Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в. гр.дело № 9959 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 78066 от 28.04.2020г.,
постановено по гр.дело № 76469/2018 год. по описа на СРС, ГО, 69 състав, е признато за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 предл. 1 КТ, уволнението на Д.М.В., ЕГН ********** и е отменена заповед за уволнение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, от
Кодекса на труда № РД-30-5-910 от22.10.2018г. на Директора на УМБАЛСМ
„Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ******като
незаконосъобразна. На основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ ищецът е
възстановен на длъжността „старша медицинска сестра“ в Клиника по урология при
УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД ЕИК ******. Ответното дружество е осъдено да заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на Д.М.В., ЕГН **********, сумата от 12 852 лв. -
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в
периода от 22.10.2018г. до 22.04.2019г.
ведно със законната лихва от
21.12.2018г. до окончателната плащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен
размер от 13 689.72 лв. С обжалваното решение УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ******,
е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокат З.Г.Н. от
САК основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от
896.14 лв. полагащо се адвокатско възнаграждение за защита пред СРС. С
обжалваното решение УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на
Софийски районен съд основание на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 864.81
лв., представляващи държавна такса и разноски за ССчЕ по уважените искове.
В частта, в която са уважени предявените искове в законния срока е подадена
въззивна жалба от ответника УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ******, чрез
процесуалния представителМ.В.В.. в която са развити съображения за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат
отхвърлени изцяло. Въззивникът твърди, че отменяйки процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение
първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаването й не е налице
закриване на част от предприятието. Сочи, че в новоиздаденото разрешение за
осъществяване на лечебна дейност на
болницата № ПБ-156/17.07.2018г. както и от извадката на структурното щатно разписани е на болницата, което е в
сила от 08.10.208г. и е утвърдено от Изпълнителния директор на лечебното заведение, е видно извършено
преструктуриране, по силата на което Отделението по обща урология, в която е
работила ищцата е закрито. Твърди,ч е на
ищцата е било предложено допълнително
споразумение № РД -31-5-757 от
05.11.2018г. за преназначаването й в Отделение
по урология при възрастни към Клиника по урология. Същата е отказала да
го подпише, което било удостоверено надлежно чрез двама свидетели. С оглед на
изложеното следвало, че след като е закрито отделението, в което е работила
ищцата и след като е отказала да приеме предлаганата й работа в друго отделение
това е наложило издаването на обжалваната заповед да прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди се, че е налице и
разрешение от синдикалната организация на КНСБ, което е приложено към делото.
Твърди, че в конкретния случай е имало реално съкращаване на работата на
предприятието, при което не е било възможно да се извърши подбор. Сочи се, че
от представените писмени и гласни доказателства е несъмнено установено, че е
налице реално закриване на част от предприятието, извършено съгласно законовите
разпоредби. Поради което твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна и
като такава следва да бъде потвърдена от съда. Освен това възстановяването на ищцата на длъжност „старша медицинска
сестра“ в клиниката по Урология не може да бъда извършено, с оглед
несъществуване на тази структура в ответното дружество. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което обжалваната
заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение да бъде потвърдена като законосъобразна с произтичащите от това
последици. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеуца Д.М.В. чрез процесуалния й представител адв. З.Н., с който жалбата се
оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди,
че от събраните по делото доказателства
не е установено закриване на част
от предприятието, което да налага прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата. Сочи, че по делото е несъмнено
установено, че съществуващото структурно звено- клиника по урология е
преструктурирана в Отделение по урология за деца и Отделение по урология за възрастни,
което по същество не представлява закриване на част от предприятието. Тази част
от предприятието е продължила да съществува под друго форма, но със същата
дейност. Сочи, че при извършеното съкращение не е извършен подбор. Релевира
доводи, срещу твърдението на възизвника, че отказът на ищцата да подпише ново
споразумение е наложило прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи, че от
основателността на иска за признаване незаконност на уволненито предпоставя и
основателност на претенцията па чл. 325 КТ. Поради изложеното моли за отхвърлане
на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за безплатно
осъществявана пред въззивната инстанция
правна помощ..
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално - легитимирана
страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При постановяване на
първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му
съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакуваните съдебни актове и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от ищеца Д.М.В.. с искова молба, с която срещу УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД са били предявени
искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
ищцата, извършено на основание чл. 328, ал.
1, т. 4 КТ със заповед № -30-5-910 от 22.10.2018г.
на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД , с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност "старша медицинска сестра" в
Клиника по урология. и с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.
1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 13 689.79
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на
уволнението за периода от 22.10.2018г. до 22.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-21.12.2018г. до окончателното й
изплащане. В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно поради
липсата на приложеното от работодателя основание – с оглед закриването на
процесния отдел и преустановяване на дейността му приложимо било основанието по
чл. 328, ал.
1, т. 2, предл. 1 КТ, защото не е закрита частта от предприятието, в
което е работила.
Безспорно е
по делото, а и това е видно от представените по делото трудов договор № 599 от
17.08.2009г. и допълнителни споразумения към него, че между страните е
възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността "Старша медицинска сестра" в Урологично
отделение по комплексно лечение, бъбречнокаменни болести и НРУ към Клиника по
урология- възрастни. Съгласно последното допълнително споразумение от
02.05.2018г. основното месечно трудово възнаграждение в е договорено в размер
на 1150 лв. и същата е преназначена на длъжност „старша медицинска сестра“ в
Отделение по обща урология към Клиника по урология.
Не се спори от страните, че в ответното
болнично заведение е извършено преструктуриране, което е в съответствие с новоиздаденото
разрешение за осъществяване на лечебна дейност в болницата. Това е видно от
приложеното към делото Разрешение за осъществяване на лечебна дейност №
ПБ-156/17.07.2018г. (л. 29-32), както и от извадка за структурното щатно разписание на болницата,
които е в сила от 08.10.2018г. и е утвърдено от Изпълнителния директор.
След извършеното преструктуриране на ищцата
е било предложено допълнително споразумение
№ 599 от 17.08.2020г., по силата на което да бъде преназначена на
длъжност „медицинска сестра“ в Клиника по урология - Отделение урология при
възрастни с основно трудово възнаграждение от 830 лв. Същата е отказала да го
подпише, като отказът е удостоверен от двама свидетели.
Трудово правоотношение било прекратено със
заповед № 31 от 02.04.2015 г. на управителя на ответното дружество на основание
чл. 328, ал.
1, т. 2 предл. 1 от КТ. Със заповед № РД-5-982/30.10.2018г. на Изпълнителния
директор на болницата на ищцата е
изплатено обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Брутното трудово възнаграждение за
последния пълен работен месец – месец август
2018 г. е било в размер на 1606.50 лв.
Видно е от заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, полагащото се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
период от шест месеца, считано от
02.10.2018г. до 22.04.2019г. е в размер на 12 852.00 лв. . че
обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение на
ищцата за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2019 г. възлиза на 23 064 лв. Установено
е също така, че на ищцата са определени 170 точки за изпълнение на показатели
за първото шестмесечие на 2018 г., като формираният бонус бил в размер на 6 800
лв. /виж и карта на л. 94-95 от първоинстанционното дело/.
Не се спори
от страните, че ищцата е член на синдикалната организация в лечебното
заведение. По делото е представен е колективен трудов договор /КТД, сключен
между ответното дружество и синдикални организации, като в раздел 5 е предвидено ,ч е преди извършване
реорганизации се уведомява синдикалната организация и се провеждат срещи,
консултации или съгласуване на намеренията. Освен това в раздел 3 са предвидени
минимални трудови възнаграждения при договаряне между страните. По делото е
представено становище от председателя на синдикалната организация в лечебното
заведение, в което се дава съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата /л. 34/.
В съдебното
заседание, проведено на 05.03.2020 г., първоинстанционният съд е направил
констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата. От нея е установил, че
на последното отбелязано вписване е на стр. 8 и стр. 9, по времето когато
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на 22.10.2018г.
На следващата страница – 10 има поставен печат от ответното дружество за
прослужено време. Първоинстанционният съд е установил, че след процесното
уволнение няма друго записване за започване на работа по трудово
правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Решение е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
По отношение
на исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 и 2 КТ
С иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за уволнението за незаконно ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно
право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът –
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на
уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на
иска – предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е
посочено от ищеца, а въззивният съд се произнася само по въпросите във
въззивната жалба. Служебно той може да прилага само императивни правни
разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени
от ищеца /в частност ответник по жалбата/ – виж например Решение № 92 от
14.04.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4515/2015 г., IV г. о., ГК.
Процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, предл. 1 КТ – поради закриване на част от
предприятието. От представеното по
делото Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-156/17.07.2018г. и структурно разписани е на персонала на
ответника УМБАЛСМ“Н. И. П.“ в сила от 08.10.2018г. се установява, считано от
тази дата в клиниките по урология има извършено преструктуриране.
Съществуващата до този момент Клиника по урология е трансформирана, като от нея
са обособени две отделения – отделение по урология за възрастни и отделение по
урология за деца. От приложеното щатно разписание, в сила от 08.10.2018г. е
видно, че и в двете нови отделения има предвиден щат за „старша медицинска сестра“,
каквато длъжност е изпълнявала ищцата. След като е установено, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е съществувало отделение по урология, от това следва, че не е налице
закриване на част от предприятието. От това следва, че не е налице посоченото
основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Такова основание има в
случаите когато не се преустановява извършваната от цялото предприятие дейност,
а само тази извършвана от едно негово обособено звено. Преустановяването на дейността
на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този
момент дейност няма да бъде извършвана. Затова в този случай с
преустановяването на дейността отпада и необходимостта от ангажираната с
извършването й работна сила, което налага и освобождаването на заетите с
осъществяването на същата работници. Самото преустановяване на дейността на
обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да
се извършва от други структури на предприятието. Затова не е налице закриване
на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в случаите, когато
макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се преустановява за
в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго
обособено звено или се разпределя между няколко такива звена. Несъмнено в
конкретния случай Клиниката по урология е разделена на две отделни структурни звена, които са
осъществявали същото лечение, както и преди преструктурирането. От това следва,
че извършването на дейността на закритата част от предприятието не е
преустановено, а продължава да се осъществява под друга организационна форма,
поради което и не е отпаднала нуждата от ангажираната за осъществяването й
работна сила. Поради изложеното
неоснователно се явява твърдението на въззивника, че прекратяването на
трудовото правоотношение с ищцата се наложило поради закриване на Клиникато по
урология.
В случая при
оспорване на законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е този, който съобразявайки се с наведените от работника или
служителя оспорвания, трябва да установи надлежното осъществяване на
фактическия състав, предвиден в приложеното от него основание за прекратяване. При
обсъждане на приложените писмени доказателства първоинстанционният съд е приел,
че в конкретния случай е налице фиктивно, а не реално закриване на част от
предприятието, защото в структурата на болничното заведение е продължило да има
Клиника по урология и след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Освен това, за да е налице закриване на част от предприятието по смисъла на
посочената разпоредба, извършваната от обособеното звено дейност трябва да бъде
преустановена за в бъдеще. В този случаи извършването на дейността на закритата
част от предприятието не е преустановена, а продължава да се осъществява под
друга организационна форма, поради което и не е отпаднала нуждата от
ангажираната за осъществяването й работна сила. Затова при тях се извършва
вътрешно организационно преустройство, което обстоятелство обаче не е основание
за прекратяване на трудовото правоотношение на работещите в закритото звено по
реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ.
Въведеното твърдение във въззивната жалба, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата се наложило, защото същата
отказала да бъде преназначена в Клиника по урология за възрастни, е
неоснователно. По делото е представено допълнително споразумение №
РД-31-5-757/05.10.2020г. към трудовия договор на ищцата, по силата на което
същата е трябвало да бъде преназначена от длъжност “старша медицинска сестра“ с
основно месечно възнаграждение 1150 лв. на длъжност „медицинска сестра“ с
основно месечно възнаграждение 830 лв. Работникът не може да бъде принуден под
страх от прекратяване на трудовото правоотношение да подпише допълнително
споразумение, което е при по-неизгодни за него условия. В конкретния случай не
се релевираха от страна на ответника основания за предлаганото изменение на
основните параметри на трудовото правоотношение с ищцата. Точно обратно по
делото се установи, че и след извършената реорганизация на Клиниката по
урология е имало предвидени два щата за „старша медицинска сестра“, каквато
длъжност е заемала ищцата. Поради тази причина искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и
като такъв следва да бъде уважен, а обжалваното решение да бъде потвърдено в тази част.
Установената
по делото незаконосъобразност на заповедта да прекратяване на трудовото
провоотношение е основание за уважаване както на предявения от Д.М.В. срещу
УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а също
така и на обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. както като краен резултат е приел и първоинстанционният съд.
По отношение
на иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.
1 КТ:
Отговорността
на работодателя по чл. 225, ал.
1 КТ е договорна и е за имуществени вреди /пропуснати ползи/, като
обезщетението се съизмерва с пропуснатото брутното трудово възнаграждение за
времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради
незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца – Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК.
Безспорно е установено настоящото
производство, че последното получено от ищцата месечно брутно трудово
възнаграждение за пълния отработен месец преди е в размер на 1606.50 лв. Не се спори, че през периода от
уволнението – 22.10.2018 г. до 24.04.2019 г. ищцата е останала без работа.
Съгласно заключението заключение по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, размерът на дължимото обезщетение за оставане без работа за посочения период е
12 852 лв. От това следва, че искът по чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.
1 КТ се явява основателен до размер на посочената сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както по същество е приел и СРС, чийто правни изводи
въззивният съд споделя.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението
следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. З.Н. оказал
безплатна помощ на ищцата Д.В. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА /предвид
представения договор за правна защита и съдействие/ адвокатско
възнаграждение. Същото, определено по
реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – чл. 10, т. 1, е отменена с влязло в сила
решение № 5419 от 08.05.2020 г. по адм. д. № 14384/2019 г. на ВАС при
съобразяване уважената част от исковете е
размер на 450 лв., която на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
38, ал. 1 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78066 от 28.04.2020г., постановено по
гр.дело № 76469/2018 год. по описа на СРС, ГО, 69 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ
„Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адерс на управление ***,
представлявано ото изпълнителния директор проф. д-р А. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗА да заплати на адвокат З.Г.Н., с
личен № ********** в САК и адрес гр. София, ул. „******сумата от 450 лв.
полагащо се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/