Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........6.10........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На................................трети...октомври……….........................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 298
по описа за 2017 година.., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Р.Б. чрез пълномощника адв.К., въззивна жалба на малолетната М.Б. чрез пълномощника адв.Ч. и въззивна жалба на Г.К.Б. против решение № 345/20.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 422/2017 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е уважил молбата на първите две жалбоподателки и е наложил мерки по реда на ЗЗДН против жалбоподателя Г.Б.. Въззивните жалби на Р.Б. и малолетната М.Б. са против постановеното решение в частта, в която съдът е определил периода на наложените мерки от 6 месеца и е наложил глоба в размер 200 лв. като се желае решението в тази част да бъде изменено и периодът бъде постановен на 18 месеца, а глобата бъде завишена на 1000 лв. Счита се, че в тази част мерките са минимални, а следва да бъдат приложени в максимален размер.
В отговор на въззивните жалби на Р.Б. и малолетната М.Б., Г.Б. заявява, че ги оспорва и намира за неоснователни предвид това, че цялото постановено решение на ЯРС е неправилно и следва да бъде отменено, а жалбите оставени без уважение.
Г.Б. също е депозирал въззивна жалба, но против цялото постановено от ЯРС решение по ЗЗДН, като се счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Г.Б. е осъществил домашно насилие по отношение на съпругата си Р.Б. и малолетната си дъщеря М.Б., не е изследвана обективно многобройната кореспонденция, водена между страните по скайп, обясненията на страните са обсъдени едностранчиво, не е взето предвид воденото в СГС гр.д.№ 15734/2016 г., не е безспорно установено съдържанието на водените между страните телефонни разговори. Подробно се анализират доказателствата, събрани пред първата инстанция заедно с твърденията на страните по делото и се счита, че погрешното им възприемане и обсъждане от съда е довело до неправилност на постановеното решение. По тези и други подробни съображения, посочени в жалбата, се желае отмяна на атакуванато решение и вместо него постановяване на друго от въззивния съд, с което подадените молби за защита по ЗЗДН бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и се присъдят разноските пред двете инстанции.
От Р.Б. лично като законен представител на
малолетната М.Б. е депозирано допълнение на въззивната жалба и отговор на
подадената от ответника въззивна жалба. Последната се счита за неоснователна и
се желае потвърждаване на решението в необжалваната от тях част и изменението
му в обжалваната част относно срока на наложените мерки и размера на глобата.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани поддържат становищата си по жалбите и отговорите по тях.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано
по молба на Р.Н.Б. – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете М.Б. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на двете
домашно насилие от страна на Г. Б., техен съпруг и
съответно баща. В молбата са изложено фактите и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното домашно насилие. Ответникът многократно заплашвал, че ще
отвлече детето при лични срещи – 05. – 08.12.2016 год., така и при разговори по
скайп и по телефон. При разговорите между детето и бащата, последният повтарял,
че ще го вземе насила в Гърция, карал го да казва, че обича само него, както и
че майка й е луда. Разговори, съдържащи заплахи били проведени между бащата и
детето и на 14.01., 24.01. и 06.02.2017 год. Изложени са факти за упражнено
насилие, когато страните още живеели в Гърция. След многобройните уточнения
следва да бъде прието, че претенцията касае периода 09.01.2017 – 09.02.2017
год. относно заплахи с различно съдържание по телефон и скайп – видео и
посредством писане, с уточнение, че между детето и бащата са били провеждани и
разговори на датите – 14.01; 24.01.; 06.02.2017 год.
Настоящата инстанция следва да
обсъди единствено събраните пред районен съд доказателства, тъй като такива
относими към спора в настоящото производство не са представени.
За осъществения акт на домашно
насилие са представени два броя декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, които изцяло
възпроизвеждат фактите в молбата и уточнението.
Служебно е изпратената преписка на
ОД на МВР – Ямбол за това, че на 15.03.2017 год. ответникът е посетил дома на
молителките в Р България, за което са били сигнализирани полицейските органи,
които при посещението си на сигнала са му връчили издадената по делото заповед
за незабавна защита, както и протокол по чл. 65 от ЗМВР.
Представени са преводи на писмена
кореспонденция по скайп. От съдържанието на приетите по делото преводи, които
съобразно признанията на страните представляват единствено писмена
кореспонденция между Р.Б. и Г. Б., се
установява, че бащата е изключително привързан към детето си, като постоянно
търси контакт с него, както и че отношенията между родителите са влошени,
включително съдържат изрази: “Оглеждай се“, „Ти говориш лоши неща за мен, че
съм луда, на нашата М.“ и др.
Пред районния съд са разпитани
свидетелите М. Д. П. и М. Ф..
Свидетелката П. е майка на молителката Р., баба на М. и тъща на
ответника Г. Б.. Свидетелската накратко излага какви са били отношенията между страните
след сключване на брака им. Влошаването на отношенията им според свиделката се
дължало на лошото отношение на семейството на ответника към съпругата и детето.
Ответникът проявявал пълна липса на заинтересованост към семейството си и тези
проблеми. Свидетелката твърди да е присъствала на разговори между майката, детето
и бащата, както по скайп, така и по мобилен телефон /проведени на
високоговорител/, по време на които ответникът отправял обиди и закани към дъщеря
й и влияел негативно на детето, като му говорел лоши неща за майка му, което
довело до промяна в поведението на детето, страх и необходимостта да посещава
психолог. Свидетелката не знае зет й да е осъществявал физическо насилие над
дъщеря й и внучката й. Такова имало осъществено, но от страна на членове на
неговото семейство в Р Гърция.
Другата свидетелката Ф. е майка на
ответника, баба на молителката М.Б. и свекърва на молителката Р.Б.. Тази
свидетелка посочва, че въпреки, че не е живяла със семейството е запозната с
живота им. Излага своите страхове относно отсъствието на детето и
невъзможността да общува с него. Твърди, че не е присъствала на телефонни
разговори между сина й и снаха й, каквото и кажел синът й – това знаела.Самата
свидетелка до януари разговаряла по скайп с внучка си. Посочва за един разговор
по скайп между страните, по време на който тя стояла на дивана и констатирала,
че около час Р.Б. не дала на бащата да види детето.
Пред районния съд освен събраните
свидетелски показания са изслушани и молителката Р.Б., както и ответникът Г. Б.. Р.Б. сочи подробно как
се е стигнало до сегашните взаимоотношения на страните. Твърди, че е положила
усилия бащата да общува с детето, но последният е завел срещу нея дело по
Хагската Конвенция за международно отвличане на деца, както и многократно я
заплашвал по телефон и скайп, че ще отвлече детето, че има начини за това и че
тя повече няма да го види. Говорел лоши неща и на дъщеря си. Г. Б. също подробно излага
какви са били отношенията между страните и отрича да е осъществил спрямо
молителките домашно насилие.
Ответникът е представил с отговора по
молбата доказателства за образуването и развитието на гр.д. № 15734/2016 г. по
описа на СГС, образувано по негова молба за връщане на дете по Хагската
конвенция за международно отвличане на деца. Наличието на посоченото
производство, настоящият състав споделя изводите на районния съд за това, че е
ирелевантно към настоящото производство за защита от домашно насилие. Предметните предели на настоящото
производство обхващат изследване на твърдяните актове на домашно насилие, с
посочената фактическа конкретизация, а не изобщо наличието на усложнени
междуличностни взаимоотношения между страните по делото, респ. наличието на други съдебни дела между тях.
Без значение в случая е и обстоятелството дали през 2016 год. детето М. е било записано на
детска градина в Р Гърция.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивните
жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен
срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Съдът преценя въззивните
жалби на Р.Б. и на М.Б. за частично
основателни, а въззивната жалба депозирана от Г. Б. по същество съдът
преценя, че е неоснователна.
В
съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно
като следва да бъде изменено единствено в частта на постановения размер на
продължителност на наложената санкция и размера на наложената глоба.
Молбата за защита от домашно
насилие е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта
на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда
на ЗЗДН , поради което е допустима. За
осъществения акт на домашно насилие са представени два броя декларации по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, които изцяло възпроизвеждат фактите в молбата и уточнението.
Съобразно представените писмени и гласни доказателства, както и предвид
декларациите по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съдът намира молбата за защита за
основателна.
Въззивната инстанция изцяло споделя
изводите на районния съд за осъществен акт на домашно насилие, което в случая е
психическо такова, за физическо насилие няма и твърдения. Основателността на
подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя
действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като
акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията
на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Ответникът Г. Б. не е ангажирал годни
доказателства, които да опровергават твърденията на молителките, респ.
съдържанието на декларациите по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. От разпита на неговата
майка като свидетел не може да се направи извод за това, че синът й не е
упражнявал домашно насилие, тъй като самата тя заявява, че не е запозната от
близо със семейния живот на страните, а знае единствено това, което й споделя
сина й. В приетите писмени доказателства – преводи на разговори по скайп липсват
в пълнота изложените в молбата и уточнението отправяни заплахи, но съдът
приема, че същите водят до негативно въздействие върху психиката на малолетното
дете, като му се повтаря, че е единият му родител е луд и не го обича.
Защита по
ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Законът защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице правомерно, респ. неправомерно
действие на пострадалия, с което да е предизвикал форма на насилие спрямо
себе си. В процесния случай съдът приема, че има
основание да се счита, че спрямо молителките са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират
като домашно насилие, изразяващо се в
чести търсения по скайп и при осъществяване на връзка проведени разговори,
които по своята същност съставляват психически тормоз, а не нормално общуване.
Предвид всичко изложено до тук,
съдът счита, че първоинстанционният съд правилно и след обстойно обсъждане на
доказателствата по делото е направил обоснован извод за извършено от ответника
психическо насилие над молителките по времето и начина, описан в молбата и
уточнението. По тези съображения съдът счита, че въззивната жалба на Г. Б. следва да бъде оставена
без уважение.
ЯОС счита, че наложените от
районния съд мерки за защитата на молителките са преценени правилно като
отговарящи на извършеното домашно насилие като единствено счита, че срокът, в
който е наложена мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН следва да бъде удължен на 12
месеца. Наложената на основание чл. 5, ал. 4 от глоба, съдът счита, че не
следва да е в минималния размер от 200 лв., тъй като предвид тежестта на
извършеното, намира, че глоба в размер 500 лв. съответства на нарушението.
При този изход на делото в
настоящата инстанция, въззиваемия Г. Б. следва да бъде осъден да заплати ДТ 37,50 лв. -
по 12,50 лв. за разгледаните две въззивни жалби на Р.Н.Б. и М.Б., както и 12,50
лв. за своята въззивна жалба, тъй като при депозиране на жалбата такса не се
събира. Г. Б. следва да бъде осъден да заплати на въззивниците направените разноски пред
въззивната инстанция, както следва: на Р.Н.Б. в размер 300 лв. и на М.Б. в
размер 500 лв.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 345/20.06.2017 г., постановено
по гр.д.№ 422/2017 г. по описа на РС Ямбол в частта относно срока на наложените на Г. Б., гражданин на Р Гърция, род. на *** год. мерки по чл.5
ал.1 т.3 от ЗЗДН и относно размера на наложената глоба по чл.5 ал.4 от ЗЗДН
като ЗАВИШАВА срока на мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, който следва да е за 12 месеца, а наложената глоба по чл.5 ал.4 от ЗЗДН следва да е в размер 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/20.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 422/2017 г. по описа на РС Ямбол в останалата част.
ОСЪЖДА Г. Б., гражданин на Р Гърция, род. на *** год. да
заплати ДТ в размер 37,50 лв. за
разгледаните въззивни жалби.
ОСЪЖДА Г. Б., гражданин на Р Гърция, род. на *** год. да заплати
на Р.Н.Б. разноски пред настоящата инстанция в размер 300 лв. и на М.Б.,
действаща чрез своята майка и законен представител Р.Н.Б. разноски в размер 500
лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание
чл.17 ал.5 от ЗЗДН нова заповед съобразно настоящото решение.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните
и да се изпрати служебно на РУ на МВР - Ямбол.
Решението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: