Решение по дело №525/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на Е. Е. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], община С., подадена чрез адв. В. Ч., срещу Решение № 1012-26-182-1/28.05.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Е. Д. срещу разпореждане [номер]-2140-26-338/11.04.2024 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.

 

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е немотивирано, незаконосъобразно и недопустимо. При постановяването му само били констатирани правно значими факти, но не били изложени законови основания. Безспорно административният орган установил, че жалбоподателката има родени три деца, като едно от тях било родено на ****** г. Нямало нито един довод или мотивирано становище относно това ползван ли е бил за това дете отпуск за бременност и раждане и дали жалбоподателката за полагащия се по закон период била безработна или периодът бил зачетен за трудов стаж на друго основание. Съдът щял да установи, че в решението нямало посочени мотиви дали периодът от 01.04.1981 г. до 01.06.1982 г. (14 месеца) е трудов стаж и дали е зачетен.

Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на времето на неработещата майка от 20.08.1977 г. до 01.05.1978 г. – 08 месеца и 11 дни. Нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му.

Предвид изложеното, жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково, като неправилни и незаконосъобразни, като й бъдат присъдени разноските по делото.

 

Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения от процесуалния представител на жалбоподателката, който в хода по същество излага доводи по съществото на спора.

 

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Пледира, че от събраните по делото доказателства категорично се установило, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на процесното решение, заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От данните, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателката Е. Е. Д., се установява, че същата е подала Заявление с вх. № 2113-26-2525/12.12.2023 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково (л. 6) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с документи, установяващи осигурителен стаж и доход.

След извършена проверка и на база представените документи с разпореждане [номер]-2140-26-338/11.04.2024 г. (л. 35, гръб) ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, е отказал на заявителката отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивирал се е с факта, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 12.12.2023 г. Е. Д. има навършена възраст от **г., ** м. и ** дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.10.1974 г. до 12.11.1992 г. с прекъсване, както следва: 13 г., 11 м. и 28 дни от трета категория труд и действителен осигурителен стаж от 13 г., 03 м. и 17 дни. Пенсионният орган е посочил, че осигурителен стаж като неработеща майка за дете, родено на ******г., не е зачетен, тъй като съгласно Уведомително писмо изх. № 9/03.04.2024 г. и приложено удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние, издадени от Кметство [населено място], детето е починало, но няма съставен акт за смърт.

Обсъдени са разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, според които, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г. лицето следва да има навършена възраст 62 години и придобит осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените. Заявено е, че Д. не отговаря на условията на цитираната разпоредба и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца, а има 13 г., 11 м. и 28 дни.

Обсъдена е и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, през 2023 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Разгледано е понятието „Действителен стаж“, като на тази база пенсионният орган е преценил, че на Д. не се следва пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена възраст от 67 г., 04 м. 12 дни, но няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 13 г., 03 м. и 17 дни. В тази връзка е отбелязано, че зачетеният стаж, като неработеща майка от 20.08.1977 г. до 01.05.1978 г., с продължителност 08 м. и 11 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Така постановеното разпореждане е връчено на упълномощено лице (л. 37 – гръб) на 29.04.2024 г. (л. 37). Същото е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Хасково с жалба вх. 1012-26-182/29.04.2024 г. (л. 38, гръб).

С Решение № 1012-26-182-1/28.05.2024 г. (л. 39 - гръб и сл.) Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил така депозираната жалба, като е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като има навършена възраст ** г., но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 4 месеца, а има 13 г., 11 м. и 28 дни. Анализирана е разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, като е прието, че разпоредбата използва две понятия - „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“. Понятието „действителен стаж“ било определено в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като за действителен осигурителен стаж следвало да се зачита само и единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение - основание за осигуряване в изчерпателно изброените в нормата хипотези, сред които не бил периодът на ползването на майчинство, като неработеща майка. С оглед на това зачетеният стаж за времето като неработеща майка от 20.08.1977 г. до 01.05.1978 г., с обща продължителност 08 м. и 11 дни не бил действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Следователно жалбоподателката нямала право на пенсия и при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като имала навършена възраст от ** г., ** м. и ** д., но нямала изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години, а 13 г. 03 м. и 17 дни действителен осигурителен стаж.

Няма данни за връчване на така постановеното решение на адресата му, но същото е обжалвано в законоустановения 14-дневен срок (в случая, считано от датата на постановяването му) с жалба пред Административен съд - Хасково, подадена чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх.№ 1012-26-182-2/04.06.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 4).

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите разпоредби - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая са налице.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви за издаването си, но е постановено в противоречие с материалния закон.

По делото не е спорно, че в случая не са изпълнени условията чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия признатият от пенсионния орган осигурителен стаж не съответства на изисквания от законодателя по смисъла на посочените разпоредби.

Спорът между страните е изпълнени ли са условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно посоченото в оспореното решение, административният орган е приел, че жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно да има 15 години действителен осигурителен стаж. Признатият от пенсионния орган действителен стаж от 13 г., 03 м. и 17 дни безспорно не съответства на изисквания от законодателя за пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В хода на производството по делото обаче бяха събрани писмени доказателства, свързани, от една страна, с изясняване на това следва ли да се зачетат за действителен осигурителен стаж периодите, през които жалбоподателката е била в майчинство, като неработеща майка, и, от друга страна, каква е точната продължителност на тези периоди.

В тази връзка по делото бе установено, че жалбоподателката е майка на три деца: М. Х. С., родена на [дата]., М. Х. Д., родена на [дата]., и М. Х. К., родена на [дата]. (видно от Удостоверение за родените от майката деца – л. 14 – гръб).

От приложените към административната преписка писмени доказателства (Опис на осигурителен стаж – л. 8 - гръб) се установява продължителността на първия период, през който жалбоподателката е била в майчинство – от 20.08.1977 г. до 01.05.1978 г. – 8 месеца и 11 дни. Това обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и от административния орган в издадения административен акт, който период е зачетен като осигурителен стаж, но не като действителен осигурителен стаж, съответно не е взет предвид при преценката за наличието на предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО.

За раждането на третото си дете (на 24.01.1985 г.) жалбоподателката не е ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете, като видно от Описа на осигурителния стаж целият период от 01.09.1983 г. до 01.09.1989 г. е зачетен за осигурителен стаж от шест години.

Няма данни за осигуряване на жалбоподателката в периода от 01.11.1979 г. до 31.08.1982 г., в който период е родено второто й дете М. Х. Д..

От Уведомително писмо изх.№ 09/03.04.2024 г. на Кмета на [населено място], обл.Х. до НОИ – Хасково (л. 20) се установява, че детето М. Х. Д. е починало, но няма издаден акт за смърт, съответно е приложено издадено удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние (л. 21). С оглед на това, административният орган не е зачел този период като осигурителен стаж за жалбоподателката като неработеща майка по отношение на това дете.

С Решение № 425/03.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 380/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково (л. 60 и сл.) в производство по реда на чл. 542 и сл. от ГПК, вр. чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация, е прието за установено по отношение на Община С., че М. Х. Д., [ЕГН], родена на [дата]. в [населено място], е починала на 26.10.1999 г. край [населено място], обл.Х. и Община С. е задължена да състави акт за смърт, който да бъде вписан в регистрите за гражданско състояние.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, а според чл. 235, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска (в случая жалбата), които са от значение за спорното право.

В тази връзка настоящата инстанция приема, че в хода на производството бе установен факта на допълнителен осигурителен стаж от 14 месеца, който не е взет предвид от административния орган. Съдът приема, че този стаж е с продължителност именно от 14 месеца и че същият следва да бъде третиран като действителен такъв, вземайки предвид следната нормативна уредба:

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Според действащата тогава норма на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн. в ДВ, изв. бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 1.01.2000 г.) за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали и Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта (отм.), Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. в ДВ. бр. 15/1970 г.), издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението (отм.) и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.). Съгласно чл. 9, ал. 4 от ПМС № 61/1967 г. на жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките – работнички и служителки. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 при раждане/осиновяване на живо дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете.

При липса на данни жалбодателката да е била в трудово правоотношение или безработна към датата на раждането на второто си дете – ******., на основание т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на неработещите жени при бременност, раждане и отглеждане на деца, следва да се приеме, че за раждането на това второ дете, предвид установения факт, че същото не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от КТ, следва да се признае трудов стаж от 14 месеца, от които месец и половина преди раждането и десет месеца и половина след раждането на детето.

При сега действащата уредба, съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за "неработещата майка", поради което липсва правно основание за позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

След като времето на майчинство за процесните периоди се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДРКСО.

В обжалвания административен акт е установено, че действителният осигурителен стаж на Е. Е. Д. е 13 г., 03 м. и 17 дни, в който не е включен периодът на майчинство по отношение на първото дете от 08 месеца и 11 дни, както и периодът на майчинство по отношение на второто (впоследствие починало) дете от 14 месеца. При прибавяне на този период към признатия стаж от 13 г., 03 м. и 17 дни, се получава действителен стаж от 15 г., 1 м. и 28 дни. Следователно, към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО жалбоподателката е отговаряла на изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е било отказано неправилно.

От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково.

С оглед изхода на спора и факта, че жалбоподателката е направила изрично искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на същата следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (л. 8) и държавна такса в размер на 10 лева (л. 46). Заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и съответства на осъществените процесуални действия от страна на пълномощника, поради което следва да бъде присъдено в пълен размер.

 

Така мотивиран, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Е. Е. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], община С., Решение № 1012-26-182-1/28.05.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер]-2140-26-338/11.04.2024 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.

 

ИЗПРАЩА преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх.№ 2113-26-2525/12.12.2023 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен институт да заплати на Е. Е. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], община С., деловодни разноски в размер на 610 лв. (шестстотин и десет лева).

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд на Република България.

 

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.