Решение по дело №44/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 178
Дата: 22 май 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20221800500044
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500044 по описа за 2022 година
С решение № 136 от 12.11.2021 г., постановено по гр. дело № 206/2021 г.
по описа на РС-Сливница са предоставени на основание чл. 127, ал. 2 СК
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. В. К., на
майката В. Л. С., определено е местоживеенето на детето при неговата майка
на адрес гр. С., ул. Н. № .. и е определен режим на лични отношения на детето
с неговия баща В. Д. К. както следва:
- да има право да взима детето с преспиване всяка първа и трета седмица
от месеца за времето от 18: 00 часа в петък до 18: 00 часа в неделя;
- да има право да взима детето без преспиване всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 17: 00 часа до 20: 00 часа във вторник и
четвъртък;
- да има право да взима детето две седмици през лятото, не съвпадащи с
годишния отпуск на майката;
- да има право да взима детето всяка нечетна година на Коледните
празници от 10: 00 часа на 23 декември до 18: 00 часа на 26 декември и всяка
четна година по Новогодишните празници от 10: 00 часа на 30 декември до
20: 00 часа на 02 януари;
- всяка календарна година да има право да взима детето на рождения си
ден на 20 август с преспиване, като детето следва да се взима и връща от дома
на майката в гр. С., ул. „Н.“ №...
1
С решението бащата е осъден да заплаща на малолетното дете чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, в тежест на ответника- В.К. са възложено
сторените по делото разноски - в размер на 288 лева- държавна такса.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника, който го обжалва в частта, с която съдът е постановил режим на
личните контакти на детето- Д. В. К. с него. Във въззивната жалба са
изложени твърдения за това, че първоинстанционния съд не е бил спазил
разпоредбата на чл.59, ал.6 СК за изслушването на родителите на детето в
първото по делото заседание. В резултат на това, първоинстанционния съд не
е успял да установи обстоятелства свързани с родителските качества на
родителите, техните възможности за полагане на грижи и умения за
възпитания и др., поради което е постановил съдебния си акт при съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че съдебния състав не се е съобразил с възрастта на детето, както
и това, че то е било родено и израснало при бащата и неговото семейството,
така и с желанието на бащата за по активно участие в неговия живот. Прави
оплакване и за това, че не е съобразен факта, че той разполага с добри
материални условия за живот както и това, че не живее на семейни начала с
друго лице.
Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част,
като предостави на бащата упражняването на родителските права при посочен
от него режим както следва:
Всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца, считано от 16 часа в
петък до 18 часа в неделя на съответната седмица с преспиване, както и
да взима от училище 2 пъти в седмицата детето от училище, когато през
уикендите е при него, като го връща на майка му в 20.30 часа;
Да взима детето 3 пъти в седмицата от училище, когато през уикендите
детето не е при него, като го връща при майка му в 20.30 часа;
Лятната ваканция: 2 седмици през юни, 2 седмици през юли и 2 седмици
през август;
Всяка четна година: пет дни по Коледа за времето от 09.00 часа на 22 до
18.00 часа на 27 декември и при същите часове на взимане и връщане за
Великденските празници, като новогодишните празници и пролетната
ваканция е при майката, а бащата да има право да го взема на 01.01. за
времето от 16.00 часа до 20.00 часа;
Всяка нечетна година: пет ди за Новогодишните празници- от 09.00 часа
на 30 декември до 18.00 часа на 03 януари при посрещането на четна
година, както и пролетната ваканция за времето от 09.00 часа на 01
април до 18.00 часа на 10 април;
Да има право да взима детето всяка година в деня на рождения си ден на
2
20 август, като се съобразява с учебната ангажираност на детето;
Претендират се съдебно- деловодни разноски за адвокатски хонорар.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
В.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Отправя се искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от удостоверение за раждане от ...... г. на район „С.“- СО, детето Д.
В. К. е родено на .......... г. от майка В. Л. С. и баща В. Д. К..
Според справка за актуално състояние на трудовите договори от НАП
ищцата работи на длъжност „счетоводител оперативен“ в „А.м. к.“ ООД на
безсрочен трудов договор.
От материалите по делото се установява, че жалбоподателят работи от
18.02.2011г. във фирма „А.“ ООД на длъжност, търговски представител.
Съгласно представения трудов договор №........от ......г., бащата разполага с 20
/двадесет/ дни платен годишен отпуск.
Според представения социален доклад на ДСП-С. от 22.03.2022 г., приет
в хода на въззивното следствие, изготвен след извършено посещение на
адреса родителите на детето, проведени срещи и разговори с тях, както и с
личния лекар на детето д-р Ю. В. се установява, че за детето се полагат
всички необходими грижи от страна на майката, а от страна на бащата има
доказателства за финансово подпомагане, което се изразява в месечно
превеждане на сумата от 200 лева /след постановяване на
първоиснтанционното решение/, както и че детето отговаря на всички
физически и психически критерии за възрастта си. Детето поддържа редовни
контакти с баща си.
Ищцата разчита на подкрепата на родителите си, с които живее в общо
домакинство на друг етаж от къщата, както и на своята баба. Ответникът
ползва подкрепата на своите родителите, които живеят в друга къща до
неговата. Детето редовно посещава предучилищна подготвителна група в гр.
С. и се справя добре с учебния материал.
От показанията на свидетелката С. Г./майка на ищцата/ се установява, че
от 2018 г. двамата родителите живеят разделено. Малолетното дете живее и
се отглежда предимно от майката, а жалбоподателят полага периодично
грижи за него. Установява се и това, че единствените случаи, когато е било
отказано на бащата да вземе детето от неговата майка, са били случаите в
които то е болно или когато е било късно вечер./Общо два пъти/.
Показанията на свидетелката следва да се кредитират в цялост въпреки,
че същата е заинтересована от изхода на делото. Свидетелката е възприела
пряко случващото се с детето и неговите родители. На следващо място в хода
на производството пред двете инстанции не са ангажирани каквито и да е
доказателства, от които да се установи противното.
3
С показанията на свид. В. А. се подкрепя установената по делото
фактическа обстановка, а именно, че малолетното дете Д. К. живее при своята
майка. Свидетелят заявява, че е възприел случка, в която детето споделя, че
иска да се вижда с баща си/жалбоподателят/. С показанията на свидетеля се
установява, че жалбоподателя се вижда със своето дете, така и това, че
същото е привързано и към него.
В хода на въззивното следствие са изслушани двамата родители В. Л. С. и
В. Д. К..
Жалбоподателят сочи, че има изградени добри взаимоотношения между
него и детето, което многократно е изразявало желание да прекарват повече
време заедно. В случаите, когато са били заедно детето се е забавлявало,
играело е с други деца и е пишело редовно домашните си. Твърди още, че
през годините е имал определени конфликтни ситуации с ищцата на някои от
които е бил свидетел и детето им.
Ищцата споделя, че с бащата не са в добри взаимоотношения, но тя
никога не го е спирала да се вижда с детето им. Сочи, че когато детето се е
връщало от срещите с баща си, в повечето случаи домашното не му е било
написано или не е било написано изцяло. В резултат на което е изпитвала
трудности с организацията на режима на детето. И тя, както жалбоподателя
изразява оценъчни твърдения, по отношение на другият родител, които целят
да го дискридират и същите следва да се оценят наред с другия доказалствен
материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Доколкото решението на РС- Сливница е обжалвано само по отношение
на определения режим на лични отношения на бащата/жалбоподателя/ и
малолетното дете- Д. К., то в останалата част решението като не обжалвано е
влязло в законна сила.
След извършена преценка на доказателствата по делото се установи, че
жалбоподателят работи, като търговски представител на нормирано 8 часово
работно време/ приложен е трудов договор от 2011 г./л.15 от д./, както и от
справка ТД НАП- С./л.53 от д/. По своята същност заеманата длъжност и
задълженията свързани с нея, предполагат ангажираност, която може да
доведе до промени в режима и изградените навици на малолетното дете, в
случай, че режима на лични отношения бъде изменен, по начина желан от
него. Действително всяко дете има нужда да се вижда и прекарва повече
време с двамата си родителите, които да осигуряват неговото нормално
развитие, но определеният режим на лични отношения между бащата и
малолетното дете, както следва – има право да взима детето с преспиване
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18: 00 часа в петък до
18: 00 часа в неделя; има право да взима детето без преспиване всяка втора и
четвърта седмица от месеца за времето от 17: 00 часа до 20: 00 часа във
вторник и четвъртък; има право да взима детето две седмици през лятото,
несъвпадащи с годишния отпуск на майката; има право да взима детето всяка
нечетна година на Коледните празници от 10: 00 часа на 23 декември до 18:
4
00 часа на 26 декември и всяка четна година по Новогодишните празници от
10: 00 часа на 30 декември до 20: 00 часа на 02 януари; всяка календарна
година има право да взима детето на рождения си ден на 20 август с
преспиване, като детето следва да се взима и връща от дома на майката е
достатъчно адекватен. В максимална степен отговаря на този етап на
потребностите и нуждите за общуване между детето и жалбоподателя, който
не упражнява родителските права.
Съдът намира освен това, че определения режим на лични отношения е
сравнително разширен, сравнение с други случаи на определяне на лични
отношения, както и това, че по делото се събраха достатъчно доказателства,
които не поставят под съмнение годността на майката да се справя адекватно
с грижите за детето. Евентуално изменение на режима, в насоката желана от
жалбоподателя би лишило на практика майката от ефективното упражняване
на родителските права по отношение на малолетното дете.
Ето защо решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на спора претенцията на ответницата по въззивната жалба
по отношение на сторените разноски следва да бъде оставена без уважение,
тъй като въззивният съд намира, че всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, и съобразно
възприетата съдебна практика по тези производства - с характер на спорна
съдебна администрация.
За разлика от исковото производство, в това производство не се решава
със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Така,
че съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на ненавършилото пълнолетие дете, ползва и
двамата родители, като тук не е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК по
разноските.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136 от 12.11.2021 г., постановено по гр.
дело № 206/2021 г. по описа на РС-Сливница, В ЧАСТТА с която е
определен режим на лични отношения на детето- Д. В. К., с неговия баща- В.
Д. К. както следва:
- да има право да взима детето с преспиване всяка първа и трета седмица
от месеца за времето от 18: 00 часа в петък до 18: 00 часа в неделя;
- да има право да взима детето без преспиване всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 17: 00 часа до 20: 00 часа във вторник и
четвъртък;
- да има право да взима детето две седмици през лятото, не съвпадащи с
5
годишния отпуск на майката;
- да има право да взима детето всяка нечетна година на Коледните
празници от 10: 00 часа на 23 декември до 18: 00 часа на 26 декември и всяка
четна година по Новогодишните празници от 10: 00 часа на 30 декември до
20: 00 часа на 02 януари;
- всяка календарна година да има право да взима детето на рождения си
ден на 20 август с преспиване, като детето следва да се взима и връща от дома
на майката в гр. С., ул. „Н.“ №...
В останалата част решението като не обжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6