Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1381
гр. Бургас, 19.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, осемнадесети
състав, в публично заседание на четвърти юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: М. Н.
при секретар Г.С., като разгледа
докладваното от съдия Н. административно дело
№ 1708 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 144, чл. 156, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба
на „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК: *** против Акт за установяване на задължения по
декларация /АУЗД/ № РА000332/06.11.2015г., издаден от орган по приходите при
община Созопол, потвърден с Решение № 009/22.05.2017 г. на началник на отдел
„Приходи от местни данъци, такси и услуги“ при община Созопол. С оспорения акт
в тежест на дружеството-жалбоподател са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за период – 2015г., за
имот по декларация по чл.14 от ЗМДТ с № 570/08.04.2010 год., находящ се в
гр.Созопол, ул. „Ропотамо“ № 32, представляващ 485 кв.м. земя и търговски обект
- туристическо бюро, както следва: ДНИ в размер на 1 772,70 лева главница
и лихва в размер на 32.81 лева към 06.11.2015 год.; ТБО в размер на
11 818.01 лева главница и лихва в размер на 218.74 лева изчислена към
06.11.2015г.
В жалбата се излагат
възражения, че органът по приходите неправилно е определил размера на ДНИ и
ТБО, който според релевираните аргументи е силно завишен. Иска се отмяна на
АУЗД.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален
представител – адв. С., който излага доводи, че поради нередовно връчване на
оспорения АУЗД, съдът следва с крайния си съдебен акт да укаже на Община Созопол
да продължи административните действия от това действие, което е било нарушено
и да продължи процедурата по него. Моли за присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Началник
отдел „Приходи от местни данъци, такси и услуги“ при община Созопол, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в част от съдебните заседания.
В друга част от съдебните заседания се представлява от процесуален
представител, който изразява становище по направените доказателствени искания.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира
за установено следното:
Оспореният АУЗД №
РА000332/06.11.2015г. /л.5-6/ е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК по
отношение на имот, представляващ земя и сграда, за който имот „Хелио-тур-с“ АД
е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх.№ 570/08.04.2010г. /л.14-21/. Според
акта, не са констатирани несъответствия в подадената декларация, поради което
дружеството, в качеството му на собственик на недвижим имот на територията на
община Созопол, на основание чл.11 от ЗМДТ, е задължен за заплащане на данък
върху недвижимите имоти, а на основание чл.64 от ЗМДТ, е задължен за заплащане
на такса битови отпадъци. Размерът на задълженията по видове и периоди и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 06.11.2015 год., определен с
оспорения АУЗД е както следва:
1. Данък върху
недвижимите имоти за 2015 год. в общ размер на 1 805.51 лева, от който
1 772.70 лева главница и 32.81 лева – лихва.
2. Такса битови
отпадъци за 2015 год. в общ размер от 12 036.75 лева, от които
11 818.01 лева – главница и 218.74 лева – лихва.
Срещу така издаденият
АУЗД е била подадена жалба до Административен съд – Бургас, въз основа на която
е било образувано административно дело № 551 по описа за 2017 год. С
определение № 608 от 05.04.2017г. съдията-докладчик по делото е оставил без
разглеждане жалбата срещу АУЗД, поради това, че АУЗД не е бил оспорен по
административен ред, което е задължителна процесуална предпоставка за оспорване
му по съдебен ред. На това основание съдията-докладчик е прекратил образуваното
административно дело и е изпратил делото като административна преписка за
разглеждане от съответния административен орган при Община Созопол. С решение №
009/22.05.2017г. органът е потвърдил изцяло оспорения АУЗД № РА000332/06.11.2015г.
/л.7-10/. Решението е връчено на дружеството на 29.05.2017г., видно от
наличното по делото известие за доставяне – л.11. С жалба №
5-26-00-504/16.06.2017г. подадена чрез административния орган до съда,
дружеството е оспорило АУЗД, като е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
производство, по искане на дружеството-жалбоподател е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е следвало да отговори на
следните въпроси:
1. Извършвано ли е сметоизвозване от процесния имот и от сградата,
предмет на делото;
2.
Има ли схема и план за сметоизвозване, одобрен по съответния ред;
3.
Поставени ли са контейнери по одобрена схема;
4.
Има ли сключен договор с фирма по сметоизвозване, кога, за какъв срок. при
какви условия, тези условия отговарят ли действително извършената дейност;
5.
Има ли заповед на кмета на обшина Созопол за одобряване на схемата за
сметоизвозване;
6.
След проверка в счетоводството на „ХЕЛИО-ТУР-С" АД да установи, извършвало
ли е дружеството сметоизвозване за своя сметка, за сметка на наем или по друг
начин, какви са разходите за това сметоизвозване и каква е причината го само да
извършва сметоизвозване;
7.
В съответствие със закон ли е определен размерът на данък недвижими имоти. Има
ли неравнопоставено третиране на данъчно задължените лица при определяне на
данък сгради и такса смет? Има ли различно определяне на промили за различни
данъчно задължени лица? Допустимо ти е неравнопоставено третиране на
данъчно-задължените лица с Наредба на общинския съвет и какви са разлики те -
какъв би бил данъкът в единия случай и какъв в другия случай, тъй като
разликата в промилите е 10 пъти?
8.
Какъв е видът на предлаганите услуги по чл.62 ЗМДТ, каква е честотата на
сметоизвозването и отговаря ли на нормативното изискване;
9.
Има ли поставени съдове за смет? Колко и на какви места? Тези места обслужват
ли обекта?
Според експертното
заключение /л. 135 – 141/ относно реалното предоставяне на услугата по
сметоизвозване вещото лице посочва, че по делото са приложени актове за
извършена работа, подписани между „РТК“ ООД и Община Созопол с посочване на
населеното място, като заявява, че същите не съдържат информация за конкретните
имоти, около които е сметопочиствано и сметоизвозвано. Експертът заявява, че
няма схема или план за сметоизвозване. Сочи, че по делото е приложена схема за
разположение на съдовете за смет, представляваща неразделна част от Договор за
възлагане на обществена поръчка № 364/15.09.2010 г. и № 8-30/13.01.2015 г.
Схемата била изработена от началник отдел „Устройство на територията, кадастър,
регулация и вертикално планиране“ /УТКРВП/ към Заповед № 8-Z-1695/20.10.2014
г. на кмета на община Созопол за определяне границите на обслужваните райони,
вида на предлаганите услуги по чл.62 ЗМДТ и честотата на сметоизвозването по
график. Според експертизата обаче, няма информация, какъв е „съответния ред“.
Посочва се, че експертизата няма как да отговори на въпроса дали са поставени
контейнери по одобрената схема през 2015 г. Вещото лице отбелязва, че община
Созопол, в качеството си на възложител, е сключила Договор № 8-30/13.01.2015 г.
с „РТК“ ООД - изпълнител с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване до
Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево,
както и механизирано миене, механизирано и ръчно миене на териториите за
обществено ползване във всички населени места, селищни образувания и
урегулирани територии извън населените места на община Созопол“. Според вещото
лице, извършените дейности от изпълнителя по Договора са отчитани чрез месечен
акт, в който подробно са описани извършените услуги за периода по видове и
количества - арг. от чл.3, т.1 от Договора. Заключението установява, че със
Заповед № 8-Z-1695/22.10.2014 г. на кмета на община Созопол са определени границите на
обслужваните райони, вида на предлаганите услуги по чл.62 ЗМДТ и честотата на
сметоизвозването по график. Вещото лице твърди, че не е успяло да осъществи
контакт със счетоводството на дружеството-жалбоподател.
Относно
размерът на ДНИ и ТБО експертизата посочва, че съгласно разпоредбата на
чл.19. ал.1 от ЗМДТ /в редакция. ДВ. бр.95/2009 г., в сила от 01.01.2010 год. и
сега действащата, ДВ. бр. 105/2014 год., в сила от 01.01.2015 год./ данъкът
върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти
по чл. 10. ал. 1 от с.з. към 1 януари на годината, за която се дължи. А според
чл.21, ал.1 от ЗМДТ /ДВ. бр. 95/2009 год., в сила от 01.01.2011 год./ данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2 към закона. Посочва се, че с Наредба за определяне на местните
данъци на територията на община Созопол, приета с решение № 45 от 23.01.2008
год. на общински съвет Созопол е определен размер на данъка върху недвижимите
имоти - 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - чл.15 от
Наредбата. В обжалвания АУЗД експертът установява, че ДНИ на жалбоподателя е
определен в размер на 1 772,70 лв. /1
181 800 х 1,5/.
С
Наредба за определяне размера на местните такси и цени на услуги на територията
на община Созопол, гласувана от общински съвет гр. Созопол, са определени
промили на ТБО. Такса битови отпадъци /ТБО/ на жалбоподателя, според
изчисленията на вещото лице е определена в размер на 10 промила, също върху
данъчна оценка в размер на 1 181 800,00 лв. или 11 818,00 лв. ТБО е определена
за нежилищен имот на юридически лица, находящи се в гр. Созопол. По компоненти
според заключението, ТБО е в следните размери:
Сметосъбиране
и сметоизвозване - 7 %о или 8 272,60 лв.;
Депо
- 0,5 %с или 590,90 лв.;
Чистота
- 2,5 %о или 2 954.50 лв.;
Всичко
ТБО: 11 818,00 лв.
За
сравнение, експертизата посочва в изложението гласуваните промили за физически
и юридически лица, в зависимост от вида на декларираните имоти.
Според
експертното заключение, съгласно чл.62 от ЗМДТ, в относимата към процесния
период редакция, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Вещото лице заявява, че размерите на ТБО, гласувани от общински съвет
гр.Созопол включват следните три компонента: Сметосъбиране и сметоизвозване;
Депо и Чистота, като честотата на сметоизвозване е регламентирана в Заповед №
8-Z-1695/22.10.2014 г. на кмета на община Созопол. Според експертизата, към
датата на нейното изготвяне, в непосредствена близост до обекта на жалбоподателя
има поставен контейнер тип „Бобър“, като се прави уточнение, че контейнера е
поставен на отсрещната страна на улицата.
В
съдебно заседание, вещото лице уточнява, че промилите за определяна на ТБО,
използвани от административния орган при издаване на оспорения АУЗД,
съответстват на тези, които са посочени в Наредбата.
С протоколно определение от
26.04.2018г. съдът е допуснал изготвянето на комплексна съдебно-техническа и
съдебно икономическа експертиза, вещите лица по която да отговорят на следните
въпроси:
1.1. Скица на
поземлен имот №28489 съответства ли на сегашния (към 2015г.) ПИ *** ? С оглед
измененията в КККР каква е действителната площ на имота?
1.2. Каква е застроената площ на имота, установена чрез измерване на място?
На колко етажа е построената сграда, сезонно или целогодишно се ползва ?
1.3. Каква е площта на всеки от етажите, установена чрез измерване на място
?
1.4. Има ли изработван ПУП за имота, колко е намалена площта на имота
(ПИ), вследствие новите му граници ?
1.5. Да се установи дължимият данък и ТБО за действителната площ
на поземления имот и за действителната площ на сградата, собственост на „Хелио
тур С" АД, тъй като в Н.А. №149/2001г. площите са съответно 485кв.м, по
скица 829кв.м; за сградата по Н.А. - 1032кв.м, по скица 424кв.м застроена площ
?
1.6.3а какви площи на земя и сгради е установен данък
и ТБО с АУЗД №РА000332/06.11.2015г. ?
1.7. Да се установи дължимата ТБО на база действително
извършеното сметоизвозване, доказано с отчетни документи, находящи се в
счетоводството на Община Созопол за отчитане работата на сметоизвозващата фирма
? Отговорът да е за конкретния обект.
1.8. След проверка в Община Созопол, отдел „МДТ“ да
отговори на въпроса, кога и чрез кого е връчен АУЗД №РА000332/06.11.2015г.?
Според експертното заключение
/л. 166-л.170/, скица на поземлен имот № 28489 не съответства на сегашния (към
2015г.) ПИ ***. Посочва се, че съгласно Скица № 28489/27.07.2009г. процесния
имот е ПИ с идентификатор *** с площ 829 кв.м, НТП: Ниско застрояване, а в
настоящия момент имотът е ПИ 67800.504.432, област Бургас, община Созопол, гр.
Созопол, п.к. 8130, "РОПОТАМО", вид собств. Съсобственост, вид
територия Урбанизирана, НТП: За друг обществен обект, комплекс, площ 761 кв.м.,
квартал 86, парцел 1, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-60/04.10.2007 г. на
изпълнителен директор на АГКК. Площта на имота е 761 кв.м. Според вещото лице –
инженер, застроената площ на имота с оглед измерването на място с ръчна ролетка
е 426,50 кв.м на два етажа. Към момента на огледа, експертът заявява, че
сградата не се използва. Твърде, че площта на първия етаж е 426,50 кв.м, а на
втория 443,97 кв.м. Установено е, че със Заповед №8-Z-23/06.01.2015г. на кмета
на Община Созопол е одобрен ПУП, съгласно който за ПИ *** се обособява нов УПИ
с номер I в кв.86 с площ 760 кв.м и същият се отрежда за „За туристическо
бюро“. (Приложение №1). В заключението е посочено, че със Скица - проект № 15-223583-29.05.2015г.
на Служба ГКК-Бургас е направено изменение на КККР, като ПИ с идентификатор ***
с площ 829 кв.м е заличен, а се нанася нов ПИ 67800.504.432 с площ 761 кв.м.
(Приложение №2). Указано е, че намалението е 68 кв.м.
Според
комплексното заключение, по нотариален акт №149/2001 г., площта на парцела е
485 кв.м, а двуетажната сграда е търговски обект (офис и кафе аперитив)
„ТУРИСТИЧЕСКО БЮРО“ с площ – 1 032 кв.м.
Вещото лице сочи, че изчислените
данък недвижими имоти и ТБО, съгласно обжалвания АУЗД са изчислени на база:
земя с площ 485 кв.м., в т.ч. застроена площ 424 кв.м. При изчисляване на данъчната
оценка, според експертът, са взети предвид тези показатели, които
жалбоподателят е декларирал в декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Експертизата не
представя вариант на изчисления при установените след измерването площи, тъй
като последните са по-високи от приетите от административния орган площи и биха
довели до по-високи стойности на задълженията и се посочва, че с оглед забраната
на чл.155, ал.8 от ДОПК, не се представя вариант на изчисления.
Според
комплексното заключение в АУЗД № РА000332/06.11.2015 г. е посочено, че
задълженията за ДНИ и ТБО са изчислени по партида - Декларация по чл.14 от ЗМДТ
с № 570/08.04.2010 г. за имот, находящ се в гр.Созопол, ул. „Ропотамо“ № 32
представляващ 485кв.м земя и търговски обект, като относно ТБО се заявява, че липсват
данни за предоставена услуга по сметоизвозване конкретно за процесния обект.
Така
представените експертизи са приети от съда като безпристрастни и компетентно
изготвени. Същите не са оспорени от страните по делото.
Относно
твърдяното от процесуалният представител на „Хелио-тур-с“ АД нередовно връчване
на АУЗД № РА000332/06.11.2015г. на лицето М.Ж.Г., съобразно пълномощно на л.12,
по делото е назначена съдебно-криминалистическа експертиза на почерк. Според
заключението /л.196-202/, вещото лице установява след извършено сравнително
графическо изследване на положения подпис и изписаните три имена „Евгения
Ангелов Илиева“ за „упълномощител“ под теста на пълномощното от Е.А.И., дадено
на М.Ж.Г., че положения подпис и изписаните три имена са изпълнени от лицето
Зорница Ангелова Илиева. Експертното заключение е прието от страните без
възражения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на
постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Съдът приема, че
жалбата е подадена в срок, поради което счита същата за процесуално ДОПУСТИМА. Относно
изложените от процесуалният представител на дружеството-жалбоподател твърдения
за нередовност при връчване на АУЗД и с оглед на приетата и неоспорена по
делото съдебно-криминалистическа експертиза на почерк се установи, че АУЗД е
връчен на лице, което не е редовно упълномощено да получава и подписва
документи от имено на „Хелио-тур-с“ АД, т.е АУЗД е получен от лице без
представителна власт. В тази връзка по делото е налично и писмено
удостоверение с изх. № 112/18.05.2018 г.
от нотариус М.К., под № 200 в регистъра на нотариалната камара, според което
след извършена проверка в общия регистър на нотариус Калоянова е установено, че
не са извършвани нотариални удостоверявания на подписите на документи на лицата
Е.А.И.и Евгения Златева Б., както и че нотариусът не е достигал удостоверяване
с номер 13565 /л.173/. Предвид това,
съдът намира, че АУЗД, с оглед нередовното му връчване, не е влязъл в законна
сила и същия е подлежал на оспорване по административен ред. Решение №
009/22.05.2017г. на началника на отдел
„ПМДТУ“ при община Созопол, с което се потвърждават установените с акта
задължения за ДНИ и ТБО за 2015г., както се посочи вече е връчено на
29.05.2017г., като получаването му от съответното лице не е спорно по делото. Сезираща
съда жалба е била изпратена по пощата на 12.06.2017г., т.е в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК, за което са приложени доказателства /л.79-83/.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
обстоятелства:
Оспореният
административен акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК на основание
декларации по чл.14 от ЗМДТ. По делото липсва спор относно обстоятелството, че
декларация не е била подадена.
На
основание чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси се извършва по реда на чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно
чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители
и се определят със заповед на кмета на общината на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган – Елена Михова на длъжност старши инспектор,
орган по приходите, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и заповед №
8-Z-1607/13.10.2014г. на кмета на
община Созопол /л.91/.
Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно
производствените правила, в изискуемата от закона форма и съдържа необходимите
реквизити. Актът е мотивиран, като в него изрично са посочени, правното и
фактическо основание за издаването, както и точния размер на дължимите данъци и
такси. Основания са посочени, макар и
накратко, а отделно такива се съдържат и в административната преписка,
приложена по делото. В теорията и в съдебната практика се приема за напълно
допустимо фактическите основания на административния акт да не се съдържат в
текста му, ако е възможно те да бъдат извлечени от административната преписка
към него. Така е процедирал и издателя на АУЗД, като е представил с преписката
фактическите основания за определяне на таксата.
Липсва
спор относно това, че дружеството – жалбоподател се легитимира като собственик
на посочения в акта недвижим имот, представляващ земя и търговски обект, като липсва
спор и относно това, дали същия е нежилищен, тъй като това е определено
съобразно декларираните от самия жалбоподател обстоятелства в депозираната
декларация по чл.17 от ЗМДТ.
Видно
от съобразителната част на АУЗД, с него са определени задължения за ДНИ и ТБО
за недвижим имот, деклариран от търговското дружество, като е посочен входящия
номер на декларацията, с която е деклариран този имот. Декларациите по чл.14 и
по чл.17 от ЗМДТ са приложени в преписката и от съдържанието им, а и от
изложеното в самия акт се установява, че така определените задължения се
отнасят за недвижим имот, находящ се в гр.Созопол, ул. „Ропотамо: №32,
представляващ 485 кв.м. земя и търговски обект - туристическо бюро.
Действително, в акта не е конкретизиран размерът на таксата за всяка от
услугите по чл. 62 от ЗМДТ, а ТБО е посочена в общ размер за съответния период,
но те, както и начинът на изчисляване на задълженията, са нормативно определени
с издадените въз основа на ЗМДТ подзаконови нормативни актове и решения на
Общински съвет - Созопол, което позволява да бъдат извършени необходимите
изчисления.
С
оспорения АУЗД е установена такса битови отпадъци и данък върху недвижимите
имоти за период – 2015г., за имот по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
570/08.04.2010 г., находящ се в гр.Созопол, ул. „Ропотамо“ № 32, представляващ
485 кв.м. земя и търговски обект- туристическо бюро, в размер на 1 772.70
лева главница и лихва в размер на 32.81 лева към 06.11.2015 год. – ДНИ и ТБО в
размер на 11 818.01 лева главница и лихва в размер на 218.74 лева
изчислена към 06.11.2015г.
Относно
установеното задължение за ДНИ:
Задължението
за ДНИ произтича от закона. Правопораждащият
го факт е притежанието на недвижим имот от данъчнозадълженото лице. Не е
спорно, че „Хелио-тур-с“ АД е собственик на имот по партида – декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 570/08.04.2010 год. Обстоятелството
дали недвижимия имот се използва или не е без значение по отношение на
задължението за заплащане на данъка, съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗМДТ.
Съгласно нормата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. А разпоредбата на чл.21, ал.1 от с.з. сочи, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка, съгласно приложение № 2.В настоящата хипотеза се установява, че основата за определяне на ДНИ, използвана от приходния орган е данъчната основа. Това се потвърждава както от изложеното в потвърдително решение № 009/22.05.2017г., така и от приетата и неоспорена по делото ССЕ. При така установено съдът намира, че правилно е определена основата за облагане с ДНИ в размер на 1 181 800 лв., в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Размерът на данъчната основа не се оспорва от дружеството жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2, вр. с чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя с наредба на Общинския съвет при условията, по реда и в границите, определени с този закон. Според чл.22, ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя от Общинския съвет с наредбата по чл.1, ал.2 в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В нормата на чл.15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Созопол /в редакцията към момента на издаване на АУЗД/ е регламентиран размерът на ДНИ – 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Същия размер е посочен и в решението на началника на отдел „ПМДТУ“ при община Созопол и от вещото лице. При така определената основа размерът на данъка е точно изчислен, при ставка от 1.5 промила, определени от Общински съвет - Созопол в чл.15 от Наредбата. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ДНИ е изчислен и начислен законосъобразно, а по делото не се установяват факти, които представляват основание за промяна или отмяна. Що се отнася до дължимостта и размерът на ТБО за 2015г., следва да се посочи, че съдът не установи основания за отмяна на акта и в тази му част. В настоящата хипотеза спорът е относно неговия размер.Съгласно чл.62 от ЗМДТ /в приложимата редакция/, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл.66 от ЗМДТ /в приложимата редакция/, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ като според редакцията на нормата от ДВ, бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когатоуслугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Следва да се има предвид, че такса битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл.11 от ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл.11 от ЗМДТ, и фактическо престиране, и ползване на услугата.Както се посочи задължението за ТБО в оспорения АУЗД е определено общо, а не по отделните му части, което го прави трудно проверимо за обикновения гражданин. Въпреки това, в преписката по делото се съдържа механизма, по който таксата е определена – в това число и размера на отделните й компоненти, а това обстоятелство прави констатациите в АУЗД достъпни за контрол по законосъобразност. Отделното посочване на сумите, съставляващи елементите на цялата ТБО е въпрос на коректно отношение на общинската администрация към гражданите и търговците на територията на общината. От пестеливото съдържание на АУЗД не може да се приеме, че такова отношение е налице. Липсата на разделно посочване на размера на компонентите на ТБО, обаче, не може да бъде основание за отмяна на АУЗД. Механизма, по който органа е изчислил размера на такса е установен и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.
В настоящият случай няма спор, че процесния
недвижим имот, разположен в гр.Созопол, ул. „Ропотамо“ № 32 е включен в заповед
№ 8-Z-1695/22.10.2014г. на кмета на общината, издадена на основание чл.63, ал.2
от ЗМДТ /и по-конкретно в т.1 от нея/, с която са определени границите на
районите и вида на предлаганите услуги, формиращи ТБО за територията на Община Созопол,
както и честотата сметосъбирането по график /л.35-36/. Няма спор, че дейността
по сметосъбиране и сметоизвозване до регионалното депо, както и механизираното
миене и механизираното и ръчно метене на териториите за обществено ползване във
всички населени места, селищни образувания и урегулирани територии извън
населените места на Община Созопол за 2015г. е възложено с договор №
8-30/13.01.2015г. /л.49-54/ на „РТК“ ООД.
По отношение на първия компонент, формиращ
размера на ТБО „сметосъбиране и сметоизвозване“ и правното значение на
декларацията по чл.71, т.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция/, следва да се има
предвид, че съгласно тази норма, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване,
когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Следва
да се има предвид също, че текст с аналогично
съдържание се съдържа и в нормата на чл.18, ал.6, т.1 от Наредбата за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на община Созопол /Наредбата/, съгласно
който, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които
няма да се ползват през цялата година. Освен това, в т.2 от чл.18, ал.6 на
Наредбата е указано, че лицата -
собственици, ползватели на такива имоти, подават декларация по образец
за това в Община Созопол, Дирекция „ИДМДТ” в срок до края на предходната
година. Такава декларация не е налична по преписката, а и не се твърди от
жалбоподателя, че е подавана.
От наличните по делото доказателства в
частност договор № 8-30/13.01.2015г. сключен между Община Созопол, в качеството
на възложител и между „РТК“ ООД, в качеството на изпълнител, както и актовете
за извършена работа през всички месеци за 2015г. от „РТК“ ООД, издавани на
основание чл.3, т.1 от договора /л.37-48/, се установява, че услугата е реално
осъществена и за нея се дължи такса. В тях изрично е посочена територията, в
която е извършвано сметоизвозването, както и количеството на извозените
отпадъци. Несъмнено е, че такава услуга е извършвана на територията на
гр.Созопол, където се намира процесния недвижим имот. В съдебното производство
дружеството не оспорва предоставянето на самата услуга.
Услугите по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или
други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното
предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани
с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците,
генерирани от съответните имоти на територията й. Затова обстоятелството дали
имотът е бил ползван и дали генерира отпадъци е без значение за определяне на
дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги. Съобразно нормата
на чл.71, т.2 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ задълженото
лице не дължи такса за компонента „поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване“ само когато
услугата не се предоставя от общината. В конкретния случай, представените по делото доказателства, вкл.
и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, сочат на дължимост от „Хелио-тур-с“
АД на такса за тази услуга. Установено е по безспорен начин, че Общината е
възложила дейностите по поддържане на чистотата на територията на гр.Созопол на
изпълнител „РТК“ ООД, съобразно цитирани по-горе договор. За дейността на
дружеството-изпълнител са съставени актове за извършена работа за съответния
месец от 2015г., подписани от възложителя - Община Созопол и извършителя.
Процесният недвижим имот се намира в гр.Созопол, като изрично в актовете за
извършена работа за 2015 г. е посочено, че там се е извършвала и дейност по
ръчно миене, почистване на улични кошчета, механизирано миене и метене. Изложеното
мотивира съда да приеме, че тази неоспорена в производството услуга, се
предоставя от общината, поради което е и дължима от жалбоподателя.
Правилно и законосъобразно, според съдът, също
са определени задълженията за третия компонент - обезвреждане на битови
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други
съоръжения, който не е дължим единствено и само когато липсва депо
за обезвреждане на битови отпадъци /по арг. от чл.71, т.3 от ЗМДТ/. В
конкретния случай сметта се е извозвала и обезвреждала в депо за битови
отпадъци, находящо се в ПИ №000379, в местността „Чоплака“, в землището на с
Равадиново, Община Созопол, за което е представено разрешение за ползване № СТ-12-795
от 10.09.2007 година на ДНСК-София /л.56/.
Що се отнася до определените с оспорения
АУЗД № РА000332/06.11.2015г. ДНИ и ТБО за 2015г., съдът намира техния размер за
правилно изчислен, в съответствие с промилите, посочени в Наредбата /л.115/. В
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, е посочено, че
размерът на задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови
отпадъци е определен върху данъчната оценка на имота /1 181 800 лева/, която е
по-висока от отчетната стойност, декларирана от жалбоподателя с декларация с
вх.№ 570/08.04.2010г. Вещото лице сочи, че в оспорения акт именно това е базата
за извършване на изчисленията, които са математически правилни и съответства на
промилите, определени от общинския съвет в Наредбата.
С оглед всичко изложено по-горе и
съобразявайки заключението на вещото лице, че извършените в обжалвания акт
изчисления са математически правилни, то АУЗД, с който са установени задължения
за ДНИ за периода 2015г. в размер на 1 772.70 лева главница /и съответната
за нея лихва изчислена към 06.11.2015г./ и ТБО за същия период в размер на 11 818
лева главница /и съответната за нея лихва изчислена към 06.11.2015г./ е
законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя разноски не следва да се присъждат. Няма направено искане от
ответната страна за присъждане на разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
осемнадесети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио-тур-с“ АД,
ЕИК: *** против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №
РА000332/06.11.2015г., издаден от орган по приходите при община Созопол,
потвърден с Решение №009/22.05.2017г. на началник на отдел „Приходи от местни
данъци, такси и услуги“ при община Созопол, с който са определи задължение за
данък върху недвижимите имоти за 2015 г. в размер на 1 1772.70 лева главница и
лихва – 32.81 лева, изчислена към 06.11.2015 год., както и такса за битови
отпадъци за 2015 год. в размер на 11 818.01 лева главница и лихва – 218.74
лева, изчислена към 06.11.2015 год.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: