Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
гр.Бяла, 03.10.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.БЯЛА, втори граждански състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 396 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.34 от Закона за собствеността вр.чл.27 и чл.28 СК,
образувано въз
основа на искова молба от П.А.Ц. против И.Т.И.,
с която се
претендира от съда да постанови решение,
с което да допусне до делба при равни права, подробно описания в исковата молба недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Две могили, община Две могили, област Русе, одобрени със
Заповед № ************ година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър град София, с адрес******************, с площ от 1 358 кв. м.
(хиляда триста петдесет и осем квадратни метра), разположен в урбанизирана
територия и с начин на ползване - ниско застрояване (до 10 метра), номер по
предходен план: *********, парцел XII (римско дванадесет), представляващ по
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 45, том 8, регистрационен № 5166,
дело № 3841/03.12.1999 година, заверен от Димитър Джонов - нотариус, вписан под
№ 232 на Нотариалната камара - София, вписан в Службата по вписвания - Бяла е
входящ регистрационен № 2282/03.12.1999 година, акт № 129, том 3, дело №
2908/1999 година, партидна книга: том 85, страница 1209 - 1214: дворно място с
площ от 1 340 кв. м. (хиляда триста и четиридесет квадратни метра),
съставляващо парцел XII - 1247 (римско дванадесет, тире, арабско хиляда двеста
четиридесет и седем), квартал 60 (шестдесет) по регулационният план на град Две
могили, община Две могили, област Русе, при граници: И.Б.И., С.Т.Н., наследници
на Ж.М.С. и А.А. В., а съгласно Скица на поземлен имот № 15-160040-07.04.2017
година, при граници: поземлен имот е идентификатор *****************
Прави искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК
ответницата да заплаща обезщетение на
ищеца срещу ползването, като уточнява размерът на претенцията, а именно 80
(осемдесет) лева месечно, считано от датата на получаване на исковата молба до
датата на прекратяване на съсобствеността върху процесния недвижим имот.
Ответницата И.Т.И. в срока
по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който счита иска за
делба за допустим и основателен, а претенцията за заплащане на обезщетение за
недопустима, а разгледана по същества за неоснователна. Излага подробни
съображения. Претендира направените по делото разноски.
След
преценка на събрания по делото доказателствен материал и доводите
на страните, съдът намира
за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните са бивши съпрузи, чиито
граждански брак е бил сключен през 1988
година и прекратен е влязло в сила решение № ****г. по гражданско дело № ****
г. по описа на Районен съд – Бяла.
По време на брака си на 03.12.1999г.,
посредством договор за замяна на недвижим имот са придобили следния недвижим
имот: Поземлен имот е идентификатор ****************************************.
Съгласно съдебното решение, ползването на
семейното жилище е било предоставено на И.Т.И..
Доколкото правото на делба произтича от
конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, то за да уважи иск за
съдебна делба, съдът следва да установи, че е налице съсобственост между
страните върху процесния недвижим имот, както и, че същите не могат да го
поделят доброволно. Безспорно се установи, че
страните са бивши законни съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод,
с влязло в законна сила съдебно решение .Установи се също,че страните са
придобили по време на брака си, в режим на СИО, процесния недвижим имот,
подробно описан по-горе
С прекратяване на брака, съгл. чл.27, ал.1
от СК, се прекратява и бездяловата съпружеска имуществена общност върху
придобитите по време на брака вещи, която се трансформира в обикновена
съсобственост при равни права, съгл. чл.28 от СК.
Относно искането на ищеца за присъждане на
обезщетение, поради лишаване от ползването на съсобственото имущество, в размер
на 80.00 лв. месечно, считано от датата на получаване на ИМ
По отношение основателността на
претенцията.
Предявеното искане е привременна мярка, с
правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични
плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното
производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344,
ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно
правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на
съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите -
предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това
ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на
делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или
по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това.
Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.
е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански
правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава
окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението
е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както
и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК. В
конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото не се твърди
и не се оспорва по делото, че ищецът е съделител, който не ползва съсобствения
имот. Процесният имот представлява дворно място с площ от 1340кв.м.,
съставляващо парцел *****************************, строена през втората
половина на миналия век.Същия е неподелям
по отношение на правото на собственост, тъй като от него не могат да се
обособят нови жилища отговарящи на изискванията на чл. 40 ЗУТ. По тази причина
не могат да се обособят два реални дяла, като два отделни имота, поради което е
очевидно, че не се касае за имот, който безпрепятствено може да се ползва и от
двамата съделители. Ответницата не оспорва твърденията, че по силата на
съдебното решение, с което бракът между страните е прекратен, процесният имот,
като семейно жилище, е предоставен за ползване на нея /заедно с непълнолетните
по това време деца на страните/, поради което е очевидно, че ищецът не го
ползва не поради нежелание за това .Ответницата оспорва искането на ищеца, като
се позовава на факта, че не са налице предпоставките на чл.31,ал.2 ЗС ,както и
,че сама била отгледала децата,подсигурила им е домашен уют ,храна,обучение
,без да иска обезщетение от ищеца. Тези доводи съдът намира за неоснователни, като
не променят неоспорения по делото факт, че ищецът не ползва никаква част от
делбения имот. В този смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344
ал. 2 ГПК, че ищецът е възпрепятстван да ползва имота съобразно квотата си в
съсобствеността.
По отношение размера на претенцията.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи,
че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си,
съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми
едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно разпределението на
ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в
съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия
съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/,
така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е
обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение.
Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение №
7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае
за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите,
като такива, без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./. От
заключението на допуснатата по делото ССчЕ, неоспорено от страните, се
установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно месечно би
възлизал на 160 лева или съобразно правата си върху имота ищецът би могъл да
претендира 80 лева, като сума, която му се дължи, за това че не го ползва.
Поради това съдът намира, че дължимото обезщетение, което неползващият
съделител, следва да получи от ползващия имота съделител, е ½ от
актуалния пазарен наем или сумата от 80 лв.
По отношение началния момент, от който се
дължи обезщетението.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК,
цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. Същата е
заявена в исковата молба, което не води до промяна на характера на претенцията.
Съдебната практика, правейки възможната аналогия с разпоредбата на чл. 31, ал.
ІІ ЗС, приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска за делба, както
е в процесния случай, то исковата молба има ролята на покана, но доколкото
искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се
постановява от влизане в сила на определението на съда до окончателното
извършване на делбата.
Поради изложеното искането по чл. 344 ал.
2 ГПК се явява основателно за сумата от 80 лв. и за периода от влизане в сила
на определението до окончателното извършване на делбата.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК,
страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на
дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна
такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при
определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно,
в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т.
9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят
съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата.
Практиката на ВКС /Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че
решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се
дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и
в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/,
където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на
делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението
по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на страните за
присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Допуска до делба между П.А.Ц., с ЕГН: **********
и И.Т.И., с ЕГН: **********, следния съсобствен между тях недвижим имот,
а именно: *************************,
при квоти 1/2 ид.ч. за П.А.Ц. и и 1/2
ид.ч. за И.Т.И..
ОСЪЖДА И.Т.И., с ЕГН: ********** да заплаща на П.А.Ц., с ЕГН: **********, сумата от по 80.00 лв. /осемдесет
лева/ месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения
имот, съответно на притежаваната от ищеца ид. част от имота, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото
определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението в частта за произнасянето по чл.
344, ал. 2 ГПК и имаща характер на определение, подлежи на обжалване, с частна
жалба, в 1-седмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в останалата част,
с въззивна жалба, в 2-седмичен срок, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от
съобщаването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/