№ 528
гр. Плевен, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500743 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „А1 България“
ЕАД гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Л. М. от АК-В.Търново,
срещу решение № 1073/31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 60/2024 г. по
описа на Районен съд – Плевен, в частта му, в която е отхвърлен предявения от
същото дружество срещу М. М. М. иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от
1253,01 лв., представляваща начислени неустойки за едностранно
прекратяване на договорите по вина на абоната, както и в частта за
присъдените разноски. С въззивната жалба се поддържа довод, че в
обжалваната му отхвърлителна част първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на решението
в обжалваната му част и уважаване на претенцията за начислени неустойки,
както и присъждане на пълния размер на претендираните разноски, сторени в
заповедното и в исковото производство.
Ответницата по въззивната жалба М. М. М. изразява становище, че
жалбата е неоснователна и пледира за потвърждаване на
1
първоинстанционното решение в обжалваната му част чрез назначения й
особен представител адв. М. А. от АК-Плевен.
По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е
произнесъл с определението по чл. 267 ГПК от 16.10.2024 г.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, въззивният съд намира по същество жалбата за
неоснователна, предвид следните съображения:
Спорът пред настоящата инстанция е относно съществуването в полза
на ищеца на вземане за неустойка по чл. 54.12 от Общите условия на
мобилния оператор за предсрочно прекратяване по вина на абоната на рамков
договор № *********, както и на вземане за неустойка за отстъпки от цена на
услуги и за отстъпки от цена на устройство, като общият размер на
претендираната неустойка, начислена от ищеца съгласно приложените 14 бр.
сметки, възлиза на сумата от 1253,01 лв.
С ТР № 7/13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или
периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, кредиторът
може да търси неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в
бъдеще разваляне /неустойка за развалянето/, ако така неустойка реално е
била уговорена. В случая в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК кредиторът е посочил изрично, че претендира неустойка
съгласно чл. 54.12 от Общите условия, във връзка с разпоредбите на договора.
Цитираната клауза от Общите условия /същите са приложени към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ предвижда, че договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена.
Съгласно чл. 7.1 от Приложение 1 към представения договор
неустоечната клауза при прекратяване на договора по вина на потребителя се
състои от няколко компонента, формиращи крайния размер на задължението:
трикратен размер на месечните абонаментни такси за услугите по срочния
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка; възстановяване на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
мобилните устройства /закупени или предоставени на лизинг/, съответстваща
2
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
За да възникне задължението за плащане на процесните неустойки
обаче, следва да е доказан фактът на соченото едностранно предсрочно
прекратяване на облигационното правоотношение поради забава на
плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дни.
При условията на пълно и главно доказване и правилно разпределена от
първоинстанционния съд доказателствена тежест, в случая такова доказване
не проведено. От представените писмени доказателства не може да се
установи дали и кога е настъпило предсрочното прекратяване на договорното
правоотношение между страните, респективно наличието на виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на абоната за визирания в
общите условия период, а оттам и изискуемостта на всяко от посочените в
приложените сметки вземане за неустойка.
Наред с това, от прегледа на договорните клаузи и на разпоредбите на
приложените общи условия е видно, че възможност за предсрочно
прекратяване на договорното правоотношение при виновно неизпълнение, със
съответните на това последици за дължимост на неустойка, е уговорена само в
полза на доставчика, но подобни неустоечни клаузи в полза на потребителя
липсват, поради което и същият е лишен от привилегията на чл. 92, ал. 1,
изр.първо от ЗЗД. В този смисъл уговорената неустойка несъмнено има
неравноправен характер /чл. 143, ал. 2, т. 6, предл.първо и т. 2 предл.първо от
ЗЗП/. Отделно претендира се и неустойка, уговорена като разлика между
стандартната цена на абонаментните услуги и предоставените устройства и
определените при първоначалното сключване на договора промоционални
такива, съответстваща на оставащия срок на договора, която се кумулира с
неустойката, формирана въз основа на три месечни абонаментни вноски.
Следователно в договора са предвидени за едно неизпълнение няколко
различни и едновременно дължими санкции, като по този начин се надхвърлят
функциите на неустойката и същата се явява необосновано висока /чл. 143, т.
5 от ЗЗП/, а и се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
търговеца. Също така, по този начин пряко се влияе и върху основен
договорен елемент, а именно цената на предоставените устройства, като се
увеличава тяхната стойност без съгласието на насрещната страна.
Не на последно място, така формираната неустоечна клауза за
3
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства е неясна и поставя
редица условия пред потребителя, който не може да предвиди приблизителния
размер на дължимото обезщетение. От съдържанието на договорите за
продажба на изплащане не става ясно какви са пазарните цени на двете
устройства, на база на които потребителят да определи какъв ще бъде
размерът на задължението му при евентуално неизпълнение. В тези договори
е посочена цена на вещта, която купувачът дължи на продавача, ако се откаже
от договора за услуги. Така посочената цената на вещта обаче не може да се
приеме за пазарна, тъй като, освен че не е обозначена като такава, не
съответства и на публично обявените от оператора пазарни цени на
съответните устройства. Така например, в сайта на А1 е публикувана
информация към 31.07.2021 г. /т.е. преди сключването на договора за
продажба на изплащане на апарат Apple iPhone 12 Pro Max 128GB/, за цената
на този модел апарат, която без отстъпки е в размер на 1939,99 лв. в брой.
Същевременно в т. 8.2 от процесния договор за продажба на изплащане на
същия апарат е посочена цена на вещта, когато се заплаща в брой или изцяло,
в размер на 4934,99 лв. При това положение потребителят остава в
невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор –
чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, респективно финансовата тежест, която поема при
допускане на неизпълнение.
С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд приема, че
решението на Плевенски районен съд е правилно в обжалваната му част и
подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, решението се
явява правилно и в частта му на присъдените разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1073 от 31.07.2024 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по гр.д. № 60/2024 г., в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5