№ 5336
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110162232 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
361603/11.11.2024 г./ на А. Г. А. срещу „*********“ ЕАД и „************“ ЕООД, с която са
предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: срещу „*********“ ЕАД
са предявени при условията на обективно евентуално съединяване главен иск за признаване
за установено, че Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. е нищожен поради
противоречие на закона; евентуален иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 4, ал.
1 от Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., предвиждаща задължение за ищеца за
сключване на договор за поръчителство, е нищожна като неравноправна; срещу
„************“ ЕООД са предявени при условията на обективно евентуално съединяване
помежду им искове за признаване за установено, че Договор за предоставяне на
поръчителство към паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. е нищожен поради противоречие
на закона, поради липса на основание или поради накърняване на добрите нрави, както и
кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск за сумата от 5 лв. – част от вземане в
общ размер на 120 лв., представляващо платено без основание възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство към паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с „*********“ ЕАД Договор за паричен заем №
2777590/22.05.2023 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 450 лв. при
ГЛП в размер на 20 % и ГПР в размер на 22.28 %, като е договорен период от 30 дни.
Излага, че с чл. 4, ал. 1 от него е поел задължение да представи обезпечение под формата на
банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрен от
1
кредитора поръчител, защото при непредоставяне на обезпечение срокът за одобрение на
искането за кредит е по-дълъг от срока на предложението за кредит. Сочи, че е сключил
Договор за предоставяне на поръчителство на 22.05.2023 г. с „************“ ЕООД, по
който следвало да заплати възнаграждение в размер на 120 лв., което било разсрочено
заедно с погасителните вноски по кредита, като „*********“ ЕАД било упълномощено да го
събира. Твърди, че едва след сключването на договора му бил изпратен обединен
погасителен план, от който било видно, че общият размер на задълженията възлиза на
577.50 лв. Релевира възражение за нищожност на договора за паричен заем поради
противоречието му със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи, че е посочена стойността на ГПР, но е неясно кои компоненти са включени в него,
включително дали възнаграждението за поръчителство е отразено в него. Излага, че сумата
по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включена в ГПР, защото е
пряко свързана с договора за кредит, сключването на договора за предоставяне на
поръчителство е било неотменимо изискване за получаване на кредита, възнаграждението е
било известно на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че „************“ ЕООД
е свързано лице с кредитора, както и че с поръчителството не се цели реално обезпечаване
на кредита, а допълнителното му оскъпяване, като печалбата на „************“ ЕООД като
поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „*********“ ЕАД. Посочва, че в
случая сумата за поръчителя не е отразена в ГПР, а ако се включи, то той би надхвърлил 100
%. По тези съображения възразява, че целият договор за кредит е нищожен. Счита, че
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем е част от бизнес модел за разделяне на
разходите по кредита, при който е посочен ГПР, различен от действителния, а това
представлява заблуждаваща търговска практика, защото не позволява на потребителя да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора за кредит, което
сочи, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем е неравноправна и нищожна.
Счита, че с оглед свързаността между двете дружества и обусловеността на договора за
предоставяне на поръчителство от валидността на договора за паричен заем горното води до
нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство. Възразява, че той е нищожен и
като лишен от основание, тъй като по него потребителят не получава насрещна престация.
Навежда възражение, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на
добрите нрави – с него се нарушават принципите на добросъвестността и справедливостта,
защото срещу задължението за плащане на възнаграждение потребителят не получава
услуга, а единствено задълженията му по договора за кредит се прехвърлят между свързани
дружества, което сочи, че с договора за предоставяне на поръчителство не се цели реално
обезпечаване на кредита, а само се влошава положението на потребителя. Счита, че с оглед
нищожността на двата договора и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи. Твърди, че в случая е платил
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 120 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„*********“ ЕАД, с който оспорва предявените искове. Признава, че във връзка с Договор за
паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., сключен между него и ищеца, е сключен между
2
ищеца и „************“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство към паричен
заем № 2777590/22.05.2023 г., по който ищецът трябвало да плати възнаграждение за
поръчителство. Признава, че той е платил изцяло задълженията си по договора за кредит.
Оспорва в договора за кредит да са допуснати нарушения по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство с „************“ ЕООД да е бил
задължително условие за получаване на кредита, като сочи, че ищецът е могъл да избере
необезпечен кредит. Оспорва размера на възнаграждението за поръчителство да му е било
известно. Поради това счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не
подлежи на включване в ГПР, като в случая не е и включена в него. Сочи, че не е страна по
договора за предоставяне на поръчителство с „************“ ЕООД, както и че това е
договор за поръчка и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите
разходи по кредита. Изтъква, че свързаността между двете дружества не води до скрито
оскъпяване на кредита, а дори и да води до такова, това влече нищожност само на клаузата
за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство, но не и нищожност на
двата договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„************“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Признава, че във връзка с
Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., сключен между ищеца и „*********“
ЕАД, е сключил с ищеца Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем №
2777590/22.05.2023 г., по който ищецът трябвало да плати възнаграждение за поръчителство,
разсрочено на 12 месечни вноски съгласно погасителен план. Твърди, че е сключил с другия
ответник договор за поръчителство, по който се задължил да гарантира пред него
задълженията на ищеца по договора за кредит. Признава, че ищецът му е платил изцяло
възнаграждението за поръчителството. Оспорва в договора за кредит да са допуснати
нарушения по смисъла на чл. 22 ЗПК. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство
с „************“ ЕООД да е бил задължително условие за получаване на кредита, като
сочи, че ищецът е могъл да избере необезпечен кредит. Оспорва размера на
възнаграждението за поръчителство да е било известно на кредитора по договора за кредит.
Поради това счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на
включване в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице.
С протоколно определение от 27.02.2025 г. е допуснато увеличение на размера на
осъдителния иск срещу „************“ ЕООД до пълния размер на вземането от 120 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете срещу „*********“ ЕАД:
Главният иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №
2777590/22.05.2023 г. поради противоречие на закона е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
3
ЗЗД. По него в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването между страните
на Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. и неговото съдържание, както и
противоречието на договора със закона.
В случая с Определение № 1989/14.01.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет в тази част за окончателен без възражения на страните, е
обявено за безспорно сключването между ищеца и „*********“ ЕАД на Договор за паричен
заем № 2777590/22.05.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от
450 лв. при посочени ГЛП в размер на 20 % и ГПР в размер на 22.28 %, и предаване на
заемната сума от „*********“ ЕАД на ищеца.
От чл. 1, ал. 2 от представения по делото Договор за потребителски кредит №
2777590/22.05.2023 г. следва, че към него са приложими общите условия на дружеството.
Страните не спорят, че приложение намират представените по делото Общи условия за
предоставяне на кредити.
Видно е от представеното по делото Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит № 2777590/22.05.2023 г., че се касае за потребителски кредит с условие с
револвираща лихва, като са уговорени период на револвиране 30 дни и падеж на 20.06.2023
г. Съгласно § 10, б. „б“ от Раздел 2 от общите условия условие с револвираща лихва означава
условие, при което главницата и револвиращата лихва следва да се погасят наведнъж на
датата на изтичане на периода на револвиране /падежа/, като в случай че главницата не бъде
погасена, кредитът автоматично се продължава с нов период на револвиране, за който се
начислява нова револвираща лихва върху непогасената част от главницата. В случая е
безспорно доброволното плащане от ищеца на задълженията му по договора за кредит,
поради което и доколкото не се твърди нещо различно от страните, съдът приема, че
договорът не е бил продължен с нов период на револвиране.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „*********“ банкова
гаранция съгласно общите условия за срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „*********“ юридическо
лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението на кредитополучателя в тези хипотези е 24 часа от предоставянето на
обезпечението, а към отношенията между страните се прилагат съответните разпоредби на
общите условия относно обезпечението. Според § 17 от Раздел 2 от общите условия
обезпечение означава: банкова гаранция, издадена в полза на „*********“ от лицензирана
банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да
извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка,
лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република
България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „*********“ всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от
4
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „*********“ за заплащане
на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни
след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на
последния период на револвиране; или поръчителство, предоставено по силата на договор за
предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено
от „*********“ юридическо лице /поръчител/, което впоследствие е сключило с „*********“
договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя
по договора за кредит. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че ако в посочения в ал. 1,
изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от „*********“, съответно договорът не поражда
действие между „*********“ и кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ако
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е
14 дни от подаването му, а ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на този срок,
договорът не поражда действие между „*********“ и кредитополучателя.
По делото е безспорно сключването между ищеца и „************“ ЕООД на
Договор за предоставяне на поръчителство от 22.05.2023 г. във връзка с Договор за паричен
заем № 2777590/22.05.2023 г. Съгласно чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство
от 22.05.2023 г. поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„*********“, по силата на който да отговаря пред „*********“ солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, като за поемане на задълженията
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Според чл. 2 поръчителят се задължава
да сключи договор за поръчителство, по силата на който и съгласно условията на договора за
потребителски кредит поръчителят ще отговаря пред „*********“ за изпълнението на
всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит
и/или възникнали в резултат на неизпълнение на потребителя по договора за потребителски
кредит: задължение за връщане на сумата по предоставения от „*********“ на потребителя
потребителски кредит в размер на 450 лв.; задължение за плащане на определената в
договора за потребителски кредит възнаградителна лихва; задължение за плащане на всички
дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора
за потребителски кредит; задължение за плащане на определената в договора за
потребителски кредит лихва за забава в случай на забава на плащането на което и да е
изискуемо парично задължение на потребителя по договора за потребителски кредит или
задължение за плащане на друго предвидено в договора за потребителски кредит
обезщетение за неизпълнение; задължение за плащане на всички разноски на „*********“,
направени за извънсъдебното или съдебното събиране на вземанията на „*********“ по
договора за потребителски кредит, включително, но не само, разноски за поставяне на
потребителя в забава, покани за доброволно изпълнение, посещения на място, съдебни
разноски /държавни такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и
5
представяне на доказателства/, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 8, ал. 1 потребителят
дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията
на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия съгласно
Приложение № 1. Видно е от Приложение № 1, че размерът на уговореното възнаграждение
за поръчителя възлиза на 133.66 лв.
Установява се от Договор за поръчителство от 22.05.2023 г., че в изпълнение на
задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство от 22.05.2023 г.
„************“ ЕООД е сключило с „*********“ ЕАД договор за поръчителство, по който
се е задължило да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, като в чл. 2 е уговорен обхватът на отговорността на поръчителя.
Съгласно чл. 13 „*********“ е овластено да приема и администрира вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по сключения
между поръчителя и потребителя договор за предоставяне на поръчителство, както и всички
други вземания на поръчителя от потребителя, като плащането се извършва съгласно
погасителен план, обединяващ задължението на потребителя по договора за потребителски
кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, а ако платената сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „*********“ и
към поръчителя, с платената сума ще се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя.
Съдът намира, че сключеният между ищеца и „*********“ ЕАД договор за кредит
попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй
като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилага защитата по ЗПК.
Възражението на ищеца за нищожност на договора за кредит поради противоречието
му със закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е основателно, защото посоченият
в него ГПР не включва възнаграждението за поръчител, което е безспорно по делото.
Съображенията на съда за необходимостта от включването на това възнаграждение в ГПР са
следните:
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона.
В случая от публично достъпните данни в Търговския регистър се установява, че
6
едноличен собственик на капитала на „************“ ЕООД е „*********“ ЕАД, от което
следва, че е налице хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно
при цялостния анализ на договора за потребителски кредит /и в частност при съвкупната
преценка на чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит и на § 17 от Раздел 2 от общите условия/ е
видно, че пораждането на неговото действие, респ. получаването на сумата по кредита, е
било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя, при това под формата на поръчителство от предварително одобреното
от „*********“ ЕАД дружество, а не чрез банкова гаранция, към която са поставени
практически неизпълними изисквания, целящи потребителят да бъде подтикнат да „избере“
желания от кредитора вид обезпечение. Следователно правоотношенията са взаимно
свързани и осигуряването на поръчителство – при това от определено свързано с кредитора
трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при
условията по договора. На следващо място, уговореното възнаграждение на поръчителя е
разсрочено на вноски, обединени с вноските по кредита, а с договора за поръчителство
„*********“ ЕАД е овластено да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, като
дори е уговорен ред за погасяване на вземанията на поръчителя и на кредитора при
недостатъчност на плащането.
Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани
лица обуславят извод, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит
/аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на §
1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Налице е в случая знание у кредитора за
наличието на допълнителни разходи по договора за потребителски кредит под формата на
възнаграждение за възмездно поръчителство, практически поставено като условие за
получаване на кредита още към момента на сключването му. Несъмнено заплащането от
ответника на възнаграждение за поръчителство на свързаното с кредитора дружество
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредита.
В случая в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, който
извод несъмнено следва от обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство не е
посочено в Приложение № 1 към договора за кредит – Условия на кредита, като разход по
кредита, а е завоалирано под формата на привидно самостоятелно задължение по привидно
7
самостоятелен договор, дължимо на „************“ ЕООД вместо на „*********“ ЕАД.
Поради това съдът намира, че е налице противоречие на сключения договор за
потребителски кредит с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поставените от
нея изисквания следва да се приемат за изпълнени, когато е посочен както подробният начин
на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. След като в
договора за кредит не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и
това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. В случая, като не е оповестил действителния
ГПР в договора за потребителски кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка.
Нищожността на договора за кредит на посоченото основание прави безпредметно
обсъждането на другите релевирани в исковата молба възражения за нищожност по чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, респ. не е налице условие за разглеждане на евентуалния иск срещу
„*********“ ЕАД.
По исковете срещу „************“ ЕООД:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожен на няколко различни основания на Договор за предоставяне на поръчителство към
паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. и кумулативно съединен с тях иск за връщане на
платеното въз основа на нищожния договор възнаграждение.
Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване
нищожност на договора, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде разгледан искът
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради
противоречие на закона и само в случай на неговото отхвърляне следва да бъдат разгледани
последователно другите установителни искове срещу този ответник.
По главния установителен иск срещу „************“ ЕООД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи: сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 22.05.2023 г. между страните и неговото съдържание; че той е бил задължително условие
за сключването Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. между ищеца и
8
„*********“ ЕАД при конкретните условия; противоречие на договора за предоставяне на
поръчителство на закона.
В случая предвид установената по делото взаимовръзка между договора за
потребителски кредит, сключен между потребителя и „*********“ ЕАД, и договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между потребителя и „************“ ЕООД,
доколкото те представляват система от правоотношения между страните, последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и върху
договора за предоставяне на поръчителство, който също се явява нищожен като
противоречащ на закона. При това положение не са налице условия за разглеждане на
евентуалните установителни искове срещу „************“ ЕООД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
извършена от него в полза на „************“ ЕООД престация на определено благо –
парична сума в размер на 120 лв., платена като възнаграждение по Договор за предоставяне
на поръчителство от 22.05.2023 г., и получаване на сумата от „************“ ЕООД, а в
тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за получаване на
процесната сума, което предполага да докаже наличието на валидно правоотношение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 22.05.2023 г.
По делото е безспорно получаването от ответника „************“ ЕООД на
заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 120 лв. по Договор за предоставяне на
поръчителство от 22.05.2023 г. Предвид установената нищожност на този договор, а и с
оглед обстоятелството, че той следва да се разглежда като едно правно и икономическо цяло
с договора за кредит, а съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съдът намира, че
плащането от ищеца на възнаграждение на поръчителя е извършено при начална липса на
основание, поради което сумата от 120 лв. следва да се възстанови на ищеца от
„************“ ЕООД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. На същия се дължат сторените от него разноски по делото, възлизащи на общо на
сумата от 150 лв. – държавна такса, като „*********“ ЕАД му дължи сумата от 50 лв., а
„************“ ЕООД – сумата от 100 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се дължи сумата от общо 200 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ. От Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 следва,
че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. След постановяването му съдебната практика приема, че
посочените в наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но без да са
обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне стойността на
9
предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В случая извод за осъществената правна помощ и за размера на съответстващото й
възнаграждение съдът прави въз основа на данните по делото. Негов предмет са няколко
съединени иска, по които има обилна съдебна практика, като всички искове в крайна сметка
почиват на едни и същи твърдения, поради което делото не се отличава с никаква правна
сложност. То е лишено и от фактическа сложност – по делото е проведено само едно
открито заседание и са приети малко по обем писмени доказателства. Извършените по
делото действия от адвоката на ищеца се свеждат до изготвяне на искова молба, представяне
на документ за платена държавна такса и подаване на молба преди откритото съдебно
заседание, в което дори не се е явил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес:
********, срещу „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, че Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. Г. А., ЕГН **********, с
адрес: ********, срещу „************“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, че Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем
№ 2777590/22.05.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 120 лв. – получено без основание
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем №
2777590/22.05.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, и „************“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, да заплатят на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с
БУЛСТАТ № *********, с адрес: ***********., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
10
помощ на А. Г. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11