Решение по дело №1472/2014 на Районен съд - Пловдив

Р   Р•  РЁ  Р•  Рќ  Р˜  Р•

 

 

в„– 1288                 16.04.2015 РіРѕРґРёРЅР°              РіСЂР°Рґ Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

РїСЂРё участието РЅР° секретаря Р’аня Казакова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1472 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД.

Ищцата С.Н.Т., ЕГН ********** *** е предявила иск против И.К.Х., ЕГН ********** *** , с който се иска да бъде отменено дарението до размера на ½ ид. част, извършено с нотариален акт №169 том I, рег. № 4631, н. дело №169/2007г. на нотариус №*** С.П. при Пловдивски районен съд, вписан с акт №112,том 48, дело №11354 от 02.06.2007г. на Служба по вписванията – Пловдив, с предмет следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 62858.501.393 с площ от 1453 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община М., обл.Пловдивска, одобрени със заповед № РД-18-34 от 06.03.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота в село ***, община М., обл. Пловдивска, ***, при съседи: имот с идентификатор 62858.501.392,  имот с идентификатор 62858.501.394,  имот с идентификатор 62858.501.4094,  имот с идентификатор 62858.501.1396,  имот с идентификатор 62858.501.1072, ведно със сгради, които попадат в имота: сграда с идентификатор   62858.501.393.1 със застроена площ от 60 кв.м. на един етаж, предназначение на селскостопанска сграда, сграда с идентификатор   62858.501.393.2 със застроена площ от 65 кв.м.,с предназначение на жилищна сграда на два етажа, сграда с идентификатор   62858.501.393.3 със застроена площ от 14 кв.м, на един етаж, предназначение на селскостопанска сграда, сграда с идентификатор   62858.501.393.4 със застроена площ от 18 кв.м, на един етаж, с предназначение на селскостопанска сграда, сграда с идентификатор   62858.501.393.5 със застроена площ от 37 кв.м., на един етаж, с предназначение на селскостопанска сграда.

Ищцата твърди, че на 02.06.2007 г, заедно със съпруга й  Н.Т.К. са прехвърлили с договор за дарение на ответника   единственото си жилище, находящо се в село ***, община М., обл.Пловдивска, ***, като за целта е сключен нотариален акт за дарение на недвижим имот №169 том I дело №169/2007г. на нотариус №*** С.П. при Пловдивски районен съд, вписан с акт №112 том 48 дело №11354 от 02.06.2007г. на Служба по вписванията – Пловдив.

Ищцата твърди, че страда от различни заболявания, поради което й се налага ежемесечно да заплаща средства за лекарства, а отделно от това следва да заплаща и други суми за текущата си издръжка, за отопление, за консумативи, като доходите от получаваната пенсия не били достатъчни за извършваните разходи. Същата твърди, че се е обръщала за помощ към ответницата, както за грижи и съдействие, така и за парична подкрепа, но получавала отказ от нейна страна. На 06.08.2012 год. до ответница била изпратена нотариална покана, с която била известена, че ищцата се нуждае от месечна издръжка в размер на 100 лв., която сума ответницата била поканена да й заплаща до 10-то число на текущия месец. Въпреки получаването на поканата ответницата не доставила на ищцата нито грижи, нито парични средства за издръжката й. Предвид гореизложеното ищцата иска постановяване на решение, с което извършеното дарение на недвижимия имот да бъде отменено до ½ ид. част от имота.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата, с който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че липсват предпоставките за отмяна на дарението, като ищцата ползвала целия първи – приземен етаж от къщата, без да заплаща наем и консумативни разходи, а освен това преди няколко години ответницата е предоставила на ищцата сумата от 50 000 лв. с оглед посрещане на нейните текущи нужди. Твърди се, че ищцата не е изпадала в крайна нужда от средства, тъй като освен получаваната от нея пенсия, получава и рента от отдадени лично от нея под аренда земеделски земи.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С нотариален акт №169 том I дело №169/2007г. на нотариус №*** С.П. при Пловдивски районен съд, ищцата и съпругът й – Н.Т.К. дарили на дъщеря си И.К.Х. - ответница по делото, процесния недвижим имот, находящ се в село ***, община М., обл.Пловдивска, ***. На същия ден  ищцата и съпруга й с нотариален акт №168, том I, рег. № 4629, н. дело № 168/2007г. на  нотариус С.П. са учредили правото на ползване в полза на своя син Т.Н.Т.. Прехвърлителят Н.Т.К. починал на ***. (Удостоверение за наследници  изх.№ 10-13- 50 (1) от 28.01.2014г. на с.***).

Представени са доказателства, че ищецът получава пенсия в размер на 205,07 лв месечно (л.151), както и че получава помощи от хранителни продукти (л.189). Ищцата има сключени договори  за наем на земеделска земя с "Минчеви 2012" ООД за стопанската 2013/2014 година и 2014/2015 година, същата е получила суми в размер на 273,00 лв. за 2013/2014 година и 260,00 лв. за 2014/2015 година (л.166).

Ответницата има увреждане на между ***.  Страда от хроничен ****.

По делото като писмени доказателства са приети квитанции и вносни бележки за заплатени консумативни разноски (л.93 - л.113). По отношение на заплащането на тези консумативи са подавани молби за разсрочване на задълженията (л.91), съставяни са споразумителни протоколи за разсрочено плащане (л.149). По делото са представени доказателства за това, че ответницата е вземала паричен заем (л.148) за посрещане на текущите задължения.

По делото са разпитани свидетелите Н. Х.- син на ответницата и внук на ищцата, И.Г., М.К. и З. Х. – съпруг на ответницата. От показанията на свидетелите се установява, че средствата, които получава ищцата не й стигат, за да се издържа. Ищцата живее на първия етаж от процесната къща, а ответницата на втория етаж. През април 2014 г. ищцата напуснала къщата, в която живее и отишла да живее при св. Г., който е племенник на ищцата. Съпругът на ответницата получава 195 лв. пенсия. Ответницата  е безработна, претърпяла е операция на гърдата, като трябвало да се направи и втора, но няма финансова възможност за това.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Н. Х., З. Х., преценени на основание чл. 172 ГПК, И.Г. и М.К., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че на ищцата и са необходими 300 лв. за издръжка месечно,като в тази сума влизат и 25 лв. за здравеопазване.

По делото е прието заключение на съдебно- медицинска експертиза автотехническа експертиза, според която ищцата боледува от **** и други видове ***. Заболяванията й имат хроничен характер. Месечно ищцата следва да доплаща сумата от 32,63 лв. до 30,61 лв., като разликата се дължи на промяна в лекарствата в зависимост от фирмата производител.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанието за отмяна на дарението е предвидено в чл. на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. В тази хипотеза отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Константната съдебна практика и съдебната теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнени поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде уважен искът за разваляне на дарението е необходимо дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал от надарения необходимата му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално задължение, което се превръща в правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е основанието да се иска отмяна на направения договор за дарение. Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.

В настоящото производство безспорно се установи, че между страните по делото са сключили договор за дарение на процесния имот, като дарител по сделката освен С.Н.Т. е бил и бащата на надарената – Н.К., който е починал през 2012 г. От събраните по делото гласни доказателства и от приложеното гр.д.№5877/2014г. на ПРС се установи, че  страните по делото са във влошени отношения.

От данните по делото е видно, че дарителят е възрастен човек- роден 1932 г., който не страда от сериозни заболявания. Установено е от приетата по делото медицинска експертиза, че с оглед здравословното му състояние стойността на медикаментите за лечение възлиза на около 30,61 лв. месечно, които трябва да вземат в продължение на години. Установено е също така, от заключението на вещото лице В. Г. , че на ищцата и са необходими 300 лв. за издръжка месечно. Размерът на месечния доход от получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 205,07 лв.  освен това ищцата за стопанската 2013/2014 година и 2014/2015 година, е реализирала доход от наемни правоотношения в размер на 273,00 лв. за 2013/2014 година и 260,00 лв. за 2014/2015 година.

От съвкупния анализ на доказателства, събрани по делото, безспорно се установи, че паричните доходи на ищцата - дарител са от пенсия и наем на земеделски земи, като същите не са в състояние, с оглед на възрастта и увреденото й здравословно състояние, да осигурят в пълен размер екзистенц минимум за преживяване. В хода на производството се установи, че ищцата  е отправяла покана до ответницата, с която покана е поискала да и бъде заплащана месечна издръжка в размер на 100 лв.

 Ответницата не е ангажирала никакви доказателства за това, че е  предприела  действия, за да осигури издръжка на ищцата.

Според ТР № 1/2013г. от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения.  При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

В разглеждания казус е налице обективна невъзможност на дарения да даде поисканата от  дарителя издръжка, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й. Следва да се вземат предвид и да се преценяват и възможностите на дарения. Ответницата не е във физическо и материално състояние да отделя средства, видно от представените по делото доказателства, а именно: амбулаторен лист №004029 (л.145), епикризи (л.146, л.147, л.206) и служебна бележка, от която се установява, че ответницата е безработна/л.225/.

Ето защо съдът намира, че  така предявеният иск следва бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., 13 лв. депозит за свидетел и 13 лв. такси  за издавани съдебни удостоверения.  

 

По изложените съображения, съдът

 

                                

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  Р      Р•     РЁ     Р˜     :

 

      РћРўРҐР’ЪРЛЯ предявеният РѕС‚ РЎ.Рќ.Рў., ЕГН ********** ***, против И.Рљ. В РҐ., ЕГН ********** ***, РёСЃРє СЃ правна  квалификация  чл.227, ал.1, Р±.”в” Р—Р—Р”, Р·Р° отмяна РЅР° дарението, извършено СЃ нотариален акт в„–169 том I, рег. в„– 4631, РЅ. дело в„–169/2007Рі. РЅР° нотариус в„–*** РЎ.Рџ. РїСЂРё Пловдивски районен СЃСЉРґ, вписан СЃ акт в„–112 том 48 дело в„–11354 РѕС‚ 02.06.2007Рі. РЅР° Служба РїРѕ вписванията – Пловдив, СЃ предмет следния недвижим РёРјРѕС‚: поземлен РёРјРѕС‚ СЃ идентификатор 62858.501.393 СЃ площ РѕС‚ 1453 РєРІ.Рј., РїРѕ кадастралната карта Рё кадастралните регистри РЅР° село ***, община Рњ., РѕР±Р».Пловдивска, одобрени СЃСЉСЃ заповед в„– Р Р”-18-34 РѕС‚ 06.03.2008Рі. РЅР° изпълнителния директор РЅР° АГКК, СЃ административен адрес РЅР° имота РІ село ***, община Рњ., РѕР±Р». Пловдивска, ***, РїСЂРё съседи: РёРјРѕС‚ СЃ идентификатор 62858.501.392,В  РёРјРѕС‚ СЃ идентификатор 62858.501.394,В  РёРјРѕС‚ СЃ идентификатор 62858.501.4094,В  РёРјРѕС‚ СЃ идентификатор 62858.501.1396,В  РёРјРѕС‚ СЃ идентификатор 62858.501.1072, ведно СЃСЉСЃ сгради, които попадат РІ имота: сграда СЃ идентификатор   62858.501.393.1 СЃСЉСЃ застроена площ РѕС‚ 60 РєРІ.Рј. РЅР° един етаж, предназначение РЅР° селскостопанска сграда, сграда СЃ идентификатор   62858.501.393.2 СЃСЉСЃ застроена площ РѕС‚ 65 РєРІ.Рј.,СЃ предназначение РЅР° жилищна сграда РЅР° РґРІР° етажа, сграда СЃ идентификатор   62858.501.393.3 СЃСЉСЃ застроена площ РѕС‚ 14 РєРІ.Рј, РЅР° един етаж, предназначение РЅР° селскостопанска сграда, сграда СЃ идентификатор   62858.501.393.4 СЃСЉСЃ застроена площ РѕС‚ 18 РєРІ.Рј, РЅР° един етаж, СЃ предназначение РЅР° селскостопанска сграда, сграда СЃ идентификатор   62858.501.393.5 СЃСЉСЃ застроена площ РѕС‚ 37 РєРІ.Рј., РЅР° един етаж, СЃ предназначение РЅР° селскостопанска сграда РґРѕ размера РЅР° 1/2 идеална част.

О С Ъ Ж Д А  С.Н.Т., ЕГН ********** ***,  да заплати на И.К.  Х., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 426 лева, на основание чл. 78, ал. 3  ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

       СЪДИЯ :  /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р’Рљ