№ 449
гр. Варна, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900783 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от ”УП България 4” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №51Б,
ет.4, представлявано от К. К. Д., чрез адв.Р.М., със съдебен адрес: гр.София, бул.”Никола
Й.Вапцаров“ №55, Офис парк ”Експо 2000”, сграда ”Фаза 4”, ет.1, АД ”Волф Тайс, против
“Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П. С. С.,
Я. М. Д. и Д. Д., действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Триадица“ №6,
ет.2, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия №175 от
30.08.2011г., както следва: -сумата от 51631.85лв., представляваща обективирана в Дебитно
известие №128/31.10.2018г. към Фактура №127/11.10.2018г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.09.2018г., както и сумата от 15719.12лв., представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до
15.11.2021г., и -сумата от 48616.26лв., представляваща дължим остатък от обективирана във
Фактура №129/31.10.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през
м.10.2017г., както и сумата от 14801.01лв., представляваща обезщетение за забава върху
посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2020г. Претендира се присъждане
на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-16.11.2021г.
до окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по
която евентуално да бъдат заплатени дължимите суми, а именно сметка с IBAN: *****.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
1
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на
претенциите. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач-”Национална
Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана от И. Й..
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който
оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
Искането на ответника за конституиране на трето лице помагач е направено
своевременно по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно
легитимирано лице. Предвид изложените твърдения за наличието на евентуални регресни
права на ответника, породени от задължение да продава на обществения доставчик да
заплаща на крайните снабдители, енергията от възобновяеми източници по цената, по която
са я закупили от производителите на енергия от ВИ, съдът намира, че при евентуален
неблагоприятен за ответника изход на спора, той би имал иск срещу третото лице, т.е. че е
налице правен интерес от исканото привличане, поради което са налице предпоставките за
положително произнасяне по искането.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на ответника-”Национална
Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Триадица” №8, представлявана от И. Й., на основание чл.219 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от ”УП България 4” ЕООД, против “Енерго-Про
Продажби“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия №175
от 30.08.2011г., както следва: -сумата от 51631.85лв., представляваща обективирана в
Дебитно известие №128/31.10.2018г. към Фактура №127/11.10.2018г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.09.2018г., както и сумата от 15719.12лв., представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до
15.11.2021г., и -сумата от 48616.26лв., представляваща дължим остатък от обективирана във
Фактура №129/31.10.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през
м.10.2017г., както и сумата от 14801.01лв., представляваща обезщетение за забава върху
посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2020г. Претендира се присъждане
на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-
16.11.2021г., както и на деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена
вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на
електрическа енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за изкупуване на
електрическа енергия №175 от 30.08.2011г. Твърди се, че вятърната електрическа централа
на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г. По силата на
договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на производител,
продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при условията на Договора за
изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране
на цените на електрическата енергия. През м.септември 2018г., ищецът е доставил на
ответника електроенергия в размер на 236.951 MWh, произведена след достигано на
границата от 1907 kWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е
достигнала прага от 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За въпросното
количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №127/11.10.2018г. на стойност 2677.32лв. с
ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна цена от 9.4159лв./MWh, т.е. цена за
излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по посочената цена, тъй
3
като количеството електроенергия, е произведено докато централата е работила при
надхвърлен праг от 1907 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала
2250 ефективни часа работа и без да е достигнала прага от 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1
kW мощност. През целият месец септември ВяЕЦ е работа под 2250 часа и без да надхвърля
прага от 2139 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Впоследствие през м.10.2018г.
ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прагът 2139 kWh
HCПЕ, поради което е издадено издал Дебитно известие №128/31.10.2018г. към Фактура
№127/10.11.2018г. на стойност 51631.85лв. с ДДС, с което е коригирана продажната цена за
излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т.2.7 от Решение СП-1 от
191лв./MWh за количеството електроенергия в размер на 236.951 MWh, произведено през
месец септември 2018г. преди достигането на 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност. През м.октомври 2018г. процесната ВяЕЦ е достигнала границата от 1907 kWh
НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250 ефективни годишни часове
работа, като е ищецът е доставил на ответника, електроенергия в размер на 227.049 MWh за
което е издадена Фактура №129/31.10.2017г. на обща стойност 52039.63лв. с ДДС, при
използвана преференциална цена по т.7 от Решение №Ц-018/20.06.2011г. в размер на
191лв./MWh. Твърди се, че ответникът е погасил част от задължението по Фактура
№129/31.10.2017г. в размер на 3423.37лв., с ДДС, като дължимият неплатен остатъкът е в
размер на 48616.26лв. Поддържа се, че предвид неплащането на пълният размер на
задълженията, освен посочените главници, ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на 15719.12лв. върху вземането по Дебитно известие №128 и в размер на
14801.01лв., двете за периода от 16.11.2018г. до датата на подаване на искова молба.
В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество ел.енергия и
период, е приложима преференциална цена съгласно чл.16, ал.1 от договора за изкупуване,
която на основание ал.2 от посочената клауза от договора, в случай че с решение на КЕВР
преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се
прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да
бъде подписано допълнително споразумение между страните. С Решение №Ц-
010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, като е въвел
специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250
часа годишни часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в
зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа
централа. С т.7 на Решение Ц-10 е определена цена от 191лв./MWh за ВяЕЦ, работили до
2250 часа, и в т.8 на решението е определена цена от 173.06 лв./MWh за ВяЕЦ, работили над
2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа
на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа
енергия по преференциалната цена определена в т.7 и след достигането на тези часове по
цената определена в т.8 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в
4
редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи
цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на
електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за
изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в
сила от 01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от възобновяеми
източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя
самата преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният снабдител-
ответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове
производители, а за количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната
продължителност на работа произведени количества-по утвърдената от КЕВР цена по която
общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена, подлежащите на изкупуване
количествата електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР
допълнителен критерий-“нетното специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/,
като за надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар, като е предвиден срок до 31.07.2015г., в който КЕВР да приеме
решение, с което да установи стойността на НСПЕ. Поддържа се, че нито в текста на закона,
нито в съответните подготвителни документи /проект на ЗИД на ЗЕ, доклади на
парламентарните комисии, и т.н./ няма данни законодателят да е имал намерение да
промени структурата, размера и/или до сега прилаганата методология по отношение на
приложимите преференциални цени към производители на енергия от възобновяем източник
вятър по какъвто и да било начин. Също така в ЗИД ЗЕ няма разпоредба която да определя,
че е в задължение на производителите или право на НЕК като обществен доставчик или
крайните снабдители като лица задължени да изкупуват произведената електроенергия с
което да избират предварително или да са обвързани с имплицитен избор например
посредством издаване на фактури при определена цена, приложима преференциална цена за
изкупуване. Няма и отмяна-изрична или по подразбиране, на стойностите на ефективна
работа до или над 2250 часа, като никъде в новите законови разпоредби не е указано
/изрично или принципно/, че се прилага само едната стойност на НСПЕ, приложима към
съответна преференциална цена и стойност на ефективна работа и съответно коя. Сочи се,
че с Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР установява НСПЕ, въз основа на което през
периода 2008-2015г., са определени преференциални цени. С оглед определените стойности
на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в
зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана
мощност на вятърната електрическа централа, се поддържа, че ответникът следва да
изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по преференциална цена по
т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1, съответно по т.7 и т.8 от Решение №Ц-018/20.06.2011г., т.е.
5
на цена от 191лв./MWh, без ДДС до 1907 kWh за централи, работещи до 2250 часа и на цена
от 173.06 лв./MWh. без ДДС до 2139 kWh за централи, работещи над 2250 часа. На следващо
място се сочи, че след окончателната отмяна на т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР за определяне НСПЕ, са приети Решение №СП-1 и №СП-2, двете от 15.10.2020г., с
които е определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по т.7 и т.8 от
Решение №Ц-018/20.06.2011г. Сочи се, че понастоящем новоприетите решения на КЕВР са
оспорени и са предмет на висящи административни производства пред АССГ и ВАс, в които
се проверява тяхната законосъобразност. Поддържа се, че ако решенията на КЕВР бъдат
прогласени за нищожни или бъдат отменени, то съгласно принципите на АПК, обявената
нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, следователно установените с тях
стойности НСПЕ ще бъдат неоснователни и не могат да породят правно действие. Развити
са подробни съображения и се сочи относима съдебна практика за приложимата към
договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително касателно всички
изменения /редакции/ на същата, като и относно значението в посока на преюдициалност на
висящите административни производство за правилното разрешаване на настоящият спор.
В заключение се поддържа, че неправилно и в противоречие с нормативната уредба, и с
условията на договорите между страните, ответникът не е заплатил пълният размер на
процесната произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца. Моли се съдът да се
произнесе инцидентно по валидността на Решение №СП-1/15.10.2020г. и Решение №СП-
2/15.10.2020г. на КЕВР, като релевантни за изхода на настоящия спор, като са развити
подробни съображения за неговата недействителност и незаконосъобразност.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в качеството
на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да купува електрическата
енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като
част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част по цени за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в
качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от количества електрическа
енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен да закупи по силата на чл.94
от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на договора между страните и относимата
нормативна уредба, регулираща специфичните отношения по процесния договор, на ищеца
е платена съответната цена според установените лимити на производство, а именно
преференциална цена и цена на излишък на балансиращия пазар, определена от “ЕСО“ ЕАД,
в резултат, от което ищецът е получил дължимото му се плащане. Поддържа се, че ако се
възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от
24.07.2015г./ и въведената с него нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо
преминаването от една категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след
достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се постигнал резултат
противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени от законодателя в мотивите на
законопроекта. Ето защо се поддържа, че в противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията
на КЕВР, ищецът е определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия,
6
произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното специфично
производство, по цена различна от цената за излишък на балансиращия пазар. Поддържа се,
че ме са налице предпоставките по чл.17, ал.2 от ГПК за провеждане на инцидентен контрол
за законосъобразност на индивидуален административен акт по отношение на Решение
№СП-1/15.10.2020г., както и че Решение №СП-2/15.10.2020г. на КЕВР не касае
претендираните от ищеца количества електрическа енергия, които са фактурирани по цената
по т.8 от Решение №Ц-18/20.06.2011г.-173лв./MWh с установено НСП от Решение СП-
2/2020г., съответно въпросният административният акт, е неотносим към конкретния спор.
Развити са подробни съображения и се сочи относима съдебна практика за приложимата към
договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително настъпилите
изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите,
изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни съображения в подкрепа на
исковите претенция и за неоснователност на възраженията на ответника, както и относно
искането за извършване на инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК на
Решение №СП-1/15.10.2020г. на КЕВР.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите за
неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за осъществяване на
инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение СП-1/15.10.2020г. на КЕВР, като се
поддържа, че не е налице първата предпоставка за такъв контрол, доколкото решението
преюдициално за изхода на търговският спор между страните.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са спорни и не се нуждаят от
доказване следните факти и обстоятелства:
1. ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана
мощност от 2000 kW, присъединена към електроразпределителната мрежа на основание
Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г.;
2. ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр на
Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г.
издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/;
3. между страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №175
от 30.08.2011г.;
4. за процесните периоди и централа, и за остойностяване по преференциалната
цената на произведена и доставена електроенергия през м.09 и м.10 на 2018г., ищецът е
издал съответно Дебитно известие №128/31.10.2018г. към Фактура №127/11.10.2018г. на
стойност 51631.85лв. и Фактура №131/31.10.2017г. на 178474.76лв., като въпросните суми
не са заплатени от ответника;
7
5. изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ, са продадени на “НЕК”
ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени от обществения
доставчик;
6. процесното количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за изкупуване на
ел.енергия от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е доставил на ответника
количеството ел.енергия в размерите, за които са издадени процесните фактури и дебитно
известие, както и че стойността на произведеното и доставено на ответника количество
енергия, е определена съобразно решението на КЕВР за определяне преференциални цени. В
тежест на ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си по договора за
доставената му ел.енергия, съответно възраженията си, че посочените от ищеца цени са
неприложими по отношение на процесните количества ел.енергия.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по т.д.№783/2021г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 21.04.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. До трето лице помагач на
страната на ответника, да се изпратят преписи от всички материали по делото, като му се
укаже, че може да подаде становище в срок до първото по делото о.с.з.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8