№ 16714
гр. София, 01.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110169834 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от фирма против фирма, с която при условията на
обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове в хипотезата на чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за вземанията по Заповед №2947 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.10.2021г. по гр.д. № 6997/2021г. по описа на
Районен съд-Бургас, а именно: за сумите от 406,36 лв., представляваща неустойка за
забавено плащане на лизингови вноски по чл. 60 от Договор за отдаване на употребявани
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото
на собственост от 20.11.2015г., 66,64 лв. – представляваща неустойка за забавено
изпълнение на задължение за връщане на автомобил след прекратяване на договора по чл.
37 от същия, 894,41 лв., представляваща обезщетение за заплатени застрахователни премии
и местни данъци за автомобила по чл. 16 и чл. 40 от Договора, сумата от 168,08 лв.,
представляваща обезщетение за вреди в размер на платени застрахователни премии след
прекратяване на Договора и за сумата от 588,02 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя по чл. 66 от същия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети по делото.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2022 г. от
11:20 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Образувано е по искова молба от фирма против фирма, с която при условията на
обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове в хипотезата на чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за вземанията по Заповед №2947 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.10.2021г. по гр.д. № 6997/2021г. по описа на
Районен съд-Бургас, а именно: за сумите от 406,36 лв., представляваща неустойка за
забавено плащане на лизингови вноски по чл. 60 от Договор за отдаване на употребявани
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото
на собственост от 20.11.2015г., 66,64 лв. – представляваща неустойка за забавено
изпълнение на задължение за връщане на автомобил след прекратяване на договора по чл.
37 от същия, 894,41 лв., представляваща обезщетение за заплатени застрахователни премии
и местни данъци за автомобила по чл. 16 и чл. 40 от Договора, сумата от 168,08 лв.,
представляваща обезщетение за вреди в размер на платени застрахователни премии след
прекратяване на Договора и за сумата от 588,02 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя по чл. 66 от същия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него /като лизингодател/ и ответника /като
лизингополучател/ е сключен Договор за отдаване на употребявани автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост
от 20.11.2015г., по силата на който на ответника бил предоставен товарен автомобил марка
"Форд", модел „Фиеста“ с ДК №СВ5047АС. Твърди, че изпълнил изцяло задълженията си
по договора, в т.ч. за предаване на автомобила на 17.12.2014г., но от м. септември 2018г.
ответникът преустановил изпълнението на задълженията си за плащане на дължимите се
суми по договора за лизинг. На 23.01.2019г. и 20.02.2018г. ищецът оправил покана до
ответника за плащане на забавените лизингови вноски с предупреждение, че при
неизпълнение Договорът ще се счита за едностранно прекратен, както и покана за връщане
на процесния автомобил. Поради неизпълнение от страна на ответника считано от
01.03.2019г. ищецът прекратил едностранно договора за лизинг, с което възникнали и
процесните вземания за обезщетения и неустойки, както следва:
1. на основание чл. 60 от Договора за забава в плащането на лизинговите вноски за
периода от 06.09.2018г. до 28.02.2019г. в размер на 406,36 лв.
2. на основание чл. 37 от Договора за забава в изпълнението за задължението за връщане
на автомобила за периода от 04.03.2019г. /в 3-дневен срок от прекратяване на договора
за лизинг/ до 21.03.2019г. /датата на връщане на автомобила/ в размер на 66,64 лв.
3. на основание чл. 16 и чл. 40 от Договора за сумите от 894,41лв. за заплатените от
застрахователя разходи за застрахователни премии и местен данък за автомобила
4. за обезщетение за платените застрахователни премии за периода след прекратяването
на Договора до връщането на автомобила на лизингодателя в размер на 168,08 лв.
5. на основание чл. 66 от Договора за предсрочното му прекратяване по вина на
лизингополучателя в размер на 5 лизингови вноски, или 588,02 лв.
При така изложените фактически твърдения иска от съда да осъди ответника да му
плати оставащата непогасена част от начислените договорни неустойки и обезщетения за
ползване и направени разходи, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба. В подаденото в срока по чл.
414 ал. 2 ГПК възражение оспорва вземанията по размер и прави искане за разсрочване на
изпълнението.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по предявените искове с правно
основание чл. 92 и чл. 79 ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение, възникнало от договор за лизинг с ответника,
2
по което той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора задължения, че
ответникът виновно не е изпълнил поетото с договора задължение да плати лизинговата
цена за посочения период, наличието на валидни неустоечни клаузи, началната дата и
периодите на забава, твърдяното едностранно прекратяване на договора от лизингодателя с
връчването на покана до ответника, както и плащането от страна на ищеца на
претендираните суми за застрахователни премии и местен данък.
По иска с правно основание по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за платените
застрахователи премии в периода след прекратяването на договора за лизинг до връщане на
автомобила на лизингодателя в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът се е обогатил за
негова сметка със сумата от 168,08 лв., тъй като тя се явява дължима от него застрахователна
премия за периода на ползване на процесния автомобил без правно основание.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си към ищеца.
Ответникът не сочи доказателства за имотното си състояние или за наличието на други
обстоятелства, от които обосновава искането си за разсрочване на изпълнението.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3