№ 141
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000039 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 32567/18.12.2024г., подадена от адв. Т. Т. от ВАК в
качеството й на назначен от съда особен представител на Н. К. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Вълчи дол, област Варна, ул. „А К“ № 18,
пребиваваща понастоящем в Република Турция, срещу решение №
515/10.12.2024г., постановено по т. д. № 89/2024г. на Варненски окръжен съд,
в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД - гр. София, ЕИК *********, на основание чл. 430 от ТЗ вр.
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, парични суми за задължения,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL1334961/24.11.2022г. с
обявена предсрочна изискуемост, както следва:
1./ главница в размер на 39 860.22 лв. за периода от 13.12.2022г. до
06.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на
исковата молба в съда - 22.02.2024г., до окончателното изплащане на
вземането;
1
2./ договорна лихва в размер на 3 285.89 лв. за периода от 13.01.2023 г.
до 28.12.2023 г., на основание чл. 3, ал.1 от договора;
3./ мораторна лихва върху главницата в размер на 869.73 лв. за периода
от 13.01.2023г. до 06.02.2024 г., на основание чл. 9 от договора, и
4./ такси по договора в размер на 49 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
06.02.2024 г., на основание чл. 5, т. 2 от договора.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението.
Аргументира се становище за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните и нищожност на договора за потребителски
кредит. Излагат се съображения за нарушение на императивни материални
норми на ЗПК и ратифицираната посредством него Директива 2008/48/ЕО на
ЕП и Съвета. Конкретно се твърдят нарушения на чл. 22 ЗПК и чл. 5 и чл. 10
от Директивата. Като основания за нищожност на съглашението се счита и
несъответствието с чл. 11 и чл. 33 ЗПК, акцентира се върху неравноправни
клаузи в договора. По въпроса за предсрочната изискуемост се твърди
нередовното връчване на уведомлението, изпратено от банката до
потребителят. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и
отхвърляне на исковете изцяло.
Жалбата е подадена в срок, от назначен от съда особен представител на
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Същата
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно
администрирана от въззивния съд. Особеният представител е освободен от
задължение за заплащане на държавна такса, съгласно чл. 83, ал.1, т. 5 ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София, с който е заявено становище за неоснователност
на жалбата. Оспорва се директният ефект на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и
Съвета, като се твърди неоснователността на извличаните от тази директива
доводи.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени искове
от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, срещу Н. К. А., с правно
2
основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на суми по задължения, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № FL1334961 с обявена предсрочна изискуемост, както
следва:
- главница в размер на 39 860.22 лв. за периода от 13.12.2022 г. до
06.02.2024 г.;
- договорна лихва в размер на 3 285.89 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
28.12.2023 г., на основание чл. 3, ал. 1 от договора;
- мораторна лихва в размер на 1 731.38 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
06.02.2024 г., на основание чл. 9 от договора;
- такси по договора в размер на 60 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
06.02.2024 г., на основание чл. 5, т. 2 от договора;
- разходи за уведомяване в размер на 126 лв. за периода от 13.01.2023 г.
до 06.02.2024г.,
- законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в
съда- 22.02.2024г., до окончателното изплащане на вземането.
С обжалваното решение № 515/10.12.2024 г. по т. д. № 89/2024г. на ВОС,
което е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК,
предявените кумулативно съединени осъдителни искове са отхвърлени само в
следните части: по иска за мораторна лихва- за разликата над 869.73 лв. до
общия претендиран размер от 1 731.38 лв., по иска за дължими такси- за
разликата над 49 лв. до общия претендиран размер от 60 лв., и по иска за
дължими разходи за уведомяване в размер на 126 лв., който е отхвърлен
изцяло. В отхвърлителната част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло
в сила.
В осъдителната част, предмет на въззивното производство, решението е
допустимо- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до
съда искане, спорът е правилно квалифициран.
3
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1
ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, в
това число, с оглед предмета на делото, служебна проверка за нарушение на
императивни правни норми, уреждащи специалната потребителска закрила,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
От представените по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на 24.11.2022г. между „Юробанк България“ АД в качеството на
кредитодател, от една страна, и Н. К. А., в качеството на кредитополучател, от
друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № FL1334961.
Съгласно чл. 1 от договора банката предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди, който
кредитополучателят се е задължил да върне кредит, заедно с дължимите
лихви в сроковете и условията, уговорени с договора. Подписан е и
погасителен план, съставляващ съгласно чл. 7. ал. 1 неразделна част от
договора .
На 24.11.2022 г. кредитополучателят е усвоил предоставения кредит в
размер на 40 000лв., като сумата е била отпусната по сметка с IBAN ХХХХХ
ХХХХ ХХХХ ХХХХ ХХХХ ХХ. Уговорен е срок за връщане на заетата сума-
96 месеца, на равни месечни вноски с падеж 13-то число на месеца, съгласно
погасителния план.
Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за целия срок на
издължаване на кредита се изчислява при прилагане на променлив годишен
лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 4.250% /чл. 3, ал. 1 от договора за
потребителски кредит/. За референтен лихвен процент (РЛП) по договора се
ползва референтен лихвен процент Прайм на „Юробанк България“ за
необезпечени кредити в съответната валута лева или евро, приложим за
съответния период на начисляване на лихвата, като РЛП Прайм за
необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и
пасивите, съгласно методологията на Банката за определяне на РЛП Прайм по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити (чл. 3, ал. 2 от договора). Към
4
датата на първоначално определяне на годишния лихвен процент по кредита
се използва публикуваната на интернет страницата на Банката стойност на
Прайм за необезпечени кредити в лева в размер на 0.650 %.
Съгласно чл. 3, ал. 11 от договора за потребителски кредит
кредитополучателят ползва преференциални лихвени условия (спрямо
стандартните лихвени условия на банката, приложими към момента на
сключването му, които са отразени в размер на приложимата годишна лихва
по договора, с оглед приети от него условия: да осигурява всеки месец
постъпването на средствата от цялото свое месечно трудово възнаграждение
по сметка BG81 BPBI 8898 1031 9633 02 и кредитен оборот в размер не по-
малък от 1500 лева, и да участва в групов застрахователен договор за
застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „Юробанк
България“ АД. Съгласно договора при преустановяване на постъпленията от
месечното трудово възнаграждение в продължение на три месеца се дължи
месечна надбавка от 3.5 % (чл. 20, ал. 2), а неплащането в срок на повече от
една дължима месечна застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“ е основание за начисляване на договорна надбавка от 1.5 % (чл.
20, ал. 3 от договора). Според чл. 14, ал. 1 от договора за потребителски
кредит при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по
кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или предсрочно
изискуем.
Видно от изготвената на 26.04.2024 г. в първоинстанционното
производство служебна справка в НБД Население /л. 48 от т. д. № 89/2024 г. на
Варненски окръжен съд/, Н. А. е декларирала към 06.04.2023г., че пребивава в
Република Турция. Други данни за местоживеене и адрес на ответницата не са
достигнали до знанието на съда, от справки или по друг начин.
Съгласно заключението на назначената по първоинстанционното дело
съдебно-счетоводна експертиза, което и настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, по разплащателна сметка с
IBAN ХХХХХ ХХХХ ХХХХ ХХХХ ХХХХ ХХ в лева с титуляр Н. К. А. на
дата 24.11.2022г. е постъпила сума в размер на 40 000лв. с основание
„усвояване на кредит“. Сумата е разходвана както следва: изтеглени са в брой
39 000лв. лично от кредитополучателя Н. А. съгласно нареждане- разписка с
уникален рег. № 993643398320 от 24.11.2022г., събрана е такса за обработка на
5
документи в размер на 390 лв., събрана е такса за изтеглената сума от 39 000
лв. в размер на 273 лв., преведени са по друга сметка на кредитополучателката
100 лв. с комисионна в размер на 4 лв.
Вещото лице установява, че с остатъка от сумата по разплащателната
сметка, която не е изтеглена от кредитополучателя, е погасена единствено
част от месечната погасителна вноска с падеж 13.12.2022г., а именно 243.22
лв. от общ размер на анюитетна вноска от 533.75 лв., като е останал непогасен
остатък от първата месечната погасителна вноска в размер на 261.27лв.
Считано от счетоводна дата 19.12.2022г. плащанията по договора са
преустановени. Общият размер на дължимата непогасена главница възлиза на
сумата 39 860.22лв.; дължимата възнаградителна лихва за периода от
13.01.2023г. до 28.12.2023г. е в размер на 3 285.89 лв.; мораторната лихва по
чл. 9 от договора за периода от 13.01.2023г. до 06.02.2024г. е в размер на
869.73 лева; за периода от 13.01.2023 г. до 06.02.2024 г. се дължат 14 броя
месечни такси за обслужване на разплащателната сметка по кредита в общ
размер от 49 лева.
Основателността на възражението във въззивната жалба, че преди
сключването на процесния договор за потребителски кредит длъжникът не е
получил преддоговорна информация за условията на договора във формата на
стандартен европейски формуляр, се изключва по безспорен начин от
представените от кредитора писмени документи. Съгласно текста на договора
(лист 16 от първоинстанционното дело) кредитополучателката изрично е
декларирала, че е получила преддоговорна информация за условията на
договора във формата на стандартен европейски формуляр и се е запознала с
нея, разбира съдържанието й и сключва договора за кредит въз основа на
информирано съгласие. При това ясно и категорично изявление на
ответницата- кредитополучател, обективирано в неоспорен писмен документ,
не би могло да се приеме за необходимо да се изисква допълнително доказване
от страна на банката, за да се приеме, че е изпълнено задължението за
връчване на кредитополучателя на преддоговорна информация за условията
на договора във формата на стандартен европейски формуляр.
По съображенията във въззивната жалба, на които се основава
възражението за нищожност на договора с твърдения, че преди сключването
му не е била изготвена оценка на кредитоспособността на потребителя, съдът
6
намира следното:
Оценката на кредитоспособността на потребителя- кредитополучател е
въведено с Част четвърта на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който
имплементира Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета /наричана по-долу „Директива
2008/48/ЕО“/. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПК, банката е длъжна да уведоми
потребителя когато въз основа на извършена оценка на кредитоспособността
му кредиторът откаже да му предостави кредит. Т. е. на потребителя се
съобщава само отрицателната оценка за кредитоспособност, когато въз основа
на нея се отказва кредитиране. Липсата на формално уведомяване на
кредитополучателя за извършена положителна за него оценка за
кредитоспособност, която се презумира от самия факт на отпускане на кредит,
не съставлява порок, който да доведе до нищожност на договора за
потребителски кредит.
Неоснователно е и възражението на назначения на потребителя с
неизвестен адрес особен представител, че в нарушение на чл. 10 от Директива
2008/48/ЕО договорът за потребителски кредит не е кратък и ясен и поради
това съдържа и клаузи, които са неравноправни по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и са нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Тези изисквания в случая са спазени.
Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, годишният
лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита. Не се установява ответницата да е била поставена в
положение на по- слаба страна от гледна точка на степента й на
информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря.
Фактът, че при описанието на методологията за определяне на
7
референтния лихвен процент (който е компонент от променливия годишен
лихвен процент съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за потребителски кредит) са
използвани математически формули, не съставлява порок, водещ до
нищожност на кредитирането. От една страна, няма как методологията да
бъде описана по друг начин, компонентите, на които се базира формулата, са
обективно измерими– отношение на капитала на банката към привлечените
депозити; отношение на обема на депозитите на домакинства към обема на
всички клиенти на банката (по нормативно установена методика); среден
лихвен процент по привлечени от банката депозити, чието изчисление се
контролира от централната банка; процент на задължителните минимални
резерви на банката; вноска във фондовете за гарантиране на депозити;
доходност по емитирани от България ценни книжа с 10-годишен падеж;
рискови тегла, определени от централната банка. В Закона за потребителския
кредит (Приложение № 1) също са използвани математически формули за
описание на начина на изчисляване на ГПР по кредита.
От друга страна, на потребителя не се налага да прави математически
изчисления, а му се предоставя погасителен план- с конкретни размери на
анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, посочени като
брой, размер и падежна дата в погасителния план. Видно от приложения по
първоинстанционното т. д. № 89/2024г. на ВОС (листи 21-24) погасителен
план, съставляващ неразделна част от договора за потребителски кредит №
FL1334961/24.11.2022 г., в него е посочен точният размер на всяка анюитетна
вноска и на нейните компоненти (главница и договорна лихва), т. е.
кредитополучателят има достатъчно ясна информация за дължимите от него
суми по кредита. След като разполага с точни размери на паричните
задължения, средностатистическия потребител може да прецени дали
договорените условия го удовлетворяват и да и във възможностите му да
погасява кредита при тези условия.
Според чл. 7, ал. 4 от договора, в случай на промяна размера на
предстоящите (непадежирали) погасителни вноски по кредита банката изготвя
нов погасителен план за непогасения остатък от задълженията по договора,
съобразен с актуализирания годишен лихвен процент, съдържащ информация
за извършените плащания и за предстоящите (непадежирали) дължими
вноски по кредите, в това число разбивка на вноската на главница и лихва и
допълнителна информация за други дължими месечни разходи, свързани с
8
кредита, като кредитополучателят има право по всяко време от срока на
кредите да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки от финансовите
центрове на банката, новия погасителен план по кредита. В случай, че
потребителят не е съгласен с изменението на променливия компонент от
лихвения процент, като стойност и като разлика между анюитетна вноска
преди и след промяната, той има възможност да прекрати договора без да
дължи неустойки и такси за предсрочно прекратяване и да потърси
кредитиране при по- благоприятни условия.
Променливият процент на лихвата не изключва добросъвестността в
договарянето стига промяната на фиксираната погасителна вноска да се
отчита по предвидим и за двете страни начин. При дългосрочно кредитиране,
поради естествената и предвидима динамика на пазара, абсолютното
фиксиране на лихвата би поставило една от страните в положение да понася
изцяло риска от обосновано предвидими обективни промени. В конкретния
случай уговорките за възнаградителната лихва и допълнителните такси са
обявени ясно и разбираемо, и не пораждат неравновесие в правата и
задълженията на страните. Надбавката, като част от първоначално уговорения
от страните двукомпонентен лихвен процент по кредитното правоотношение,
не е променяна от банката пред целия период, за който се начисляват редовни
възнаградителни лихви и възлиза на 4.25 %. Наказателна надбавка от 1.50 % е
уговорена в твърд размер, без възможност за едностранна промяна, при
настъпване на условията на чл. 20, ал. 3 от договора, а именно при неплащане
на месечна премия, и е начислявана от 13.04.2023г. Надбавката от 3.5 % също
е уговорена в твърд размер, без възможност за едностранна промяна, при
настъпване на условията на чл. 20, ал. 2 от договора- при преустановяване на
постъпването на средства по разплащателната сметка. Тази надбавка е
начислявана от 13.06.2023г. до датата на предсрочната изискуемост, при
настъпване на явно договорените от страните условия за начисляване.
Както беше посочено по-горе, според чл. 14, ал. 1 от договора за
потребителски кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем. Съгласно заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, считано
от дата 19.12.2022г. плащанията по договора са преустановени. Това е
9
счетоводната дата на спиране на плащанията, при фактическа липса на
постъпления по разплащателната сметка, различни от захранването на
сметката от страна на кредитодателя със сумата на кредитирането.
Следователно за въззиваемата банка е възникнало правото за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем поради настъпване на условията, предвидени
в чл. 14, ал. 2 от процесния договор.
По реда на чл. 47 от ГПК вр. чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на кредитополучателя
Н. А. е връчено чрез ЧСИ рег. № 807 Н Д с район на действие ОС – Варна и
чрез Кмета на Община Вълчи дол, Област Варна, уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, подписано от адвокат
М З.а, упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
1350/01.02.2013г. на Нотариус № 622 на НК М Г.а (л. 27-37 от
първоинстанционното дело). Видно от приложеното като л. 27 от т. д. №
89/2024 г. на ВОС заверено копие от констативен протокол, подписан от ЧСИ
Н Д, на регистрирания постоянен адреса на Н. А. - гр. Вълчи дол, област
Варна, ул. „А К“ № 18, който е посочен и като адрес на кредитополучателя в
договора за потребителски кредит, длъжностно лице от Община Вълчи дол е
извършило пет посещения в рамките на един месец, едно от които в
неприсъствен ден, а именно: на 17.11.2023г. (петък), 22.11.2023 г. (сряда),
26.11.2023 г. (неделя), 07.12.2023 г. (четвъртък) и 13.12.2023 г. (сряда). При
последното посещение е залепено уведомление при предпоставките на чл. 47,
ал. 1 ГПК, на входа на адреса, и е пуснато уведомление в пощенската кутия. В
двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, изтекъл на 28.12.2023г. (тъй като
27.12.2023 г. е неприсъствен ден), адресатът на съобщението не се е явил в
кантората на ЧСИ Н Д или в кметството на гр. Вълчи дол, за да получи
уведомлението. При тази фактическа установеност, кредитополучателят се
счита уведомен, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК, по силата на законова фикция,
за обявената от банката предсрочна изискуемост, считано от 29.12.2023г.
В тази връзка, несъстоятелни са твърденията във въззивната жалба, че от
приложените по делото доказателства не става ясно в точно кой момент е
настъпила предсрочната изискуемост, тъй като в уведомлението до
кредитополучателя липсва дата. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за да породи
действие предсрочната изискуемост, тя трябва да бъде обявена от кредитора
на длъжника. Уведомлението следва да е в писмен вид и да е достигнало до
длъжника, а от съдържанието му да се извежда ясно и недвусмислено волята
10
на банката да упражни потестативното право за обявяване на кредита за
изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза на длъжника срок. От
посочено следва, че при изготвяне и изпращане на уведомлението, съдържащо
волеизявлението му за обявяване на предсрочна изискуемост, е невъзможно
кредиторът да посочи начална дата на предсрочната изискуемост, тъй като не
може да предвиди кога ще бъде фактически връчено уведомлението. В случая,
предсрочната изискуемост е настъпила от датата на връчване на
уведомлението, която, както беше посочена по-горе, е 29.12.2023 г. – първият
ден след изтичането на срока за получаване на съобщението от длъжника в
канцеларията на ЧСИ или в Кметството на гр. Вълчи дол.
По съображенията в жалбата, основани на сключването на Групов
застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ с ползващо
се лице банката, съдът намира следното:
Дължимите от кредитополучателката парични суми се определят от
клаузите на Договор за потребителски кредит № FL1334961/24.11.2022г.
Правоотношение между банката и застраховател по договор за застраховка
„Защита на плащанията“ би било релевантно само ако се твърдят и установят
застрахователни рискове на този вид застраховка, а именно временна
неработоспособност на кредитополучателя в резултат на злополука или
заболяване и безработица в резултат на уволнение, при настъпването на които
част от задълженията подлежат на погасяване чрез получаване на
застрахователно обезщетение. В конкретния казус няма данни за настъпили
застрахователни рискове по застраховка „Защита на плащанията“ по
отношение на ответницзата- кредитополучател, които да съставляват
основания за отправяне на претенция до застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд прави крайните правни
изводи за основателност на осъдителните искове, предмет на въззивното
производство, до размерите, за които същите са уважени от
първоинстанционния съд. Безспорно е установено усвояването на кредита по
начина съобразно договорните клаузи, чрез успешно проведено главно пълно
доказване посредством съдебно– счетоводна експертиза и писмени
доказателства. Проведено е успешно доказване от кредитора и на размерите
на предявените за присъждане парични суми. Ответницата е с неизвестен
11
адрес, респ. няма твърдения и данни за погасяване чрез плащане или по друг
начин, на суми в повече от тези, които се посочват в исковата молба,
направени от останалата налична сума в разплащателната сметка, с които е
погасена частично първата месечна анюитетна вноска. Има съществена
вероятност ответницата да е била недобросъвестна още при сключването на
договора и да не е имала намерение да погасява кредита, тъй като е в
неизпълнение още от първата падежна дата по погасителния план и няколко
месеца след това е напуснала страната, според справката в НБД „Население“.
Същевременно, по делото не се установяват договаряне или действия от
страна на банката, които да обосновават изводи за извършени нарушения по
отношение правното положение на ответницата- длъжник като потребител на
финансова услуга, с изключение на начисляването на недължими такси, за
присъждането на които са били предявени обективно съединени осъдителни
искове, но те са отхвърлени с необжалваната част от първоинстанционното
решение.
По безспорен начин е установено и наличието на предвидените
предпоставки в договора за възникването на потестативното право на банката
да обяви паричните вземания по кредита за предсрочно изискуеми. Правото е
валидно упражнено с едностранно изявление, което се счита за достигнало до
длъжник по силата на законова фикция, и е произвело целеното правно
действие, като предсрочната изискуемост е настъпила на 29.12.2023г.- три
месеца преди подаването на исковата молба
Предвид изложеното, поради съвпадане на правните изводите на двете
съдебни инстанции по съществото на спора, първоинстанционното решение
следва да се потвърди в обжалваната част.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид изхода на спора, въззивницата дължи
и следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените в
производството съдебно- деловодни разноски в размер на сумата 1000 лв.,
съставляваща платено възнаграждение на особения представител адв. Т. Т., за
което е издаден и предаден РКО на пълномощника.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III-ти състав,
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 515/10.12.2024 г. по т. д. № 89/2024г. на
Варненски окръжен съд в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА Н. К. А., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 1000 лв. (хиляда
лева), представляваща направени съдебно- деловодни разноски за въззивна
инстанция за заплащане на възнаграждение на особен представител, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване
само в частта относно сумата 49 лв., съставляваща общ размер на парични
вземания по чл. 5, т. 2 от Договор за потребителски кредит №
FL1334961/24.11.2022 г. за периода от 13.01.2023 г. до 06.02.2024г., на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
В останалата част въззивното решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13