Р Е Ш Е Н И Е
Номер 230 /03.06. Година
2019 Град Перник
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На втори април
Година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00339 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №672/28.01.2019г.,
изд. от директор на териториална дирекция Югозападна, правоприемник на митница
Столична, закрита със Заповед №ЗАМ-1318/27.12.2018г. на министъра на финансите,
на „**“ ЕООД, гр. Перник, представлявано от управителя Б. Г. Г. е наложена имуществена санкция, в размер 1000 лева на
основание чл.123, ал.2 от ЗАДС, за това, че на 29.06.2018 г., около 18.00 часа,
в гр. Перник, при извършена проверка в
търговски обект – пица бар „**“, стопанисвано от „**“ ЕООД, гр. Перник, се установило, че в складовото
помещение на обекта търговецът държи акцизни стоки – 19 броя бутилирани
алкохолни напитки – различни по вид и марка, без задължителен бандерол за
платен акциз в Република България –
нарушение на чл.123, ал.2 от ЗАДС.
На основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.123, ал.2 от ЗАДС търговецът бил лишен и от правото да
упражнява търговска дейност с акцизни
стоки в горепосочения търговски обект
за срок от 1 месец.
На основание чл.124, ал.1, във
вр. с чл.123, ал.2 от ЗАДС, предмета на нарушението – 19 броя бутилирани
алкохолни напитки – различни по вид и марка, е отнет в полза на държавата..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от „**“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Г. Г.. В нея се излагат доводи
за това, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона, явно
необосновано е, тъй като приетите за установени факти и обстоятелства не се
подкрепят от събраните доказателства, както и че наложените санкции са неправилно определени..
В подкрепа на тезите в жалбата в
съдебните прения пълномощникът на жалбоподателя - адв.
К.С., излага конкретни доводи и пледира за отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – ю.к. М. А. изразява
становище, че жалбата е неоснователна и пледира наказателното постановление да
бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
материалния закон и при спазване на процесуалните правила.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 29.06.2018 г., около 18.00
часа, служители от отдел „Митническо разузнаване и разследване“ /МРР/ при
митница Столична – П. Г.К. - гл.
митнически инспектор, С.И.З. - митнически инспектор и В.В.С.
– технически сътрудник, извършили проверка на търговски обект – пица бар „**“, находящ
се в гр. Перник, ул. „.“ №*, стопанисван от „**“ ЕООД, гр. Перник. При проверката,
извършена в присъствието на управителя на дружеството - Б. Г. Г., в складовото помещение, намиращо се
на приземния етаж, било констатирано
наличие на общо 19 броя бутилирани
алкохолни напитки, различни видове и от
различни марки, които не били облепени с
бандерол за платен акциз за Република България, а именно: 1 бутилка ликьор „Grand Mariner“ – 0.7 л. - 40% vol; 1 бутилка ром „Sailor Jerry“ – 0.7 л. - 40% vol; 1 бутилка уиски „Tullamor Dew“ – 0.7 л. - 40% vol; 1 бутилка ром „Bacardi“ -1 литър – 37.5% vol; 1 бутилка коняк „Hennessy“ – 0.7 л. - 40% vol; 1 бутилка ликьор „Solerno“ – 0.7 л. - 40% vol; 1 бутилка ракия „Бургас 63“ –
0.5 л. - 40% vol; 1 бутилка мартини – 1 литър -
18% vol; 1 бутилка ром „Santiago de Cuba“ – 0,7 литра - 38 % vol; 1 бутилка уиски „Ballantines“ – 0.7 л. - 40% vol; 3 бутилка водка „Sobieski“ – 0.7 л. – 37,5% vol; 3 бутилка мента „Branca“ – 1 литър - 28% vol; 1 бутилка водка „Absolute“ – 0.7 л. - 40% vol; 1 бутилка коняк „Black sea“ – 0.7 л. - 40% vol; 1 бутилка уиски „Savoy“ – 1 литър - 40% vol;
В писмено обяснение, управителят
на дружеството посочил, че бутилките
алкохол са негови, както и че с течение на времето бандеролът е паднал.
За извършената проверка бил съставен
протокол за извършена проверка № ***:29.06.2018г.
по описа на Митница Столична, а с опис на иззетите акцизни стоки, представляващ
неразделна част от протокола, описаните по–горе 19 броя бутилирани алкохолни напитки,
без акцизен бандерол, били иззети. Същите били приети на съхранение в склад за
съхранение на отнети и изоставени в полза на държавата стоки в митница Столична
с приемо-предавателен протокол №18ССР00052/03.07.2018г.
С писмо, рег. №32-260466/10.09.2018г.
на Началник Митница Столична,
жалбоподателят бил поканен в 7-дневен срок от получаването да се яви в митница
Столична за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
На 18.09.2018г., в указания
срок, управителят на „**“ ЕООД – Б. Г. се явил в митница
Столична, където в негово присъствие свидетелката П.К. – гл. митнически инспектор
в митница Столична, образувала срещу ЮЛ административнонаказателно производство
с АУАН № 418/18.09.2018г., приемайки, че е осъществен административнонаказателния
състав на чл.123, ал.2 от ЗАДС. При предявяване на АУАН законният представител
на дружеството вписал, че няма възражения.
Писмени такива не постъпили и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно служебна бележка, рег. №
32-369691/18.12.2018., издадена от отдел
акцизна дейност при митница Столична, размерът на дължимия акциз за акцизните
стоки, предмет на нарушението е 58,17
лв.
На 28.01.2019г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53 и 83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.123,
ал.2 от ЗАДС ангажирал имуществената отговорност на „**“ ЕООД, налагайки
имуществена санкция за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите
П. Г. К. и В.В.С.,
както и приетите писмени доказателства: АУАН №418 от 18.09.2018г., протокол за
извършена проверка № ***:29.06.2018г. по описа на Митница Столична и опис към
него, приемо-предавателен протокол
№18ССР00052/03.07.2018г., служебна бележка, рег. №32-369691/18.12.2018г., писмо-покана,
рег.№32-260466/10.09.2018г., справка от регистър за задължения към митническата
администрация от 11.01.2019г., фискален бон от 29.06.2018г., заповед №ЗАМ-43/32-8734
от 07.01.2019г. на Директор Агенция “Митници”.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
При извършване на
цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че в
административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при образуване на производството, не са спазени императивни
изисквания към съдържанието на акта и постановлението, както и относно реда за събиране и установяване
на релевантните факти, които в съвкупност обуславят извод за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и имат за последица
отмяната му.
В тази насока пълномощникът на
жалбоподателя релевира следните възражения:
На първо място, по делото е останало неизяснено
дали предметите на нарушението действително попадат в обхвата на
забраната по чл.99, ал.1, т.3 от ЗАДС, т.е.,
дали се касае за алкохолни напитки с код по ***. Излага съображения, че не е безспорно установено дали стоките отговарят на определението за етилов
алкохол по чл.9 ЗАДС и какво точно е
действителното алкохолно съдържание по обем, тъй като съответно експертно
изследване в централната митническа лаборатория не е извършвано. Това в конкретния случай било от особена важност,
предвид обстоятелството, че определения размер на дължимия акциз в двоен размер
е близък до стойностния критерий за маловажност, приет в нормата на чл.126б,
ал.2 от ЗАДС. Излагат се и възражения за неточно правно квалифициране на нарушението,
доколкото не е посочена като нарушена относимата
материално-правна разпоредба, регламентираща забраната за държане на бутилирани алкохолни напитки с код по ***, а
само нормата на чл.123, ал.2 от с.з.,
която е административнонаказателна и съдържа
съответната санкция. Наведени са и възражения относно липсата на
констатация относно поредността на нарушението,
предвид установената в същата разпоредба по-тежка отговорност за повторно
извършено нарушение. Релевират се и оплаквания за
нарушаване на изискването в чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН да се състави в присъствие
на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Част от
възраженията са основателни.
Приема се за основателно възражението за непрецизно квалифициране на нарушението поради посочването като нарушена единствено административнонаказателната разпоредба на чл.123, ал.2 от ЗАДС. Изискването в ЗАНН за посочване на
нарушените "законни
разпоредби" обхваща както нарушената материално - правна разпоредба, така
и санкционната /административнонаказателната/ разпоредба, въз основа на която
се налага конкретно административно наказание. Административнонаказателната
норма се състои от хипотеза, диспозиция и
санкция, като в някои от случаите трите елемента са структурирани в един
и същ нормативен текст, но в преобладаващата
част от случаите хипотезата и
диспозицията на правната норма се съдържат в един нормативен текст, а санкцията
е изведена в отделен текст. Тази законодателна техника обаче, не разкъсва
единството на административнонаказателната норма, напротив, законосъобразното
очертаване на нарушената такава изисква цифрово означаване, както на
материално-правната норма, съдържаща диспозицията, така и
административнонаказателната, съдържаща
предвидената в закона санкция. Този извод следва и от дефинираното в чл.6 от ЗАНН понятие „административно нарушение“ - деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
В
конкретния случай основателно се изтъква, че в ЗАДС е налице съответна материално-правна разпоредба,
установяваща съответното правило за поведение - забрана за държане на
конкретния вид акцизна стока без бандерол, а именно чл.99, ал.1, т.3 от с.з. В
този смисъл, законосъобразното правно квалифициране на нарушението е изисквало
обвързване с нея на нормата на чл.123, ал.2 от ЗАДС, което не е сторено. Доколкото обаче, и в АУАН, и в
н.п. е налице позоваване на чл.99, ал.1,
т.3 от ЗАДС, то съдът приема, че
нарушението не е съществено и по
естеството си и не може самостоятелно да обуслови отмяна на наказателното
постановление.
Основателно е и възражението, че при описание на нарушението в акта и н.п. липсва изрична
констатация, че стоките – предмет на нарушението, са продукти включени именно в
код по ***. Тази непълнота нарушава изискването в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй
като се касае за елемент от състава на
административното нарушение по чл.123, ал.2, вр. чл.99, ал.1, т.3 ЗАДС.
Нарушение е
допуснато и при съставянето на АУАН, предвид
нарушаването на изискването в чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставянето му в
присъствие на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. От показанията на свид. В.В. и
писмените доказателства по делото безспорно се установи, че същият е участвал
в извършената проверка в обекта на „**“ ЕООД съвместно с актосъставителя П.К. и митнически инспектор С.З.. АУАН е съставен
в присъствието на други двама свидетели, без да е обоснована,
още по-малко доказана, невъзможност за съставяне на акта в присъствие на
горепосочените служители на Столична митница. Напротив – в показанията си свид.
В. е категоричен, че е бил на разположение при съставяне на акта, но въпреки това, същият е бил съставен в
присъствието на осигурени от актосъставителя други
две лица.
Допуснатото нарушение на
процедурата по чл.40, ал.1, във вр. с ал.3 от ЗАНН е съществено, тъй като
правилата са императивни и спазването им е установено като гаранция за
обективно, всестранно и пълно изследване на фактическите обстоятелства,
съставляващи предмет на доказване, като гаранция и за това, че отразените в
акта факти и обстоятелства на нарушението са следствие на непосредствени
възприятия на актосъставителя и свидетелите, които са
ги установили, които гаранции от своя страна са пряко свързани и с правото на
защита на правонарушителя, още повече в случаите, когато фактическите
констатации и/или законосъобразността на формираните правни изводи се оспорват
от него.
Основателни са доводите на пълномощника на жалбоподателя за това, че намерените в обекта на търговеца бутилки без бандерол, съдържащи /според означеното на етикетите/ алкохолни напитки, е следвало да бъдат изследвани с цел установяване на алкохолното съдържание. Това е било необходимо не само за преценка дали действително се касае за продукти, включени в код по ***, спрямо които поставянето на бандерол от производителя или вносителя е задължително, съгласно чл.64, ал.1 и чл.100, ал.1 ЗАДС, но и за точно определяне на дължимия акциз. Съгласно чл.28, ал.1, т.5 от ЗАДС
данъчната основа за облагане с акциз
за етиловия алкохол, включително биоетанола, са
количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С, а според
разпоредбата на чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, акцизната ставка за етиловия алкохол
е 1100 лв. за един хектолитър чист алкохол. Редът, по който е следвало да бъде
направено изследването е установен в Наредба №3 от 18.04.2006г. за
вземането на проби и методите на анализ за целите и контрола върху акцизните
стоки на Министъра на финансите. Според наредбата такова изследване може да
бъде извършено единствено в Централната митническа лаборатория на Агенция
„Митници“ – София или в регионалните митнически лаборатории на агенцията.
В конкретния случай, доказателствата по делото
сочат, че преценката, че предметите на нарушението представляват алкохолна напитка с код по ***, както и че
размера на дължимия за тях акциз е 58,17 лв., видно от издадената служебна
бележка рег.№ 32-369691/18.12.2018г. от
отдел „Акцизна дейност“ при митница Столична, се основават не на извършено по
реда на Наредбата изследване, а на поставените върху бутилките етикети и
отразеното върху тях алкохолно съдържание.
Според показанията на свидетелите П.К. и В.С., изследване не е било необходимо,
тъй като информация за вида и алкохолния градус на съдържимото в бутилките са
получили от поставените етикети върху бутилките, които били фабрично
запечатани. Дори да се приеме, че инспекторите са проверили всяка една от 19-те
бутилки и са се уверили, че бутилката не е отваряна /каквато констатация не е
отразена нито в протокола за извършена проверка, нито в акта и н.п./, при
положение, че бутилките са били без поставен бандерол от производителя, върху
който освен останалата дължима информация по чл.3 от НАРЕДБА за реда и начина
за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни
напитки, да е обозначено и алкохолното съдържание, то обстоятелството,
че продуктите са били в търговска опаковка и етикетирани, не дава основание да
се приеме категорично, че означеното на опаковката съответства на съдържанието,
особено предвид наличния спор относно класификацията на стоката
съобразно Комбинираната номенклатура. Отразеното на етиката
би могло да се приеме за достатъчно
в случаите, в които на бутилките вече е поставян бандерол, но към датата на проверката е бил с изтекъл срок на валидност,
например. След като в случая бандерол
изобщо не е имало, то се касае за
първоначално класифициране на вида на акцизната стока по
Комбинираната номенклатура и преценка
дали попада в приложното поле на чл.64 ЗАДС
за облепването й с бандерол, което не може да стане бе съответно изследване.
Непровеждането на съответен анализ не позволява
да се приеме, че продуктите - предмет на нарушение, представляват алкохолна
напитка с код по ***, както и че дължимият за тях акциз е определен коректно. Този
извод с основание се налага и предвид съдържанието на служебната бележка
издадена от отдел „АД“ при столична Митница, цитирана по-горе, според което размера
на акциза е 58,17лв. „…при
условие, че стоките предмет на нарушение отговарят на определението за етилов алкохол в чл.9 ЗАДС“.
Несъмнено, неустановяването по предвидения ред
на релевантните за казуса факти и
обстоятелства, освен че е довело до необоснованост на издаденото постановление,
е ограничило и правото на защита на наказания субект, предвид това, че двойният размер на дължимия акциз, определен
съобразно условието по-горе, е близък до заложения в нормата на чл.126б, ал.2
от ЗАДС стойностен праг за определяне на нарушението като маловажно.
Изложените съображения в
съвкупност обосновават отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен и необоснован в частта основно наложените административни
наказания - имуществена санкция, в размер 1000 лв., и лишаване на търговеца от
право да упражнява търговска дейност с
акцизни стоки в обекта за срок от 1 месец. .
Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено в частта му, с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, е постановено отнемане в полза на държавата на намерените при проверката и
иззети акцизни стоки, предмет на административното нарушение – 19 броя бутилирани
алкохолни напитки – различни по вид и марка, без бандерол за платен акциз за
Република България. Основание за това дава обстоятелството, че от
доказателствата по делото се установява, а и от страна на жалбоподателя не се
оспорва, че се касае за акцизни стоки по чл.2, т.1 ЗАДС, не облепени акцизен
бандерол на Р. България, какъвто е бил задължителен, в нарушение
на чл.123, ал.2 от ЗАДС. В извънсъдебната фаза на производството управителят на
„**“ ЕООД не оспорва задължителността на бандерола, доколкото твърди, че такъв
е имало върху всяка от бутилките, но с времето се отлепил. Затова според изричната норма на чл.124, ал.1 от с.з.,
стоките – предмет на нарушението, подлежат на отнемане в полза на държавата,
независимо чия собственост са.
За този извод е ирелевантно обстоятелството,
че наказателното постановление се отменя в частта, с която на жалбоподателя
са наложени административни наказания за
вмененото нарушение, доколкото отнемането в полза на държавата е пряка
последица от безусловната забрана в закона за държане на акцизни стоки необлепени
акцизен бандерол, когато такъв е задължителен, независеща от
административнонаказателната отговорност на лицето.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №672/28.01.2019г., изд. от директор
на териториална дирекция Югозападна, правоприемник на митница Столична,
закрита със Заповед №ЗАМ-1318/27.12.2018г. на министъра на финансите, в частта,
с която на „**“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. „***“ №17, представлявано от управителя Б. Г. Г., на основание чл.123, ал.2 от ЗАДС и
чл.124а, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.123, ал.2 от ЗАДС, са наложени имуществена
санкция, в размер 1000 лева и лишаване от правото да упражнява търговска дейност
с акцизни стоки за срок от 1 месец в
търговски обект: пица - бар „**“, находящ се в гр. Перник, ул. „.“ №*, стопанисван от дружеството..
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №672/28.01.2019г., изд. от директор
на териториална дирекция Югозападна, правоприемник на митница Столична,
закрита със Заповед №ЗАМ-1318/27.12.2018г. на министъра на финансите, в частта,
с която на основание чл.124, ал.1, вр. чл.123, ал.2 от ЗАДС, в полза на държавата са отнети 19 броя
бутилирани алкохолни напитки – различни по вид и марка, без бандерол за платен
акциз за Република България, приети на съхранение в склад на митница Столична.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ