Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
Гр. София,
25.03.2024 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Д състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Наталия Лаловска
Мл.
Съдия : Яна Борисова
при секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1734 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20276865/15.12.2020
г. на СРС, 53 с - в, по гр. д. № 64036/2019 г. Столична
дирекция на министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати на И.Г.Х., на основание чл. 187, ал. 5 ЗМВР, чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата от 1 426, 49 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до
01.11.2019 г., заедно със
законната лихва от 01.11.2019 г. до погасяване на задължението, а на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД - сумата от
186, 25 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.02.2017 г. до 31.10.2019 г., както и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК. С решението исковете са отхвърлени, както следва : за главницата над 1 426,
49 лв. до пълния предявен размер от 1 598 лв., а за лихвата по чл. 86 ЗЗД над размер
от 186, 25 лв. до пълния предявен размер от 200 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) при МВР. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е
обсъдил възраженията на ответника по приложение на чл. 9 от НСОРЗ по отношение
на служителите в МВР. Неправилно СРС е приел, че на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта и този труд е следвало да се
преобразува в дневен - извънреден, чрез използване на коефициент
за преизчисляване - 1. 143, по
препращане към ЗДСл, който препраща към КТ, тъй като е налице празнота в
действащите в периода Наредби за заплащане на този труд. Счита, че по отношение
заплащането на нощният труд на служителите в специалния ЗМВР в периода не е имало празнота, която да
бъде запълнена от съответните норми на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. По начина и размера за заплащане на нощният труд на
служителите са издавани заповеди на министъра на МВР. Поддържа, че е налице несъвместимост между уредбата по ЗМВР и
КТ, а нощният труд на държавните служители в МВР е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР. Излага съображения, че отношенията между страните във връзка със
заплащане и компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, поради което и нормите на КТ и
издадените въз основа на него наредби са неприложими, както е приел СРС. Според
ответника, нормите на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР уреждат пряко
фактическия състав на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители в МВР извънреден труд, независимо от това, че уредбата им е различна
от тази в НСОРЗ. Неправилно СРС приема, че на ищеца се дължи възнаграждение за
нощен труд преобразуван с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и отработеното,
извън това преобразуване, се отчита като работа извън установеното работно
време, т. е. като извънреден труд. Поддържа,
че в действащата в периода Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и
понастоящем не е предвидено такова преобразуване. Според ответника НСОРЗ касае
трудовите правоотношения по КТ, но не и служебните правоотношения по ЗМВР,
който е специален. Аргумент за неприложимост на НСОРЗ е и разпоредбата на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, която делегира право на министърът на вътрешните работи за
издаване на наредби за организацията, разпределянето и отчитането на работното
време – в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. Сочи, че съотношението
между нормалната продължителност на дневното работно време, към тази на
допустимия размер нощен труд е 1:1 и законодателното разрешение съответства на
чл. 8, б. а от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета. Излага доводи, че за МВР е
разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от други държавни
служители, при които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд. Счита, че
правното положение на служителите в МВР не е неравностойно спрямо това на тези
по КТ и ЗДСл, тъй като служителите получават допълнителни материални блага и
положението им е регламентирано в отделен закон, като се позовава на практика
на ВКС по въпроса. По тези и допълнителни съображения моли решението да
бъде изцяло отменено, а исковете - отхвърлени. Претендира направените разноски
за две инстанции и възразява да се присъждат разноски на ищеца за въззивното
производство.
Въззиваемата
страна – ищецът И.Г.Х., чрез представителя си оспорва жалбата в писмен отговор подаден по реда на
чл. 263 ГПК. Поддържа подробни съображения, че в
оспорената част решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. Сочи,
че към правоотношението му безспорно намира приложение Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. и нормите на ЗМВР са специални, но това не означава,
че те регламентират напълно материята за заплащане на нощния труд. Счита, че
допълнителните възнаграждения на служителите на МВР не могат да бъдат по -
ниски от тези, определени в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба, следва да се приложат превилата на
НСОРЗ, както е приел и СРС. Оспорва
се аргумента на ответника, че спрямо служителите в МВР не намират приложение
правилата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, който предвиждат, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часови се преобразуват в дневни с
коефициента 1, 143, тъй като това би поставило служителите в МВР в
неравностойно положение. Излага подробни съображения, че изводите на СРС са
съобразени с материалния закон и НСОРЗ, която намира субсидиарно приложение
заедно с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и прави анализ на изчисляването
на допълнителното възнаграждение по съответните наредби. Счита, за
законосъобразен извода на съда, че при липса на изрично правило, което да
регламентира начина на превръщане на нощните часове в дневни за служителите на
МВР, при сумирано изчисляване на работното време, следва да се приложи НСОРЗ.
Позовава се на практика на съдилищата. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението, в частта, в която исковете са
уважени. Претендира направените разноски. Прави евентуално възражение за
прекомерност на разноските на ответника.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
СРС
се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ред. до изм. ДВ бр. 60/2020 г.), вр. с чл. 179, ал.
1 ЗМВР, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
постановено и не е допуснато нарушение на императивни материални норми при
постановяването му.
Решението
не са оспорва в частта, в която исковете са отхвърлени до пълните размери и е влязло
в сила в тази част.
В
производството не е спорно, че ищецът И.Г.Х. в периода 01.11.2016
г. - 01.11.2019 г. е работил по служебно правоотношение при ответника на
длъжността, младши инспектор в 06 - РУ
на СДВР, както и че в посочения период ищецът е работил на смени по график,
всяка с продължителност по 12 часа,
при сумарно отчитане на отработеното време между 22. 00 часа и 06. 00 часа.
От
неоспореното заключение по ССчЕ, което въззивният състав също счита за
обективно и компетентно, се установява, че на ищеца не е заплатена сумата от 1 426, 49 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд от 206 часа, след преизчисляване на
нощният труд в дневен с коефициент 1. 143 (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), за периода
01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. Според експертизата обезщетение за забава върху
това възнаграждение за периода от 01.02.2017 г. до 31.10.2019 г. е в размер на 186, 25 лв.
СРС
е приел в атакуваното решение, че посочените суми се дължат на ищеца и е уважил
исковете за установените от експертизата размери.
Спорни въпроси между страните са дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд
при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По тези въпроси въззивният състав
намира следното :
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред.
преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
– чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР
(в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).
Според
чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За конкретните допълнителни възнаграждения в периода са
издадени заповеди на Министъра на вътрешните работи, приети пред СРС.
Следва
да се посочи, че по поставения в производството спорен въпрос за отчитане на
нощния труд, към настоящият момент е
постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, чието
задължително тълкуване следва да се съобрази от съда във връзка с прилагането
на правното норма, независимо от досегашната
практика на състава по този въпрос.
Според
даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса : „При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР приложими ли
са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ),
в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове?", ВКС е възприел по тълкувателен, т. е. задължителен за
съдилищата ред становището, че „ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на
служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на
правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него
няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно
разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и НСОРЗ”.
По
задължителен за съдилищата начин е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете при анализ на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Според
ТР № 1/2023 г., „нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, "8 часа
дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла"
част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от
22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с
чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по - голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по - голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и
чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и
редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се
извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се
създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и
останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА.
Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към
изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за
осъществяване на държавна власт, т.
е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни“.
Становището
възприето от ВКС е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187,
ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през
нощта.“
При
ЗМВР,
законодателят е
съобразил спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона. Прието е още, че „неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по -
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по -
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“
Като
се взема предвид даденото задължително за съда тълкуване, че работното време
на държавните служители в МВР се отчита по специален ред следва да се приеме, че е недопустимо към техните правоотношения по аналогичното да се приложи ЗДСл или КТ, в това число - конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с
коефициент 1, 143.
От
мотивите на ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023 г. на ВКС следва извод, че даденото от
ВКС тълкуване на нормите на ЗМВР е принципно и не касае конкретна редакция на
закона.
След като положеният нощен труд е в рамките на
установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и подлежи на
компенсиране чрез заплащане като нощен по тарифната справка, определена в
индивидуалните административни актове, каквито са заповедите на Министъра на
вътрешните работи.
С оглед изложеното
в съвкупност следва извод, че в случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените
по приложение на КТ и подзаконови нормативни актове по прилагането му, в това число чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според който при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Тъй
като размерът на
възнаграждението за положен от ищеца нощен труд е
определен от СДВР по реда на посочените заповеди на
Министъра на вътрешните работи, приети
като доказателство по делото, исковете по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР, вр. чл.
179, ал. 1 ЗМВР - за заплащане допълнително възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен с коефициент 1, 143
за периода 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г. в размер на 1 426, 49 лв., са неоснователни.
Понеже
крайните изводи
на двете съдебни инстанции не съвпадат,
по посочените по - горе съображения (поради
постановяване на ново ТР № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС по спорния въпрос), първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ГПК следва да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.
При
промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в която са
присъдени разноски в полза на ищеца и на съда - по чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК.
По разноските пред СГС :
Право на разноски за тази инстанция има ответника
СДВР, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. В негова полза съдът
присъжда 32, 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
20276865/15.12.2020 г. на СРС, 53 с - в, по гр. д. № 64036/2019 г., в частта, в
която Столична дирекция на вътрешните работи при МВР е осъдена да заплати на И.Г.Х.,
ЕГН **********, на основание
чл. 187, ал. 5 ЗМВР, чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата
от 1 426, 49 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., заедно със законната лихва от 01.11.2019 г.,
предявяване на иска до погасяване на задължението, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 186, 25 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.02.2017
г. до 31.10.2019 г., както и да
заплати разноски в полза на ищеца и съда по чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 187, ал. 5 ЗМВР, чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, предявени от И.Г. ***
дирекция на вътрешните работи при МВР за заплащане на сумата от 1 426, 49 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., заедно със законната лихва от
01.11.2019 г. предявяване на иска до погасяване на задължението, както и с основание
чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 186, 25 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 01.02.2017 г. до 31.10.2019 г.
ОСЪЖДА И.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, партер, чрез адв. Р.,***
дирекция на вътрешните работи, с адрес : гр. София, ул. ******, на основание
чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, разноски за въззивната инстанция, както следва
: държавна такса в размер на 32, 25 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.