници със законната лихва от
завеждане на делото, ведно с обезщетение за забава върху първата стойност от
179,15 лв. за времето 01.07.2016 г.-02.06.2019 г.Търсят се разноски за
производството.
Ответникът
ГД ”Гранична полиция” при МВР-София оспорват исковете.Претендира се
отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма
спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че за заявения
по исковата молба период ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение на длъжност ”Оператор на
радиолокационна станция” в ГПУ-Русе към РДГП-Русе, като в изпълнение на
служебните си задължения е полагал труд на 12-часови смени, включително и през
нощта (22.00-06.00 часа), съгласно утвърдени месечни графици (л.29-л.32).
Приложени са Заповед
№ 4066з-279926.10.2015 г. (извадка), Заповед № Із-2335/29.11.2013 г., План за
овладяване на кризисната ситуация от 2013 г., Решение № 216/17.04.2014 г. с
одобрен План за изпълнение на допълнителните мерки, Решение на МС №
467/03.07.2014 г., Заповед № 8121з-38/19.04.2016 г., Заповед № 8121з-57/
09.01.2017 г., Заповед № 8121з-45/ 16.01.2018 г., Заповед № 8121з-1717/
28.12.2018 г., касаещи претенциите по чл.181 ал.3 от ЗМВР.
Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е извършвал преизчисляване
на положения от ищеца нощен труд към дневен такъв над сума от 0,25 лв. на час,
нито му е осигурил ободряващи напитки и хранителни продукти..
Според
назначената в производството икономическа експертиза, коефициентът, с който следва да се
умножат броя
на часовете нощен труд при превръщането му в дневен, възлиза на 1,143.Полученият
резултат е 198,198 часа.Размерът на неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд, изчислено при нощен труд по чл.187 ал.3 от ЗМВР с продължителност от 8
часа и часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, съобразно основната заплата на служителя,
възлиза на 1 347,57 лв.Обезщетението за забава върху тази стойност за
заявеното по исковата молба време е определено на 179,15 лв. Вещото лице е
посочило, че левовата равностойност на ободряващите напитки възлиза на 96,60
лв., а на хранителните продукти-на 30 лв.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР.Разпоредбата на чл.187 ал.3 от този закон регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни–подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени–сумирано за тримесечен период.Според чл.187 ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни–за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период–за служителите,
работещи на смени.С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство няма спор между страните, т.е. в
случая е приложимо второто предложение на посочената разпоредба.Съгласно чл.187
ал.9 от ЗМВР редът и организацията на разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките, се
определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
За
времето,
касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова
делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.16 г.,
всички на Министъра на
вътрешните работи.В първата от тях
е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143–чл.31 ал.2.Този
нормативен акт е отменен с Наредба № 8121з-592, обн.
ДВ, бр.40 от 02.06.2015
г., в сила от 1.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано.В периода от отмяната (11.07.2016
г.) до издаване о и
обнародване на Наредба
№ 8121з-776 (02.08.16 г.) отново е била приложима
Наредба № 8121з-407.В последващите две наредби няма норма, аналогична на
цитирания чл.31 ал.2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143.В тази връзка ищецът се позовава на
НСОРЗ.Съдът намира доводът за основателен.Липсата на изрична
норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, трябва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.В чл.9 ал.2 от нея е казано, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Съдът намира, че при възприемане тезата на ответника
държавният служител в МВР се поставя в неравностойно положение спрямо
служителите, чиито правоотношения с работодателя се регулират от КТ.В тази
връзка счита, че претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд за времето
03.06.2016 г.-02.06.2019 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен такъв се явява доказана по основание.Търсеният от служителя
размер е потвърден от икономическата експертиза.Сумата се дължи със законната
лихва от завеждане на делото.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок за престиране.На основание чл.84 ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал
в забава след изтичане на времето, в който e трябвало да се изплати съответното възнаграждение на служителя.Акцесорната претенция за
законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 02.06.2019 г.Съгласно
заключението на вещото лице за това време вземането на ищеца възлиза на
179,15 лв.Искът следва да се уважи.
Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е осигурил на ищеца
ободряващи напитки.
Според чл.181
ал.3 от ЗМВР на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 часа до 06,00
часа се осигуряват ободряващи напитки.Размерът на сумите се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи.Вещото лице е посочило, че
левовата равностойност на ободряващите напитки за спорния период възлиза на 96,60
лв., колкото се претендира от ищеца.Искът следва да се уважи със законната
лихва от завеждане на делото.Работодателят не е изпълнил вмененото му по закон
задължение по този пункт.При това положение за ищеца възниква правото да иска
паричната равностойност на престацията в натура.Законовата забрана, на която се
позовава ответника, следва да се разбира в смисъл, че по време на служебното
правоотношение, работодателят не може сам да вземе решение и вместо ободряващи
напитки, да дава техния паричен еквивалент.Това ограничение обаче не лишава
служителя от възможност да бъде компенсиран за неправомерно недадената
натурална престация.
Относно
претенцията за заплащане на сумата от 30 лв., представляваща парична
равностойност на незаплатени суми за хранителни продукти през процесния период,
съдът намира същата за неоснователна.Действително в Заповед №
1з-2335/20.11.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено, че при
провеждане на специализирани полицейски операции за извършване на граничен
контрол на държавната граница и други мерки за опазване на обществения ред за
разрешаване на миграционния и бежански проблем, определените със заповед и
участващи в мероприятието служители на МВР получават допълнително хранителни
продукти на стойност 1.20 лв. на смяна.Тази заповед обаче, както признава и
ищеца, е била издадена във връзка с План за овладяване на кризисната ситуация
възникнала следствие на засиления миграционен натиск към територията на
България приет през 2013 г. от МС, последван от План за изпълнение на допълнителните
мерки за повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен
натиска по границите на Република България.В този документ е посочено, че периодът
на изпълнение приключва през м.декември 2014
г.С оглед изложеното, тази претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от
страните се следват разноски за производството съразмерно с уважената, респ. с
отхвърлената част от претенциите.В тежест на ответника са държавната такса и
разходите по делото, направени за сметка на БС.По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция ”Гранична полиция” при МВР, с адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, да заплатят на Д.Н.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.П.Р. ***,
сумата 1 347,57 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд през нощта от 198,198 часа през периода 03.06.2016
г.-02.06.2019 г., с обезщетение за забава за времето 01.07.2016 г.-02.06.2019
г. от 179,15 лв., сумата от 96,60 лв.-равностойност на ободряващи
напитки за периода 03.06.2016 г.-02.06.2019 г., със законната лихва върху
главниците, считано от 03.06.2019 г., до
окончателното плащане, както и 490,93 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на 30 лв.-парична равностойност на хранителни продукти на
основание Заповед № Із-2335/20.11.2013
г. на Министъра на вътрешните работи и План за овладяване на кризисната
ситуация възникнала следствие на засиления миграционен натиск към територията
на България приет през 2013 г. от МС, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.П.Р. ***, да заплати
на Главна дирекция ”Гранична полиция”
при МВР, с адрес гр.София,
бул.”Мария Луиза” № 46, сумата от 5,44 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция ”Гранична полиция” при МВР, с адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, да заплатят по с/ка РРС сумата от 153,90 лв.-държавна такса за производството, както и сумата от 200 лв.-разходи от БС.
Решението може да се обжалва пред
Русенския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/