МОТИВИ към
Присъда № …. от 06.12.2016 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по НОХД № 1402 по описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия И.М.П. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс за
това, че на 14.11.2013г. в землището на с. Караманци, общ. Минерални бани, обл.
Хасково, на път 506, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № *******,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство - алкотест „Дрегер 7510“ с №
ARDN 0088.
В съдебно заседание
пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин. Предлага съдът,
след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, с оглед
обществената опасност на деянието и дееца и предвид конкретната стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта и отчете чистото съдебно минало, да му определи
наказание по реда на чл. 55 НК по вид „Пробация” с двете задължителни пробационни
мерки по чл. 42а от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 6 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. По отношение на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ намира, че не съществува основание, деецът да бъде лишаван от права,
каквито не притежава, а приложимият закон не предвиждал в редакцията към датата
на деянието – наказание „глоба“.
Защитникът на подсъдимия И.М.П. *** –
адв. Ф.Д. пледира, с оглед процесуалното
поведение на неговия подзащитен и реда за разглеждане на делото, че
фактическата обстановка била изяснена, а наказанието следвало да бъде
индивидуализирано така както предлага прокурорът, но с тази разлика
интензивността на провежданите периодични срещи с пробационен служител да бъде
1 път, вместо 2 пъти седмично, предвид характера на работата на подсъдимия.
Подсъдимият И.М.П. *** заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него. Преди даване ход на
съдебното следствие заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае за тях да се
събират доказателства – основание за провеждане на съдебното следствие по реда
на Глава 27 НПК, а в своя защита - че се придържа към заявеното от неговия
защитник. В даденото му право на последна
дума отново заявява, че съжалява
за случилото се и няма какво друго да добави.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.М.П. е роден на *** ***, същият е български гражданин, с
основно образование - грамотен, неженен, работи като дървосекач в с. Караманци,
обл. Хасково, с адрес за призоваване в страната: с. *****, обл. Хасково, ул. ******.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 200, издадена от Районен съд – Пещера на 03.05.2016 г. подсъдимият И.М.П. ***
не е осъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. От събраните за
подсъдимия характеристични данни се установява, че същият не е криминално
проявен и няма регистрирани криминални прояви. Същият, според данните,
съдържащи се в изготвената справка от Сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик –
Удостоверение, изх. № КАТ – 17787/22.11.2013 г. не притежава издадено на негово
име свидетелство за управление на МПС и не е правоспособен водач на МПС, но
въпреки това през последните 10 години има налагани административни наказания за
нарушаване правилата за движение по пътищата
На инкриминираната дата – 14.11.2016
г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа Д. М. В. и П. Б. Б. и двамата на длъжност
мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Хасково и разпитани в качеството на
свидетели в хода на разследването, изпълнявали служебните си задължения, свързани
със следене за спазване на обществения ред и законите на РБ на територията на гр.
Хасково. В около 12:30 часа на 14.11.2013г. двамата били изпратени от ОДЧ при РУ
МВР-Хасково да посетят ПТП на Път 506 в землището на с. Караманци, обл. Хасково
в посока град Кърджали. При пристигане на място свидетелите. В. и Б. установили
водачите на две МПС: л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ******* управляван
от подс. И. М. П. и товарен автомобил, марка „МАН“, с рег. № ****** управляван от
Б. М. И. Транспортното произшествие настъпило по вина на подс. И.П. като същият
предприел изпреварване при непрекъсната осева линия и насрещно движещ се автомобил,
вследствие на което закачил леко изпреварвания от него товарен автомобил „МАН“ с
рег. № ****** управляван от Б. М. И.. Контролните органи в лицето на
свидетелите Д. В. и П. Б. усетили, че подс. И.П. миришел на алкохол и при въпрос
към последния дали е употребил такъв подсъдимият заявил, че бил изпил 4 бири от
по 500 мл. В тази връзка подс. И.П. бил тестван с техническо средство алкотест
„Дрегер 7510“ с № ARDN 0088, който отчел 1,42 на хиляда концентрация на алкохол
в кръвта му. Във връзка с деянието му, на място, срещу подсъдимия И.М.П. бил съставен
АУАН с бл. № 671002/14.11.2013г., който същият подписал без възражения. Бил издаден
талон за медицинско изследване с бл. №0366884, но подсъдимият отказал да даде кръвна
проба за химически анализ.
От представените в хода на
разследването и приобщени в съдебна фаза писмени доказателства е видно, че техническото
средство „Алкотест 7510“ с фабричен ARDN 0088 е преминало периодична проверка на
27.06.2013 г. и е годно за измерване.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, характеристична справка,
всички подкрепящи изявлението на подсъдимия, в което се обективира направеното
от него признание на фактическите положения, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените
деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл.
246 НПК, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което
същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от
правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба,
за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена
величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца
- 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от отговорността
по административен ред по ЗДвП, където минимума е по – занижен – 0,5 на хиляда.
Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността
на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените
от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда,
достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по Наредба
№ 30/2001 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано
по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният сам
признава в дадените пред органите на досъдебното производство и приобщени от съда
обяснения, а така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените
стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта -1.42 на хиляда – количество,
надлежно установено с техническо средство, въпреки субсидиарния характер на този
подход за определяне количеството алкохол в кръвта, с оглед доказания
по делото отказ на подсъдимия да се яви и даде кръв за химическо изследване.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие,
пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол
и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация
над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 1.42
на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо
деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта
му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното
налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо
със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление
по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума
на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за
съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал.
1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия
или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира
в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен
състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното
деяние, визирано в текста на чл. 343б, ал. 1 от НК. Това приложение обаче следва
да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни
престъпления и в частност на това по чл. 343б, ал. 1 от НК. Последното се явява
престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление
не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане
на съставомерни последици.
По делото се установи, от изявлението на подсъдимия, съдържащи признание
на факта, че той именно е управлявал процесния лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № ******, наличието
на деяние, а интерпретацията на доказателствените източници сочи на
недвусмисления извод за негова именно съпричастност в извършването му.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията
на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна
предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, основано
на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на стойността на
отчетеното количество алкохол в кръвта, над минималната стойност, от която
законодателят е възвел деянието като престъпление. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прие чистото
съдебно минало на подс. И.М.П., добрите характеристични данни, но
противопоставени на факта, че въпреки, че не е правоспособен водач са налице
регистрирани предходни негови нарушения по ЗДвП. Съдът отчете и съдействието, което
деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването, като цялостното
му процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително. В никакъв
случай не следва да бъдат пренебрегнати и останалите фактическите данни за личността
му, в аспекта на трудова заетост на подсъдимия. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, преценени в аспекта на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и стойностното изражение на
концентрацията на алкохол на кръвта, обосновават извод, че наказанието за подсъдимия
И.М.П. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. По
този начин предвиденото в закона, приложим към датата на деянието – 14.11.2013
г. и при липса на основание за приложение на изключението от този принцип по чл.
2, ал. 2 НК, с оглед последвалото по – неблагоприятно за дееца изменение в
разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК, наказание “лишаване от свобода” съдът прие да
бъде заменено с „Пробация” със задължителните пробационни мерки по чл. 42а от НК,
а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и периодичност
на изпълнение два пъти седмично и 2. „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 месеца. Така определеният размер на наказанието,
съобразно установения минимум е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото. За подсъдимия то се явява и по – благоприятното разрешение по
въпроса, от гледна точка личната превенция.
Предвид факта, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, не съществува
законова възможност по отношение на същия да бъде наложено кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” по чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. ал.
1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.