Присъда по дело №485/2014 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 18
Дата: 17 септември 2015 г. (в сила от 21 декември 2015 г.)
Съдия: Петя Николова Гатева
Дело: 20144340200485
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2014 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ 18, гр. Троян, 17.09.2015 година

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГАТЕВА

 

                                        Съдебни заседатели: 1. Д.Л.

                                                                              2. К.Д.

съдебен секретар  В.М.

прокурор Георги Аргиров

разгледа докладваното от съдия  - ГАТЕВА

НОХд. № 485 по описа за 2014 година на Троянски районен съд и въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

                                      П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.М.Б. - роден на ***  г. в гр. Априлци, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това да е на неустановени дати през периода месец юли – месец август 2007 година, в махала „Трапа” на гр. Априлци, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажни случаи, чрез използване на моторни превозни средства – товарни автомобили: марка „ИФА” с ДК № ОВ 2531 АН, собственост на Н.Т.К. ***, марка „ИФА”, с ДК № ОВ 2989 АН, собственост на С.П.С. ***, марка „ГАЗ 53” с неустановени марка, модел и регистрационен номер и собственост и микробус с неустановени марка, модел, регистрационен номер и собственост, отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи общо 177 квадратни метра каменни плочи на обща стойност 1528.58 /хиляда петстотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева от владението на различни физически лица, както следва: 153 квадратни метра каменни плочи от покривни конструкции на стара двуетажна къща, плевня и сушилня на обща стойност 1321.31 /хиляда триста двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/ лева, находящи се в имот, съсобственост на наследниците на Йонко И. ***: син Н.Й.Д., живущ *** и съпруга Р.Н.Д., живуща ***, и на наследниците на Илия И. ***: син И.И.И., живущ *** дъщеря Б.И.Д., живуща *** и 24 квадратни метра каменни плочи от покривна конструкция на стара плевня на обща стойност 207.27 /двеста и седем лева и двадесет и седем стотинки/ лева, находяща се в имот, съсобственост на наследниците на Н.Д.  С.,***: дъщеря Р.С.М.,***, внучка С.С.Н., живуща ***, внучка Н.С.М., живуща ***, внук Л.С.Л., живущ *** внучка П.С.С., живуща ***,  всички движими вещи от владението на собствениците им, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА да е извършил престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК.  

     ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране пред Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

                                                                  

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                 1:

                                                         Съдебни заседатели:

                                                                                                 2:

 

                                                                                                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви  към  Присъда №18  /17.09.2015г.

                                                                         по НОХД№ 485/2014г.  на ТРС

 

Подсъдимият Б.М.Б. ***, е предаден на съд за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК, за това, че на неустановени дати през периода месец юли – месец август 2007 година, в махала „Трапа” на гр. Априлци, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажни случаи, чрез използване на моторни превозни средства – товарни автомобили: марка „ИФА” с ДК № ОВ 2531 АН, собственост на Н.Т.К. ***, марка „ИФА”, с ДК № ОВ 2989 АН, собственост на С.П.С. ***, марка „ГАЗ 53” с неустановени марка, модел и регистрационен номер и собственост и микробус с неустановени марка, модел, регистрационен номер и собственост, отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи общо 177 квадратни метра каменни плочи на обща стойност 1528.58 /хиляда петстотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева от владението на различни физически лица, както следва: 153 квадратни метра каменни плочи от покривни конструкции на стара двуетажна къща, плевня и сушилня на обща стойност 1321.31 /хиляда триста двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/ лева, находящи се в имот, съсобственост на наследниците на Йонко И. ***: син Н.Й.Д., живущ *** и съпруга Р.Н.Д., живуща ***, и на наследниците на Илия И. ***: син И.И.И., живущ *** дъщеря Б.И.Д., живуща *** и 24 квадратни метра каменни плочи от покривна конструкция на стара плевня на обща стойност 207.27 /двеста и седем лева и двадесет и седем стотинки/ лева, находяща се в имот, съсобственост на наследниците на Н.Д.  С.,***: дъщеря Р.С.М.,***, внучка С.С.Н., живуща ***, внучка Н.С.М., живуща ***, внук Л.С.Л., живущ *** внучка П.С.С., живуща ***,  всички движими вещи от владението на собствениците им, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.По повод на престъплението е образувано  досъдебно производство, по което са разпитани множество свидетели, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

            Представителят на прокуратурата в съдебно заседание  поддържа обвинението така, както е повдигнато  с обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка е идентична с тази на съдебното следствие и че се изяснява от всички събрани по делото доказателства.Моли съда да признае подсъдимия за виновен  да е извършил престъплението, за което  е обвинен и да му наложи наказание 18 месеца  лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно реално,при първоначален строг режим. Прокурорът моли също  на основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът постанови подсъдимият да изтърпи и наложеното му наказание по НОХД № 334/2006г. на РС гр. Севлиево в размер 5 месеца лишаване от свобода.Съображенията си представителят на прокуратурата е развил подробно по време на съдебните прения.

            Подсъдимият  Б. се явява лично в съдебно заседание и с адв.М. *** .Лично и чрез защитника си  Б. оспорва отчасти изнесеното в обвинителния акт.Разказва, че  преди да вземе процесните каменни плочи се е поинтересувал чия собственост  са постройките ,като в разговор със свидетеля Г. е разбрал къде живеят.Обяснява, че  е намерил свидетелката  Б.И.Д. ***, която го е изпратила при брат си свидетеля И.И.И. ***. Излага, че  е поискал разрешение от него да вземе само паднали в двора плочи,като последният му е разрешил и не са уточнили само цената.Твърди, че около една седмица след това  е ходил в процесния имот в махала Трапа,  разчиствал е пътя от клони, за да може да се минава, както и че е товарил плочи.Б. твърди също, че  е имало случай, при който натоварен с плочи камион се е обърнал, както и че на място са останали начупените плочи.Излага, че на 15.07.2007г. е заминал да работи в Гърция.Категоричен е, че е заплатил сумата от 150 лева на свидетеля И.И., че впоследствие е ходил в дома му ,за да му „доплати”, но той категорично отказал, тъй като имал претенции за по-голяма сума.Счита, че в случая са налице неуредени имуществени отношения между наследниците на  имота.Сочи, че след него и други роми са ходили в района и са извозвали плочи.Уточнява, че свидетелите С.С.-районен инспектор при РУ на МВР  Троян и М.С.М. са знаели, че той извозва плочи, че са ходили на мястото и са знаели, че той има разрешение от собствениците да ги вземе, както и че са разговаряли със свидетеля И..  В подкрепа на твърденията си  подсъдимият  е  ангажирал гласни   доказателства. Адв.М.  моли съда да постанови присъда, с която да признае, че Б. не е виновен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае, като подробните си съображения е изложил в пледоарията си по същество.Счита, че не е доказано по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение

От   показанията на свидетелите М.Б.Д.,С.И.С., С.К.С., М.С.В., С. Петков С., Н.Т.К., П.Р.Д., С.С.Н., Н.С.М., П.С.С., Л.С.Л., И.И.И.,П.И.И., Б.И.Д., П.Г.Х., А.А.Ф., Х.Г.Б., М.С.М., Р.Н.Д., Б.И.Д. и от заключението на вещото лице по допуснатата строително-техническа  експертиза и от приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият Б.М.Б. *** и  през 2007г. извършвал дейност, свързана с разпокриване на  плочи от стари къщи.В маха „Трапа” на гр.Априлци  имало няколко такива къщи, някои от които съсобственост на наследниците на Йонко И. ***: син Н.Й.Д., живущ *** и съпруга Р.Н.Д., живуща ***, и на наследниците на Илия И. ***: син И.И.И., живущ *** дъщеря Б.И.Д.,***, а други постройки собственост на  наследниците на Н.Д.  С.,***: дъщеря Р.С.М.,***, внучка С.С.Н., живуща ***, внучка Н.С.М., живуща ***, внук Л.С.Л., живущ *** внучка П.С.С., живуща ***.

              Свидетелят П.Г.Х. живее в махала „Трапа” на гр.Априлци  и  излага, че през лятото на 2007г. при него отишъл подсъдимия Б. и го попитал чия собственост са двете стари къщи,чиито собственици са посочени подробно по-горе.Свидетелят Х. обяснил на  Б. кои са собствениците на двете къщи, като според него такива са свидетелите Б.  И.Д. и И.И.И..След като Х. му обяснил, подсъдимият Б. ***, където разговарял със свидетелката Б.И.Д., която му казала че се намира в лоши отношения с брат си свидетелят И.  И.И. и го  изпратила при него да разговарят за плочите.Б.  излага в с.з., че е отишъл при свидетеля И. *** и му е обяснил, че му трябват каменни покривни плочи, както и че  от саята към къщата му в махала ”Трапа” има паднали плочи и е поискал разрешение да ги вземе.Свидетелят И. му казал, че от дълги години не е ходил в този имот и не знае дали има плочи.По принцип му разрешил да ги вземе, като двамата не се уточнили за цената на плочите. Според И., той искал да уточни цената със сестра си. В обясненията си подсъдимият Б. сочи, че е дал на И. сумата от 150лева.В показанията си по ДП на лист 81 свидетелят И. излага, че Б. е искал да му остави личната си карта като залог за парите, които ще му даде от продажбата на плочите.

            През месец юли 2007г. свидетелката Н.В.  живеела във вилата си в местността „Трапа” на гр. Априлци. В. видяла, че в местността обикалят  лица от ромски произход, които търсели стара къща, покрита с каменни плочи. След няколко дни същите лица отново се върнали с автомобил, с който превозвали стари каменни плочи от горни край на махалата, където се намират къщите на свидетеля П.Г. и С.Н.. Свидетелката В. се запознала  с едно от лицата от ромски произход, а именно с подсъдимия Б..Той и обяснил, че има три деца, че няма какво да ядат.Казал и че се уговорил със собственика на  някои от постройките в махала „Трапа” да  вземе каменни плочи  от имота му. Подсъдимият Б., според В., довел в местността и товарни автомобили, на които заедно с другите роми товарили каменни плочи, като свидетелката В. записала регистрационните номера на товарните автомобили. Единият бил марка „Ифа” с д.к. № ОВ 2531 АН, а другият бил марка „ГАЗ 53” с д.к. № ОВ 2989 АН.На 30.07.2007г. Свидетелката В. уведомила свидетеля С., ПИ при РУ на МВР Троян за случващото се и той отишъл на място и според показанията му в с.з. установил, че „някой от собствениците” е дал разрешение да бъдат взети процесните каменни плочи.

В близост до  постройките, от които са сваляни каменните плочи, живее свидетелят П.Г.. Както  и по-горе е посочено, подсъдимият Б. се запознал  с него и му казал, че  иска да вземе плочите от покрива й. Свидетелят Г. обяснил на Б. кои са собствениците на двете съседни къщи. След няколко дни Б. и другите лица от групата отново дошли в местността „Трапа”, като Б. заявил на свидетеля Г., че е ходил до с. Белиш и свидетеля И.И. му е дал разрешение да вземе каменните плочи от къщата, плевнята и сушилнята му. Свидетелят И.И., въпреки че има данни по делото, че се е съгласил подсъдимият Б. да вземе каменни плочи от наследствените му постройки, уведомил за групата роми в полицейския участък в гр. Априлци. В местността „Трапа” ходили служители на полицията, на които Б. заявил, че има разрешение от свидетеля И.И. да вземе каменните плочи от къщата, плевнята и сушилнята му. Установено е, че  на място дошъл товарен автомобил марка „ГАЗ 53”, син на цвят, на който Б. и другите момчета натоварили част от каменните плочи, но понеже терена не бил равен, камионът се преобърнал. Вечерта на същия ден на място дошъл друг товарен автомобил, с помощта на който обърнатият камион бил изправен и плочите останали изсипани на земята. На следващия ден бащата на подсъдимия – М.Б. дошъл с каруца в местността „Трапа” на гр. Априлци, където били разпръснати плочите, изсипали се от камиона и ги прекарал на равно място, от което вече те били извозени с помощта на товарен автомобил. Свидетелят П. Розев Д.  излага, че през лятото на 2007г. подсъдимият Б. го повикал да му помогне да прекара покривни плочи от една къща. Подсъдимият казал на свидетеля Д., че става въпрос за къща в с. Кръвеник, както и че собственикът на къщата бил дал разрешение на Б. да вземе плочите, като имали уговорка плащането да стане след това. Свидетелят Д. заявява, че плочите от къщата ги прекарвали  първоначално на равно място с каруца, тъй като до мястото не можел да стигне камион.Свидетелят Д.  обяснява, че след като са взели плочите, са ходили двамата с подсъдимия Б. при собственика на къщите/свидетелят И., бивш началник на полицията/, на когото Б. носил пари и които според Д. му е дал.Д. уточнява, че не е видял лично предаването на парите, но счита, че са дадени.Освен това Д. уточнява, че е знаел, че част от сумата за каменните плочи е платена предварително, а останалата впоследствие, когато е придружил Б..

В хода на досъдебното производство по делото е назначена строително-техническа експертиза с вещо лице В.М.. От изготвените заключения, след направен оглед на място, се установява, че от имота, собственост на наследници на Н.С. са отнети каменни плочи  на стойност 207.27лева,колкото е размера на твърдяната щета  на наследниците на Н.С.. Общият размер на щетата, причинена на наследниците на Илия Д. и Йонко Д. е 1 321.31 лева, ако евентуално са отнети 153 кв.м. каменни плочи. Вещото лице е определило размерът на твърдяната обща щета от престъплението на 1528.58 лева. 

Настоящата инстанция  счита,че при подробно изяснената по време на съдебното следствие фактическа обстановка  повдигнатото срещу подсъдимия  Б. обвинение по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК не е доказано  по категоричен и несъмнен начин, както изискват правилата на  чл.303 от НПК.Съдът приема за установено,че Б. не е осъществил обективните и субективни признаци на посоченото престъпление.За да  е осъществен състава на престъплението от обективна страна  е необходимо Б. на неустановени дати през периода месец юли – месец август 2007 година, в махала „Трапа” на гр. Априлци, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажни случаи, чрез използване на моторни превозни средства – товарни автомобили: марка „ИФА” с ДК № ОВ 2531 АН, собственост на Н.Т.К. ***, марка „ИФА”, с ДК № ОВ 2989 АН, собственост на С.П.С. ***, марка „ГАЗ 53” с неустановени марка, модел и регистрационен номер и собственост и микробус с неустановени марка, модел, регистрационен номер и собственост, да е отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи общо 177 квадратни метра каменни плочи на обща стойност 1528.58 /хиляда петстотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева от владението на различни физически лица, както следва: 153 квадратни метра каменни плочи от покривни конструкции на стара двуетажна къща, плевня и сушилня на обща стойност 1321.31 /хиляда триста двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/ лева, находящи се в имот, съсобственост на наследниците на Йонко И. ***: син Н.Й.Д., живущ *** и съпруга Р.Н.Д., живуща ***, и на наследниците на Илия И. ***: син И.И.И., живущ *** дъщеря Б.И.Д., живуща *** и 24 квадратни метра каменни плочи от покривна конструкция на стара плевня на обща стойност 207.27 /двеста и седем лева и двадесет и седем стотинки/ лева, находяща се в имот, съсобственост на наследниците на Н.Д.  С.,***: дъщеря Р.С.М.,***, внучка С.С.Н., живуща ***, внучка Н.С.М., живуща ***, внук Л.С.Л., живущ *** внучка П.С.С., живуща ***,  всички движими вещи от владението на собствениците им, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.Основателни са твърденията на прокурора, че  са сваляни  каменни плочи от посочените по-горе постройки от роми, с които е бил и подсъдимия  Б.. Вярно е и това, че подсъдимият Б.   не се е договорил със свидетеля И.И.И. за  окончателната цена на тези плочи, които е следвало да му заплати.Съдът обаче категорично не приема тезата на прокуратурата, че подсъдимият  е  имал намерение противозаконно да присвои  плочите.

На първо място през по-голямата част от периода месец юли – месец август 2007 година, за който се твърди, че е извършено престъплението, Б. не е бил на територията на Република България, тъй като на 15.07.2007г. същият е заминал на работа в Гърция.

            Съдът намира за основателни  възраженията, направени от защитника на подсъдимия Б. адв.М. за несъставомерност на деянието  и най-вече досежно   липсата на умисъл за извършване на престъплението.Следва да се отбележи факта, че случая касае най-вече гражданско-правни отношения между подсъдимия и пострадалите и предимно със свидетеля И.И.И.. Безспорно доказано е по делото, че  преди да  започне да извършва дейността по разчистване на  процесните имоти , товаренето и извозването на каменните плочи, подсъдимият Б. е издирвал имената на собствениците на тези имоти.Свидетелят Г., който живее в съседна къща, го е уведомил, че за плочите трябва да разговаря със свидетелите И.И.И. и Б.И.Д..Както и по-горе е посочено, Б. ***, разговарял със свидетелката Б.И.Д., която му обяснила,че се намира в лоши отношения с брат си свидетелят И.  И.И. и го  изпратила при него да разговарят за плочите.Б.   отишъл при свидетеля И. ***.Споделил, че му трябват каменни покривни плочи, както и че  от саята към къщата му в махала ”Трапа” има паднали плочи и е поискал разрешение да ги вземе.Свидетелят И. му казал, че от дълги години не е ходил в този имот и не знае дали има плочи. Разрешил му да ги вземе, като двамата не се уточнили за цената на плочите. Според И., той искал да уточни цената със сестра си. В обясненията си подсъдимият Б. сочи, че е дал на И. сумата от 150лева.В показанията си по ДП №670/2007г. на лист 81 свидетелят И. излага, че Б. е искал да му остави личната си карта като залог за парите, които ще му даде от продажбата на плочите.Впоследствие, на л.82 от същото ДП/том 2/ И. също  излага, че е казал на Б., че може да вземе плочите.Обяснява, че Б. е идвал в дома му да му носи пари, но той е отказал да ги вземе.Съдът приема за установено по делото, че И.  е дал разрешение на подсъдимият Б. да започне да разчиства  имота около постройките му , след което да  вземе процесните плочи. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на Б., въпреки че същият е подсъдим в настоящото производство.Действително свидетелят И. се е обадил в полицейското управление в гр.Априлци и е помолил свидетеля С. да отиде на място и да провели какво става в имота му.После отново се свързал със С. и го попитал какво е станало.Последният го уведомил, че Б. му е казал, че има разрешението му да вземе плочите , след което И. не е предприел  нищо, за да преустанови  действията на Б. по почистване на имота, реденето и товаренето на плочите, катастрофата  с обърнатия  товарен автомобил, които са продължили  поне една седмица.Свидетелят М.С.М., който  също е работил като полицейски инспектор в гр.Априлци през 2007г.  в с.з. на 25.02.2015г. на л.211 от делото излага, че е запознат със случая и знае, че подсъдимият Б. с някой от  съсобствениците е имал уговорка да вземе плочите .В този смисъл съдът дава вяра на показанията на подсъдимия, че  е имал предварителното разрешение на свидетеля И..Това обстоятелство доказва по безспорен начин, че Б. не е откраднал плочите.За да е осъществен състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК от субективна страна е необходимо  деянието да е извършено при пряк умисъл-т.е. подсъдимият да е съзнавал  общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал  общественоопасните му последици и да е искал настъпването им.Следвало е подсъдимият Б.  да е съзнавал всички елементи от  обективния състава на това престъпление и да е действал с намерение  противозаконно да присвои вещите.В случая не е така, тъй като Б. предварително е говорил с двама от съсобствениците  на плочите, а именно с тези, които му е посочил свидетеля Г..За целта Б. *** при свидетелката Б.И.Д., а след това при  брат и свидетеля И.И.И. ***. Освен това той  не е отнел плочите по смисъла на чл.194 ал.1 от НК, тъй като реално по-голямата част от каменните плочи при обръщането на камиона са се счупили и останали на място.Безспорно доказано е също, че  разчистването на  имота, свалянето на плочите и товаренето им, както и превоза, са извършвани през деня, пред много свидетели, с участие на много свидетели и със знанието на полицейските инспектори С. и М..   Натоварването на плочите и транспортирането им  не е станало през нощта и тайно, а през деня, със знанието на много хора – свидетелите П.Г.,  Илия И., С.С., П.Д.С.С., В.П.  и Н.К..  От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че у подсъдимия Б. не е бил налице умисъл на престъпление по посочения  по-горе текст от закона.Както от  неговите твърдения, така и от показанията на всички   разпитани свидетели по делото не се доказва  присвоителното намерение на Б., който  е действал, знаейки че има разрешение за вземане на плочите, като впоследствие е възникнал спора със свидетеля И. за заплащането и стойността им.

            Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.При произнасянето на съда не  следва да има несигурност и предположения относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние и участието на подсъдимия в него.Съдът следва да признае подсъдимия  за виновен само  и единствено, когато обвинението  е безспорно доказано. В конкретния случай, като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че подсъдимия Б.М.Б. не е осъществил състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК, поради което го е признал за невинен и оправдал по повдигнатото му обвинение.

            Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                            Районен съдия:

    

  

 

 

 

Съдържание на мотивите

   

 

Мотиви  към  Присъда №18  /17.09.2015г.

                                                                         по НОХД№ 485/2014г.  на ТРС

 

Подсъдимият Б.М.Б. ***, е предаден на съд за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК, за това, че на неустановени дати през периода месец юли – месец август 2007 година, в махала „Трапа” на гр. Априлци, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажни случаи, чрез използване на моторни превозни средства – товарни автомобили: марка „ИФА” с ДК № ОВ 2531 АН, собственост на Н.Т.К. ***, марка „ИФА”, с ДК № ОВ 2989 АН, собственост на С.П.С. ***, марка „ГАЗ 53” с неустановени марка, модел и регистрационен номер и собственост и микробус с неустановени марка, модел, регистрационен номер и собственост, отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи общо 177 квадратни метра каменни плочи на обща стойност 1528.58 /хиляда петстотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева от владението на различни физически лица, както следва: 153 квадратни метра каменни плочи от покривни конструкции на стара двуетажна къща, плевня и сушилня на обща стойност 1321.31 /хиляда триста двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/ лева, находящи се в имот, съсобственост на наследниците на Йонко И. ***: син Н.Й.Д., живущ *** и съпруга Р.Н.Д., живуща ***, и на наследниците на Илия И. ***: син И.И.И., живущ *** дъщеря Б.И.Д., живуща *** и 24 квадратни метра каменни плочи от покривна конструкция на стара плевня на обща стойност 207.27 /двеста и седем лева и двадесет и седем стотинки/ лева, находяща се в имот, съсобственост на наследниците на Н.Д.  С.,***: дъщеря Р.С.М.,***, внучка С.С.Н., живуща ***, внучка Н.С.М., живуща ***, внук Л.С.Л., живущ *** внучка П.С.С., живуща ***,  всички движими вещи от владението на собствениците им, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.По повод на престъплението е образувано  досъдебно производство, по което са разпитани множество свидетели, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

            Представителят на прокуратурата в съдебно заседание  поддържа обвинението така, както е повдигнато  с обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка е идентична с тази на съдебното следствие и че се изяснява от всички събрани по делото доказателства.Моли съда да признае подсъдимия за виновен  да е извършил престъплението, за което  е обвинен и да му наложи наказание 18 месеца  лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно реално,при първоначален строг режим. Прокурорът моли също  на основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът постанови подсъдимият да изтърпи и наложеното му наказание по НОХД № 334/2006г. на РС гр. Севлиево в размер 5 месеца лишаване от свобода.Съображенията си представителят на прокуратурата е развил подробно по време на съдебните прения.

            Подсъдимият  Б. се явява лично в съдебно заседание и с адв.М. *** .Лично и чрез защитника си  Б. оспорва отчасти изнесеното в обвинителния акт.Разказва, че  преди да вземе процесните каменни плочи се е поинтересувал чия собственост  са постройките ,като в разговор със свидетеля Г. е разбрал къде живеят.Обяснява, че  е намерил свидетелката  Б.И.Д. ***, която го е изпратила при брат си свидетеля И.И.И. ***. Излага, че  е поискал разрешение от него да вземе само паднали в двора плочи,като последният му е разрешил и не са уточнили само цената.Твърди, че около една седмица след това  е ходил в процесния имот в махала Трапа,  разчиствал е пътя от клони, за да може да се минава, както и че е товарил плочи.Б. твърди също, че  е имало случай, при който натоварен с плочи камион се е обърнал, както и че на място са останали начупените плочи.Излага, че на 15.07.2007г. е заминал да работи в Гърция.Категоричен е, че е заплатил сумата от 150 лева на свидетеля И.И., че впоследствие е ходил в дома му ,за да му „доплати”, но той категорично отказал, тъй като имал претенции за по-голяма сума.Счита, че в случая са налице неуредени имуществени отношения между наследниците на  имота.Сочи, че след него и други роми са ходили в района и са извозвали плочи.Уточнява, че свидетелите С.С.-районен инспектор при РУ на МВР  Троян и М.С.М. са знаели, че той извозва плочи, че са ходили на мястото и са знаели, че той има разрешение от собствениците да ги вземе, както и че са разговаряли със свидетеля И..  В подкрепа на твърденията си  подсъдимият  е  ангажирал гласни   доказателства. Адв.М.  моли съда да постанови присъда, с която да признае, че Б. не е виновен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае, като подробните си съображения е изложил в пледоарията си по същество.Счита, че не е доказано по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение

От   показанията на свидетелите М.Б.Д.,С.И.С., С.К.С., М.С.В., С. Петков С., Н.Т.К., П.Р.Д., С.С.Н., Н.С.М., П.С.С., Л.С.Л., И.И.И.,П.И.И., Б.И.Д., П.Г.Х., А.А.Ф., Х.Г.Б., М.С.М., Р.Н.Д., Б.И.Д. и от заключението на вещото лице по допуснатата строително-техническа  експертиза и от приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият Б.М.Б. *** и  през 2007г. извършвал дейност, свързана с разпокриване на  плочи от стари къщи.В маха „Трапа” на гр.Априлци  имало няколко такива къщи, някои от които съсобственост на наследниците на Йонко И. ***: син Н.Й.Д., живущ *** и съпруга Р.Н.Д., живуща ***, и на наследниците на Илия И. ***: син И.И.И., живущ *** дъщеря Б.И.Д.,***, а други постройки собственост на  наследниците на Н.Д.  С.,***: дъщеря Р.С.М.,***, внучка С.С.Н., живуща ***, внучка Н.С.М., живуща ***, внук Л.С.Л., живущ *** внучка П.С.С., живуща ***.

              Свидетелят П.Г.Х. живее в махала „Трапа” на гр.Априлци  и  излага, че през лятото на 2007г. при него отишъл подсъдимия Б. и го попитал чия собственост са двете стари къщи,чиито собственици са посочени подробно по-горе.Свидетелят Х. обяснил на  Б. кои са собствениците на двете къщи, като според него такива са свидетелите Б.  И.Д. и И.И.И..След като Х. му обяснил, подсъдимият Б. ***, където разговарял със свидетелката Б.И.Д., която му казала че се намира в лоши отношения с брат си свидетелят И.  И.И. и го  изпратила при него да разговарят за плочите.Б.  излага в с.з., че е отишъл при свидетеля И. *** и му е обяснил, че му трябват каменни покривни плочи, както и че  от саята към къщата му в махала ”Трапа” има паднали плочи и е поискал разрешение да ги вземе.Свидетелят И. му казал, че от дълги години не е ходил в този имот и не знае дали има плочи.По принцип му разрешил да ги вземе, като двамата не се уточнили за цената на плочите. Според И., той искал да уточни цената със сестра си. В обясненията си подсъдимият Б. сочи, че е дал на И. сумата от 150лева.В показанията си по ДП на лист 81 свидетелят И. излага, че Б. е искал да му остави личната си карта като залог за парите, които ще му даде от продажбата на плочите.

            През месец юли 2007г. свидетелката Н.В.  живеела във вилата си в местността „Трапа” на гр. Априлци. В. видяла, че в местността обикалят  лица от ромски произход, които търсели стара къща, покрита с каменни плочи. След няколко дни същите лица отново се върнали с автомобил, с който превозвали стари каменни плочи от горни край на махалата, където се намират къщите на свидетеля П.Г. и С.Н.. Свидетелката В. се запознала  с едно от лицата от ромски произход, а именно с подсъдимия Б..Той и обяснил, че има три деца, че няма какво да ядат.Казал и че се уговорил със собственика на  някои от постройките в махала „Трапа” да  вземе каменни плочи  от имота му. Подсъдимият Б., според В., довел в местността и товарни автомобили, на които заедно с другите роми товарили каменни плочи, като свидетелката В. записала регистрационните номера на товарните автомобили. Единият бил марка „Ифа” с д.к. № ОВ 2531 АН, а другият бил марка „ГАЗ 53” с д.к. № ОВ 2989 АН.На 30.07.2007г. Свидетелката В. уведомила свидетеля С., ПИ при РУ на МВР Троян за случващото се и той отишъл на място и според показанията му в с.з. установил, че „някой от собствениците” е дал разрешение да бъдат взети процесните каменни плочи.

В близост до  постройките, от които са сваляни каменните плочи, живее свидетелят П.Г.. Както  и по-горе е посочено, подсъдимият Б. се запознал  с него и му казал, че  иска да вземе плочите от покрива й. Свидетелят Г. обяснил на Б. кои са собствениците на двете съседни къщи. След няколко дни Б. и другите лица от групата отново дошли в местността „Трапа”, като Б. заявил на свидетеля Г., че е ходил до с. Белиш и свидетеля И.И. му е дал разрешение да вземе каменните плочи от къщата, плевнята и сушилнята му. Свидетелят И.И., въпреки че има данни по делото, че се е съгласил подсъдимият Б. да вземе каменни плочи от наследствените му постройки, уведомил за групата роми в полицейския участък в гр. Априлци. В местността „Трапа” ходили служители на полицията, на които Б. заявил, че има разрешение от свидетеля И.И. да вземе каменните плочи от къщата, плевнята и сушилнята му. Установено е, че  на място дошъл товарен автомобил марка „ГАЗ 53”, син на цвят, на който Б. и другите момчета натоварили част от каменните плочи, но понеже терена не бил равен, камионът се преобърнал. Вечерта на същия ден на място дошъл друг товарен автомобил, с помощта на който обърнатият камион бил изправен и плочите останали изсипани на земята. На следващия ден бащата на подсъдимия – М.Б. дошъл с каруца в местността „Трапа” на гр. Априлци, където били разпръснати плочите, изсипали се от камиона и ги прекарал на равно място, от което вече те били извозени с помощта на товарен автомобил. Свидетелят П. Розев Д.  излага, че през лятото на 2007г. подсъдимият Б. го повикал да му помогне да прекара покривни плочи от една къща. Подсъдимият казал на свидетеля Д., че става въпрос за къща в с. Кръвеник, както и че собственикът на къщата бил дал разрешение на Б. да вземе плочите, като имали уговорка плащането да стане след това. Свидетелят Д. заявява, че плочите от къщата ги прекарвали  първоначално на равно място с каруца, тъй като до мястото не можел да стигне камион.Свидетелят Д.  обяснява, че след като са взели плочите, са ходили двамата с подсъдимия Б. при собственика на къщите/свидетелят И., бивш началник на полицията/, на когото Б. носил пари и които според Д. му е дал.Д. уточнява, че не е видял лично предаването на парите, но счита, че са дадени.Освен това Д. уточнява, че е знаел, че част от сумата за каменните плочи е платена предварително, а останалата впоследствие, когато е придружил Б..

В хода на досъдебното производство по делото е назначена строително-техническа експертиза с вещо лице В.М.. От изготвените заключения, след направен оглед на място, се установява, че от имота, собственост на наследници на Н.С. са отнети каменни плочи  на стойност 207.27лева,колкото е размера на твърдяната щета  на наследниците на Н.С.. Общият размер на щетата, причинена на наследниците на Илия Д. и Йонко Д. е 1 321.31 лева, ако евентуално са отнети 153 кв.м. каменни плочи. Вещото лице е определило размерът на твърдяната обща щета от престъплението на 1528.58 лева. 

Настоящата инстанция  счита,че при подробно изяснената по време на съдебното следствие фактическа обстановка  повдигнатото срещу подсъдимия  Б. обвинение по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК не е доказано  по категоричен и несъмнен начин, както изискват правилата на  чл.303 от НПК.Съдът приема за установено,че Б. не е осъществил обективните и субективни признаци на посоченото престъпление.За да  е осъществен състава на престъплението от обективна страна  е необходимо Б. на неустановени дати през периода месец юли – месец август 2007 година, в махала „Трапа” на гр. Априлци, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажни случаи, чрез използване на моторни превозни средства – товарни автомобили: марка „ИФА” с ДК № ОВ 2531 АН, собственост на Н.Т.К. ***, марка „ИФА”, с ДК № ОВ 2989 АН, собственост на С.П.С. ***, марка „ГАЗ 53” с неустановени марка, модел и регистрационен номер и собственост и микробус с неустановени марка, модел, регистрационен номер и собственост, да е отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи общо 177 квадратни метра каменни плочи на обща стойност 1528.58 /хиляда петстотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева от владението на различни физически лица, както следва: 153 квадратни метра каменни плочи от покривни конструкции на стара двуетажна къща, плевня и сушилня на обща стойност 1321.31 /хиляда триста двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/ лева, находящи се в имот, съсобственост на наследниците на Йонко И. ***: син Н.Й.Д., живущ *** и съпруга Р.Н.Д., живуща ***, и на наследниците на Илия И. ***: син И.И.И., живущ *** дъщеря Б.И.Д., живуща *** и 24 квадратни метра каменни плочи от покривна конструкция на стара плевня на обща стойност 207.27 /двеста и седем лева и двадесет и седем стотинки/ лева, находяща се в имот, съсобственост на наследниците на Н.Д.  С.,***: дъщеря Р.С.М.,***, внучка С.С.Н., живуща ***, внучка Н.С.М., живуща ***, внук Л.С.Л., живущ *** внучка П.С.С., живуща ***,  всички движими вещи от владението на собствениците им, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.Основателни са твърденията на прокурора, че  са сваляни  каменни плочи от посочените по-горе постройки от роми, с които е бил и подсъдимия  Б.. Вярно е и това, че подсъдимият Б.   не се е договорил със свидетеля И.И.И. за  окончателната цена на тези плочи, които е следвало да му заплати.Съдът обаче категорично не приема тезата на прокуратурата, че подсъдимият  е  имал намерение противозаконно да присвои  плочите.

На първо място през по-голямата част от периода месец юли – месец август 2007 година, за който се твърди, че е извършено престъплението, Б. не е бил на територията на Република България, тъй като на 15.07.2007г. същият е заминал на работа в Гърция.

            Съдът намира за основателни  възраженията, направени от защитника на подсъдимия Б. адв.М. за несъставомерност на деянието  и най-вече досежно   липсата на умисъл за извършване на престъплението.Следва да се отбележи факта, че случая касае най-вече гражданско-правни отношения между подсъдимия и пострадалите и предимно със свидетеля И.И.И.. Безспорно доказано е по делото, че  преди да  започне да извършва дейността по разчистване на  процесните имоти , товаренето и извозването на каменните плочи, подсъдимият Б. е издирвал имената на собствениците на тези имоти.Свидетелят Г., който живее в съседна къща, го е уведомил, че за плочите трябва да разговаря със свидетелите И.И.И. и Б.И.Д..Както и по-горе е посочено, Б. ***, разговарял със свидетелката Б.И.Д., която му обяснила,че се намира в лоши отношения с брат си свидетелят И.  И.И. и го  изпратила при него да разговарят за плочите.Б.   отишъл при свидетеля И. ***.Споделил, че му трябват каменни покривни плочи, както и че  от саята към къщата му в махала ”Трапа” има паднали плочи и е поискал разрешение да ги вземе.Свидетелят И. му казал, че от дълги години не е ходил в този имот и не знае дали има плочи. Разрешил му да ги вземе, като двамата не се уточнили за цената на плочите. Според И., той искал да уточни цената със сестра си. В обясненията си подсъдимият Б. сочи, че е дал на И. сумата от 150лева.В показанията си по ДП №670/2007г. на лист 81 свидетелят И. излага, че Б. е искал да му остави личната си карта като залог за парите, които ще му даде от продажбата на плочите.Впоследствие, на л.82 от същото ДП/том 2/ И. също  излага, че е казал на Б., че може да вземе плочите.Обяснява, че Б. е идвал в дома му да му носи пари, но той е отказал да ги вземе.Съдът приема за установено по делото, че И.  е дал разрешение на подсъдимият Б. да започне да разчиства  имота около постройките му , след което да  вземе процесните плочи. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на Б., въпреки че същият е подсъдим в настоящото производство.Действително свидетелят И. се е обадил в полицейското управление в гр.Априлци и е помолил свидетеля С. да отиде на място и да провели какво става в имота му.После отново се свързал със С. и го попитал какво е станало.Последният го уведомил, че Б. му е казал, че има разрешението му да вземе плочите , след което И. не е предприел  нищо, за да преустанови  действията на Б. по почистване на имота, реденето и товаренето на плочите, катастрофата  с обърнатия  товарен автомобил, които са продължили  поне една седмица.Свидетелят М.С.М., който  също е работил като полицейски инспектор в гр.Априлци през 2007г.  в с.з. на 25.02.2015г. на л.211 от делото излага, че е запознат със случая и знае, че подсъдимият Б. с някой от  съсобствениците е имал уговорка да вземе плочите .В този смисъл съдът дава вяра на показанията на подсъдимия, че  е имал предварителното разрешение на свидетеля И..Това обстоятелство доказва по безспорен начин, че Б. не е откраднал плочите.За да е осъществен състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК от субективна страна е необходимо  деянието да е извършено при пряк умисъл-т.е. подсъдимият да е съзнавал  общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал  общественоопасните му последици и да е искал настъпването им.Следвало е подсъдимият Б.  да е съзнавал всички елементи от  обективния състава на това престъпление и да е действал с намерение  противозаконно да присвои вещите.В случая не е така, тъй като Б. предварително е говорил с двама от съсобствениците  на плочите, а именно с тези, които му е посочил свидетеля Г..За целта Б. *** при свидетелката Б.И.Д., а след това при  брат и свидетеля И.И.И. ***. Освен това той  не е отнел плочите по смисъла на чл.194 ал.1 от НК, тъй като реално по-голямата част от каменните плочи при обръщането на камиона са се счупили и останали на място.Безспорно доказано е също, че  разчистването на  имота, свалянето на плочите и товаренето им, както и превоза, са извършвани през деня, пред много свидетели, с участие на много свидетели и със знанието на полицейските инспектори С. и М..   Натоварването на плочите и транспортирането им  не е станало през нощта и тайно, а през деня, със знанието на много хора – свидетелите П.Г.,  Илия И., С.С., П.Д.С.С., В.П.  и Н.К..  От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че у подсъдимия Б. не е бил налице умисъл на престъпление по посочения  по-горе текст от закона.Както от  неговите твърдения, така и от показанията на всички   разпитани свидетели по делото не се доказва  присвоителното намерение на Б., който  е действал, знаейки че има разрешение за вземане на плочите, като впоследствие е възникнал спора със свидетеля И. за заплащането и стойността им.

            Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.При произнасянето на съда не  следва да има несигурност и предположения относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние и участието на подсъдимия в него.Съдът следва да признае подсъдимия  за виновен само  и единствено, когато обвинението  е безспорно доказано. В конкретния случай, като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че подсъдимия Б.М.Б. не е осъществил състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4 предложение 1 и т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК, поради което го е признал за невинен и оправдал по повдигнатото му обвинение.

            Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                            Районен съдия:

    

  

 

 

 
Съобщи за изтекли лични данни