Р Е
Ш Е Н
И Е № 304
гр. Стара Загора, 29.10.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ
к.а.н. дело № 278 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив
против Решение №152/23.04.2019г. по АНД №1327/2018г. на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление №257970-F395905/12.09.2018г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите. Жалбоподателят
не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване
на решението в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Според касатора съдът неправилно е приел, че при
издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Сочи се като неправилен и изводът на съда, че нарушението не е доказано
по несъмнен и безспорен начин. Твърди се, че от свидетелските показания на
актосъставителя се потвърждават фактите, констатирани при проверката, както и
установеното нарушение. Същите като последователни и непредубедени, и почиващи
на личните възприятия на свидетеля, не следва да се приемат за заинтересовани.
На следващо място касаторът счита, че липсата на закупено изделие не е довод за
отмяна на издаденото наказателно постановление. Сочи се, че контролните органи
нямат задължение да съхраняват и прилагат като веществено доказателство към
АУАН стоката, предмет на контролната покупка нито същата да бъде отчитана
впоследствие, т.е. няма пречка покупката да е с лични средства и за сметка и в
полза на проверяващите. Въз основа на тези доводи е направено искане до съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът –
ЕТ „Г.М - Н.“, редовно и своевременно
призован, се явява лично в съдебно заседание и с адв.В. Д.. Пред съда и в
приложено по делото писмено възражение, оспорва изложените в касационната жалба
доводи. Сочи, че в производството пред въззивния съд са събрани достатъчно
доказателства, които са опровергали доказателствената стойност на изготвения е
от проверяващият екип протокол за извършена проверка. Твърди, че отсъствието на
1 и 2 стотинки в касата на търговеца, несъответствието между оригинала и
копието от посочения протокол, справките за продажба на колендър, липсата на
последния като веществено доказателство, както и събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства сочат, че в случая не е извършана контролна
покупка от проверяващия екип. Обосновава, че констатираното от районният съд
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН се състои в противоречивостта на
обстоятелствата и събраните доказателства, а не в липсата на реквизит на
наказателното постановление. По подробно изложени съображения моли съда да отхвърли
касационната жалба и да остави в сила решението на районния съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата. По съображения, че събраните доказателства сочат наличие на
административно нарушение и липса на пороци в проведеното
административнонаказателно производство предлага съдебното решение да бъде потвърдено
изцяло.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е
наказателно постановление №357970-F395905/12.09.2018г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП въз основа на АУАН №F395905/23.07.2018г.,
с което на ЕТ „Г.М - Н.“ – гр.Казанлък, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 700лв. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена оперативна проверка на
07.07.2018г., в 11:10 часа, в обект -
склад-магазин-сервиз, находящ се в *** стопанисван от ЕТ „Г.М - Н.“, е
констатирано, че ЕТ „Г.М - Н.“, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ не издава фискални касови бележки за всяка извършена продажба от
въведеното в обекта ЕКАФП, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
наредбата. При извършена от органите по приходите по време на проверката, преди
легитимация, контролна покупка на един брой колендър на стойност 10,28лв.,
платени в брой, не се издава фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство –
Датекс DP15KL, с инд.
номер DT445890 и фискална памет 02445890, нито от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършената покупка е следвало
да бъде изведен дневен нефинансов отчет с нулеви регистри. Нарушението е
констатирано и документирано с ПИП сер.
АА №0223828/07.07.2018г. и доказателствата към него. Нарушението е за
първи път. С това деяние се
сочи за нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд Казанлък е отменил посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно. Прието е, че от събраните доказателства
в хода на съдебното следствие са се оформили две групи свидетели –
актосъставителя и служителите на едноличния търговец. С оглед на това районният
съд е обсъдил показанията на тези свидетели поотделно и в съвкупност с целия
доказателствен материал. В решението на районния съд са изложени съображения,
че процесната покупка – колендър – не е приложен като веществено доказателство
по делото; от описа на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката е установена наличност от 100 лева в различни купюри и монети, като
липсва описан номинал от една и две стотинки, от които да може да се формира
цената на продукта в размер на 10,28лева, тъй като за това е необходимо поне
една монета от две стотинки и една или три монети от по една стотинка; прието е
също така, че от показанията на пристигналите на място полицейски служители се
установява, че не е поискано съдействие за връщането на закупената стока; от
приложените към материалите по делото справки за продажби на колендър не се
установявало такова изделие с цена от 10,28 лева, като последните продажби на
този вид стока са от 31.03.2016г. и 12.09.2016г. С оглед всички тези
обстоятелства съдът е приел, че извършеното нарушение не е установено по
несъмнен и безспорен начин, най-вече с оглед липсата на закупеното изделие,
неотчитането впоследствие на извършена покупка и липса на монети от една и две
стотинки. Поради това не са кредитирани с доверие показанията на
актосъставителя. Обосновано е, че нарушението не е доказано по несъмнен и
безспорен начин, с което е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. По тези
съображения районният съд е отменил издаденото наказателно постановление, като
в съдебното решение са изложени аргументи за неоснователност на останалите
посочени в жалбата срещу санкционния акт възражения.
Решението на Районен съд Казанлък е
правилно.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на районният съд, че след като
нарушението не е доказано по несъмнен и безспорен начин е допуснато съществено
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Обосноваността или
доказаността на описаното в наказателното постановление нарушение е въпрос по
същество и не води до процесуално нарушение по чл.57 от ЗАНН. Такова нарушение
ще е налице, когато липсва който и да било от минимално необходимите реквизити,
посочени в тази разпоредба или е извършено такова тяхно описание, което не
позволява на страните и контролиращата съдебна инстанция да установят по
несъмнен и категоричен начин волята на наказващият орган. Докато доказаността
на твърденията, обективирани в постановлението е свързана с установяването им
по несъмнен и категоричен начин по делото, след използване на съответните
процесуални средства и способи за доказване.
Но в
случая правилно районният съд е достигнал до извода, че е налице липсата на
доказаност на обстоятелствата, посочени в процесното наказателно постановление.
Данни за извършването на твърдяната контролна покупка се съдържат единствено в
показанията на актосъставителя, от които не става ясно от кого е извършена
продажбата на „колендъра“ при положение, че в магазина са намирали двете
продавачки и собственика; не се съдържа също така логично обяснение защо не му
е възстановена от ТД на НАП сумата от твърдяната за извършена покупка, при
положение, че стоката не е върната, а и не се намира в контролния орган, след
като е била закупена от него; липсва информация къде са постановени парите от
контролната покупка, след като такава се твърди, че е извършена, като в тази
част на показанията вече се сочи, че свидетелят няма спомен къде продавачката е
сложила парите. Тези показания на служителя НАП са подкрепени донякъде единствено
от съдържанието на нечетливия протокол за извършена проверка от 07.07.2018г., в
който пък е посочено, че е извършена контролна покупка преди легитимация на
собственика, като вече не продавачката, а собственикът не е регистрирал и отчел
извършването на продажба посредством намиращото се в обекта фискално устройство.
Посочените противоречия между самите доказателствата, обосноваващи обвинението от
една страна и противоречието им им с останалия доказателствен материали –
най-вече показанията на двете служителки на магазина и липсата на процесна вещ,
предмет на твърдяната контролна покупка, която да е приложена като веществено
доказателство или респективно възстановена сума за нейното закупуване от НАП –
от друга, налагат извод за правилност на доводите на районния съд за
недоказаност на административнонаказателното обвинение.
При
извършване на касационната проверка на решението на районния съд не се установи
наличие на формиране на вътрешното убеждение на съда върху негодни
доказателства и доказателствени средства, както и превратното тълкуване на
такива. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, като в
обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката им поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на това е направил изводи, които настоящият
състав напълно споделя.
Събрани са гласни и писмени
доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото.
Изводите са формирани при спазване принципите на чл.13
и чл.14
от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен
правилно. В мотивите на съдебното решение, предмет на касационен контрол, съдът
е посочил фактите, които приема за установени и съображенията си за това. Обсъдил
е поотделно гласните доказателства, като ги е съпоставил с останалия
доказателствен материал.
В заключение следва да се посочи, че
по принцип касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на
въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Касационната
проверка по ЗАНН за точното прилагане на закона се осъществява в границите на
фактическите положения, установени от районният съд. Право на решаващият съд е
да формира вътрешното си убеждение по достоверността и надеждността на
доказателствените средства след обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, каквото в случая е направено.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №152/23.04.2019г.,
постановено по АНД №1327/2018г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.