МОТИВИ към присъда
по НОХД 12/2016 год. по описа на
РС –гр.Оряхово
Подсъдимият Д.П.Ф. ***, е предаден на съд с
обвинение за престъпление по чл.234,
ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 20.06.2015 година, около 09:00 часа, в
района на с. Софрониево, общ. Мизия, на път в края на селото, в посока Помпената станция, в лек
автомобил „Опел Вектра“ с ДК № Вр. 21 85
ВН, управляван от Р.Т.П.,***, е държал
акцизни стоки – 54.080 кг
нарязан тютюн за пушене, поставен в 176 бр. найлонови пакета, с продажна
стойност 13 520.00 лева /тринадесет хиляди, петстотин и двадесет лева/ и
размер на неплатения акциз 8 220.16 лева /осем хиляди, двеста и двадесет
лева и шестнадесет стотинки/, без български акцизен бандерол, като такъв се
изисква по закон – по чл.28, във вр. с чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия и по чл.99 от
Закона за акцизите и данъчните складове, в немаловажен случай, като деянието е извършено при условието на
повторност, тъй като е извършил престъплението – държал е акцизни стоки без
бандерол, след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №128/2014
година, по описа на РС – Етрополе, за друго такова престъпление.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Оряхово поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия Д.Ф.. Излага,
че в хода на ДП, както и в хода на съдебното следствие по безспорен начин била
изяснена фактическата обстановка и подсъдимия е държал в своята фактическа
власт тютюн без български акцизен бандерол, който видно от приобщеното по
делото експертно заключение на вещото лице А.Х. и експертите от Агенция
„Митници“ представлява тютюн за пушене и е акцизна стока по смисъла на чл. 12,
т. 1 от ЗАДС. Моли да бъде наложено справедливо наказание.
Подсъдимия Д.Ф. редовно призован се явява
лично в с.з и със защитника си адв. Л.П. – ПлАК и адв. Т.Р. от САК. Защитникът му адв. П.,
моли съда да признае подзащитният й за невиновен по
повдигнатото обвинение за престъпление. Навежда доводи в тази насока.
Счита, че от изслушаната в с.з. по
делото тройна физико-химична експертиза се установявало по един несъмнен и
категоричен начин, че цялото количество тревистата маса, който подсъдимият е
държал не представлява тютюн за пушене така, както изисква закона. Излага, че по
безспорен начин по делото се е установило, че се касае за „пул” който не
представлява тютюн за пушене, а може да се използва за препарати за растителна
защита, но в никакъв случай не може да се използва за пушене тъй като е негоден
за консумация поради примесите, които се намират в него. Излага, че в случая е
налице пул, който е отпадък, и в никакъв случай не може да се категоризира като
тютюн за пушене, който подлежи на облагане с акциз съгласно закона. Моли съда
да признае за невиновен подзащитния й и да го
оправдае. Защитникът адв. Р. заявява, че от тройната експертиза е видно, че
държаните от подсъдимия стоки са негодни за консумация, поради което не
подлежат на облагане с акциз и моли съда да приеме, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин и да постанови оправдателна присъда.
От събраните на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие доказателства - от разпитите на свидетелите, от заключението
на в. л. М.Н. по изготвената в хода на ДП физико-химична експертиза, от
заключението на в.л. К.Н. по изготвената в ДП съдебно – икономическа
експертиза, от заключението на в.л. А.Х. по назначената в хода на съдебното
следствие повторна физико – химична експертиза и заключението на вещите лица В.Н.,
В.В.К. и А.С.Т. по изготвената тройна физико-химична експертиза и от
веществените доказателства по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Д.П.Ф. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с начално образование,
женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Д.П.Ф.,***, се прехранвал като извършвал търговия на дребно. За целта лицето и
неговото семейство – съпругата и двамата му сина, посещавали провеждащите се ежеседмичните пазари в
населените места от обл. Плевен и обл. Враца.
На 20.06.2015 година, на територията на с.
Софрониево и с. Бутан, и двете населени места от обл. Враца, се провеждала съвместна операция между органите на ОД на
МВР, гр. Враца и служителите от мобилната група на Териториалното митническо
управление, гр. Лом. Операцията имала за
предмет: предприемане на незабавни и радикални мерки срещу нелегалното
предлагане, разпространяване и незаконна търговия с акцизни стоки. На
20.06.2015 година, около 09:00 часа, полицейските служители – С.В.Д., Н.А.Н. и
Виолин В., както и служителите от ТМУ – Лом – св. Д.И.Д. и Г.С.Г. се намирали в
района на с. Софрониево, обл. Враца, в близост до пътя за Помпената станция на
селото.
На същата дата, около 09:00 часа св. Р.Т.П.,***,
се движел с лек автомобил м. „Опел Вектра” с рег.№ Вр 2185 ВН в района на Помпената
станция в с.Софрониево. По пътя същият бил спрян от подс. Д.Ф., който го помолил
да го закара с автомобила си до с. Бутан, като му обещал за услугата 10 лева.
Св. П. се съгласил. На задните седалки на превозното средство подс. Ф. поставил
2 бр. черни полиетиленови торби, а в багажника натоварил 4 бр. зеблени чувала, след
което се качил в автомобила и двамата потеглили. По същото време и на същото място се намирали
свидетелите - служители от ТМУ – Лом и ОД на МВР, гр. Враца. По земен път в
района на Помпената станция длъжностните лица спрели автомобила управляван от
св. П. за проверка. При визуалния оглед на купето на МПС св. Д.Д. забелязал
черните полиетиленови торби, поставени на задната седалка при което подс. Д.Ф. заявил,
че чувалите са негови. При така възникналата неотложност на случая, бил
уведомен разследващ митнически инспектор, който пристигнал на
местопроизшествието. В присъствието на поемните лица било извършено претърсване
на багажника и на купето на лекия автомобил „Опел Вектра“ С Рег. № Вр. 21 85
ВН, и били открити и иззети 4 бр. зеблени чували, бели на цвят и 2 бр.
найлонови черни торби с поставени в тях найлонови
пакети, съдържащи надробена суха листна маса, наподобяваща тютюн.
При извършения оглед на веществени
доказателства в досъдебното производство, се установило, че в иззетите 4 бр.
зеблени чувала във всеки един от тях се съдържат по 20 бр. пакета от прозрачно
фолио, напълнени със суха, листна маса наподобяваща тютюн, а всеки чувал тежал
по 20 кг.
При огледа се установило че в единия от иззетите 2 бр. полиетиленови плика се
съдържат 75 бр. пакета от прозрачно фолио, напълнени със суха, листна маса
наподобяваща тютюн с общо тегло 6
кг., а във втория чувал се съдържат 21 бр. пакета от
прозрачно фолио, напълнени със суха, листна маса наподобяваща тютюн с общо
тегло 8,400 кг.
При огледа били иззети обекти за сравнително изследване под № №
16,7,11,2,25,17.
В досъдебното производство е изготвена
комплексна физико-химична експертиза от
старши експерт в Агенция „Митници”, отдел „Митническа лаборатория” – М.Г.Н.. От
заключението на вещото лице се установява, че обектите иззети за
изследване при огледа на веществени доказателства вещото лице е извършило
визуален/ сезорен оглед за да даде органолептично описание на обекта и е
извършило експеримент за пушене, за да определи пушателно вкусовите
характеристики на обекта. При извършеното органолептично изследване вещото лице
М.Н. установило, че в предоставените за изследване обекти с №№ 16,7,11 и 2 се
съдържа суха растителна маса, съставена от раздробени частици от тютюневи листа
с размери от 2х2 и 4х4 достигащи 5х4, тютюневи жилки, тютюнев прах и примеси с нетютюнев произход /без да
е посочено какъв е произхода на
примесите/, и определило, че аромата на листната маса бил характерен за сушен тютюн,
а цвета му бил светложълт до кафяв.
В предоставените за изследване обекти с № 25
и № 17 вещото лице уставило, че съдържат суха растителна маса, съставена от
раздробени частици от тютюневи листа с размери достигащи 5х5, тютюневи жилки,
тютюнев прах, а аромата бил характерен за сушен тютюн, като цвета му варирал от
жълтозелен до кафяв.
При изследване на пушателно
вкусовите характеристики на обектите вещото лице чрез свиване на цигари и
изпушването им е определило, че всичките предоставени а изследване обекти имат
типични ароматно вкусови усещания за пушене на тютюн.
В заключение вещото лице въз
основа на направената органолептична оценка, констатираните частични
морфологични белези и характерен аромат определило представените за изследване
обекти като натрошена, суха биомаса от тютюневите листа – раздробен тютюн, като
е посочило че не може да определи как е получено раздробяването.
Въз основа на резултатите от
извършения експеримент за пушене вещото лице е определило, че изследвания
растителен материал има пушателни свойства и качества на натурален тютюн и може
да се използва за пушене без допълнителна индустриална обработка.
В заключение
вещото лице е определило, че изследвания тютюнев материал попада в обхвата на
чл.12 от ЗАДС.
От
изготвената съдебно-оценителна експертиза е видно, че общата пазарна стойност
на насипен тютюн с тегло 54.080
кг, възлиза на сумата от 13 520 лева, дължимия акциз за
това количество възлиза на сумата от 8 220.16 лв., като към датата на
извършване на деянието МРЗ е била в размер на 360.00 лева.
В хода на съдебното следствие по искане на
подсъдимия и неговия защитник производството е разгледано по реда на
съкратеното производство в хипотезата на чл.371, ал.1, т.1 от НПК, като са
приобщени събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства
и изготвените физико - химична експертиза от вещото лице М.Г.Н. - старши експерт в Агенция „Митници”, отдел
„Митническа лаборатория” и
съдебно - счетоводна експертиза изготвена от вещото лице К.Н..
В хода на съдебното производство по искане на
защитата на подсъдимия е назначена и реализирана повторна физико – химична
експертиза, изготвена от вещо лице, определено от директора на Института по
тютюна и тютюневите изделия с. Марково. От заключението на вещото лице А.Х. – асистент
инженер в ИТТ с.Марково към
Селскостопанска Академия, оспорено от защитата на подсъдимия като некомпетентно
се установява, че взетите от вещото лице произволни проби за изследване от приобщените
по делото веществени доказателства, а именно 1 бр. пакет от зеблен чувал с № 1,
1бр. пакет и 2бр. пакета изглеждащи като вакумирани от зеблен чувал № 2, от
зеблен чувал № 3 – 1 пакет и 1 пакет изглеждащ като вакумиран, от зеблен чувал
№ 4 – 1 пакет, от черен полиетиленов чувал № 5 – 3 пакета и от черен
полиетиленов чувал с № 6 – 1 пакет, обозначен с № 16.
След изследване на иззетите проби, вещото
лице в експертизата си сочи, че обекти с №№ 2.2, 2.3 и 3.2, представляват
нарязан тютюн, който вследствие на протекли деградивни процеси, е негоден за
консумация. Деградивните процеси, са довели до образуване на буца, което не
позволява да бъде подложена на физични и химични анализи. Обекти с №№ 2.1,3.1, 4,5 и 6 вещото лице е
посочило, че представляват силно натрошен тютюн. Тъй като същите са идентични
по морфологични белези, вещото лице е сформирало средна проба за извършване на необходимите анализи за изготвяне на
експертното заключение, като в експертизата си не е посочила какво количество
от всеки обект е иззела за изследването. При сепарирането на средната проба, вещото лице е
установило, че същата се състои изцяло от частици с размер под 3.15 мм, като 51.39% от
средната проба е с размери между 1
мм и 2
мм, като съдържанието на тютюнев прах е силно завишено.
При разделяне на тютюна от средната проба на фракции, вещото лице не е констатирало наличие на примеси. В
заключение вещото лице е посочило, че обектите при които е констатирало
протекли деградивни процеси представляват нарязан тютюн за пушене, които са
негодни за консумация, а останалите обекти на които е извършено физико-химично
изследване сформирано от средна проба вещото лице е посочило, че средната проба
представлява ситно натрошен тютюн, който е годен за консумация и е пригоден за
продажба на дребно под формата на потребителски опаковки.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
представената експертиза, като уточнява, че не трябва да съдържа примеси и не
се допуска мирис на плесен или други миризми. Допълва също, че по технология е
прието максимумът на тютюнев прах да е 3 %, като тютюневият прах представлява
частици. В експертизата не е изследвала какъв сорт тютюн са обектите, не е
подлагала на анализ сорта на тютюна, използвала е стандарта за ориенталски
тютюн, изсушен и манипулиран. Също така посочва, че под формата на влакна е
установила, че в 3 от пликовете на които съдържанието е силно деградирало е под формата на буци. Останалите обекти са
били натрошени. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че изследваните
обекти, които не са били деградирали, не представляват карантия.
На осн.чл.312 НПК, съдът е възобновил
съдебното следствие и е допуснал тройна съдебна физико-химична експертиза,
която да извърши физико-химична експертиза, която да отговори на следните
въпроси:
1. Да
определи какво е количеството тютюн годен за пушене, без допълнителна
индустриална обработка и какво е количеството негоден тютюн за консумация?
2. С каква давност са протеклите деградивни
процеси в количеството негоден тютюн за пушене?
3. Какъв сорт тютюн са предоставените за
изследване веществени доказателства и отговарят ли на съответния БДС и на какви
критерии следва да отговаря съответния сорт тютюн по съответния стандарт?
4. Предоставените за изследване веществени
доказателства представляват ли пул съгласно БДС, и ако не, какво представляват
- тютюневи изделия, отпадък от тютюн, получен при обработка на тютюн или при
промишлено производство на тютюневи изделия или фино нарязан тютюн за свиване
на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2 от чл. 12 на ЗАДС, при който
повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване,
по-малка от 1,5 мм.
и подлежи ли на облагане, с
акциз съгласно ЗАДС и в коя хипотеза на разпоредбите на закона попадат?
За вещи лица е назначил А.С.Г.-Х. – изготвила повторната ФХЕ и двама експерти от
Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково, обл. Пловдив определени от Директора, който е определил за
участие в тройната физико-химична експертиза - асистент В.К. и гл.
спец.-технолог А.Т..
С Молба вх.№ 2198/22.06.2016 г. вещото лице А.С.Х.
е депозирала отвод, тъй като се счита заинтересована по изготвяне на тройната
експертиза и счита, че това ще повлияе значително на обективността на бъдещата
и оценка. Посочила е също, че е и служебно ангажирана с планирани нови
изследвания върху тютюна и тютюневите изделия, поради което е поискала да бъде
заличена като вещо лице в тройната експертиза.
Съдът е приел отвода и е изискал от директора
на ИТТИ да определи друго вещо лице, което да участва в допуснатата тройна
физико-химична експертиза.
С писмо вх. № 2351/04.07.2016 г. от ВРИД
Директор на ИТТИ с.Марково, е определена за вещо лице за изготвяне на тройната
физико-химична експертиза доц.д-р В.В.Н..
От заключението на допуснатата тройна физико-химична
експертиза и изготвена от доцент д-р В.Н., асистент В.К. и гл. спец.-технолог А.Т.
се установява, че процесния материал (цялото количество веществени
доказателства) не е годен за консумация (пушене), тъй като част от него
представлява технологичен тютюнев отпадък „пул”, който не може и не трябва да
се пуши и не представлява тютюнево изделие, а останалата част представлява
дефектиран от плесен нарязан тютюн, който не е годен за пушене.По отношение на
засегнатия от плесен тютюн, вещите лица са посочили, че поради липса на
обективна технологична информация за първоначалното състояние на процесния
материал, както и за условията на неговото съхранение не могат да определят
давността на протеклите деградивни процеси.В експертизата се сочи също че съдържанието
на предоставените за изследване веществени доказателства не позволява
определяне сорта на тютюна, тъй като сортова принадлежност се определя
единствено на тютюн на листа, а сред изследваните обекти, не са налични такива
проби. В заключението си вещите лица са посочили, че след извършване на проведените
изледвания и на база получените при сепарирането резултати на предоставените за
изследване веществени доказателства - обекти с №№ 1,2 /проби с № от 2.1 до
2.11/, 3 /проби с №№ от 4.1 до 4.11/, 5 и 6, представляват негодна за
консумация, разнородна по характер и съдържание тютюнева фракция „пул“, т.е.
технологичен отпадък – смес от дребни късове листна петура, непреработени
тютюневи жили, отрошъци от жили, нетютюневи примеси и инертни материали, който не
може и не трябва да се пуши, и не представлява тютюнево изделие. Изследваните
обекти са компрометирани от недопустими за тютюневите изделия разнородни
примеси от нетютюнев произход и инертни материали, които могат да повлияят при
пиролиза неблагоприятно върху здравето на консуматора, т.е. същите са опасни за
употреба – не трябва да се консумират – да се пушат. Обекти с №№ 1,2 /проби с №
от 2.1 до 2.11/, 3 /проби с №№ от 4.1 до 4.11/, 5 и 6 представляват
технологичен тютюнев отпадък „пул“, който не може и не трябва да се пуши, респ.
като категория „отпадъци от тютюн“ попадат в чл.12 ал.4 от Закона за акцизите и
данъчните складове.
При изледването се установило, че Обекти с №№ 2 /проби с №№ от 2.12 до 2.16/, 3 /проби
с №№ от 3.13 до 3.17/ и 4 /проби с №№ от 4.12 до 4.18/, представляват
дефектиран от плесен негоден за консумация нарязан тютюн, който не може да се
пуши и не попадат в определението за „тютюн за пушене /за лула и цигари/ по
смисъла на чл.12 ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Настоящата инстанция намира, че следва да
се кредитира заключението по изготвената
тройна физико-химична експертиза като намира, че същото е компетентно,
изготвено от вещи лица с надлежна професионална квалификация и специални
познания и стъпило на детайлно изследване на цялото количество веществени
доказателства. Неправилната научна методика използвана от първоначалната
експертиза и повторната експертиза, липсата на детайлно органолептично
изследване на обектите и хипотетичния характер на изводите за предназначението
им изведени от вещите лица М.Н. и А.Х. на база начина на пакетиране и липсата
на документация отнасяща ги към т.н. технически отпадък обосновава извода за
необоснованост на тази експертиза и отказа на съда да
цени изготвените заключения.
Органолептичната /визуална/ оценка на пробите от изследваните
обекти от първоначалната и тройната физикохимична експертиза сочи
установяването на нетютюневи примеси, които повторната изготвена от вещото лице
А.Х. не само, че въобще не е установила, но и е заключила, че липсват такива и
след извършване на ситовия анализ на изследваната сформирана средна проба от
изследваните обекти/без да е посочено от какво количество от изследваните
обекти и по какъв начин е сформирана – посочено е само че е сформирана средна
проба тъйкато мателиалът в обектите е със сходни морфологични белези/. На тази
основа съдът цени заключението по изготвената тройна физико – химична
експертиза, което е изготвено по утвърдена методика и при изследване на цялото
количество веществени доказателства, в акредитирана лаборатория и от лица с
удостоверена специална квалификация като намира за обосновани фактическите
изводи, че предмета на деянието представлява технологичен отпадък от обработка
и преработване на тютюни и не представлява тютюнево изделие – тютюн за пушене. Изводите
на тройната експертиза, че процесните обекти №№ 1,2
/проби с № от 2.1 до 2.11/, 3 /проби с №№ от 4.1 до 4.11/, 5 и 6 следва да се класифицират в чл.12,ал.4,т.1 от ЗАДС,а именно като отпадък от тютюн – „пул“, който подлежи на унищожаване са
правни, но това не засяга качеството на експертизата, а е въпрос който съдът
следва самостоятелно да реши без да бъде обвързан с предложеното решение.
По
отношение на обекти №№ 2 /проби
с №№ от 2.12 до 2.16/, 3 /проби с №№ от 3.13 до 3.17/ и 4 /проби с №№ от 4.12
до 4.18/ заключението на вещите лица доцент д-р В.Н., асистент В.К. и гл.
спец.-технолог А.Т., е че същите представляват дефектирал
от плесен нарязан тютюн, който е негоден за консумация /пушене/, както и по
отношение на обектите с №№ 2/2,2/3 и 3/2 от заключението на повторната
експертиза изготвена от вещото лице А.Х., които също е установено че представляват
дефектирал от плесен нарязан тютюн, който е негоден
за пушене съдът намира, че заключението на първоначалната експертиза изготвено
от вещото лице Н. не може да бъде експлоатирано за установяване на обективното
състояние на изследваните обекти, макар то не е установило, че пробата е
засегната от биологични агенти /плесени/. Това е така тъй като изследваната
проба не е достатъчно представителна от една страна, а от съгласно чл.122 от
Правилника за администрацията в съдилищата /обн.Дв.бр.8/14г.,изм./
акцизните стоки остават на съхранение при органа,който ги е задържал и под
контрола на митническите органи и доколкото разследването практически е
извършено и приключено от митническите органи, които са съхранявали
веществените доказателства тяхна отговорност е опазването на същите в
оригиналното им състояние, включително и с оглед нуждите на евентуални
допълнителни експертизи и изследвания.
В светлината на изложеното
по-горе съдът обоснова съображенията си да цени
заключението по тройната ФХЕ и отказа си за възприеме заключението по
първоначалната и повторната такава.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прие, че подсъдимият Д.Ф. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.234,
ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 20.06.2015 година, около 09:00 часа, в
района на с. Софрониево, общ. Мизия, на път в края на селото, в посока Помпената станция, в лек
автомобил „Опел Вектра“ с ДК № Вр. 21 85
ВН, управляван от Р.Т.П.,***, е държал
акцизни стоки – 54.080 кг
нарязан тютюн за пушене, поставен в 176 бр. найлонови пакета, с продажна
стойност 13 520.00 лева /тринадесет хиляди, петстотин и двадесет лева/ и
размер на неплатения акциз 8 220.16 лева /осем хиляди, двеста и двадесет
лева и шестнадесет стотинки/, без български акцизен бандерол, като такъв се
изисква по закон – по чл.28, във вр. с чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия и по чл.99 от
Закона за акцизите и данъчните складове, в немаловажен случай, като деянието е извършено при условието на
повторност, тъй като е извършил престъплението – държал е акцизни стоки без
бандерол, след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №128/2014 година,
по описа на РС – Етрополе, за друго такова престъпление.
Настоящата инстанция намира, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, че
подсъдимият Ф. е осъществил деянието, за което е предаден на съд.
При тези съображения настоящата инстанция възприе
изцяло заключението на назначената тройна физико-химична експертиза, от която
се установява, че намерената и иззета от подс. Ф. суха тревиста маса с общо
тегло 54.080 кг., представлява дребни късове от изсушени
тютюневи листа с размер по малък от 10 мм., с цели необработени тютюневи жили,
инертни материали и други примеси, които се класифицират като „пул”, съгласно
БДС 8391-85 – „Тютюн и тютюневи изделия. Терминология”. „Пулът” попада в чл.12,
ал.4 от ЗАДС „Отпадъците от тютюн, които
не попадат в обхвата на ал.1, т.2” и не представлява акцизна стока по смисъла
на чл.12 от ЗАДС. Изпълнителното деяние съгласно чл.234, ал.1 от НК,
се изразява в две форми – продава или държи. За съставомерността
е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. В конкретния
случай спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за държане на акцизни стоки без
Български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.28, във вр. с чл.25,
ал.І от Закона за тютюна и тютюневите изделия и по чл.99, ал.І от Закона за
акцизите и данъчните складове. Съставомерно
по чл.234, ал.1 от НК „държане” ще е налице винаги,
когато акцизните стоки са без поставен върху тях български акцизен бандерол и
обективно се намират във фактическа власт на дееца без оглед на
продължителността й - часове, дни или повече. Фактът на
държането на посочените акцизни стоки без поставен върху тях български акцизен
бандерол, е достатъчен и за съставомерността му е без
значение начина на възникване на държането. Съдът намира, че в случая иззетата суха
тревиста маса с общо тегло 54.080
кг., представлява растителна маса с вид и мирис на тютюн
и не е акцизна стока по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗАДС. Безспорно
тютюнът и отпадъците от него също са инкриминирани по смисъла на чл.234, ал.1
от НК, но последните следва да отговарят по химичен състав на определени
изисквания. Това обстоятелство се установява посредством експертиза, в която се
изследва фракционния състав на тютюна или отпадъчния тютюн. В конкретния случай
от изготвеното заключение на вещите лица доцент д-р В.Н., асистент В.К. и гл.
спец.- технолог А.Т. по назначената и реализирана в хода на съдебното следствие
тройна физико – химичната експертиза, се установява, че цялото количество намерена
и иззета тревиста маса, за която подс. Ф. е дал
обяснения пред служителите на митницата, че е негова представлява силно
замърсен технологичен отпадък от обработка и преработка на тютюн и не
представлява тютюнево изделие - тютюн за пушене. Ето защо съдът намира, че той
не попада в обхвата на акцизните стоки, описани в чл.12 от ЗАДС и не следва да
притежава акцизен бандерол, по 99 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове и чл.25 и чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Пулът
попада в обхвата на чл.12, ал.4 от ЗАДС „Отпадъците от тютюн, които не попадат
в обхвата на ал.1, т.2” и не представлява акцизна стока.
Констатираното плесенно засягане
на част от веществените доказателства съобразно изготвената повторна и тройна ФХЕ
изначално определя невъзможността същите да бъдат ползвани за консумация
/пушене/ като провеждането на по-нататъшно органолептично
и дегустационно изследване се оказва парализирано от характеристиките на
обекта. Съдът намира, че няма стабилна основа за изграждане на извода, че към
момента на изземане на тези обекти от подсъдимия същите са били неувредени, същите
няма как да се подложат на изследване съставките на самите обекти, а презюмирането на годност на обследваната маса за пушене,
означава да се постанови присъда на базата на предположения, което е
недопустимо съгласно чл.303 от НПК.
Отсъствието на задължителния
елемент от състава на престъплението по чл.234,ал.1 от НК – акцизна стока
обосновава крайното заключение на настоящата инстанция за липса на престъпление.
С оглед на гореизложеното настоящата
инстанция счита, че от обективна страна не е доказано държане на акцизни
стоки по смисъла, който е заложил законодателя, за да се консумира състава на
престъплението по чл.234, ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК. С оглед липсата на обективна
страна от състава на престъплението, съдът намира, че не следва да се обсъжда
субективната страна на състава на престъплението, тъй като състава на
престъплението е съвкупност от обективни и субективни признаци, чрез които
законодателя в норма от особената част на НК е очертал даден вид престъпление и
по този начин го е разграничил от другите видове престъпления.
По тези съображения съдът призна за невинен и
оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.234, ал.2, т.1, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.28, ал.1 от НК
Фактическата обстановка приета за установена
се изяснява от писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните в
хода на ДП свидетели, заключението на назначената и реализирана в хода на
съдебното следствие тройна физико – химична експертиза и веществените
доказателства по делото.
Въпреки, че намерената и иззета тревиста маса
не е акцизна стока по смисъла на закона, нейната консумация, според вещите лица,
това е неизползваема фракция от тютюн получен при промишлена обработка на
тютюна от категорията пул, който е опасен за употреба и негоден за консумация
/пушене/. Ето защо, съдът прецени, че иззетото количество отпадъчен тютюн, като
веществено доказателство по делото - тютюнева смес негодна за употреба - суха
тревиста маса с вид и мирис на тютюн, разпределен в 4 бр. зеблени чували и 2
бр. полиетиленови чувала - остатък след първоначалната и повторната експертиза,
който тютюн се намира в РС Оряхово, не следва да се връща на подс. Ф., а следва да бъде отнет в полза на държавата и да
се унищожи от съответния компетентен орган след влизане на присъдата в сила.
При този изход на процеса направените по
делото разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка на
държавата.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: