В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Веселина Атанасова Кашикова |
| Секретар: | | Красимира Х Боюклиева |
| | Тонка Гогова Балтова Васка Динкова Халачева |
| | | |
като разгледа докладваното от | Тонка Гогова Балтова | |
И за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 15/15.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1518/2011 г., К. районен съд е отхвърлил предявените от В. Н. К. и Е. Т. А., двамата от с. К., общ. К.срещу А. Щ. Ю. и А. Ю. Ш., също от с. К., общ. К., установителен иск за собственост на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. К., общ. К., с площ 800 кв., ведно със застроената едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ 79 кв.м., при граници: изток и юг- поземлен имот, пасище, мера с кад. № 018010 по КВС на землище К., запад- имот на наследници на Х. К. Х., север- улица, основан на давностно владение; иск за прогласяване нищожност на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 91/28.04.2010 г. по н. д. № 89/2010 г. и иск за прогласяване нищожност на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92/28.04.2010 г. по н. д. № 90/2010 г., двата на нотариус № 251 с район на действие РС- К.. С решението са присъдени разноски в полза на А. Щ. Ю. и А. Ю. Ш.. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Е. Т. А. и В. Н. К., които го обжалват с искане да бъде отменено и обявено за нищожно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се излагат съображения. В съдебно заседание жалбоподателката Е. А. не се явява и не изпраща представител, а жалбоподателят В. К. поддържа жалбата. Искането е делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание ответникът А. Ю. Ш., уведомен чрез адв. Б., не се явява и не изпраща представител. Ответникът А. Щ. Ю., представляван от адв. Д., оспорва жалбата. Иска се атакуваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Атакуваното решение е валидно и допустимо. Довода във въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е нищожно, е несъстоятелен. В практиката и теория е прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подписи на съдебния състав или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В конкретния казус атакуваният съдебен акт отговаря на изискванията за валидност на решението. Пред първоинстанционния съд са предявени установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, както и искове за нищожност на нотариален акт за давностно владение и нотариален акт за покупко- продажба. Ищците твърдят, че са собственици на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. К., общ. К., с площ 800 кв., ведно със застроената едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ 79 кв.м. на основание давностно владение. Твърдят, че от 2000 г. обитавали и владеели съвместно имота, а нотариалните актове с № 91 по н. д. № 89 и № 92 по н. д. № 90, издадени на 28.04.2010 г. от нотариална кантора № 251 с район на действие РС- К., били издадени в нарушение на правилата на чл. 576 и сл. от ГПК. От фактическа страна се установява следното: От удостоверения за настоящ адрес с № 63/30.04.2010 г. и № 554/02.05.2011 г., издадени от Община К., се установява, че ищците са регистрирани с настоящ адрес- адреса на имота като ищцата А. е регистрирана на 07.02.2001 г., а ищецът К.- на 16.05.2001 г. От представеното удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК с изх. № 3117/03.09.2011 г. се установява, че в Община К.процесния имот се води собственост на ищците, които нямат данъчни задължения за имота за текущата 2011 г. В удостоверението липсват данни откога в данъчните регистри ищците се водят собственици на имота. По делото е представена и скица- проект за процесния имот на името на ищците като собственици, от 13.08.2011 г., изработена от „К.- М” ООД гр. К., без в същата да е посочена целта на изработването й/респ. за какво да послужи. От удостоверение изх. № 1229/27.04.2010 г., изд. от Община К., находящо се в изисканите от нотариус Д. Г. преписки се установява, че ответникът А. Щ. Ю. е платил данъчните задължения за процесния имот за 2010 г. С н. а. за собственост на недвижим имот по давностно владение № 91/28.04.2010 г. по н. д. № 89/2010 г., нотариус Д. Г. с район на действие РС- К., признала, на основание постановлението от 28.04.2010 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587 ал. 2 от ГПК, ответника А. Щ. Ю. за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. К., общ. К., целия с площ 871 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 78 кв.м., при граници на поземления имот: север- път, изток и юг- КВС, и запад- неурегулиран поземлен имот на Х. К. Х.. Към преписката по нотариалния акт няма писмена молба на молителя А. Щ. Ю. за започване на нотариално производство по обстоятелствена проверка. С н. а. за продажба на недвижим имот № 92/28.04.2010 г. по н. д. № 90/2010 г. на същия нотариус, А. Щ. Ю., действащ чрез пълномощника си А. Ю. Ш., продал на А. Ю. Ш. недвижимия имот, описан в н. а. за собственост на недвижим имот по давностно владение с № 91/28.04.2010 г. за сумата 2914 лв., като производството е започнало по писмена молба на пълномощника А. Ю. Ш. от 28.04.2010 г., по пълномощно с нотариална заверка на подписа от 04.03.2010 г. От справка за задгранични пътувания, издадена от ОД на МВР- К.с рег. № 248/05.01.2012 г., за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2010 г., се установява, че ответникът А. Щ. Ю. е посещавал страната, включително и на 04.03.2010 г., когато е подписал пълномощно на А. Ю. Ш.. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа /положен чрез отпечатък/ на лично явилия се А. Щ. Ю., като е направена съответна бележка съгласно чл. 583 във вр. чл. 189 ал. 1 от ГПК, че същият е неграмотен и вместо подпис, полага отпечатък от десния си палец, като нотариусът е проверил самоличността на лицето, което удостоверил чрез посочване на индивидуализиращи паспортни данни. От писмо с изх. № 11-03-1/1/10.01.2012 г. на Община К.се установява и това, че в гражданските регистри на населението, липсват данни за смъртта на А. Щ. Ю.- за него няма съставен акт за смърт. Посочено е също, че през 2010 г. от А. Ю. не е постъпвала молба до кмета на общината за одобряване на предложени свидетели за придобиване на собственост по давностно владение върху недвижим имот в с. К.. При така установеното от фактическа страна, съдът приема предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани по следните съображения: Съгласно чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Искът за установяване на нищожност на сделка е установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост е наличието на интерес от установяването. Ищец в такова производство може да бъде, както лице, което е страна по договора или сделката, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси, се засягат от действието на сделката. За съществуването на интерес е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В случая, ищците твърдят, че от 2000 г. съвместно обитават и владеят имота, респ. правят твърдения за изтекла в тяхна полза придобивна давност и искат неговото установяване. Твърдят още, че на 28.04.2010 г. нотариус Д. Г. признала ответника А. Щ. Ю. за собственик по давностно владение на владяния от тях имот и в същия ден имота бил продаден; че при нотариалните действия било използвано пълномощно, с което А. Щ. Ю. упълномощил А. Ю. Ш., и в което подпис чрез пръстов отпечатък не бил поставен от упълномощителя, а от друго лице; че пръстовия отпечатък не бил от десен палец, а от друг пръст. Ищците оспорват верността на обстоятелствата в нотариалния акт за давностно владение- че А. Ю. е владял процесния имот в продължение на десет години; че молбата за започване на нотариално производство не била подписана от А. Ю., а от упълномощеното лице А. Ш.; че нотариусът взел показания на роднини на молителя без да установи родствената им връзка; че нотариалния акт за продажба бил издаден без преди това да бил вписан нотариалния акт за собственост по давностно владение; че ответникът Ю., починал преди пет години в Р Т.. И тъй като ищците заявяват свое вещно право върху имота и искат неговото установяване, респ. налице е правния интерес, допустими са и исковете, с които се оспорват нотариалните актове, за които твърдят, че се засяга тяхно материално право. Разгледани по същество обаче, исковете са неоснователни и недоказани. И това е така, тъй като ищците не представят доказателства в подкрепа на твърденията им, че от 2000 г. владеят имота. Представените доказателства индикират, че те живеят в имота, но не установяват, че владеят имота явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години, и това да е демонстрирано на собственика. Упражняването на фактическа власт върху даден имот не изчерпва състава на придобивната давност, а е необходимо фактическата власт да се упражнява с намерение за своене. Регистрирането на настоящ адрес само по себе си не води до извод за упражняване на фактическа власт върху имота. Декларирането на имота от ищците обуславя извод за своенето му, но към годината, в която е деклариран, за което обаче липсват данни. Плащането на данъци за 2011 г. също установява намерение за своене към посочената данъчна година, но не и за период от 10 години, още повече, че по делото са налице доказателства, че ответникът А. Щ. Ю. е платил данъчните задължения за процесния имот за 2010 г. Поради това следва предявения установителен иск за собственост по давност да се отхвърли като недоказан. С оглед изхода по делото на иска за собственост, не са налице и условията за отменяване или изменяване на оспорените нотариални актове за собственост на процесния имот по давностно владение и за неговата продажба по реда на чл. 537 ал. 2 изр. 3 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба, когато охранителният акт засяга права на трети лица, същият се отменя или изменя от съда при положителен изход на предявения от третите лица иск, какъвто в случая не е налице.Съгласно чл. 537 ал. 2 от ГПК на отменяване или изменяване подлежат охранителните актове, но не и тези по договори за прехвърляне на вещни права, какъвто е договора за продажба между двамата ответници, който представлява акт за сделка, която е действителна между ответниците, защото продажбата на чужда вещ не води до недействителност на сделката. Във връзка с претендираната от ищците нищожност на оспорените нотариални актове поради нарушения на чл. 571, чл. 578 ал. 4 от ГПК, а по отношение на н. а. за давностно владение и на основание чл. 586 ал. 4 от ГПК, следва да се посочи, че към преписката по н. а. № 91/28.04.2010 г. н. д. № 89/2010 г. няма писмена молба от молителя А. Щ. Ю. за започване на нотариално производство, каквато е необходима съгласно чл. 571 изр. 2- ро, предл. 2- ро от ГПК, но неспазването на това изискване не е въздигнато от закона като основание за нищожност на нотариалните удостоверявания, поради което на това основание нотариалния акт за собственост по давност не е нищожен. Това се отнася и до оспорения нотариален акт за сделка. Основанието за нищожност по чл. 578 ал. 4 от ГПК е неприложимо към нотариалните актове за обстоятелствена проверка, тъй като се съставят неприсъствено въз основа на доказателствата, събрани чрез разпит на трима свидетели, и постановлението, с което нотариусът признава молителя за собственик на имота. По делото не е доказана и липсата на процесуална правоспособност на молителя. Нарушението на чл. 587 ал. 2 от ГПК- свидетелите да бъдат посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чиито район се намира недвижимия имот, също не е основание за нищожност на нотариалните удостоверявания. Без значение е също дали разпитаните свидетели са роднини или не на молителя, тъй като законът не поставя такива ограничения, а указва по възможност да бъдат съседи на имота. Впрочем, нотариалните удостоверявания могат да бъдат нищожни само в случаите, посочени изрично в чл. 576 от ГПК, каквито по делото не се установяват. Производството по издаването на н. а. за продажба на недвижим имот № 92/28.04.2010 г. по н. д. № 90/2010 г., е започнало по писмена молба на пълномощника с дата 28.04.2010 г., с доказана представителна власт, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа от 04.03.2010 г. и същият не е нищожен на основание чл. 571 и чл. 578 ал. 4 от ГПК. Разпоредбата на чл. 576 от ГПК не сочи като основание за нищожност и нарушението на чл. 586 ал. 4 от ГПК- с оглед твърдението, че нотариалния акт за продажба бил съставен без документа на праводателя да е вписан, поради което акта не може да бъде нищожен на това основание. По делото не се установява и твърдението, че А. Ю., който едновременно с това е привлечен и като ответник по иска, е починал. От представените доказателства следва да се приеме, че А. Щ. Ю. не е ´очинал и редовно е упълномощил А. Ю. Ш. да го представлява в гражданските правоотношения. Видно от справка за задгранични пътувания, издадена от ОД на МВР- К., на 04.03.2010 г., когато А. Ю. е подписал пълномощно с нотариална заверка на подписа на А. Ю. Ш., същият е бил в страната като нотариуса е направил съответна бележка съгласно чл. 583 вр. чл. 189 ал. 1 от ГПК, че е неграмотен и вместо подпис, е положил отпечатък от десния си палец, с което са били спазени изискванията на закона. И не на последно място, следва да се посочи и това, че в гражданските регистри на населението липсват данни за смъртта на А. Щ. Ю.. С оглед на изложеното, съдът приема, че нотариалният акт не е нищожен, нито сключения с него договор за покупко- продажба, поради което исковете за нищожност следва да се отхвърлят. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК тази инстанция препраща към мотивите на съда. Разноски не се претендират и не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК въззивният съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/15.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1518/2011 г. по описа на К. районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК. Председател: Членове: 1/ 2/ |