Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 19.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, І-7-ми състав, в закрито заседание на 19 февруари
2020 г., в състав:
СЪДИЯ: Гергана Коюмджиева
като разгледа гр.д. № 13811/ 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.129, ал.3 ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Ф.“ ЕООД с обективно съединени частични
осъдителни искове, предявени срещу Националната агенция по приходите, за
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част общо претендирана като
дължима главница в размер на 1 731 446,68 лв., както и обезщетение за забава в
размер на 9159.01 лв. за периода от 25.10.2014 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда - 25.10.2017 г. В обстоятелствената част на исковата
молба ищецът е основал претенцията си на твърденията, че по силата на договор
за цесия от 28.05.2004 г. се явява кредитор и носител на парично вземане срещу
„Р.“ АД в размер на сумата от 1 731 446,68 лв., обезпечено с договор за особен
залог от същата дата. Твърди се, че посочената
сума принадлежала на ищцовото дружество в резултат на пристъпване към
изпълнение, но на 31.01.2013 г. депозитарят я превел от специалната си банкова
сметка *** „Б.П.Б.“ АД към НАП по силата на запорно съобщение по чл. 202, ал. 1
от ДОПК за събиране на вземания, установени след ревизия на длъжника „Р.“ АД.
След отмяна на ревизионния акт, послужил като основание за налагане на запора,
ищецът поискал сумата да му бъде възстановена като недължимо събрана, но
искането му за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е било
оставено без уважение, като вместо това същата сума, в размер на 1 731 446.68
лв., е била възстановена на длъжника „Р.“ АД по негова банкова сметка *** „ОББ“
АД.
С
разпореждане от 27.10.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение, с
указания, да бъде уточнено, дали ищецът претендира исковата сума като вреди от
незаконно принудително изпълнение, като неоснователно обогатяване или като
вреди от незаконен административен акт, както и да внесе дължимата се държавна
такса в размер на 1 246.36 лева.
С
молба вх. № 156118 от 21.11.2017 г. ищецът „Ф.“ ЕООД е уточнил, че
претендираната сума е от неоснователно обогатяване, като е представен документ
за внесена по сметка на СГС държавна такса.
С определение № 17661 от 17.08.2018г.,
постановено по гр. д. № 13811/2017г., по описа на СГС, ГО, І-7 състав, производството по делото е прекратено, поради
неподсъдност на спора и изпратено по подсъдност на Административен съд – София
град.
След
подадена от ищеца частна жалба с определение № 3680 от 26.11.2018г.,
постановено по ч.гр.д. № 5167/2018г. по
описа на САС, ГК 2 състав, въззивният съд е отменил определение № 17661 от
17.08.2018г. на СГС, ГО, І-7 състав, като преждевременно постановено, при
нередовна искова молба и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия, с указание за предоставяне
на последна възможност на ищеца да уточни какъв иск, в защита на кое свое
материално право, предявява, като изложи съответни твърдения, които да
кореспондират на формулираното от него искане.
Прието е, че в случая при направеното
уточнение, че се предявява иск, основан на института на неоснователното
обогатяване, исковата молба е останала нередовна, тъй като твърдението, че
ответникът НАП се е обогатил с процесната сума, противоречи на твърдението, че
тази сума е върната.
В изпълнение на определение № 3680 от
26.11.2018г., постановено по ч.гр.д. № 5167/2018г. по описа на САС, ГК 2 състав , с разпореждане
№ 35403 от 08.11.2019г. постановено по делото, по реда на чл.129, ал.2 ГПК,
исковата молба на „Ф.“ ЕООД е оставена без движение, като са дадени указания,
че ищецът следва да допълни и изясни фактическите си твърдения, така, че да
може да се определи, в защита на кое свое материално право поставя начало на
процеса – на правото на обезщетение за вреди, причинени от дейността на НАП
(като държавен орган), или на правото за връщане на даденото поради отпадане на
основанието (отмяната на ревизионния акт), или, вън от този случай, за връщане
на онова, с което ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца,
когато обедняването и обогатяването произтичат от един и същ юридически факт
или обща група факти (каквито биха могли да бъдат превеждането на спорната сума
от сметката на депозитаря по сметка на НАП). В случай, че поддържа, че
предявява кондикционен иск, основан на института на неоснователното
обогатяване, то следва да прецизира твърденията си, тъй като твърдението, че
ответникът НАП се е обогатил с процесната сума, противоречи на твърдението, че
тази сума е върната. Указано е още, че ако
се поддържа иск основан на неоснователно обогатяване, то ищецът следва да
посочи и в какво се изразява обогатяването на ответника. Със същото
разпореждане на страната изрично са указани и последиците от неизпълнение в
срок на дадените от съда указания, именно - прекратяване на производството по
делото.
В изпълнение на указанията ищецът
„Ф.“ ЕООД, чрез управителя П.П.е депозирало
уточнителна молба с вх. № 5485 от
16.01.2020г.
Съдът след като се запозна с направеното от
ищеца изявление и след преценка по реда на чл.129, ал.2 ГПК намира, че с така
представената искова молба с вх. № 5485
от 16.01.2020г. отново не са отстранени нередовностите, конкретно описани в
разпореждане от 08.11.2019г. Ищцовото
дружество „Ф.“ ЕООД, преповтаря фактите изложени в първоначалната ИМ, като заявява,
че предявява осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД срещу Националната
агенция по приходите, за връщане на сумата от 1 731 446, 68лв., като
дадена при начална липса на основание. Сочи се, че сумата 1 731 446, 68лв. е
разпределена от ТД на НАП София за погасяване на публични задължения на трето
лице „Р.“ АД. Ищецът е основава претенцията си на твърденията, че по силата на
договор за цесия от 28.05.2004 г. се явява кредитор и носител на парично
вземане срещу „Р.“ АД в размер на сумата
от 1 731 446,68 лв., обезпечено с договор за особен залог от същата дата. Твърди се, че посочената сума принадлежала на
ищцовото дружество в резултат на пристъпване към изпълнение, но на 31.01.2013
г. депозитарят я превел от специалната си банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк“ към НАП по силата на запорно съобщение по чл. 202, ал. 1 от ДОПК за
събиране на вземания, установени след ревизия на длъжника „Р.“ АД. След отмяна
на ревизионния акт, послужил като основание за налагане на запора, ищецът
поискал сумата да му бъде въъзстановена като недължимо събрана, но искането му
за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е било оставено без
уважение, като вместо това същата сума, в размер на 1 731 446.68 лв., била
възстановена на дружество „Р.“ АД по
негова банкова сметка.
Софийски градски съд, ГО, I - 7
състав, съобразявайки изложеното намира, че въпреки дадените на ищеца указания,
в исковата молба липсват твърдения за наличието на предаване от ищеца,
съответно получаване от ответника, на парична престация, при липса на
основание. Исковата молба продължава да
е неясна и относно твърденията за имуществено разместване и обогатяването ответника - НАП, доколкото
същото противоречи на изложеното, че процесната
сума в размер на 1 731 446.68 лв., е била възстановена на „Р.“ АД .
Съгласно нормата на чл.129, ал.3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока
нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не
е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Както е
посочено в определение № 3680 от 26.11.2018г., постановено по ч.гр.д. №
5167/2018г. по описа на САС, ГК, 2 –ри
състав, процесуалният закон не съдържа
изискване, съдът да дава безконечни указания. Ето защо, когато дадените такива
отново не бъдат изпълнени и от обстоятелствата е явно, че страната не може да
поправи молбата си, съдът пристъпва към връщането й, на основание чл. 129, ал.
3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че на ищеца са дадени възможности да
отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като допълни същата с
данните, конкретно описани в посочения по-горе съдебен акт. В определения от
съда срок ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба.
С оглед на това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК, като следва подадената искова молба да се върне и се прекрати образуваното
производство.
Водим
от горното и на основание чл.129, ал.3 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА искова молба на „Ф.“ ЕООД срещу Националната агенция по
приходите, въз основа на която е образувано гр. д. № 13811/2017г. по описа на
СГС, ГО, I - 7 състав.
Разпореждането може да се
обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от получаване на съобщението
на страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ: