МОТИВИ по НОХД № 402/2009г. по описа на РС-М.
Подсъдимия
И. И. Д. xxx е обвинен в това, че на 18.10.2008г. и на 13.11.2008г. в гр. М., в
условията на продължавано престъпление и при условията на повторност, противозаконно
отнел чужди движими вещи, както следва:
На 18.10.2008г. от владението на П. Г. Р. xxx 1 бр. мобилен
апарат, марка “Нокия”, модел 6500, на стойност 450 лв. и
На 13.11.2008г. в гр. М. от владението на С. И. Г. xxx
1 бр. мобилен апарат, марка “Нокия”, модел 5310, на стойност 278.10 лв., всичко
на обща стойност 728.10 лв., без съгласието на собствениците и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай-престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и
правната му квалификация. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани
доказателства в подкрепа на обвинението, което е доказано както от обективна, така
и от субективна страна. Тъй като едва в съдебно заседание подсъдимият е признал
вината си, има предишни осъждания, а и с оглед на високата степен на обществена
опасност на деянието, намира, че съдът не следва да определи наказанието при
условията на чл.55, ал.1 от НК. Счита, че едно наказание от една година
“лишаване от свобода” би отговаряло на степента на извършеното от подсъдимия и
би му въздействало превантивно. Приема, че гражданският иск е основателен, като
съда следва да го уважи, до предявения размер.
За съвместно разглеждане с наказателната отговорност
на подсъдимия е приет граждански иск, заявен надлежно и своевременно от
пострадалия С. И. Г., за сумата от 278.10 лв. обезщетение за причинени
имуществени вреди от деянието. Конституиран като граждански ищец по делото, поддържа,
че престъплението е безусловно доказано и моли гражданския иск да бъде уважен
изцяло със законните последици.
В съдебно заседание подсъмият И. И. Д. се признава за
виновен. Съжалява за постъпката си. Изтъква, че по време на извършване на
деянието е бил притиснат от обстоятелствата. Но повече няма да се занимава с
извършване на престъпления. Ще намери начин да изплати размера на предявения
граждански иск. Моли съда да му наложи наказание под една година.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също и във
връзка с доводите и съображенията на страните и след като спази разпоредбите на
чл.301 от НПК, приема за установено следното:
Свидетелят Свентлин И. работи на щанд в магазин “Аско Д.
” в гр. М. като продавач-консултант, към ЕТ”Р. В. ”-гр. М.. Продавал чанти и
шапки.
На 13.11.2008г. свидетеля И. бил на работа. Към обяд
установил, че му липсва мобилния телефон, марка “Нокия 5310”, със СИМ карта с №
0 884 491 494.Тебефона бил поставил на щанда. По това време разговарял с
клиент-млад мъж, около 175 см. висок. Последният бил облечен в кожено яке и с
дънки. Дошли и други клиенти и свидетелят започнал да разговаря с тях, при
което единствено мъжът останал на щанда.
Свидетелят П. Р. работи като продавач-консултант в
магазин, находящ се в гр. М., бул. ”Трети март” № 67.В магазина се продава
паркет, латекс и други артикули. Обикновено свидетелят отварял магазина към 10.00ч.
и поставял мобилния си апарат “Нокия 6500” под бюрото. Последното се намирало
на около седем метра от входната врата на магазина. На 18.10.208г. свидетелят Р.,
както винаги отворил магазина и оставил мобилния си телефон на бюрото. Около 12.00ч.
на същия ден установил, че телефона липсва. В този период непрекъснато влизали
и излизали клиенти.
След проведени оперативно-издирвателни мероприятия бил
установен автора на престъплението-подсъдимия И. И. Д. xxx.
Видно от приложената в дознанието справка за изходящи
и входящи разговори от мобилен телефон с IMEI 356419027770819 /собственост на
пострадалия И. /, за периода 13.11.2008г. до 17.11.2008г. включително, от този
телефон има изходящи разговори от СИМ карта с номер
0 887 166 859 към СИМ карта с номер 0 883 364 057.Последният
номер е използван от лицето И. С. И. xxx-бивша съпруга на подсъдимия И. Д.. В
показанията си на досъдебното производство, инкорпорирани към доказателствения
материал по делото на основание чл.281, ал.3, във вр. с ал.1, т.5 от НПК, свидетелката
И. установява, че СИМ карта с номер 0887 166 859 е на подсъдимия Д..
Именно от този номер същият й се е обаждал през м. октомври или ноември 2008г.,
във връзка с бракоразводното им дело. Свидетелката установява също, че бившият
й съпруг-подсъдимият Д., често играел на комар и започнал да губи значителни
суми. Залагал различни битови уреди и с времето задлъжнявал все повече и повече.
От изготвената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза е установено, че общата стойност на отнетите
движими вещи –два мобилни телефони, със СИМ-карти и батерия, употребявани, възлиза
на сумата 728.10 лв. към момента на извършване на деянието. Минималната работна
заплата за страната към момента на извършване на инкриминираното деяние е била
220 лв. и се е нанасяла 3.3 пъти в причинената вреда.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът
намира, че с деянието си подсъдимия И. И. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1от НК, като 18.10.2008г. и на 13.11.2008г. в гр. М., в условията
на продължавано престъпление и при условията на повторност, в немаловажен
случай, противозаконно отнел чужди движими вещи, както следва:
На 18.10.2008г. от владението на П. Г. xxx 1 бр. мобилен
телефон, марка “Нокия”, модел 6500, на стойност 450 лв. и на 13.11.2008г. от
владението на С. И. Г. xxx,1 бр. мобилен телефон, марка “Нокия”, модел 5310, на
стойност 278.10 лв., или всичко на обща стойност 728.10 лв., без съгласието на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
Горната фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие писмени доказателства, показания на разпитаните по делото свидетели, от
обясненията на подсъдимия, от заключението на вещото лице.
Съдът приема изцяло заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-оценителна експертиза, като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно.
Обясненията на подсъдимия Д., дадени във връзка с
повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, съдът приема като достоверни и логични, същите се подкрепят
от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р. и Г., които
съдът кредитира като дадени обективно и пълно и безпристрастно. Свидетелите
споделят лични и непосредствени впечатления, които се подкрепят и от
приложените към делото писмени доказателства.
Видно от приложената справка за съдимост, към момента
на извършване на деянието и към момента на постановяване на присъдата, подсъдимият
е осъждан, на основание чл.195, ал.1 от НК по пет присъди. Всичките са влезли в
законна сила през 2009г. т. е., след извършване на инкриминираното деяние от
страна на подсъдимия по настоящето дело.
От субективна страна съдът намира, че деянието е
извършено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК-съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на престъплението са ниско
правно съзнание, слаби морално-волеви задръжки и незачитане личното имущество
на гражданите.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида
на наказанието, предвидено в текстта на чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1
от НК, деянието е извършено в условията на повторност в немаловажен случай, разпоредбата
на чл.26, ал.1 от НК-в условията на продължавано престъпление-когато две деяния
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през един непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, разпоредбите на общата част от
същия закон касаещи материята, степента на обществената опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, обстоятелствата при които е извършено, степента на
обществената опасност на подсъдимия, смегчаващите вината
обстоятелства-признаването и осъзнаването на вината в съдебно заседание, не е
въпрепятствал разкриването на обективната истина по делото и отегчаващи вината
обстоятелства-предходна съдимост, лоши характеристични данни, вредни последици
от деянието, не възсатновени вреди и съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, съдът
наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода”в размер на една
година. Съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК постанови изпълнението
на така наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Така наложеното по вид и размер наказание по
отношение на подсъдимия Д. съдът счита, че ще може да постигне целите и
задачите на личната и генерална превенция, като наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на подсъдимия, а и по
отношение на останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане с наказателната
отговорност граждански иск, предявен от С. И. Г. xxx срещу И. И. Д. xxx, за
сумата от 278.10 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди
от деянието, заедно със законната лихва от деня на увреждането -13.11.2008г. до
окончателното изплащане на сумата.
Установената по безспорен начин фактическа обстановка,
сочи че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, предвидени в нормата на чл.45 от ЗЗД, а именно-настъпила вреда, противоправно
поведение и причинна връзка между тях, поради което подсъдимия следва да бъде
осъден да възстанови всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъпното му деяние. Съдът уважи изцяло предявения граждански иск в размер на
278.10 лв., заедно със законната лихва, считано от 13.11.2008г. до окончателното
изплащане на сумата.
При
този изход на делото подсъдимия следва да заплати по сметка на ВСС 65 лв. разноски
по делото,10 лв. държавна такса върху уважената част на гр. иск и 5.00 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: