Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№..................................

 

град Пловдив, 09.12.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и четвърти ноември  през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ЙОРДАН РУСЕВ

                                                       

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2292 по описа за 2021 година  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на глава XII от АПК.

         Образувано е по касационна жалба предявена от А.Т.Д., с ЕГН **********, чрез адв. С.П., против Решение № 29 от 14.07.2021 год. на Районен съд Асеновград, постановено по а.н. дело № 413 по описа на същия съд за 2021 год., с което се потвърждава Електронен фиш серия К № 3624686 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на А.Т.Д. като законен представител на „Алмик Строй“ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение на Районен съд Асеновград да бъде отменено, ведно с процесния електронен фиш (ЕФ)

Касаторът - А.Т.Д. в съдебно заседание се представлява от адв. С.П., който поддържа жалбата, претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска неговото определяне/при условията на присъждане/да бъде на законоустановения минимум.

 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.Т.Д. като законен представител на „Алмик Строй“ЕООД, срещу Електронен фиш серия К № 3624686 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 06.03.2020 г. в 16.43 ч., в Община Садово, път I8, в зоната на км. 251+550, посока на движение на контролираните МПС от изток към запад, при максимално разрешена скорост за движение от 60 км.в час въведена със знак „В26“, е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М№566, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил Мерцедес „Ц 220 ЦДИ“, с рег. № ***, със скорост от 76 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 16 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето А.Т.Д. като законен представител на „Алмик Строй“ЕООД, на чието име е регистрирано процесното МПС.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е потвърдил оспорения пред него електронен фиш.

Съдът е констатирал, че са били налице предпоставките за издаване на процесния електронен фиш.

Решението е неправилно.

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени приложимите в случая правни норми.

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Констатира се, че електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл. 39, ал. 4 ЗАНН, според който „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“.

В случая с електронния фиш е наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН.

При това положение, макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно „маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш (но не електронен такъв), а при оспорване на нарушението от нарушителя или при отказ да плати глобата, е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП.

Този извод следва недвусмислено и от разпоредбата на чл. 85а ЗАНН, според която - „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, а по същество с решение се отмени процесния Електронен фиш.

При посочения изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, на касационния жалбоподател се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 600 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение пред Районен съд и пред Административен съд Пловдив. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, след като се установява, че същото е определено съобразно правилата на чл.18, ал.2, т.1 вр.чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХI касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                                                                                                                         

ОТМЕНЯ Решение № 29 от 14.07.2021 год. на Районен съд Асеновград, постановено по а.н. дело № 413 по описа на същия съд за 2021 год., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3624686 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на А.Т.Д. като законен представител на „Алмик Строй“ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Пловдив да заплати на А.Т.Д., с ЕГН **********, като законен представител на „Алмик Строй“ЕООД, сумата от 600 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции.

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: