№ 75
гр. Велико Търново, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20244000600121 по описа за 2024
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Д. С. М. за възобновяване на
производството по ЧНД № 2568/2023г. на Плевенският районен съд и
правилно приспадане на изтърпяното наказание или извършване на ново
групиране на наказанията.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения, че искането не е основателно и следва да
бъде оставено без уважение. Ако се установи, че определението е
постановено при непълнота на информацията да се преразгледа
определението.
Осъденото лице се явява в съдебно заседание и изразява становище, че
поддържа искането.
Процесуалния представител на осъдения адв. М., излага съображения,
че поддържа искането и следва да се възобнови производството, тъй като не е
зачетено изтърпяното наказание по НОХД№1960/2019г. по описа на РС-
1
Плевен. Още се посочва, че неправилно е приспаднато изтърпяното наказание
считано от 22.12.2022г.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 от НПК. Искането
е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С определение №22/08.01.24г. по ЧНД №2568/23г. ПРС е постановил:
На основание чл. 25 ал. І във вр. с чл. 23 ал. І от НК определя на осъдения Д.
С. М. едно общо наказание по постановените спрямо същия и влезли в сила
съдебни актове по НОХД №1960 от 2020 година, НОХД № 2279 от 2021
година, НОХД № 2047 от 2022 година, НОХД № 2320 от 2022 година и
НОХД № 2242 от 2023 година, всички по описа на Районен съд - Плевен, най-
тежкото от тях, а именно: четири години лишаване от свобода , което да се
търпи при първоначален строг режим. На основание чл. 24 ал. І от НК
увеличава общото най-тежко наказание на Д. С. М. с една година лишаване
от свобода. На основание чл. 25 ал. ІІ от НК приспада от общото най-тежко
наказание изтърпяното до момента от страна на осъдения Д. С. М. наказание
лишаване от свобода в Затвора - Плевен по НОХД № 2320 от 2022 година,
НОХД № 1960 от 2019 година, НОХД № 2279 от 2021 година и НОХД №
2047 от 2022 година, всички по описа на Районен съд - Плевен, считано от
22.12.2022 година за срок от 1 година, 8 месеца и 12 дни, в това число
фактически, от работа и предварителен арест. Постановява отделното
изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения Д. М. с Определение по
НОХД №1634 от 2020 година по описа на Районен съд - Плевен - една година
и един месец лишаване от свобода при първоначален строг режим, като
зачита същото като фактически изтърпяно през периода 02.10.2020 година до
25.06.2021 година, съгласно справка с изходящ №5540 от 14.12.2023 година
на Затвора - Плевен. Определението е влязло в сила на 23.01.2024г.
За да постанови определението си ПРС е изложил следните
2
съображения:
1. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД №
1634 от 2020 година по описа на същия съд на осъдения М. е определено и
наложено наказание една година и един месец лишаване от свобода при
строг режим за деяние, извършено на 01.06.2020 година. Определението
влязло в сила на 18.09.2020 година.
2. С Присъда на Районен съд - Плевен, постановена по НОХД № 1960 от
2019 година по описа на същия съд на осъдения М. е определено и наложено
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при строг режим
за деяние, извършено на неустановена дата през периода от 05.04.2017
година до 21.04.2017 година. Присъдата влязла в сила на 01.04.2022 година.
3. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД №
2279 от 2021 година по описа на същия съд на осъдения М. е определено и
наложено едно общо наказание една година лишаване от свобода при строг
режим за деяние, извършено на 09.05.2020 година. Определението влязло в
сила на 20.04.2022 година.
4. С Присъда на Районен съд - Плевен, постановена по НОХД № 2047 от
2022 година по описа на същия съд на осъдения М. е определено и наложено
наказание две години лишаване от свобода при строг режим за деяние,
извършено на 04.03.2019 година. Присъдата влязла в сила на 15.12.2022
година.
5. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД №
2320 от 2022 година по описа на същия съд на осъдения М. е определено и
наложено наказание четири години лишаване от свобода при строг режим за
деяние, извършено на 22.02.2022 година. Определението влязло в сила на
19.04.2023 година.
6. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД №
2242 от 2023 година по описа на същия съд на осъдения М. е определено и
наложено наказание четири години лишаване от свобода при строг режим за
деяние, извършено на 29.12.2021 година. Определението влязло в сила на
27.11.2023 година.
В подкрепа на горните факти са приложените по делото бюлетин за
съдимост и заверени преписи от изброените по-горе наказателни общ
характер дела. Съгласно справка от Началника на Затвора - Плевен с
изходящ №5540 от 14.12.2023 година осъденият М. понастоящем изтърпява
общо най-тежко наказание по ЧНД №924 от 2023 година по описа на
Районен съд - Плевен по постановените спрямо него и влезли в сила
присъди по НОХД №2320 от 2022 година, НОХД №1960 от 2019 година,
НОХД №2279 от 2021 година и НОХД №2047 от 2022 година, всички по
описа на Районен съд - Плевен - пет години лишаване от свобода с начало
на изтърпяването 22.12.2022 година, от което фактически е изтърпял 1
година 8 месеца и 12 дни. Съгласно същата справка осъденият М. е
изтърпял в Затвора - Плевен наложеното му наказание с присъда по
3
НОХД №1634 от 2020 година по описа на Районен съд - Плевен – 1 година
и 1 месец лишаване от свобода през периода 02.10.2020 година –
25.06.2021 година.
ПРС счита, че на основание чл. 25 ал. І във вр. с чл. 23 ал. І от НК на
осъдения Д. С. М. следва да бъде определено и наложено едно общо най-
тежко наказание по постановените спрямо същия и влезли в сила съдебни
актове по НОХД №1960 от 2020 година, НОХД №2279 от 2021 година, НОХД
№2047 от 2022 година, НОХД №2320 от 2022 година и НОХД №2242 от 2023
година, всички по описа на Районен съд - Плевен - четири години лишаване
от свобода. Деянията по присъдите в горната група, посочва ПРС, са
извършени в периоди от време преди да има постановена и влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, поради което на осъдения М. следва да се
извърши групиране на присъдите по посочения по-горе начин в съответствие
с правилата на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК.
На основание чл.25 ал. ІІ от НК от общото наказание следва да бъде
приспаднато изтърпяното до момента от страна на осъдения М. наказание
лишаване от свобода по ЧНД №924 от 2023 година по описа на Районен съд -
Плевен по постановените спрямо него и влезли в сила присъди по НОХД №
2320 от 2022 година, НОХД № 1960 от 2019 година, НОХД №2279 от 2021
година и НОХД № 2047 от 2022 година, всички по описа на Районен съд -
Плевен, считано от 22.12.2022 година, в това число предварителен арест и
възлизащо към 08.01.2024 година 1 година, 8 месеца и 12 дни.
На основание чл. 24 ал. І от НК определеното общо най-тежко
наказание на осъдения М. следва да бъде увеличено с 1 година лишаване от
свобода предвид упоритата му престъпна дейност. Съдът е приел, че осъдения
Д. М. се отличава с висока лична степен на обществена опасност, като
наложените до момента наказания не са оказали спрямо него какъвто и да е
превъзпитателен и предупредителен ефект. Обстоятелствата като доброто му
процесуално поведение и възстановяването на щетите от извършените
престъпления, съдът не счита, че са такива от естество да изключат
приложението разпоредбата на чл. 24 от НК, а мотивират съда да определи
увеличение в минимален размер.
Наказанието, наложено на осъдения М. по НОХД №1634 от 2020 година
по описа на Районен съд - Плевен - една година и един месец лишаване от
свобода следва да се търпи отделно при строг режим, тъй като не се обхваща
от съвкупността, което е фактически изтърпяно през периода 02.10.2020
година – 25.06.2021 година съгласно справка регистрационен №5540 от
19.12.2023 година на Началника на Затвора - Плевен.
Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:
Искането за възобновяване се свежда до оплакването, че неправилно е
приспаднато изтърпяното до момента наказание в размер на една година осем
месеца и дванадесет дни. Осъденият счита, че приспаднатия период е по-
малък от действително изтърпяното до момента наказание. На следващо
4
място се твърди, че не е зачетено изтърпяното наказание по
НОХД№1960/2019г. по описа на РС-Плевен. Още се посочва, че неправилно е
приспаднато изтърпяното наказание считано от 22.12.2022г.
Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че ПРС при
приспадане на изтърпяното до момента се е позовал на справка, издадена от
Началника на Затвора - Плевен с изходящ № 5540 от 14.12.2023 година. От
тази справка е видно, че осъденият изтърпява общо найтежко наказание по
ЧНД №924 от 2023 година по описа на Районен съд - Плевен по
постановените спрямо него и влезли в сила присъди по НОХД №2320 от 2022
година, НОХД № 1960 от 2019 година, НОХД № 2279 от 2021 година и
НОХД № 2047 от 2022 година, всички по описа на Районен съд - Плевен - пет
години лишаване от свобода с начало на изтърпяването 22.12.2022 година, от
което фактически е изтърпял 1 година 8 месеца и 12 дни към 08.01.2024г.
Това означава, че няма основание да се приеме, че ПРС не е приспаднал
правилно изтърпяното до момента наказание.
Относно твърдението, че не е зачетено изтърпяното наказание по
НОХД№1960/2019г. по описа на РС-Плевен, следва да се има предвид, че
наказанието по това дело е групирано по ЧНД №924 от 2023 година по описа
на Районен съд – Плевен и съответно е обхванато от цитираната по-горе
справка. Това означава, че с определението си ПРС е съобразил данните от
справката за изтърпяното наказание по НОХД№1960/2019г. по описа на РС-
Плевен.
Относно твърдението, че неправилно е приспаднато изтърпяното
наказание считано от 22.12.2022г., следва да се посочи, че ПРС не е
постановил, че приспада изтърпяното наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година 8 месеца и 12 дни, считано от 22.12.2022г. Посочената
дата е тази, от която е започнало изпълнението на наказанието по ЧНД №924
от 2023 година по описа на Районен съд – Плевен, което изрично е посочено в
справката с изходящ №5540 от 14.12.2023 г. Началника на Затвора – Плевен.
С оглед гореизложеното оплакванията в искането за възобновяване са
неоснователни.
Видно е обаче от справката с изходящ №5540 от 14.12.2023 г.
Началника на Затвора – Плевен, че осъденият има предварителен арест от
23.02.2022г до 22.12.2022г. по НОХД№2242/2023г. на РС-Плевен, който
период до момента на издаване на справката не е приспаднат. Справката е
издадена на 14.12.2023г. Наказанието по НОХД №2242 от 2023 година е
групирано с наказанията по с НОХД №1960 от 2020 година, НОХД № 2279 от
2021 година, НОХД № 2047 от 2022 година, НОХД № 2320 от 2022 година,
като е определено общо наказание по съвкупността. Това означава, че може
да се приложи чл.59 от НК и се приспадне от определеното общо наказание
предварителното задържане по НОХД№2242/2023г. на РС-Плевен,
наказанието по което е групирано с наказанията по посочените други дела.
Това може да стане по силата на чл.417 ал.1 от НПК, съгласно която
5
когато чл.59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от
прокурора с постановление. Тъй като чл.301 и чл.306 от НПК не предвиждат
задължение на съда да приложи чл.59 от НПК, то не е налице основание за
възобновяване на производството, тъй като съдът не е нарушил закона.
Следва, обаче молбата на осъдения да бъде изпратена на РП-Плевен за
преценка наличието на условията на чл.59 от НК, във връзка със задържането
от 23.02.2022г до 22.12.2022г. по НОХД№2242/2023г. на РС-Плевен.
Предвид гореизложеното искането за възобновяване следва да се остави
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. С. М. за
възобновяване на производството по ЧНД №2568/2023г. на Плевенският
районен съд.
Копие от искането за възобновяване на осъдения Д. С. М. да се изпрати на
РП-Плевен за преценка наличието на условията на чл.59 от НК, във връзка
със задържането от 23.02.2022г до 22.12.2022г. по НОХД№2242/2023г. на РС-
Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6