№ 275
гр. Бургас, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на К. Н. С. С ЕГН-**********, заявена
чрез пълномощника адв. Росиана Василева от БАК против Решение № 1564/19.07.2022
г. по гр.д.№ 23/2022 г. по описа на Районен съд-Бургас, в частта, с която са уважени
предявените от ПИБ АД с ЕИК-********* искове за установяване по отношение на
въззивника К. С., че последният дължи на въззиваемия следните суми: 2 500лв. -
главница, представляваща усвоен кредитен лимит овърдрафт, 1 421, 27 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 29.07.2017 г. до 25.06.2020 г., 60 лв. - разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост, начислени на 12.06.2020 г., 13,19 лв. - законна
лихва за периода от 10.07.2020г. до 28.07.2020г., 156 лв. - годишна такса за поддържане
на кредитна карта за периода от 01.09.2009 г. до 14.01.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 29.07.2020 г., до й
окончателното изплащане, дължими въз основа на сключен между страните договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № *****-*-****/10.09.2007 г., анекс към него от
06.03.2008 г., съответните общи условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи кредитни карти с чип MasterCard и Visa и тарифата на банкат и
представляващи част от сумите по заповед № 1989/18.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по ч.гр.д. №
4664/2020г. по описа на районен съд –Бургас, както и при уважаване на жалбата да
бъде отменено решението в частта с която на въззивника са възложени сторените от
въззиваемия ищец разноски от 316,35лв., съобразно уважената част от иска.
Решението се обжалва като неправилно, тъй като тъй като съдът не се е
произнесъл по всички възражения на въззивника ответник, включително и от
изложените мотиви не се установява, по каква причина съдът е приел, че е изтекла
1
погасителна давност само за част от вземанията. Навежда, че липсва произнасяне по
възраженията, първо че по делото не са налични първични счетоводни документи,
установяващи задължението, като такива не са предоставени и на вещот лице по СИЕ и
второ, че въззивникът е разполагал с пластика, чиито срок е изтекъл през м.01.2011г. и
след това не е разполагал с друга карта, но банката е продължавала да начислява такси
за обслужване и поддържане. Посочва, че както е установено и от СИЕ по делото
банката е начислявала не посочената в договора и анекса лихва от 18%, а лихва в по-
голям размер от 18,64%; извършено е незаконосъобразно преоформяне на дълга чрез
прибавяне на просрочената лихва към непогасената главница, което е довебо до
анатоцизъм. Твърди също така, от приложените общи условия не може да бъде
установено, дали и кои са били действащи към момента на сключване на договора за
овърдрфт, съответно кои са били в сила при изтичане на срока му. Поради това, счита,
че предвидената в чл.36.1 от ОУ клауза за автоматично удължаване на срока на
договора не може да бъде приложима, още повече, че в процесния договор подобна
клауза липсва. По тези причини счита, че следва да се приеме, че договора е изтекъл на
датата, посочена в него, а именно 10.09.2009г.. Поддържа и възражението си за изтекла
погасителна давност за всички претендирани вземания.
Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Няма искания по
доказателствата. Претендира разноски в двете инстанции.
Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, представлявана от
процесуалния си представител адв. Пламена ПетковаИванова от САК е представила в
срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и
обосновани, тъй като по делото е безспорно установено, че страните са сключили
процесния договор, по силата на който кредиторът е предоставил заемната сума.
Непогасените задължения на въззивника са установени и чрез изслушаната СИЕ, като
такса за обслужване е била насислявана за 2009г., 2010г., 2011г. и 2014г., когато
въззивникът е разполагал с валидна пластика на кредитната карта. Счита, че
възражението за размера на лихвата е сторено за първи път от насрещната страна едва
с въззивната жалба, поради което отправя искане за допускане на СИЕ, която да
изчисли размера на възнаградителната лихва и остатъчното задължение по пера
съобразно посочения процент в договора. Посочва, че съдът се е произнесъл по всички
възражения на страните, като допълва, че възраженията на въззивника са били
бланкетни, като към същите не е била изложена ясна аргументация. Намира за
неоснователно възражението за анатоцизъм, като посочва, че при договорите за
овърдрафт няма изготвен погасителен план с определени анюитетни вноски, тъй като
при него размерът на вноската се формира съобразно дебитното салдо към съответния
момент. Илзожени са подробни аргументи в подкрепа на извода, че досежно уважената
част от претендираните суми не е изтекла погасителна давност, както и че процесният
договор е бил действащ до датата на обяваване на прредсрочна изискуемост на
вземането. По отношение клаузата по чл.36.1 от ОУ за автоматично подновяване на
договора се посочва, че декларацията в договора за кредит е достатъчна за обвързване
на страната с клаузите на общите условия, като договорът е многократно подновяван,
дкато през 2020г. е обявена пресрочната изискуемост на вземането.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не сочи доказателства. Моли за присъждане на разноски.
За третото лице помагач на въззиваемата страна „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД не е депозирано писмено становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване
2
съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен
интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261
ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона,
намира за установено от фа ктическа и правна страна следното:
Съдът е бил сезиран от въззиваемата „Първа инвестиционна банка“ АД с
искане на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
бъде прието за установено спрямо К. Н. С. съществуване вземането на банката за
следните суми: 2 500 лева - главница, представляваща усвоен кредитен лимит
овърдрафт по сключен между страните договор от 10.09.2007г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт,
възнаградителна лихва по т. 7 от договора в общ размер от 13 493,25 лв. за периода от
19.07.2009 г. до 09.07.2020 г., 60 лева - разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост, начислени на 12.06.2020 г., 2 791. 21 лева - наказателна лихва за забава по
т. 8 от договора за периода от 20.07.2009 г. до 12.03.2020г., за които е издадена заповед
№ 1989/18.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз
основа на документ по ч.гр.д. № 4664/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
В исковата молба е посочено, че срокът на договора е бил до 10.09.2009г., но
се подновявал автоматично след изтичане на срока с още една година в случай че
никоя от страните писмено не поиска прекратяване на основание и при реда на общите
условия на доовора, поради което се посочва, че последното автоматично подновяване
на договора било до 10.09.2020г.. Така на длъжника е връчено на 17.06.2020г.
уведомително писмо-покана, чрез пълнолетен член на семейството му, с която му била
предоставена възможност за погасяване на дължимите суми, съгласно уговорките по
договора в седемдневен срок от съобщението, но такова изпълнение не последвало.
С постъпилия в срок писмен отговор ответникът е възразил за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания, посочвайки, че изискуемостта на
вземанията по процесния договор е настъпила на падежната дата след последното
теглене на суми от ответника, т.е. на 05.08.2009г., като 5-годишната погасителна
давност е изтекла 06.08.2014г. - преди датата на образуване на заповедното
производство. Наведени са възражения за наличие на неравноправни клаузи в
договора, наложени от банката посредством общи условия, на които ответникът не е
имал възможност да влияе, поради което счита, че е налице значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора. Оспорил е като
нищожни,клаузите предвиждащи в анекса към договора наказателна лихва като такава
в завишени размери и претендираната възнаградителна лихва като прекомерна.
Излижено е твърдение за нередовно връчване на предизвестието за обявяване на
предсрочна изискуемост на дълга, тъй като ответникът не бил търсен на настоящия си
адрес, поради което счита, че не се дължат и претендираните разноски за обявяване на
предсрочната изискуемост в размер на 60 лв. Оспорена е като неоснователна
претенцията в частта й досежно търсената годишната такса за поддръжка на
кредитната карта и размера на просрочените вноски и начислената договорна лихва.
В хода на делото е конституирано с определение № 390/19.01.2022г.
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК-********* в качеството на трето лице помагач
на „Първа Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК-*********, тъй като вземането на банката
е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 08.06.2021г..
В първоинстанционното производство е прието и изслушано основно и
3
допълнително заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, видно от
които посоченият в договора кредитен лимит от 2500лв. е бил усвоен, като общият
размер на извършените от ответника погасявания възлиза на 3362лв., посочени в
колона 12, таблица 1, към основното заключение. Вещото лице е изчислило размерите
на претендираните лихви, като е установило, че в договора е посочена възнаградителна
лихва в ръзмер на 18%, докато банката реално е начислявала и претендира лихва от
18,64%. По тази причина във въззивното производство по искане на въззиваемата
страна е допусната, изслушана и приета допълнителна задача към вещото лице,
изготвило СИЕ за установяване размера на дължимата договорна лихва при
първоначално уговорения с договора процент, съответно размера на общото
задължение по пера-главница, лихви, възнаградителна и наказателна и разноски.
С обжалваното решение БРС е уважил предявената претнция както следва за
сумата от 2 500 лева - главница, представляваща усвоен кредитен лимит овърдрафт,
1 421, 27 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.07.2017 г. до 25.06.2020 г., 60
лева - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, начислени на 12.06.2020 г.,
13,19 лева - законна лихва за периода от 10.07.2020г. до 28.07.2020г., 156 лева -
годишна такса за поддържане на кредитна карта за периода от 01.09.2009 г. до
14.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението - 29.07.2020 г., до й окончателното изплащане.
С решението претенцията е отхвърлена досежно възнаградителна лихва над
уважения размер от 1 421,27 лв. до пълния заявен размер от 13 493,25 лв. за периода от
19.07.2009 г. до 09.07.2020г., както и иска за наказателна лихва в размер на 2 791, 21 лв.
за периода от20.07.2009г. до 12.03.2020 г..
В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази
проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на извода на съда за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, като се твърди
неправилно възприемане на същността на договора за овърдрафт и липсата на
разграничение между срока на ползване на овърдрафта и срока за прекратяване на този
договор.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта,
в която е прието като установено от представените по делото писмени доказателства и
неоспорвано от страните наличието на облигационно правоотношение между страните
по договор за издаване на кредитна карта № 13 РКО-А-8121/10.09.2007г., в който е
уговорено срокът на овърдрафта да е до 10.09.2009г., който според условията на
договора е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако
4
договорът не бъде продължен, като в тази част настоящият състав препраща на
осн.чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. В договора е
посочено също така, че срокът му се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на банката за издаване на револвиращи кредитни карти.
Въззиваемият ищец твърди, действието на договора е прекратено едва на 25.06.2020г. с
изтичане на 7-дневния срок даден с връчената на кредитополучателя, чрез пълнолетен
член от семейството покана за изпълнение. Сочи се, че преди този момент договорът
не е бил прекратен поради автоматичното му подновяване съгласно клаузата на т. 36.1
от ОУ към договора, предвиждаща, че срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил
банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия
срок, респ. при условие, че банката не е уведомила титуляря най-малко 30 дни преди
изтичане на текущия срок.
Процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита,
тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който не е предназначен за
търговска или професионална дейност и е потребител на финансова услуга по см. на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар. „тълкувателна приложимост“ на Директива
93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б“/, според която националният съдия трябва да тълкува
вътрешното право в съответствие с директивите, дори те да нямат директен ефект.
Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека,
съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за
валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП,
както и в рамките на възложената на съда служебна проверка.
По отношение конкретизацията на въведената от въззивника
неравноправност, с решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г. ВКС, І т. о. по
реда на чл. 290 ГПК е прието, че потребителят, който се позовава на неравноправен
характер на клауза от договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез
посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 ЗЗП, е налице противоречието.
Съдът следва да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен
характер на клаузи в потребителски договор, въпреки че страната, направила
възражението за нищожност, не е посочила конкретна законова норма, на която
противоречи договорната клауза.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, въвеждащи в националното законодателство
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г.
относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, е обявена за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
За да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на
закона, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и
потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената.
Следва да се отбележи, че въззивникът ответник е оспорил приложените по
делото общи условия, тъй като не се установява дали именно представените такива са
действали към датата на подписване на договора и към коя дата са одобрени, съответно
как банката е уведомила кредитополучателя за промяната. Тук следва да се посочи, че
действително не се установява от данните по делото към коя дата са одобрени и
обявени от банката именно представените по делото общи условия. В самия договор
5
страните са уговорили, че същията е със срок от две години и срокът му е до
10.09.2009г., така страните са договорили изрично краен срок за ползване на
овърдрафта. По този начин, чрез индивидуално договаряне, страните са изменили
разпоредбите на общите условия чрез определяне на конкретна дата на прекратяване
ползването на отпуснатия кредит.
Клаузата на т. 36.1 от приложените по делото общи условия, предвиждаща
автоматично продължаване на договора, попада в приложното поле на чл. 143 от ЗЗП
като отговаряща на предвидената в т. 9 хипотеза, а именно предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за
прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от
датата, на която изтича срочният договор. В случая изявлението за прекратяване
следва да бъде направено най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, което
съдът намира за отдалечен срок от крайната дата. Цитираната клауза следва да се счете
за неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, съобразно формулировката на чл. 143 от ЗЗП, а преди влизане в сила на
конкретната разпоредба по силата на цитираните Директиви, директно приложими при
липса на конкретната защита в националното законодателство.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално
предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание
потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи
условия. В случая конкретната договорна клауза по т. 36 от ОУ, на която се позовава
въззивника при обосноваване на твърденията за автоматично продължаване на
договора, е предвидена в общите условия, поради което не би могло да се приеме, че се
касае до индивидуално договаряне, при липсата и на твърдения и ангажирани
доказателства в тази насока. Изводът за нищожност на клаузата води до недоказаност
на твърденията за автоматично продължаване на договора.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Задължението на кредитополучателя по договора е да
внася анюитетните вноски на съответните падежни дати според погасителния план.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за
противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. По въпроса за
приложимия към процесното вземане давностен срок следва да се съобрази факта, че
същото произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
В случая от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че
договореният с подписване на договора от 10.09.2007 г. срок за издължаване на
кредита е 10.09.2009г.. При липсата на доказателства за последващо споразумение и
съответно поредно продължаване на срока следва да се приеме, че на тази дата е
настъпила изискуемостта на всички вземания по договора за кредит. Последващите
движения по кредита, включително и това че банката продължава да води сметка на
името на въззивника не обосновават извод за продължаване на действието на договора,
доколкото липсва уговорка по договора или общите условия в този смисъл. Дори да се
приеме, че последващите усвоявания и погасявания имплицитно съдържат изявления
на страните за продължаване, с прекратяването на движенията на 02.04.2015г., когато е
извършено последното погашение от 110лв. се преустановява действието на договора.
6
След тази дата през периода от 02.04.2015 г. до 02.04.2020 г. е изтекъл приложимия
петгодишен давностен срок. През този период не са налице данни за спиране и
прекъсване на давността, доколкото заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ЗЗД
е подадено едва на 29.07.2020г. пред РС-Стара Загора, поради което по арг. от чл. 116,
б. Б от ЗЗД давността не се смята прекъсната. Тук следва да се посочи и че, подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е
започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. В допълнение следва
да се посочи и че, не може да се приеме като признание на вземането обстоятелството,
че от страна на ответника са правени частични плащания за периода след изтичането на
срока на договора до 02.04.2015г., т.к. частичните плащания съставляват признание
само по отношение частта, за която се извършва плащането, а не и за останалата част
от вземането, ако липсва формирана от длъжника воля за дължимост на тази част на
вземането на кредитора /в този смисъл са постановени решения: решение №
100/20.06.2011 г. по т. дело № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., ТК /. Така с изтичане на
законоустановения петгодишен период се е осъществил фактическият състав на
погасителната давност по отношение на главницата. Поради погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, на осн. чл. 119
от ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви претенцията подлежи на отхвърляне като
погасена по давност, включително и в частта досежно присъдените в тежест на
въззивника разноски, сторени от въззиваемия ищец съобразно уважената част от иска,
поради липсата на предпоставки за това, а решението в обжалваната му част, поради
несъвпадение в крайните изводи на отмяна.
Съобразно изхода от въззивното производство разноски се дължат в полза на
въззивника, като е поискано присъждане за сторените такива в двете инстанции. Така
за въззивното производство съобразно представен списък и доказателства са
извършени разноски за заплатена д.т. от 80лв. и заплатено адв.възнаграждение от
850лв., а досежно първоинстанционното производство съответно за заплатено
адв.възнаграждение от 1100лв., от които съобразно изхода по делото БРС е присъдил в
полза на въззиваемия 863,35лв., поради което следва присъждане на остатъка от
236,65лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1564/19.07.2022г. по гр. дело № 23/2022г. по описа на
РС-Бургас, в частта, с която са уважени претенцията на „Първа Инвестиционна Банка“
АД с ЕИК-********* за установяване по отношение на въззивника К. Н. С. с ЕГН-
**********, че последният дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ АД следните
суми: 2 500лв. - главница, представляваща усвоен кредитен лимит овърдрафт, 1 421, 27
лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.07.2017 г. до 25.06.2020 г., 60 лв. -
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, начислени на 12.06.2020 г., 13,19 лв.
- законна лихва за периода от 10.07.2020г. до 28.07.2020г., 156 лв. - годишна такса за
поддържане на кредитна карта за периода от 01.09.2009 г. до 14.01.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 29.07.2020
7
г., до й окончателното изплащане, дължими въз основа на сключен между страните
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****-*-****/10.09.2007 г.,
анекс към него от 06.03.2008 г., съответните общи условия на банката за издаване и
ползване на револвиращи кредитни карти с чип MasterCard и Visa и тарифата на банкат
и представляващи част от сумите по заповед № 1989/18.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по ч.гр.д. №
4664/2020г. по описа на районен съд –Бургас, като К. Н. С. с ЕГН-********** е осъден
да заплати на „Първа Инвестиционна Банка“ АД сторените разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 316,35лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасена по давност претенцията на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК-********* за установяване по отношение на
въззивника К. Н. С. с ЕГН-**********, че последният дължи на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД следните суми: 2 500лв. - главница, представляваща усвоен
кредитен лимит овърдрафт, 1 421, 27 лв. - възнаградителна лихва за периода от
29.07.2017 г. до 25.06.2020 г., 60 лв. - разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост, начислени на 12.06.2020 г., 13,19 лв. - законна лихва за периода от
10.07.2020г. до 28.07.2020г., 156 лв. - годишна такса за поддържане на кредитна карта
за периода от 01.09.2009 г. до 14.01.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението - 29.07.2020 г., до й окончателното
изплащане, дължими въз основа на сключен между страните договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № **-***-*-****/10.09.2007 г., анекс към него от 06.03.2008 г.,
съответните общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи кредитни
карти с чип MasterCard и Visa и тарифата на банкат и представляващи част от сумите
по заповед № 1989/18.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК въз основа на документ по ч.гр.д. № 4664/2020г. по описа на районен съд –Бургас,
както и в часттта с която К. Н. С. с ЕГН-********** е осъден да заплати на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД сторените разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 316,35лв..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „Първа Инвестиционна Банка“ АД с
ЕИК-********* да заплати на К. Н. С. с ЕГН-********** сумата 930 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство и сумата от 236,65лв
представляващи сторените разноски за първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с
ЕИК-********* в качеството на трето лице помагач на „Първа Инвестиционна Банка“
АД с ЕИК-*********.
Решението на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8