МОТИВИ към НОХД 13/ 19г.
Производството е образувано въз основа на
внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против К.К.Д. за това, че На 12.07.2018г. на АМ”Тракия",89-ти км.,действайки като
посредствен извършител,използвайки заблудения служител Н.Х.Д.е отнел чужди
движими вещи-30.435 литра гориво-бензин SFSA95 на стойност 70 лева от
владението на Г.С.Ц.в качеството на управител на бензиностанция „Ш.П.”ЮГ,част
от „Ш.БЪЛГАРИЯ”ЕАД,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои,като за извършване на кражбата е използвано МПС-л.а. „Хюндай” с ДК№*****и
същата е извършена при условията на повторност и случаят не е маловажен в
предвид обществената опасност на субекта на престъплението - престъпление по чл.195ал.1т.4 и т.7,във вр. с
чл.194ал.1 и чл.28ал.1 от НК.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Представителят на РП Пазарджик
твърди в с.з., че обвинението е доказано, но не и досежно квалификацията за
повторност. Настоява, че е налице осноание за плеквалфикация в леконаказуемия
състав по чл. 197, т.т.3 от НК вр. чл. 195, ал.1 т. 4 от НК и приложение на чл.
55, относно наказанието.
Защитникът заема аналогична
позиция.
Подсъдимият признава вината си и
моли за снизходителност при определяне на наказанието.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
К.Д. е българин,български
гражданин,не е женен и е негативно охарактеризиран.Ссъждан два пъти за
извършени престъпления против собствеността на гражданите: със съдебно одобрено
споразумение от 17.09.2013г. за по НОХД№1783/2013г. по описа на PC-Пазарджик за
деяние по чл.197ал.1т.3,във вр. с чл.195ал.1т.4 и т.2 от НК,за което е изтърпял
наказание „пробация" до 24.05.2014г. и по НОХД№Ю447/2015г. по описа на СРС,по
което наказателно производство съдът е одобрил споразумение за извършено
престъпление по чл.195ал.1т.4 и т.7 от НК и е наложил наказание от осем месеца
лишаване от свобода,което е отложено по реда на чл.66ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години.
Д. и свид.С.Б.се познавали добре.В началото на
м.''юли"2018г. обвиняемият уговорил свид.Б.да вземат автомобил под наем,
за което Д. изрично настоял договора да бъде сключен на името на свид. Б..Последният
се съгласил.В изпълнение на уговорката им,на 10.07.2018г. двамата се срещнали
със свид.Н.Л.-управител на заложна къща „И.” и пълномощник в дружеството „Н."ЕООД,
където заявели намерението си по наемане на кола. Бил сключен договор от
същата,по силата на който свид.С.Б.получил владението върху лек автомобил
м.”Хюндай”,мод.”И20” с ДК№******, който следвало да върне на 11.07.2018г. и
плати съответна наемна цена.В показанията си свид.Б.е потвърдил,че след като
получил автомобила предоставил ползването му изцяло на Д.,който след това водил
разговори със свид.Л..Според уговорката колата следвало да бъде върната до 18ч.
на 11.07.2018г.,но това не станало. След многократни опити Л. да влезе в
контакт с лицата,вследствие на блокиране на повикванията й по мобилния
телефон,около 23ч. на същата дата най-сетни отговорил обвиняемият,който
заявил,че е в гр.Пловдив и всеки момент ще върне автомобила,час по- късно
обвиняемият се обадил отново на свид. Л., казал,че с колата е в гр.Варна и на
следващия ден ще я върнат с неговия приятел и платят допълнителен наем.
Малко след 19ч. на 12.07.2018г. подсъдимият
управлявал наетата колата по АМ"Тракия" в посока гр.Пловдив.Горивото
в автомобила свършвало.Спрял на паркинг на метан- станция,където демонтирал регистрационните
табели,след което я преместил на колонка за зареждане на бензин на
бензиностанция „Ш.ПАКСПОГ.Слязъл от колата и поръчал на свид.Н.Д.да сипе в
резервоара бензин А95 за сумата от 70 лева.,като се насочил към касите, което
му поведение създало очаквания у Д., че
клиентът ще заплати заявеното за покупка гориво.Свид.Д.започнал зареждане,а подсъдимият
влязъл в бензиностанцията, минал покрай каса,обслужвана по това време от свид.Д.К.и
влязъл в тоалетната.След малко излязъл.Установил,че Д.още не е приключил със зареждането,спрял
пред хладилна витрина за сладоледи,откъдето наблюдавал действията на служителя
на бензиностанцията.След като Д.заредил заявеното от количество бензин,Д. с
бърз ход излязъл от административната сграда на бензиностанцията,влязъл в
автомобила и рязко потеглил,включвайки се в АМ"Тракия" в посока
гр.Пловдив.
От бензиностанцията бил издаден
фискален бон с час 19.28ч. за сумата от 70 лева и заредено 30.435 литра
гориво-бензин A95.
На следващият ден -13.07.2018г.
автомобилът бил оставен от подсъдимия в началото на улицата,където бил офиса на
дружеството „Н.’’ЕООД с ключовете на таблото и почти празен резервоар.Свид.Л.в
ранния следобед забелязала върнатата кола и започнала да звъни на оставените
телефони,за да потърси дължимата допълнително наемна цена,но последните били
изключени.Следваща седмица при нея дошли родителите на свид.С.Б.,които поднесли
извинения от името на сина си и заплатили дължима сума в размер на 170 лева. Родителите
на подсъдимия заплатили и заредения от него бензин в бензиностанцията.
Визираните в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, по отношение на които подсъдимия депозира
самопризнание, се установяват и от
събраните в ДСП. Последните са напълно непротиворечиви, взаимнодопълващи се,
хронологични и достатъчно детайлни относно релевентните по делото факти, респ.
по отношение на всяко едно от инкриминираните престъпни деяния. Основният
доказателствен източник се явяват показанията на свидетелите Ц., Л., Л., Й., К., Д., Л., Б.фискълният
бон на л. 9 , договорът на л. 16.
Посочените свидетели са възприели непосредствено отделни детайлни от
инкриминираната обстановката в съответния момент, на който са присъствали.
Твърденията им дават информация относно начина на извършване на престъпното
посегателство, времето - дата на извършването му и неговия предмет, очертан по
вид и съответни индивидуализиращи го характеристики. Изяснен е механизмът на действие
в бензиностанцията - поведение, благодарение на което подсъдимят като клиент е
избягнал плащане на стойността на заредено в наетия автомобил гориво.
Фактите, напълно безспорно
установени от непротиворечивите и взаимнодопълващи се доказателства сочат
обстоятелства , които по същност и хронология са идентични на отразените в
обвинителния документ.
Съдът прие при съвкупния анализ
на всички доказателствени източници, че подсъдимият е извършил фактическите
действия по отнемане на зареденото гориво в наетия автомобил, върху което
установил своя фактическа власт чрез отдалечаване от местонахождението им със
самото МПС, което представя като правилно решението на обвинителя - за
възприемане на това квалифициращо по т. 4 на чл. 195, ал.1 от НК обстоятелство.
Неправилно обаче е решението на
обвинителя за квалификацията по т. 7 и въобще по основания състав на ал.1 .
Причината за отпадането на квалификацията по т. 7 е във възприета от съдебния
състав маловажност на случая, обоснована с експертната оценка на паричната
равностойност на горивото - 70 лева, сума която е осем пъти под установената за
страната минимална работа заплата. Така, че маловажността на случая е резултат
от покрИ.нето на една от формите й по легалната дефиниция по чл. 93, ал.1 т. 9 НК и заради незначителността на вредните последици.
Освен изключване на квалификацията по т. 7 за
подсъдимия, което доведе до оправдателната част на присъдата на всеки от тях,
Съдът възприе и основания за приложение на леконаказуемия състав по чл. 197 от НК. Безспорни са данните, че родителите на
подсъдимия ( които присъстваха и в съдебното заседание в съдебната зала) са
заплатили дължимото на дружеството, предоставило автомобила под наем, като са
заплатили и дължимата равностойност на зареденото гориво - предмет на
престъплението - 70 лева.
В субективно отношение подсъдимият
е съзнавал противоправността на деянието си и е предвиждал и целял настъпването
на обществено-опасните последици от него. Съзнателно е ползвано МПС, с и чрез което е установена трайна фактическа
власт върху предмета на престъплението.
Предвид горното Съдът постанови
своята присъда, с която призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т.3
вр. чл. 195, ал.1 т. 4 от НК като го
оправда по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1 т.7 вр. чл. 28, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера
на полагащото се на подсъдимия наказание, Съдът отчете стойността на предмета
на престъпно посегателство ,който, както се обоснова горе, рефлектира върху
характеристиката на деянието, правейки го различно при съпоставка с обичайните
престъпления от този вид. Наред с това и именно поради тази характеристика на
деянието , и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпно
деяние, се явява несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на деянието. С
оглед принципа за справедливост на
наказанието, Съдът на основание чл. 55, ал.1 т.2 б.“Б“ от НК прие, че подсъдимият
следва да бъдат осъдени на пробация и за постигане на промени в съзнанието му и
общопревантивен ефект определи следните мерки за въздействие и контрол за всеки
от тях и на основание чл.42А ал. 2 т. 1,
т. 2 и 6 от НК определя следните мерки
за контрол и въздействие:
задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и
подписване два пъти седмично за срок от една година и шест месеца.
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година
и шест месеца
безвъзмезден труд в полза на
обществото 200 часа за една година.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: