№ 2142
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207084 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4495809, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 ЗДвП на ИВ.
ИВ. АНТ. е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано
искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. Представен е списък на разноските.
Въззиваемата страна е ангажирала писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение,
а атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно
постановен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира
възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
1
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 67975/ 11.11.2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив /л. 13/ и към датата на съдебното заседание
не е съставена и налична в администрацията разписка за надлежно връчване
на ЕФ, поради което и такава не може да се предостави на съда.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания Електронен фиш намери, че са налице основания за неговата
отмяна, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 06.10.2020 г. в 11:31 часа в гр.
Пловдив, на бул. „Северен“ пресечка с ул. „Борба“ № 18 посока север, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за движение в населено
място – 40 км/ч, товарен автомобил с рег. № ***, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост от
63 км/ ч, тоест с превишение на скоростта от 23 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).
Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
2
8121з-532/12.05.2015г, като по - конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, следва да са налице
следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта -
чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система;
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че
всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда не е спазено изискването на чл. 10,
ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Видно от приложеното по делото съпроводително писмо към момента на
изпращането му Протокол по чл. 10 от Наредбата не е наличен в сектор
„Пътна полиция“, поради което и такъв не е предоставен.
С разпореждане № 7162/ 01.11.2021 г.,постановено по настоящото дело,
съдията – докладчик изрично е изискал да бъде представен Протокол по чл.
10 от Наредбата.
Видно от получения отговор от наказващия орган, обективиран в писмо вх.
№ 67975/ 11.11.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив приложено е
представен Протокол по чл. 10 от Наредбата. Видно от съдържанието на
същия /л. 14/, се установява, че е съставен на 06.10.2020г. Като място за
3
контрол е посочено гр. Пловдив, бул. „Северен“ № 77, което съществено се
различава от мястото за контрол посочено в процесния ЕФ и приложеното по
преписката статично изображение, а именно гр. Пловдив, бул. „Северен“
пресечка с ул. „Борба“ № 18. Отделно от това в коментирания протокол
липсва отбелязване на наличието на пътен знак В 26 – ограничение на
скоростта 40 м/ч, като е отбелязано, че в контролирания пътен участък е било
важимо общото ограничение на скоростта в населено място – 50 км/ч. На
последно място, впечатление прави и съпоставката на номера на статичното
изображения приложено по делото – 0365454, номера на първо статично
изображение – 0366226 и номера на последно статично изображение –
0366715, вписани в Протокола. Макар и коментираният реквизит да не е от
категорията на съществените и задължителни реквизити на Протокола за
използване на АТСС, то в случая посочените номера на първо и последно
статично изображение затвърждава извода, че представеният протокол касае
съвършено различно място на контрол, при което не е въведено ограничение
на скоростта със знак В 26, като за процесното нарушение за което е издаден
обжалвания електронен фиш липсва Протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/ 12.05.2015г. за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
В аспект на гореизложеното следва да се отбележи, че несъставянето на
Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна
практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС
съобразно нормативните и техническите изисквания. Така изрично Решение
№ 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че
са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. и
АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични
изисквания, а както е добре известно административно -наказателната
отговорност не може да почива на предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост на
допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото
заснемането на водачите на МПС с АТСС представлява аналога в
4
административно - наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този метод за събиране на доказателства се
нарушават основни конституционно закрепени права и свободи на
гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране
баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/ нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на
личната им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане
на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води
до процесуална негодност на извършеното заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС - ТР 1/2014г., така и трайната
практика на ВКС и ЕСПЧ - Така Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, както
и решение по делото Горанова- Караенева срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.
3 ЗАНН има жалбоподателят. В тази връзка своевременно е направено искане
за присъждане на такива в размер на 300,00 лева, съставляващи адвокатско
възнаграждение. За доказване заплащането на същото по делото е представен
Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 04.10.2021 г. /л. 8 -
9/, видно от които договореното адвокатско възнаграждение е изплатено
изцяло и в брой при подписване на договора. Съдът като прецени размера
на претендираното възнаграждение намира, че същото не е прекомерно,
поради което възражението на представителя на въззиваемата страна в
обратна насока не се споделя. Ето защо в полза на жалбоподателя ще следва
да се присъдят сторените от него разноски
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4495809, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 ЗДвП на ИВ.
ИВ. АНТ. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. АНТ. ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6