Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………… 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XII въззивен състав, в публично заседание
на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при участието на
секретаря М. Абаджиева и прокурора С. Цанков, разгледа
докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 871 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда, постановена на
20.12.2018 г. по НОХД № 17686/2017 г., по описа на СРС, НО, 96 състав, подс. П.
Х.Г. е признат за виновен в това, че
на 31.03.2013г., около 02:00 часа, в къща, находяща се в с. Бистрица, ул. „*******,
в съучастие, като съизвършител с Д.С.П., чрез нанасяне едновременно на удари с
метална маша в областта на дясната ръка на В.Т.Г. и нанасяне на удари с метална
лопатка от Д.П., в областта на дясната ръка на В.Т.Г., са му причинили счупване
на дясна лъчева кост, което е довело до трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за период по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 2,
пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен
срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият Д.С.П. е признат за виновен в това, че
на 31.03.2013 г., около 02:00 часа в къща, находяща се в с. Бистрица, ул. „*******,
в съучастие, като съизвършител с П. Х.Г., чрез нанасяне едновременно на удари с
метална лопатка в областта на дясната ръка на В.Т.Г. и нанасяне на удари с
метална маша от П.Г., в областта на дясната ръка на В.Т.Г., са му причинили
счупване на дясна лъчева кост, което е довело до трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 1,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 НК е осъден на наказание
от 4 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.
1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Съдът е върнал на И.Л.Ц.вещественото
доказателство по делото - 1 бр. маша, намираща се на съхранение в Софийски
районен съд и е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс.
П. Х.Г. и подс. Д.С.П. да заплатят в полза на държавата по сметка на СДВР
сумата от по 105 лева, направени в хода на досъдебното производство по делото
разноски за експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски районен съд сумата от по 145.43 лева.
Срещу така постановената
присъда е подадена въззивна жалба, ведно с допълнение към нея от защитниците на подс. Д.С.П., в която излагат аргументи за
незаконосъобразност и необоснованост и явна несправедливост на постановения
съдебен акт. Критикува се възприетата от съда фактическа обстановка, както и
направения доказателствен анализ. Считат, че в хода на първоинстанционното
съдебно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Приема се, че авторството на деянието не е останало безспорно
установено. Прави се искане за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен
акт и постановяване на нова оправдателна присъда спрямо подс. Д.П..
В разпоредително
заседание на 07.03.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
В хода по същество
представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна, а
присъдата на първoстепенния съд за правилна и законосъобразна, като моли същата
да бъде потвърдена. Твърди, че в мотивите си районният съд безпротиворечиво е
изяснил фактическата обстановка по случая, от която безспорно се установяват
времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Посочва, че независимо
от опороченото разпознаване и оглед на местопроизшествие по делото са събрани
достатъчно доказателства, водещи до единствено възможния извод, че двамата
подсъдими са извършили деянието, за което са предадени на съд.
Защитата на подс. П. –
адв. К. – счита, че са допуснати множество и груби процесуални нарушения по
време на досъдебното производство. Релевира, че обстоятелството, че
подзащитният й действително се е намирал на местопрестъплението не означава, че
трябва да носи наказателна отговорност. Тази си теза обосновава с факта, че
самият пострадал не посочва подс. П. като лице, което да му е нанасяло удари по
някакъв начин. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови
нова, с която да оправдае подс. П..
Пред съда защитникът на подс.
Г. - адв. М., поддържа депозираните жалби от защитата на подс. П. и се
присъединява към тях. Счита, че наказателното производство е било тенденциозно
и едностранчиво, като прави анализ на събраните по делото доказателства и
приетата за установена фактическа обстановка. Отделно релевира, че освен много
опорочени процесулано-следствени действия, е бил нарушен и принципът за
разглеждане на делото в разумен срок, както постигането на целите на
генералната превенция на наказанието. Моли съдът да провери правилността на
присъдата, след което да я отмени и да оправдае подсъдимите.
В правото си на последна
дума и лична защита подс. П. и подс. Г.
заявяват, че не са извършили деянието и молят за отмяна на присъдата.
Софийският градски съд,
след като обсъди доводите в жалбите, подадени от страните и допълненията към тях,
както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314
от НПК служебно провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната
отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както и от приетите по делото експертизи. Съдът от
първата инстанция е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел
кои доказателства цени и кои - не. Доказателственият анализ на районния съд не
страда от твърдените от защитата пороци, като е точен, логичен и пълен.
Въззивният съд подложи
на собствена преценка събраните доказателства и не намери основание да промени
приетата по делото до момента фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият П. Х.Г. е роден на ***
г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работи като общ работник в „Е.Д.Т.“ ООД, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.С.П. е роден на ***
г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с полувисше
образование, работи като шофьор в „К.В.“ ЕООД, живущ ***, с ЕГН **********.
Вечерта на 30.03.2013 г.
свидетелите В.Т.Г., В.Р.Г., Б.Г.Т., А.А.Т.и М.П.Р.се събрали да празнуват в
къщата на техния приятел - св. И.Л.Ц., находяща се в с. Бистрица, ул. „*******.
Около полунощ св. В.Г. и св. М.Р.отишли до центъра на с. Бистрица, за да купят
бира. Връщайки се от магазина, били пресрещнати от няколко момчета, сред които
и подс. Д.П. и подс. П.Г., които започнали да се заяждат с тях. След това
свидетелите Г. и Р.се прибрали до къщата, в която празнували, като били
последвани от двамата подсъдими и техните приятели. След като стигнали до
къщата на св. И.Ц., последният поканил подсъдимите и техните приятели, да
влязат в къщата. Освен двамата подсъдими в къщата влезли и свидетелите М.Т., В.В.и
още едно неустановено по делото лице. Всички лица се събрали в големия хол на
къщата, като употребявали алкохол и се забавлявали. Около 02.00 часа на
31.03.2013 г. възникнал скандал между св. М.Р.и подс. Д.П. относно това кой
следвало да седи на фотьойл, намиращ се в стаята, в която се били събрали
всички. Св. Р.и подс. П. се сбутали помежду си, след което подс. Г. и подс. П.
заедно с още едно неустановено лице от тяхната компания излезли извън помещението,
в което се намирали всички. Малко след това след тях излезли св. М.Р.и В.Г.,
като в коридора на къщата били пресрещнати от поде. П., който държал метална
лопатка и подс. Г., който държал метална маша за камина. В този момент
подсъдимите започнали да нанасят удари на св. В.Г. в областта на главата, като
за да се предпази св. Г. вдигнал дясната си ръка, в резултат на което бил
ударен неколкократно и в областта на дясната ръка. Едновременно с двамата
подсъдими, удари с юмруци по тялото на св. Г. нанасяло и неустановено по делото
лице от компанията на двамата подсъдими. Постепенно побоят над св. Г. се
пренесъл извън коридора във външния двор на къщата. Тъй като св. Г. се забавил,
на двора в къщата излязъл и св. Б.Т., който възприел как двамата подсъдими
нанасят удари с металната лопатка и металната маша в областта на дясната ръка
на св. Г., който се предпазвал от нанасяните му множество удари. В този момент
св. Т. бил ударен от един от подсъдимите и загубил съзнание. Малко след св. Т.,
на двора излязла и приятелката му - св. А.Т., която възприела как подс. П.,
държейки метална лопатка, а подс. Г. - метална маша, удряли многократно св. Г.
в областта на дясната му ръка, която св. Г. бил вдигнал, за да се предпази. Св.
Т.забелязала и трето, неустановено по делото момче от компанията на двамата
подсъдими, което също нанасяло удари с юмрук на св. Г.. След като св. Т.видяла,
че приятелят й - св. Б.Т., лежи по лице на земята в безсъзнание, се разкрещяла,
което станало причина да бъде ударена с машата от подс. Г. в областта на
главата. Св. Т.се развикала още по-силно, в този момент излезли и другите лица,
присъстващи в къщата, поради което подсъдимите и неустановеното по делото лице
преустановили побоя над св. Г. и избягали от къщата.
Вследствие на нанесените удари
св. Г., получил нетипично изкривяване на дясната ръка и изпитал силна болка. Св.
Т.била употребила най-малко количество
алкохол от всички лица в къщата, затова решила да закара св. Т. и св. Г. запреглед
в УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, гр. София. В резултат на това в автомобила й - марка
„Фолксваген Поло“, се качили, тя като водач и свидетелите В.Г., Б.Т. и М.Р..
Малко преди да напуснат с. Бистрица управляваният от св. А.Т. автомобил бил
застигнат от л.а. марка „Фолксваген Голф“, в който се намирали и подсъдимите.
Движейки се успоредно по пътя, неустановено по делото лице се показало от
задния прозорец на л.а. „Фолксваген Голф“ и счупил с бухалка страничните предно
и задно ляво стъкло на автомобила на св. Т., както и неговото предно панорамно
стъкло. Св. Т.успяла да избяга от л.а. „Фолксваген Голф“ и стигнала до гр.
София, където спряла при първия видян автопатрул на СДВР и разказала на
полицейските служители какво се е случило. Полицейският служител се качил и
управлявал л.а. „Фолксваген Поло“ на св. Т.до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, тъй като
последната била стресирана и много уплашена. След като пристигнали в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД била оказана медицинска помощ на свидетелите Г. и Т., като било
констатирано, че на св. В.Г. е причинено счупване на дясната лъчева кост.
На 05.04.2013 г. св. Г. бил
освидетелстван от съдебен медик, за което му било издадено СМУ, в което били
описани констатираните телесни увреждания.
От заключението на изготвената по
образуваното наказателно производство съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че на св. Г. е причинено счупване на дясна лъчева кост, което по
своята медико-биологична характеристика е довело до „трайно затруднение в
движението на горния десен крайник за период по-голям от 30 дни“.
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на обсъдените и от
СРС доказателствени източници, а именно – гласни доказателствени средства:
показанията на св. В.Г. (вкл. приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 23-26, л. 48-49 и л.
55-56 от ДП и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК
на л. 40-41 от съдебното производство пред СРС, НО, 105-ти състав); А.Т. (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 37-38,
л. 42, л. 44 и л. 46 от ДП и приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 105 от
съдебното производство пред СРС, НО, 105-ти състав); Б.Т. (вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 35-36 от ДП и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 105-106 от
съдебното производство пред СРС, НО, 105- ти състав), Л.Б., М.Р.(вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 158-159
от ДП); М.Т. (вкл. приобщените по реда на л. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
НПК на л. 27-28 и л. 157 от ДП и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2,
пр. 2 НПК на л. 132 от съдебното производство пред СРС, НО, 105-ти състав), Н.В.(вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 58 от ДП), В.В.(вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.2,пр. 2 НПК на л. 29-30 от ДП и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 63-64 от
съдебното производство пред СРС, НО, 105-ти състав), Л.С.(вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 51 от ДП), В.Г.(вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 31-32
от ДП и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 104-105 от
съдебното производство пред СРС, НО, 105-ти състав), И.Ц. (вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 33-34 и л. 40-41 от ДП
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 41-42 от
съдебното производство пред СРС, НО, 105- ти състав), Е.Б.(вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 39 и л. 160 от
ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 11-17 от ДП); протокол за оглед
на местопроизшествие (л. 18-22 от ДП); протокол за разпознаване (л. 43 от ДП);
протокол за разпознаване (л. 45 от ДП); протокол за разпознаване (л. 47 от ДП);
протокол за разпознаване (л. 50 от ДП); протокол за разпознаване (л. 57 от ДП);
СМУ от 05.04.2013 г. (л. 82 от ДП); СМУ (л. 117, л. 119 и л. 121 от ДП); 1 бр.
метална маша; заключенията на 2 броя съдебно-графически експертизи;
заключението на съдебномедицинска експертиза (л.77-80 от ДП); заключението на съдебнопсихиатрична експертиза
(л. 67-69 от ДП); заключението на съдебнопсихиатрична експертиза
(л. 71-73 от ДП); справки за съдимост на подсъдимите, както и останалите
писмени доказателства, приобщенипореда на чл. 283 НПК, включително и
веществените доказателства по делото, предявени на свидетелите и страните
наоснование чл. 284 НПК.
В посочения доказателствен материал са
налице известни противоречия, които са намерили своето надлежно обсъждане в
мотивите на първоинстанционния съдебен акт, които са достатъчно подробни и
аналитични.
При обсъждането на доказателствения
материал първият съд е изходил от логическите и правни правила на тълкуването,
като е изложил разумни и обосновани аргументи защо е приел за достоверни
установените и описани факти, отдал е съответното значение на отделните
свидетелски показания, като е посочил причините да кредитира или не определени
твърдения. Неоснователно е твърдението в
жалбата, че са събрани само доказателства, които обслужват обвинителната теза.
Пред първата инстанция са събрани и достатъчно по обем доказателства,
обслужващи защитната версия на подсъдимите. Това, че съдът не е дал вяра на
същите не означава, че е ограничил възможността на защитата да иска събирането
и да представя по делото и на доказателства, които обслужват позицията на
подсъдимите.
Въззивният съд намира, че не следва да
преповтаря доводите на първата инстанция, но при изложените в жалбата и
допълнението към нея от защитниците на подсъдимите аргументи, следва да се посочи
следното:
Едно от основните
доказателствени средства по делото са показанията на свидетеля В.Г.. Правилно
първоинстанционният съдебен състав внимателно е подложил същите на особено
прецизна преценка, тъй като свидетелят е пострадал от престъплението и като
такъв е бил конституиран като частен обвинител в наказателното производство.
Показанията на св. Г. са логически последователни, достатъчно подробни и
описателни относно темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото
спрямо него физическо посегателство от двамата подсъдими П. и Г.. Свидетелят е
имал възможност да възприеме и двамата подсъдими преди, по време и след
осъществяване на посегателството. Срещнал ги е малко след полунощ, отивайки
заедно със св. Р.до намиращия се в близост магазин, като по пътя двамата
свидетели Р.и Г. са попаднали на непозната за тях компания от около 5 човека,
част от която са били и двамата подсъдими. След това св. Г. е възприел
подсъдимите и при пристигането и настаняването им в къщата на св. Ц., а
по-късно и по време на самата физическа агресия, изразяваща се в удари с
метална лопата от страна на подс. П., и удари с метална маша от подс. Г.. От
показанията на св. Г. освен времето и механизма на деянието, се установява и неговото
авторство. След съпоставка от страна на контролирания съд на всички депозирани
от страна на св. Г. показания – вкл. тези, давани пред друг съдебен състав по
НОХД №
1857/2014, и тези, давани на досъдебното производство, първостепенният съд
правилно е кредитирал частта от показанията на Г., касаеща възприемането на три
момчета, които са го биели, две от които – подсъдимите П. и Г. – с метална лопата и съотвено метална
маша, а третото момче е проявило физическа агресия без да използва конкретно средство,
а нанасяйки директни удари с юмруци. В тази си част показанията му напълно
кореспонирдат с тези на св. Т., който също се е оказал обект на агресивно
поведение от страна на подсъдимите. Свидетелят Т. в показанията си, дадени пред
орган на досъдебното производство, заявява, че след покачилото се напрежение за
това кой да седне на фотьойла, е възприел три
момчета, които биели пострадалия Г., като две от тях носели в ръцете си
предмети и нанасяли с тях удари в областта на главата му, като третото лице
нанасяло удари с юмруци. По време на разпита си пред съдия по НОХД №
1857/2014 св. Т. затвърждава възприятията си от инкриминираната
вечер и обстоятелството, че е видял двамата подсъдими да държат маша и съответно лопата.
Въззивният съд не споделя и
другото възражение на защитата, че показанията на св. Т.са неверни. Видно от
всички анализирани от първостепенния съд показания на св. Т., същата
непосредствено е възприела ударите с лопата и маша по главата и ръката на св. Г.
от страна и на двамата подсъдими. При излизането на стаята, в която
първоначално са се намирали св. Т.видяла физическия сблъсък между подсъдимите и
постарадалия Г., както и е възприела лежащия на земята св. Т.. Как и къде точно
св. Т.е оказала помощ на св. Т., е факт, неотносим към предмета на доказване по
настоящото дело. Обстоятелството, че подс. П. е държал метална лопата, а подс. Г.
– метална маша, се подкрепят и от показанията на св. Ц..
Действително, между така събраните гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. и Т., както и тези на
св. Т., досежно мястото на физическия сблъсък, дадени в различни етапи от
наказателното производство, се наблюдават известни несъответствия, но същите са
обясними с оглед изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания, и тези на
разпита им пред съда. Те са отражение и на индивидуалните способности на всеки от
свидетелите да възприема и пресъздава факти и обстоятелства от миналото. Тези
несъответствия, обаче, освен, че са преодолени от контролирания съд посредством
приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното
производство и тези, депозирани в хода на съдебното следвтиве по НОХД №
1857/2014 г. по описа на СРС, към доказателствената съвкупност, по
надлежния процесуален реда, още и по никакъв начин не разколебават убеждението
на настоящия въззивен състав по същество, че събраните гласни доказателствени
средства, в обсъдените по-горе части, са в достатъчна степен пълни, ясни и
точни, както и депозирани обективно и безпристрастно. Поради това, те
представляват достатъчно стабилна доказателствена опора и позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите и участието на подс. П. и Г. в деянието, за което
са предадени на съд. Абсолютно неоснователно е възражението в жалбата за
неопределеност на мястото на боя – дали в коридора на къщата или на двора. Относимо към
процесното инкриминирано деяние е да се установи лицето, механизма и причинно-следствената
връзка между нанесените удари и последвалата телесна повреда. Важно е да се отбележи
фактът, че с оглед тясното пространство в къщата, както и участието на много
хора в инцидента, които са част от две различни компании, които не са се познавали
преди инкриминираната вечер, както и обстоятелството, че конфликтът е ескалирал
изключително бързо, се обясняват разминаванията в различните свидетелски
показания досежно конкретното място на боя.
Доколкото твърденията на св. Г. за
причинените наранявания, както и за начина, по който ги е получил, напълно
съответстват на изложеното от вещото лице Н.и изготвената СМЕ, следва да бъде
дадена вяра на неговите показания в тази им част, както и да бъдат приети за
недостоверни твърденията на свидетеля Т., че никой от подсъдимите не е нанасял
удари на пострадалия, а св. Р.всъщност първи се е нахвърлил върху тях. Не на
последно място, нужно е да се има предвид, че при така установената фактическа
обстановка, която сочи на нанесен от двамата подсъдими побой, в съучастие като
извършители, в резултат от който е причинено травматичното увреждане,
изразяващо се в счупване на дясна лъчева кост и изпълващо признаците на средна
телесна повреда, е изключително трудно, до степен на невъзможност, да бъде
установено кой от двамата подсъдими е нанесъл решаващия удар, причинил това
счупване, както и да бъде установено дали инкриминираното счупване е причинено
от удар с маша или лопата. Показанията
на тримата свидетели- Г., Т. и Т.са еднопосочни досежно нанесените от
подсъдимите П. и Г. удари по главата и ръката на пострадалия Г.. Доколкото и
двамата подсъдими са нанасяли удари на пострадалия, като по този начин заедно
са допринесли за настъпването на съставомерния престъпен резултат, то няма
значение кой от двамата, кой конкретен удар е нанесъл и в коя част на тялото на
пострадалия.
С оглед на гореизложеното, според
въззивния съдебен състав, неоснователни се явяват доводите на защитата,
изтъкнати в допълнението към въззивната жалба и в съдебно заседание пред
въззивния съд, че от доказателствата по делото не се установява подсъдимият П.
да е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, за което е предаден на
съд.
Неоснователно е и твърдението, че са
събрани само доказателства, които обслужват обвинителната теза. Възприетите
от контролираната инстанция фактически констатации за авторството на деянието и
начина на извършването му не са произволни, лишени от доказателствена основа и
направени при превратно тълкуване на доказателствата. Основните факти, предмет
на доказване в процеса, са установени с процесуално допустими средства.
Свидетелите са разпитани от първоинстанционния съд при съблюдаване на
задълженията му по чл. 13 НПК. Независимо
един от друг всички свидетели подробно са установили личните си възприятия
относно повода и развитието на инцидента. Не са игнорирани като източник на
доказателства и показанията на св. Б., който обаче не е пряк очевидец на
конфликта, а косвено е възприел това,
което по-късно му е било съобщено от подсъдимите. Първоинстанционният съд не
само е констатирал противоречието в гласните доказателствени средства, но в
изпълнение на задължението си по чл. 305, ал.
3 НПК е аргументирал решението си кои
от тях кредитира. Детайлно е проследено развитието на конфликта от неговото начало до
завършека му, изяснени са действията на двамата подсъдими, както и на
пострадалия.
Досежно другия пункт, касаещ участието
на трето, неизвестно по делото лице, което е посочено от свидетелите
единствено, за да понесе наказателна отговорност, настоящият състав също не
споделя. Обстоятелството, че в боя са участвали повече от две лица – двамата
подс. П. и Г. , но и трето лице, се установява освен от показанията на св. Г., Т.,
Т., които са преки очевидци на физическата агресия и нанасянето на ударите, но
и от обстоятелството, че по делото е безспорно установено, че подс. П. и Г. не
са пристигнали сами в къщата на св. И.Ц., а заедно с други лица. Тоест,
реалната възможност в сблъсъка да е участвало и трето лице, макар и
неустановено по делото, е напълно логична и житейски правдива.
Първостепенният съд не е нарушил реда за
събиране на гласни доказателствени средства, предвиден по чл.281, ал.4, вр.
ал.1,т.1 или 2 НПК. Приложена е една от хипотезите по чл. 281 НПК за
приобщаване в съдебната фаза на свидетелски показания, събрани в досъдебната
фаза. Императивът на закона по чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 и т.2 НПК не
предвижда като задължителна предпоставка съгласие на подсъдимия и защитата му
за прочитането на показанията на свидетел, дадени пред разследващ орган в тяхно
отсъствие. Уредбата в тази хипотеза е различна от случаите по чл. 281, ал. 3 и
ал. 5 НПК. Спазена е и гаранцията на чл. 281, ал. 8 НПК, че осъдителната
присъда няма да почива само и единствено на съдържанието на приобщените
показания или части от тях. Видно от анализа на тези гласни доказателствени
средства в мотивите към атакуваната присъда, контролираният съд е кредитирал и
приобщените доказателствени източници като непротиворечиви със събраните в
съдебната фаза, тъй като чрез тях са възпроизведени факти, когато възприятията на разпитаните свидетели са били най-пресни и
близко по време до подлежащите на установяване обстоятелства, лишени от
наслагването на други последващи факти във времето. Отделно от това, районният
съд е съпоставил така приобщените доказателства и с показанията, дадени по НОХД
№ 1857/2014 г. на СРС, както и с останалата доказателствена маса. Други, подкрепящи обвинението доказателствени
материали, се явяват заключението на изготвената СМЕ и доутечнието, което
вещото лице Н.е дало по време наразпита сив съдебно заседание, СМУ и
вещественото доказателство – 1 бр. метална маша. Поради това въззивният съд счита,
че е спазено изискването на чл. 281, ал. 8 от НПК прочетените по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК свидетелски показания да бъдат подкрепени и от други,
различни по вид доказателства, като предпоставка за постановяване на осъдителна
присъда. Повторното им събиране в съдебната фаза е извършено в присъствието на
подсъдимите и защитата им, в условията на състезателност, непосредственост и
равнопоставеност на страните в процеса, което има важно значение за правилната
преценка на тяхната достоверност. И двамата подсъдими и техните защитници
са имали и са използвали възможността
чрез защитата си да участват в разпита на тези свидетели, като им задават
въпроси и ги противопоставят на въпросите на обвинението. С оглед
гореизложеното правото на подсъдимите П. и Г. на справедлив съдебен процес
съгласно изискванията на чл.6 ЕКЗПЧОС не е накърнено. Въведените в НПК ограничения
не обвързват съда при решаването на въпроса дали да пристъпи към четене на
показанията на свидетеля, а е нужно, с оглед принципа на дирене на обективната
истина, в рамките на своята компетентност да стори всичко необходимо и да
издири по надлежния ред всички доказателствени източници, независимо от това
коя точно теза подкрепят те. С оглед разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК
настоящият състав обръща внимание на едно от знаковите дела в Европейския съд
по правата на човека, а именно – Б.срещу България, в което съдът постановява,
че присъдата трябва да НЕ е основана само или по решаващ начин на показанията
на свидетели, които подсъдимият не е имал възможност да разпита сам или да
изиска разпита им или при следствието, или при съдебния процес. В процесния
случай защитата и на двамата подсъдими активно е взела участие в разпита на
свидетели по време на съдебното следствие, така че състезателността и
възможността да оборват и внасят съмнения в обвинителната теза не е била
нарушена като принцип.
Правилно, първостепенният съд е
кредитирал изготвените по делото две
съдебнопсихиатрични експертизи на двамата подсъдими, от които се установява, че
и двамата към момента на извършване на деянието, въпреки употребатана алкохол,
са били вменяеми и са били способни да разбират действията си, както и да ги
ръководят.
Досежно възраженията на защитата по повод приетото от
контролирания съд обстоятелствпо, че полученото телесно увреждане не е в
резултат на падане и съприкосновение със земята, а се дължи именно на удар с
тъп предмет – каквото може да бъде лопатата и машата, настоящият съдебен състав
също намира за неоснователно. СМЕ е изготвена от компетентно в материята лице с нужната квалификация и
опит в областта, като същата правилно е кредитирана от първостепенния съд. От
депозираното заключение се установява, че пострадалият Г. е получил следните
увреждания – кръвонасядания на клепачите на дясното око и по дясната скула,
хематом и разкъсно-контузна рана над дясната вежда, както и счупване на дясната
лъчева кост. Установено е, че получените увреждания са в резултат на действието
на твърди или тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин, заявен от
пострадалия и останалите свидетели. В открито съдебно заседание вещото лице Н.поддържа
така депозираното заключение, като аргументирано и детайлно е отговорило на
всички въпроси, изхождащи от защитата. Вещото лице по категоричен начин
изключва възможността, с оглед морфологичните данни, счупването да се дължи на
теренна травма. Подробно обяснява, че „в
конкретния случай, дори да не се съобрази със свидетелските показания на
пострадалия, то по чисто морфологичен принцип, предвид вида и локализацията на
травмите, теренната травма се изключва.“ Заявява, че удар с тъп предмет е
причината за счупването, като деформирането ,,отокът и кръвонасядането в
съответната област затвърждават това заключение. Решаващият делото
орган - съдът, има правомощието да преценява обосноваността на експертиза, а
също така - и достоверността на гласните изявления, освен това има правомощие
да оценява съдържанието на всички доказателствени източници и съвкупно. В
случая относно механизма на получаване на средната телесна повреда е налице
доказателствена съвкупност - становище на вещото лице Николов, свидетелски показания,
веществено доказателство – метална маша, СМЕ и СМУ. При ползване на
информацията от всички доказателствени източници, въззивният състав - както и
първостепенният съд, приема, че вредоносната травма на ръката, съставомерна за средна
телесна повреда, е причинена от удряне с твърд, тъп предмет с ограничена
контактуваща повърхност, каквато представляват металната лопата и маша. Без
съществено значение за правилното решаване на делото е невъзможността да се
установи дали контузията е в резултат от удара с металната лопата или от този с
металната маша, доколкото деянието е извършено от две лица, които с общи зействия
са нанасяли удари на пострадалия, като разграничението на конкретните им удари
е невъзможно. Същественото за случая е, че съвкупно данните по делото обуславят
извод, че средната телесна повреда на св. Г.
е резултат на удар, причинен (т.е. осъществен вследствие на съзнателни
човешки действия) от лица, различни от самия
пострадал Г., а не от неволно падане на самия пострадал на земята.
Касателно релевираното нарушения на
досъдебната фаза на процеса, те вече са отчетени от първостепенния съд при
мотивиране на присъдата му. От доказателствената съвкупност, а оттам – и от
формираните фактически и правни изводи не е използван протоколът за оглед на
местропроизшествие поради нарушение на изускуемите в НПК ред и начин за
извършване на огледа и непосредствено участие на две поемни лица. Районният
съд правилно е приел, че е налице основание за изключване на протоколите за
разпознаване с участието на св. Г. от доказателствената съвкупност поради
предварителен опит за внушение от страна на разследващите органи кои лица да
бъдат посочени от свидетеля като извършители на деянието. Законосъобразно
контролираният съд е причислил към доказателствената маса единствено
разпознаването, проведено с участието на св. Т., доколкото няма данни за
процесуални нарушения, обуславящи невалидност на това действие по разследването,
а оттам и логичното кредитиране на протокола като писмено доказателствено
средство, установяващо обстоятелствата, отразени в него.
С оглед възражението на защитата на
подсъдимите, че първостепенният съд едностранчиво е оценявал доказателствата,
като е взел под внимание единствено тези, подкрепящи обвинителната теза,
въззивният съд счита, че видно от мотивите на СРС (л. 8 и 9) същият детайлно е
анализирал заявеното от св. В., Т.и Б., както по отделно, така и в тяхната
вътрешна логичност, съпоставяйки ги и с останалата доказателсветна маса.
Правилно районният съд ги е определил като необективни, като е дал сериозни
аргументи в тази насока. Първо, и тримата споменати свидетели се намират в
близки, приятелки взаимоотноешния и с двамата подсъдими, което обуславя
необходимостта от сериозен анализ и проверка на показанията им и до каква
степен те спомагат за изясняване на обективната истина. Видно от депозираните
показания, и тримата отричат участието на подсъдимите в бой и нанасянето на
удари на пострадалия от страна на П. и Г.. Показанията на св. Т.са
единствените, в които се съдържат твърдения, че св. Р.е този, държал машата и
налетял на бой на подсъдимите. В тази им част показнаията се оборват от
показанията на св. Г., Т., Т.. Показанията и на тримата свидетели – Т., В. и Б.
са крайно лаконични и неиформативни, като настоящият съд ги определя като опит
за доизграждане на защитна версия, целяща внасяне на съмнение в обвинителната
теза, но неподкрепена от останалите доказателства по делото. Свидетелят Б. не е възприел
факти и обстоятелства, относими към извършеното инкриминирано деяние, като показанията
му се явяват производно доказателство (свидетелят
възпроизвежда чужди възприятия за факти, които са му били съобщени от
подсъдимите при качването в автомобила на св. Б., идвайки да ги прибере след приключването
на конфликта). Показанията му дори в тази
част са неинформативни, като единственото, което се извлича от тях е
обстоятелството, че, идвайки да прибере приятелите си – св. Т., подс. П. и
подс. Г., от тях научава единствено, че са ги „набили“, без да конкретизират
причината за боя , нито участвалите в него лица. В
правната доктрина, а и в съдебната практика не е спорно, че производни
доказателства е възможно да бъдат ползвани, но само и единствено с цел
установяване на съществуването на първични такива, заместване на същите (когато
последните не могат да бъдат събрани) или с цел проверка на вече събрани
първични доказателства. Когато е налице противоречие между събрани първични и
производни доказателства, съдържащи еднаква доказателствена информация, първите
не могат да бъдат оборени чрез вторите. Отделно от това, контролираният съд
правилно е констатирал и съществени противоречия между показанията на посочената
група свидетели досежно началото и развитието на конфликта и участвалите в него
лица, съответно действията, които са предприели. Лаконичността в показанията
им, близките им отношения с подсъдимите, както и обстоятелството, че св. В. в
показанията си, дадени в ДП, заявява, че ден след инкриминирания случай е бил
помолен от св. Т., Б. и подс. П. да каже на разследващите органи, че не знае
нищо по случая – всичко това в своята съвпкупност логично е оценено от
първоинстанционния съд като напасване на версиите с цел оневиняване на подс. П.
и Г. и да им помогнат да избегнат понасянето на наказателна отговорност за
действията си.
Събраният доказателствен материал в
своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират
във взаимна кореспонденция, последователност и вътрешно-логична връзка.
Интерпретацията на тези доказателства,
направена в мотивите на
първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна
инстанция. От друга страна контролираната съдебна
инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира достоверните
части на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл.
14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена
съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна
вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е
извършил самостоятелен, внимателен и прецизен анализ на събрания доказателствен
материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, обсъдил е
обстойно въпроса за авторството на деянието, поради което в процесуалната
дейност на съда няма никакви пропуски.
При така установената фактическа
обстановка заключението на районния съд, че с деянието си подсъдимите П. и Г.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 129, ал. 2, пр.3 вр., ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр., ал. 1 от НК е
обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, с установената фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна – на 31.03.2013г. в
къща в с.Бистрица, находяща се на ул. „******около 02:00 часа подсъдимите
Г. и П. в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с метална маша и
метална лопатка по главата и дясната ръка на св. Г. му причинили счупване на дясната
лъчева кост, което биологично увреждане се субсумира под състава на средна
телесна повреда. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между нанесените
от двамата подсъдими удари и констатираното увреждане - пострадалият още същия
ден е посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където са направени необходимите прегледи и
манипулации. От съдебнотомедицинското удостоверение от УМБАЛ „Александровска“
ЕАД се констатира, че пострадалият Г. е със счупена дясна лъчева кост, има
кръвонасядания по лицето и очната ябълка, като има данни и за хирургически
обработена разкъсно-контузна рана на дясната вежда. От изготвената по делото
СМЕ се установяват кръвонасядания на клепачите на дясното око и по дясната
скула, хематом и разкъсно-контузна рана над дясната вежда; счупване на дясната
лъчева кост, като изрично е посочено, че мекотъканните увреждания по лицето на
пострадалия Г. са резултат от ударното действие на твърди тъпи предмети и в
крайна сметка са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Счупването на дясната лъчева кост изрично е посочено, че
изпълва медикобиологичната характеристика „трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за период по-голям от 30 дни“, субсумиращо се под
престъпния състав на средна телесна повреда съгласно закона и константната
съдебна практика.
Настоящият въззивен състав се солидализира
с изводите на контролирания съд досежно наличието на безспорно доказано
съучастие между двамата подсъдими – П. и Г. – под формата на съизвършителство. Всеки един от извършителите не само лично е нанасял удари,
а е възприемал и одобрявал действията и на другия, тоест бил е налице общ
умисъл за нанасянето на телесна повреда на св. Г.. Без значение в разглеждания
случай е обстоятелството дали ударът, нанесен от Г., или този, нанесен от П., респ.
дали от комбинираното действие на двата удара се е получило счупването в
констатирания му обем и начин на дясната лъчева кост на пострадалия. Устойчива
е съдебната практика, че при общ умисъл за нанасяне на телесна повреда, когато
няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство. При
последното не е важен конкретният каузален принос на всеки един от
съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни
последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие,
а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Така,
независимо от индивидуалния принос на всеки един от авторите на престъплението,
те носят съвместно отговорност за настъпилия краен резултат.
Възражението
на защитата досежно недоказаност на участието на подс. П. при нанасянето на
удари на пострадалия остана недоказано, а релевираното, че съгласно СМЕ и
заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че счупването на лъчевата кост е
следствие от един удар, по никакъв начин не разколебава убедеността на съдебния
състав за съпричастност в инкриминираното деяние и от страна на подс. П.. В
тази насока първостепенният съд подробно
се е агументирал, като въззивният съз изцяло споделя доводите му. От
заключението на СМЕ става ясно, че един от ударите е бил най-силен и достатъчен
да преодолее здравината на костта, като това обстоятелство не изключва
нанасянето и на други, по-леки по интензитет удари спрямо пострадалия Г..
В унисон с първостепенният съд, този
въззивен състав също намери, че от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимите в условията на пряк алтернативен умисъл. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимите са искали да причинят на
пострадалия Г. телесна повреда, всеки от тях е нанасял удари в тялото и главата
на пострадалия, ударите са нанесени с метална лопатка и метална маша,
вследствие на което на пострадалия е причинено повече от едно нараняване –
някои довели до временно разстройство на здравето, а най-тежкото нараняване
(счупването на дясната лъчева кост) – до трайно затруднение на движението на
десния горен крайник за период по-голям
от 30 дни. Освен най-тежкия резултат, изразил се в счупване на дясната лъчева
кост, на пострадалия са били причинени и леки телесни повреди, изразили се в кръвонасядания
на клепачите на дясното око и по дясната скула, хематом и разкъсно-контузна
рана над дясната вежда. Всичко това сочи, че всеки от извършителите е съзнавал
общественоопасния характер както на своето деяние, така и на деянието на
съизвършителя си, всеки от подсъдимите П. и Г. ясно е съзнавал, че с действията си нарушава
телесната неприкосновеност на пострадалия; всеки от тях е съзнавал, че другият
извършител с нанесените от него удари по тялото и главата на пострадалия също
нарушава телесната му неприкосновеност, като са целели именно това - да нанесат
телесни увреждания на Г., без обаче да са имали конкретно решение каква точно
телесна повреда желаят да му причинят. Съдебната
практика е последователна и в становището, че за умисъла при телесните повреди
и убийствата е характерна неопределеност и алтернативност - деецът цели
последици от даден вид /с неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в каква
степен ще засегне охраняваните обществени отношения, и той реализира действия
за постигане на различни резултати, като иска /или допуска/ настъпването, на
който и да е от тях.
Правилни са изводите
на районният съд и по отношение на наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства спрямо двамата подсъдими – П. и Г.. Първостепенният
съд законосъобразно е отчел чистото съдебно минало на подсъдимите, както и
факта, че е изтекъл сравнително
дълъг период от време от извършване на деянието до окончателното наказване на
подсъдимите,
което е в нарушение на принципа за разглеждане на делата в разумен срок. Разумният срок според ЕСПЧ и ВКС е
една от гаранциите, осигуряващи правото
на справедлив съдебен процес и адекватен и своевременен достъп до
правосъдие. При неговото отчитане се взема предвид поведението на страните (до каква
степен те самите са станали причина със собственото си поведение за протакане
на делото), както и фактическата и правна сложност на разглежданото дело. Настоящият
съдебен състав отчита като смекчаващо вината обстоятелства и младата възраст и
на двамата подсъдими. С оглед всичко
гореизложеноето въззивният съд не споделя решението на СРС да наложи наказание
на подсъдимите при условията на чл.54 от НК. В настощия случай са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят приложението на чл.55 от НК и
определяне на наказание под законоустановения минимум. Съгласно практиката на
ВКС продължителността
на наказателното производство, когато е надхвърлила изискването за
приключването му в „разумен срок“ по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ и чл.22 от НПК, представлява
изключително смекчаващо вината обстоятелство само по себе си. (Решение № 545 от 5.10.2004 г. на ВКС по н. д.
№ 72/2004 г., III н. о., докладчик съдията В. И. , Решение
№ 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Р.К.). С оглед цялостната оценка на индивидуализиращите обстоятелства
наложеното на подсъдимите П. и Г. наказание лишаване от свобода следва да бъде
заменено съгласно чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ от НК с наказание пробация и
пробационни мерки по чл. 42А, ал. 2, т. 1 - задължителна регистрация по настоящ
адрес с продължителност от 1 година - 2 пъти седмично и по т.2 - задължителни периодични срещи с пробационен служител с
продължителност от 1 година. Въззивната
инстанция приема, че по този начин целите, визирани в чл.36 от НК ще бъдат
постигнати.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени
в тежест на подсъдимите П. и Г..
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.3
вр. чл.337, ал. 1, т. 1 и чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
Присъда от 20.12.2018 г. по НОХД
№ 17686/2017 г., по описа СРС, НО, 96 състав в частта
с която на подс. П. Х.Г. и подс. Д.С.П. им е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на по 4 (четири) месеца, чието изпълнение е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години,
като на основание чл. 129, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК налага на всеки от подсъдимите - подс. П. Х.Г. и подс. Д.С.П.,
наказание „пробация“ при следните
пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една
година.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.12.2018 г. по НОХД
№ 17686/2017 г., СРС, НО, 96 състав в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.